№ 320
гр. Плевен, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА
Членове:РЕНИ В. Г.
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно
гражданско дело № 20254400500358 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВО по чл.258 и сл. от ГПК.
Въззивното гражданско производство пред Окръжен съд- гр.Плевен е
образувано на основание въззивна жалба от СУ“ Д-Р ПЕТЪР БЕРОН“ – гр.
Червен бряг с ЕИК*** чрез адв. Е. М. срещу Решение № 78/ 03. 03. 2025 г. по
гр. д. – 1312/ 2023 г. по описа на РС- Червен бряг в ЧАСТТА в която
въззивният жалбоподател е осъден да заплати обезщетение на Д. У. на
основание чл. 344, ал.1, т.3 в. вр. 225, ал.1 КТ в размер на 1415, 19 лв. и
обезщетение в размер на 1555, 48 лв. и на основание чл. 78, ал.6 ГПК е осъден
да заплати държавна такса в размер на 171 лв.
Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на
решението на районния съд в обжалваната част като неправилно и
незаконосъобразно и да бъдат отхвърлени предявените искове, като бъдат
присъдени направените по делото разноски в двете инстанции.
1
Въззиваемата Д. Г. У. с ЕГН********** е изразила становище чрез
процесуалния си представител адв. Г. Г. от САК, че обжалваното решение е
правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, като бъдат
присъдени направените по делото разноски.
По делото е постъпила въззивна жалба от Д. Г. У. с ЕГН**********
чрез процесуалния си представител адв. Г. Г. от САК срещу Решение № 78/ 03.
03. 2025 г. по гр. д. – 1312/ 2023 г. по описа на РС- Червен бряг в ЧАСТТА, в
която се отхвърлени предявените от въззивната жалбоподателка искове и в
частта, в която същата е осъдена да заплати направените по делото разноски
от противната страна в размер на 3520 лв.
Въззивният жалбоподател твърди, че решението е незаконосъобразно,
необосновано и неправилно, постановено в нарушение на материалния и
процесуалния закон. С въззивната жалба е отправено искане за отмяна на
решението на районния съд в обжалваната част като неправилно и
незаконосъобразно и да бъдат уважени предявените искове, като бъдат
присъдени направените по делото разноски пред двете инстанции.
Въззиваемата страна СУ“ Д-Р ПЕТЪР БЕРОН“ – гр. Червен бряг с
ЕИК*** е изразила становище чрез адв.Е. М., че въззивната жалба е
неоснователна и следва решението на районния съд в обжалваната част да
бъде потвърдено, като бъдат присъдени направените по делото разноски пред
двете инстанции.
ВЪЗЗИВНИЯТ СЪД, като извърши проверка по допустимостта на
въззивната жалба съгласно чл.267, ал.1 от ГПК при съответно прилагане на
чл.262 от ГПК, установи следното:
1. По въззивната жалба на Д. У. срещу първоинстанционото решение
в отхвърлителните части по исковете с правно основание чл. 222, ал.3 КТ
за сумата от 14 561, 64 лв.; по иска с правно основание чл. 220, ал.1 КТ за
сумата от 4081, 04 лв.; по иска с правно основание ч. 224 КТ за сумата от
2438, 65 лв.По твърденията на въззивницата, че първоинстанционното
решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено и върнато на
основание чл. 270, ал.4 ГП на районния съд за разглеждане от нов съдебен
състав.
Въззивният съд счита, че не са налице предпоставките на чл. 270, ал.3
2
ГПК за обезсилване на първоинстанционното решение и връщането му за
разглеждане от друг съдебен състав на районния съд. При проверката на
решението въззивният съд не е констатирал недопустимост на съдебното
решение поради неподсъдност на спора или поради непредявен иск.
Предявените искове са прецизирани от първоинстанционния съд след
образуване на производството при проверката за редовност на исковата молба,
като исковете безспорно са подсъдни на районния съд съгласно изискванията
на КТ и ГПК. Въззивният съд не констатира недопустимост на
първоинстанционното решение и по други причини, освен изложените,
поради което не е налице основание за обезсилване на първоинстанционното
решение и връщането му на районен съд за ново разглеждане. Съдът приема,
че обжалваното решение е допустимо, поради което следва съдът да се
произнесе по неговата правилност и законосъобразност.
С първоинстанционното решение районният съд е отхвърлил предявения
от Д. У. иск срещу ответното училище за сумата от 14 561, 464 лв.
