№ 315
гр. София, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично при закрити врати
заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20221100902107 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от длъжник за
постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание неплатежоспособност и при
условията на евентуалност на основание свръхзадълженост.
Молителят „М.С.“ ООД твърди, че има непогасени задължения към Националната
агенция за приходите в размер на 99 343,52 лева и банкови заеми към 31.10.2022 г. в размер
на 299 469,09 лева. Посочва, че спрял плащанията, поради което е изпаднал в състояние на
неплатежоспособност, евентуално свръхзадълженост. Предвид изложеното иска да се
постанови решение, с което да се открие производство по несъстоятелност на дружеството,
да се обяви в несъстоятелност, а при липса на средства, да се спре производството.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност, следва да са налице всички
предпоставки, визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а
именно: 1/ Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично
посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор
на длъжника по търговска сделка, от Националната агенция за приходите за публичноправно
задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника, или
задължение по частно държавно вземане, както и от Изпълнителната агенция „Главна
инспекция по труда“ при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на
търговеца; 2/ Длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3/ Да се установи
неплатежоспособност на длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл.
1
608 ТЗ, респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово дружество – чл. 742 ТЗ и 4/
Затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е
обективно и трайно – аргумент от чл. 631 ТЗ.
В конкретния случай писмена молба за откриване на производство по
несъстоятелност е подадена от длъжника „М.С.“ ООД. От ангажираните по делото
доказателства и изслушаната съдебно-икономическа експертиза се установява, че
дружеството има задължения към Националната агенция за приходите в общ размер на
99 343,52 лева, както и по договори за банков кредит, сключени с „ББР Микрофинансиране“
ЕАД и „Уникредит Булбанк“ АД. Следователно „М.С.“ ООД има изискуеми и неразплатени
задължения по търговски сделки и за публични задължения.
Молителят е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ, с оглед правно
организационната си форма като търговско дружество.
Установяването на състоянието на неплатежоспособност на „М.С.“ ООД трябва да се
извърши на базата на анализ на имуществено-финансовото състояние на предприятието му,
от който да се изведе възможността или невъзможността да погасява задълженията си. От
изисканата и приложена справка от Агенция по вписванията за вписвания, отбелязвания и
заличавания за периода от 01.01.1991 г. до 14.12.2022 г. е видно, че на името на дружеството
има единствено учредена на 04.07.2018 г. договорна ипотека, която впоследствие на
03.10.2022 г. е заличена. От приложената справка от отдел „Пътна полиция“ при СДВР се
установява, че няма данни за настояща собственост на дружеството. Видно е от писмо от
НАП, ТД на НАП София, че по отношение на „М.С.“ ООД има наложени обезпечителни
мерки върху имущество на дружеството по реда на ДОПК и е издадено Постановление за
налагане на обезпечителни мерки с изх. № С220022-022-0094864/29.12.2022 г.
От приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, която съдът кредитира
като обективна и компетентна изготвена, се установява, че през анализирания период от
2016 г. до 2022 г. активите на „М.С.“ ООД са преобладаващо текущи /краткотрайни/ активи,
като в структурата на същите фигурират основно материални запаси /стоки/. Делът на
краткосрочните вземания е по-значим към края на 2017 г. и 2018 г., съответно 46,4% и 35%,
след което този вид вземания или не присъстват в структурата на текущите активи или са с
относителен дял от порядъка на 1 до 3%. Паричните средства са с относителен дял в широк
диапазон – между 2,5 и 32,65%. Към 31.12.2022 г. в структурата на текущите активи
присъстват единствено стоки с балансова стойност 24 хил. лв., но не и вземания и парични
средства. До края на 2021 г. нетекущите /дълготрайните/ активи на дружеството съставляват
не повече от 40% /средно около 31%/ от всички негови активи, като в основната си част
същите представляват дълготрайни материални активи. Към 31.12.2022 г. нетекущите
активи, с балансова стойност 56 хил. лв., заемат 70% от всички активи на „М.С.“ ООД.
В структурата на пасивите към края на 2016 г. собственият капитал в размер на 2 хил.
лв. заема под 2% от общата им сума. През 2017 г. дружеството е декапитализирано, след
като е отчетена текуща загуба от 98 хил. лв. През следващия отчетен период това състояние
е преодоляно и към 31.12.2018 г. собственият капитал отново е положителна величина. През
2019 г., 2020 г. и 2021 г. размерът му нараства по абсолютна стойност, съответно до 30 хил.
