№ 30527
гр. София, 18.07.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 67 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ
като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР В. АНГЕЛОВ Гражданско
дело № 20251110108857 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими,
необходими и допустими за правилното разрешаване на повдигнатия спор,
поради което следва да бъдат приети.
По делото е постъпила молба вх. № 240916/10.07.2025 г., подадена от
процесуалния представител на ищцата, в която е заявено, че между страните е
постигната спогодба, която се иска да бъде одобрена от съда.
С оглед на изложеното съдът намира, че не следва да бъдат уважавани
останалите доказателствени искания, като следва да бъде насрочено открито
съдебно заседание за разглеждане на делото и произнасяне по направеното
искане за одобряване на спогодба.
Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата
молба писмени доказателства.
ОТХВЪРЛЯ останалите доказателствени искания.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
31.07.2025 г. от 14:00 часа, за когато да се призоват страните.
На страните да се изпрати препис от настоящото определение, а на
ответника и препис от становище на ищеца с вх. № 182042/27.05.2025г.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявени са кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 14д, ал. 2 ЗЗЛЗВНП вр. чл. 181, ал.1, пр. 2 вр. чл. 30, ал. 1, т. 1
ППЗЗЛЗВНП и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от
1
6420 лева, представляваща левовата равностойност на полагащата се на ищеца
и неосигурена от ответника храна за периода от 15.02.2022г. до 31.03.2022г.,
ведно със законна лихва от 13.02.2025г. (датата на депозиране на исковата
молба в съда) до окончателното изплащане на вземането, сумата от 1 098,22
лева - мораторна лихва върху първоначално претендираната главница в размер
на 6 420,00 лева за периода от 26.02.2022г. до 12.02.2025г.
Ищцата твърди, че от 28.09.2021г. е държавен служител в ., а със заповед
№ ., считано от 18.02.2022г. била преназначена на длъжност „.“ в отдел „.“.
Сочи, че съгласно чл. 14д, ал. 2 ЗЗЛЗВНП, препращащ към част трета, глави
седма – дванадесета от ., в която попада чл. 181, ал. 1 ., има право да получи
левовата равностойност на неосигурената от ответника храна, като сочи, че
размерът се определя ежегодно със заповед на министъра на правосъдието, а
условията и редът за предоставянето им – с наредби на министъра на
вътрешните работи. Счита, че в процесния период по отношение на нея не са
били налице пречки за получаване на левовата равностойност за храна. Излага
доводи, че сумата, представляваща левовата равностойност на храна,
изплащана на служителите в . не е елемент от брутното им месечно
възнаграждение и не подлежи на облагане с данък по ЗДДФЛ. Сочи, че за
периода от 01.01.2022г. до 30.08.2022г. размерът на левовата равностойност на
храната е 120,00 лева месечно. Твърди, че заплатите на държавните служители
в . на застрашени лица, както и всички останали плащания, следва да бъдат
изплатени до 25-то число на текущия месец, за който се отнасят, поради което
счита, че ответникът дължи и мораторна лихва поради забавено изпълнение.
Поради извършено на 08.04.2025г. плащане в размер на 6 240,00 лева,
представляващо левовата равностойност на храна за периода 01.04.2022г. до
31.12.2024г., без лихва за забава, ищцата моли съда да осъди ответника да
заплати сумата от 180,00 лева, главница, дължима за периода, за който същата
не е платена - от 15.02.2025г. до 31.03.2022г., както и 1 098,00 лева,
представляваща лихва за забава върху платената сума от 6 240,00 лева за
периода от 26.02.2022г. до 12.02.2025г., респ. сумата от 129,94 лева – лихва за
забава върху платените 6 240,00 лева за периода от подаване на исковата
молба – 13.02.2025г. до датата на плащането – 08.04.2025г.
Ответникът е депозирал отговор извън срока по чл. 131 ГПК. В същия са
изложени доводи срещу основателността на исковете. Твърди се, че
претендираната сума от 180,00 лева не е дължима, като в останалата част е
извършено плащане по отношение на главницата.
По делото е депозирана молба вх. № 240916/10.07.2025 г., подадена от
процесуалния представител на ищцата, с приложена към същата спогодба,
носеща подписи на страните, в която се съдържа изявление, че чрез нея
страните по делото уреждат изцяло спора.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2
3