обезщетение по чл. 222, ал.3 КТ, определено каторазиката от изплатената й
сума от 9540, 96 лв. до претендираната такава в размер на 24 102, 60 лв., ведно
със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й
изплащане.
По отношение на този иск в мотивите на първоинстанционото решение е
посочено, че съгласно чл. 222, ал.3 КТ, чл. 16, предложение трето от
Вътрешните правила за работа на ответното училище на непедагогически
специалисти, работили при един и същ работодател в сферата на
образованието за последните 10 години от трудовия си стаж и нечленуващи в
синдикална организация е предвидено обезщетение в размер на 6 брутни
заплати, съответно за синдикални членове е предвидено допълнително
обезщетение. Въз основа на тези данни съдът е приел, че липсва основание за
увеличение размера на обезщетението по чл.222, ал.3 КТ въз основа на
актуализация на трудовото възнаграждение, тъй като съгласно ССЕ е
установено, че трудовото възнаграждение на У. на заеманата преди
уволнението длъжност значително надвишава размера на възнаграждението
за същата длъжност след актуализацията на трудовото възнаграждение.
Въззивният съд изцяло възприема мотивите на районния съд, като счита,
че освен изложеното следва да се съобрази и разпоредбата на чл. 228 КТ за
3
определяне размера на това обезщетение. Нормата на чл. 228, ал.1 КТ
определя критерия за изчисление на обезщетението по раздел трети, глава 12
КТ, като брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията
по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото
друго не е предвидено.
Неоснователни са доводите на въззивницата, че е следвало
обезщетението да се изчислява съобразно възможно увеличение на трудовото
възнаграждение при евентуалното й допускане до работа от работодателя, тъй
като разпоредбата на чл. 228, ал.1 КТ изисква като база за изчисление
полученото брутно трудово възнаграждение съобразно трудовия договор, а не
в какви размери би могло да бъде това обезщетение при определени условия.
В този смисъл е и съдебната практика в Решение № 665 от 11.01.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1688/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 490 от 28.06.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 342/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 486 от 9.06.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1528/2009 г., III г. о., ГК, в които се приема, че според
разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за
определяне на обезщетенията по този раздел, т.е. включително и това по чл.
222, ал. 3 КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото
друго не е предвидено. Определянето на обезщетения при базата по чл. 228 от
КТ не се влияе от последващо настъпили факти спрямо момента, в който е
получено последното брутно трудово възнаграждение.
Следователно отправният момент за определяне на базата за определяне
на обезщетенията в раздел трети на глава 12 КТ е полученото брутно трудово
възнаграждение за месеца предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за изплащане на обезщетението. По този начин е изчислено и
обезщетението по чл. 222, ал.3 КТ за претендирания период, поради което
решението на районния съд в тази част следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
4
По отношение на членствените права на въззивницата в синдикалната
организация на работещите в сферата на образованието, за което се твърди от
въззивницата, че същата е станала синдикален член след образуване на
въззивното производство съдът счита, че този факт не следва да се съобрази
при преценка основателността на претенцията на въззивницата по чл. 222,
ал.3 КТ. Членуването на въззивницата в синдикална организация след
образуване на съдебните производства пред районен съд и пред въззивната
инстанция няма обратно действие , за да се приеме, че на въззивницата следва
да се определи по- голямо възнаграждение съобразно вътрешните правила на
училището за изплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото
правоотношение на служител, който е синдикалист. По делото безспорно е
установено, че въззивницата към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение не е била член на синдикалната организация, поради което не
следва да се изплаща допълнително обезщетение, каквото се изплаща на
служител синдикалист при прекратяване на трудовото правоотношение. По
тези причини въззивният съд счита, че в тази част решението е правилно и
законосъобразно.
По отношение на възивната жалба на Д. У. срещу първоинстационното
решение за отхвърлените искове за обезщетения по чл.220, ал.1 КТ с цена на
иска 4081, 04 лв. и по чл. 224 КТ с цена на иска 2438, 65 лв. въззивният съд
счита, че въззивната жалба също е неоснователна, тъй като оплакванията се
основават на базата за изчисление на претендираните обезщетения. Такива са
изплатени от работодателя, но съобразно получаваното брутното трудово
възнаграждение от въззивницата към датата на прекратяване на трудовото
правоотношение. Същата твърди, че следва размерът на обезщетенията да се
определя съобразно актуализациите, които са настъпили при
възстановяването й на работа и които не са направени от работодателя.