лв., 45 хил. лв. и 61 хил. лв. Текущата загуба за 2022 г. в размер на 103 хил. лв., както и
посочената в баланса натрупана загуба от минали периоди – 160 хил. лв. отново водят до
декапитализация на дружеството, която за разлика от 2017 г. е значителна.
От направените от вещото лице изчисления е видно, че в допустими граници и над
максималните си референтни стойности са показателите за ликвидност единствено към
31.12.2021 г. В края на 2016 г. и 2017 г. нито един от коефициентите на ликвидност не
попада в допустими граници. Към 31.12.2018 г. на изискванията за оптималност отговорят
коефициентите на обща и на бърза ликвидност, към 31.12.2019 г. – единствено този на обща
ликвидност, а към 31.12.2020 г. – коефициентите на обща и на абсолютна ликвидност. В
2
края на 2022 г. коефициентът на обща ликвидност е значително по-малък от минималната си
референтна стойност, а поради липсата в структурата на текущите активи на вземания,
финансови активи и парични средства, всички останали коефициенти на ликвидност
приемат нулеви стойности.
Видно е, че през периодите, в които дружеството не е декапитализирано, стойностите
на показателите за финансова автономност на „М.С.“ ООД са извън допустими граници. В
останалите случаи, когато е налице състояние на декапитализация, изчислените стойности
на показателите за финансова автономност не могат да бъдат използвани за сравнителен
анализ, тъй като същите не дават реална представа за степента на задлъжнялост.
Установява се, че макар и незначително, балансовата стойност на имуществото на
„М.С.“ ООД е превишавала общия размер на паричните задължения на дружеството към
края на 2016 г., 2019 г., 2020 г. и 2021 г. Към 31.12.2022 г. обаче задълженията са в размер,
превишаващ над четири пъти балансовата стойност на имуществото на молителя.
Анализът на изчислените по данни от счетоводните баланси стойности на
показателите за ликвидност сочат, че от целия анализиран период единствено към
31.12.2021 г. „М.С.“ ООД е било в състояние безпроблемно да изпълнява изискуемите си
парични задължения, тъй като към тази дата дружеството е притежавало достатъчно текущи
активи, в това число и парични средства. Сравнително добри стойности на коефициента на
обща ликвидност са изчислени и през предходните три отчетни периода – 2018 г., 2019 г. и
2020 г., но това се дължи преди всичко на поддържаните запаси от стоки /материални
средства/. Наличните парични средства към края на тези периоди не са били достатъчни, за
да осигурят безпроблемно обслужване на текущите задължения. Към 31.12.2022 обаче
„М.С.“ ООД не е разполагало с парични средства, като същевременно не е отчело и наличие
на изискуеми вземания. Именно към тази дата може да се приеме, че дружеството обективно
не е било в състояние да изпълни свои изискуеми парични задължения.
С оглед на така събраните доказателства и приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, съдът приема, че е налице обективна невъзможност дружеството да покрие
задълженията си, свързани с търговската му дейност, което налага изводът, че „М.С.“ ООД е
в състояние на неплатежоспособност.
Съгласно константната практика на ВКС, включително застъпена в решения по чл.
290 ГПК, като решение № 64/23.03.2010 г. по т.д. № 959/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., в тежест на
длъжника е да докаже, че е изпълнил задълженията си или че разполага с имущество,
достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите,
като трябва да бъде оборена установената от закона презумпция и докаже, че е
платежоспособен и е в състояние да изпълни задълженията си, включително и към момента
на тяхната изискуемост. От данните по делото се потвърждава становището на молителя, че
затрудненията му за покриване на задълженията не са временни и че същият е изпаднал в
състояние на неплатежоспособност и спрямо него следва да се открие производство по
несъстоятелност.
Доколкото основанието свръхзадълженост е предявено при условията на
евентуалност, съдът не дължи разглеждането му в настоящото производство.