Въззивният съд счита, че доводите са неоснователни, тъй като разпоредбата на
чл. 228, ал.1 КТ определя начина на изчисление на обезщетенията по раздел
трети, глава 12 КТ, в който е включено е обезщетението по чл. 220 и чл. 224
КТ. – полученото брутно трудово възнаграждение от служителя за месеца,
предхождащ месеца, когато е възникнало основанието за изплащане на
обезщетението. По тези съображения въззивният съд счита, че и в тази част
първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно и следва да
бъде потвърдено.
5
2.По въззивната жалба на СУ“ Д-Р ПЕТЪР БЕРОН“ – гр. Червен
бряг с ЕИК*** и на въззивната жалба на Д. У. срещу
първоинстанционното решение за произнасяне по предявения иск с
правно основание чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ за периода от 21.
06. 2022 г. до 21. 07. 2022 г.
Въззивните жалби са подадени в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на
обжалване, от надлежни страни, които имат правен интерес да обжалват
решението, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
ВЪЗЗИВНИТЕ ЖАЛБИ СА НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните
съображения:
С обжалваното решение районният съд на основание чл. 344, ал.1, т.3 вр.
чл. 225, ал.1 КТ е осъдил въззивника да заплати на въззиваемата сумата от
1415, 19 лв., представляваща обезщетение за оставането на СД. У. без работа
поради отмененото като незаконно уволнение със Заповед № РД18- 636/ 28.
01. 2022 г. на директора на СУ „Д-р Петър Берон“ – гр. Червен бряг за периода
от 21. 06. 2022 г. до 21. 07. 2022 г., ведно със законната лихва върху
присъдената сума, считано от датата на подаване на исковата молба 13. 11.
2023 г. до окончателното й изплащане, като искът е отхвърлен за разликата до
1578, 72 лв.
Въззивникът СУ“Д-р Петър Берон“ – гр. Червен бряг обжалва тази част
на решението в осъдителната част, а въззивницата Д. У. обжалва в
отхвърлителната част на решението.
В мотивите на първоинстанционния акт е посочено, че с влязло в сила
решение по гр. д. № 178/ 2022 г. по описа на РС- Левски на Д. У. е присъдено
обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за периода от 21. 01. 2022 г. до 21. 06. 2022
г.,като първоначално е включен и периода от 21. 06. 2022 г. до 21. 07. 2022 г.,
но впоследствие искът е изменен и периодът е намален от 21. 01. 2022 г. до 21.
06. 2022 г. Районният съд е приел, че е налице разлика в предмета на иска по
гр. д. № 178/ 2022 г.по описа на РС- Левски и по гр. д. № 1312/ 2023 по описа
на РС- Червен бряг, поради което искът е допустим и основателен с оглед на
това, че за процесния период е установено, че Д. У. е била без работа.
Районният съд е уважил иска до размера но сумата от 1415, 19 лв. съобразно
критериите по ч. 228, ал.1 КТ за определяне размера на обезщетението.
6
Въззивният съд счита, че първоинстанционното решение в тази
обжалвана част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Във въззивната жалба на СУ“Д-р Петър Берон“ се твърди, че въпросът
за обезщетението по чл. 344, ал.1у т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ е разрешен със сила
на пресъдено нещо с решението на съда по гр. д. № 178/ 2022 г. по описа на
РС- Левски и че Д. У. не го е била обжалвала.
Въззивният съд не възприема доводите на този въззивник, тъй като
видно от гр. д. № 178/ 2022 г. по описа на РС- Левски, приложено по
настоящото дело, в последното съдебно заседание пред районния съд на 21.
06. 2022 г. ищцата Д. У. е направила изменение на иска като периодът за
претендираното обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ е от 21. 01. 2022 г. до 21. 06.
2022 г., т.е. за 5 месеца. За същия период от време се е произнесъл районният
съд с влязлото в сила решение, поради което липсва произнасяне за периода от
21. 06. 2022 г. до 21. 07. 2022 г. поради липса на предявяване на искова
претенция по гр. д. № 178/ 2022 г. по описа на РС- Левски след допуснатото от
съда изменение на иска по чл. 225, ал.1 КТ относно периода, за който се
претендира обезщетението. Следователно за Д. У. е налице надлежно
процесуално право да претендира обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ за периода
от 21. 06. 2022 г. до 21. 07. 2022 г., този месец е шестият месец поред от
времето, за което може да претендира У. съгласно чл. 225, ал.1 КТ, което е
направено от същата с исковата молба пред РС- Червен бряг. В тази смисъл
искът по чл. 225, ал.1 КТ за посочения процесен период е допустим и
районният съд е приел, че е основателен до присъдения размер съобразно
разпоредбата на чл. 228, ал.1 КТ.
Въззивната жалба на Д. У. се отнася до отхвърлителната част на
решението досежно обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ, като се приема от
въззивницата, че следва да се присъди обезщетение в по - голям размер
предвид въззожностите за актуализиране на трудовото й възнаграждение след
възстановяването й на работа.
Въззивният съд счита, че въззивната жалба на Д. У. също е
НЕОСНОВАТЕЛНА. Съгласно чл. 225, ал.1 КТ при незаконно уволнение
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в
размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е
останал без работа поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
7
Нормата на чл. 228, ал.1 КТ определя критерия за изчисление на
обезщетението по чл. 225 КТ, като брутното трудово възнаграждение за
определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или
служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в
който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното
получено от работника или служителя месечно брутно трудово
възнаграждение, доколкото друго не е предвидено.
По делото е допусната ССЕ, като в заключението е посочено какъв е
размерът на полученото от въззивницата У. брутно трудово възнаграждение и
е изчислено и дължимото обезщетение за процесния период от 21. 06. 2022 г.
до 21. 07. 2022 г. и това е размерът на присъденото обезщетение.
Неоснователни са доводите на въззивницата, че е следвало
обезщетението да се изчислява съобразно възможно увеличение на трудовото
възнаграждение при евентуалното й допускане до работа от работодателя, тъй
като разпоредбата на чл. 228, ал.1 КТ изисква като база за изчисление
полученото брутно трудово възнаграждение съобразно трудовия договор, а не
в какви размери би могло да бъде това обезщетение при определени условия.
В този смисъл е и съдебната практика в Решение № 665 от 11.01.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1688/2009 г., III г. о., ГК, Решение № 490 от 28.06.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 342/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 486 от 9.06.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1528/2009 г., III г. о., ГК, в които се приема, че според
разпоредбата на чл. 228, ал. 1 КТ брутното трудово възнаграждение за
определяне на обезщетенията по този раздел, т.е. включително и това по чл.
222, ал. 3 КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово
възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за съответното обезщетение, или последното получено от
работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото
друго не е предвидено. Определянето на обезщетения при базата по чл. 228 от
КТ не се влияе от последващо настъпили факти спрямо момента, в който е
получено последното брутно трудово възнаграждение.
Следователно отправният момент за определяне на базата за определяне
на обезщетенията в раздел трети на глава 12 КТ е полученото брутно трудово
възнаграждение за месеца предхождащ месеца, в който е възникнало
основанието за изплащане на обезщетението. По този начин е изчислено и
8
обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ за претендирания период, поради което
решението на районния съд в тази част следва да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно.
3. По въззивната жалба на СУ“ Д-Р ПЕТЪР БЕРОН“ – гр. Червен
бряг с ЕИК*** срещу първоинстанционното решение за произнасяне по
предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ в
размер на 1555, 48 лв.
С решението районният съд е осъдил въззивника на основание чл. 344,
ал.1, т.3 вр. чл. 224, ал.1 КТ( неправилно е посочено в първоинстанционното
решение чл. 225, ал.1 КТ) да заплати на Д. У. сумата от 1555, 48 лв.
неизплатено обезщетение по чл. 224 КТ поради направено прихващане по чл.
103 ЗЗД, ведно със законната лихва върху присъдената сума, считано от датата
на подаване на исковата молба 13. 11. 2023 г. до окончателното изплащане.
Ищцата е претендирала процесната сума, като твърди, че това е
обезщетение по чл. 222, ал.1 КТ, което не е получавала, но училището –
ответник твърди, че тази сума е получена от У. и при възстановяването й на
работа е прихванал сумата през месец януари 2022 г. от обезщетението по чл.
224 КТ.