При определяне началната дата на неплатежоспособност трябва да се преценят
всички данни по делото. В задължителната практика на Върховния касационен съд,
постановена по реда на чл. 290 ГПК и застъпена в решения: решение № 33/07.09.2010 г. по
т.д. № 915/2009 г. на ВКС, ІІ Т.О., решение № 115/25.06.2010 г. по т.д. № 169/2010 г. на
ВКС, ІІ Т.О., решение № 90/20.07.2012 г. по т.д. № 1152/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение №
44/04.07.2012 г. по т.д. № 983/2011 г. на ВКС, І Т.О., решение № 202/10.01.2014 г. по т.д. №
1453/2013 г. и др., се приема, че началната дата на неплатежоспособност трябва да се
разглежда като момент на проявление на трайната неспособност на длъжника да погасява
изискуемите си парични задължения към кредиторите по чл. 608, ал. 1 ТЗ с наличните си
3
краткотрайни активи и се определя с оглед на неговото цялостно икономическо състояние,
изразено чрез показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, при
съобразяване на най-ранния момент на спиране на плащанията към кредиторите като
външен белег на неплатежоспособността. От значение за началната дата на
неплатежоспособност е обективната невъзможност да се изпълняват задълженията към
всички кредитори, а не спираното на плащанията към отделен кредитор. За начална дата на
неплатежоспособността на молителя „М.С.“ ООД следва да се приеме 31.12.2022 г., към
която дата, съгласно заключението на вещото лице, дружеството обективно не е било в
състояние да изпълни изискуемите си парични задължения към двама или повече кредитори.
Предвид всичко изложено налице са всички предпоставки, които са визирани в
закона и спрямо молителя следва да се открие производство по несъстоятелност на
основание неплатежоспособност.
По делото са събрани доказателства, че молителят „М.С.“ ООД не разполага с
парични средства или бързоликвидни материални активи за посрещане на първоначалните
разноски в производството по несъстоятелност. Разноски не са предплатени и в указания от
съда срок с протоколно определение от 20.02.2023 г., вписано в книгата по чл. 634в ТЗ на
същата дата. С оглед на това и предвид изрично заявеното от молителя искане, съдът
намира, че следва да постанови решение по реда на чл. 632, ал. 1 ТЗ.
На основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 84, т. 1 ГПК молителят ще бъде осъден с решението
да заплати по сметка на Софийски градски съд държавна такса в размер на 250 лева.
Така мотивиран Софийски градски съд
РЕШИ:
ОБЯВЯВА НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА на „М.С.“ ООД, с ЕИК: *******,
със седалище и адрес на управление: гр. София, район *******
ОПРЕДЕЛЯ НАЧАЛНА ДАТА на неплатежоспособността – 31.12.2022 г.
ОТКРИВА ПРОИЗВОДСТВО ПО НЕСЪСТОЯТЕЛНОСТ по отношение на
„М.С.“ ООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
*******
ОБЯВЯВА в несъстоятелност длъжника „М.С.“ ООД, с ЕИК: *******, със седалище
и адрес на управление: гр. София, район *******
НАЛАГА запор и възбрана върху имуществото на „М.С.“ ООД.
ПОСТАНОВЯВА прекратяване дейността на предприятието на „М.С.“ ООД, с
ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район *******
СПИРА производството по т.д. № 2107/2022 г. по описа на СГС, VІ-1 състав.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че спряното производство по
несъстоятелност може да бъде възобновено в срок една година от вписването на решението
по ал. 1 по молба на длъжника или на кредитора, ако молителят удостовери, че е налице
достатъчно имущество или ако представи доказателства за предплащане на сумата от 6 000
лева /шест хиляди лева/, необходима за покриване на началните разноски в
производството по несъстоятелност.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника, че в случай, че в едногодишен срок от
вписване на решението производството не бъде възобновено, дружеството ще бъде
прекратено и ще се постанови заличаване на длъжника.
УКАЗВА на длъжника „М.С.“ ООД, че в едномесечен срок от вписване на
настоящото решение в търговския регистър следва да изпълни задълженията си по чл. 632,
4
ал. 6 ТЗ, както и в двумесечен срок от вписване на настоящото решение в търговския
регистър да представи по делото удостоверение по чл. 5, ал. 10 КСО.
ДА СЕ ИЗИСКА справка от ТП на НОИ – София-град дали по отношение на „М.С.“
ООД, е издадено удостоверение по чл. 5, ал. 10 КСО, като се изпрати на ТП на НОИ, София-
град препис от настоящото решение. Ако е издадено такова, препис от същото да се изпрати
по настоящото дело в едномесечен срок от получаване на искането.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 вр. чл. 84, т. 1 ГПК „М.С.“ ООД, с ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр. София, район ******* да заплати по
сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева /двеста и петдесет лева/,
представляваща разноски по делото за държавна такса.
Решението подлежи на вписване в търговския регистър и може да се обжалва в 7-мо
дневен срок от вписването му в търговския регистър пред Софийски апелативен съд.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 634 ТЗ.
Препис от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по вписванията за
вписване в търговския регистър на основание чл. 622 ТЗ.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
5