В мотивите на обжалваното решение районният съд въз основа на
доказателствата по делото и допуснатата ССЕ е приел, че процесната сума
след възстановяване на работа на Д. У. е била прихваната от работодателя като
дължима към него от У.. Посочено е, че работодателят е уведомил У. за
прихващането по чл. 103 ЗЗД и че съответно процесната сума следва да бъде
възстановена на работодателя. Съдът е приел, че незаконосъобразно е
извършено прихващането, тъй като отмяната на незаконно уволнение не е
основание за връщане на обезщетението по чл. 220, ал.1 КТ, което е свързано с
това уволнение и неспазването на срока за предизвестие.
Въззивният съд изцяло възприема изложените мотиви от районния съд,
като счита, че не са налице условия за прихващане поради липса на
изискуемост на обезщетението по чл. 220, ал.1 КТ за връщане обратно на
работодателя. При отмяна на уволнението се заличават последиците от
уволнението, като лицето се възстановява на заеманата преди това длъжност,
но не заличава последиците от неспазването на срока за предизвестие и
съответно за заплащане на обезщетение за това съгласно чл. 220, ал.1 КТ. В
9
тази връзка следва да бъде съобразено и Решение № 178 от 9.11.2017 г. на
ВКС по гр. д. № 375/2017 г., III г. о., ГК, в което е посочено, че в
задължителната практика на ВКС /реш. № 770/8.12.10 по г. д. № 312/10, III ГО,
реш. № 271/17.10.12 по г. д. № 409/11, III ГО/ безспорно се приема, че
обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, изплатено за неспазен срок на
предизвестие, подлежи на прихващане от размера на предявеното с иск по чл.
344, ал. 1, т. 3 КТ обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ - тъй като двете вземания
обезщетяват една и съща по естеството си вреда на уволнения /оставането му
без работа/. Следователно прихващането извършено от работодателя с
приспадане на обезщетението по чл. 220, ал.1 КТ от обезщетението по чл. 224
КТ е незаконосъобразно и съответно претендираното обезщетение по чл. 220,
ал.1 КТ е дължимо от работодателя.
По изложените съображения въззивният съд счита, че
първоинстанционното решение е постановено при спазване на процесуалните
правила и материалния закон, поради което изцяло следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 273 вр чл.78, ал.3 ГПК и чл.
38, ал.1, т.3 ЗА и чл.7, ал.2, т.2 от НВАР №1/ 09. 07. 2004 г. СУ“Д-р Петър
Берон“ - гр. Червен бряг следва да заплати на адв. Г. Г. от САК като
процесуален представител на Д. Г. У. адвокатско възнаграждение в размер на
405, 55 лв. за потвърденото първоинстанционно решение досежно уважения
иск за обезщетение в размер на 1555, 48 лв. на основание чл. 344, ал.1, т.3 вр.
чл. 225, ал.1 КТ.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80
ГПК въззивницата Д. У. следва да заплати на СУ“Д-р Петър Берон“ – гр.
Червен бряг направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 3509 лв.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал.1, пр.1 ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА като правилно и законосъобразно Решение № 78/
03. 03. 2025 г. по гр. д. – 1312/ 2023 г. по описа на РС- Червен бряг.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 ГПК и чл. 38, ал.1, т.3
10
ЗА и чл. 7, ал.2, т.2 от НВАР №1/ 09. 07. 2004 г. СУ“ Д-Р ПЕТЪР БЕРОН“ –
гр. Червен бряг с ЕИК*** да заплати на адв. Г. Г. от САК като
процесуален представител на Д. Г. У. с ЕГН********** адвокатско
възнаграждение в размер на 405, 55 лв. за потвърденото
първоинстанционно решение досежно уважения иск за обезщетение в
размер на 1555, 48 лв. на основание чл. 344, ал.1, т.3 вр. чл. 225, ал.1 КТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 273 вр. чл. 78, ал.3 и чл. 80 ГПК Д. Г. У. с
ЕГН********** да заплати на СУ“ Д-Р ПЕТЪР БЕРОН“ – гр. Червен бряг
с ЕИК*** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 3509 лв.
РЕШЕНИЕТО на основание чл. 280, ал.3, т. 3 ГПК подлежи на
касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните
пред ВКС в ЧАСТТА досежно иска с правно основание чл. 222, ал.3 КТ с
цена на иска 14 561, 64 лв., а в ОСТАНАЛАТА ЧАСТ РЕШЕНИЕТО НЕ
ПОДЛЕЖИ НА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11