Решение по дело №756/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 18, ал. 5 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет).

Образувано е по жалба от Б. И. В. против Задължително предписание № П/Д-Х-004/11.06.2024 г., издадено от Д. Н. Й. – Началник отдел „Социална закрила“ на Дирекция „Социално подпомагане“ (ДСП) – Хасково, За Директор на ДСП – Хасково, потвърдено с Решение № 26-РД06-0007 от 30.07.2024 г. на Директора на Регионална ДСП – Хасково.

Жалбоподателят счита задължителното предписание за нищожно, евентуално – незаконосъобразно, тъй като било издадено било от некомпетентен орган, при неспазване на административнопроизводствените правила, на материалния закон и на неговата цел. В тази връзка най-напред се твърди, че част от мерките за закрила се предписвали от органи, различни от издателя на задължителното предписание, като в случая тези органи не участвали в административното производство, а и предписаните мерки не се съдържали в разпоредбата на чл. 23 ЗЗДет, нито в тази на чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЗДет. Така например посоченото в предписанието по т. 1 „връщане в дома на майката“ не било в компетентността на ДСП – Хасково и се извършвало от съдебен изпълнител по реда на чл. 528 ГПК. Освен това, с оглед несъществуването на отказ за сътрудничество от адресата на оспорения акт, както било прието от административния орган, същият нямал материална компетентност по смисъла на чл. 18, ал. 4 ППЗЗДет, с оглед разписаната компетентност по чл. 21 и чл. 23 ЗЗДет. На следващо място се навеждат доводи за неспазване на административнопроизводствените правила по чл. 14 и чл. 15 ЗЗДет. Жалбоподателят сочи и че към никой момент не заявявал или демонстрирал отказ за сътрудничество и такова обстоятелство не било установявано. Относно предписаното с т. 1 от оспорения акт твърди, че синът му И. Б. В. категорично отказвал да се върне при майка си, сочейки, че тя и баба му се държали зле с него и сестра му. Опитал да говори с детето И. за това, но всеки път той отказвал. Синът му по свое желание пребивавал при него и в избрано от него време свободно посещавал майка си, сестра си и баба си, но не желаел да остане в наетото от нея жилище, и това обстоятелство било известно на служителите в ДСП – Хасково. По повод предписанията в т. 2 от процесния акт посочва, че ежедневно полагал грижи за хигиена на дома си, а такива за ремонт съобразно наличната парична възможност като безработно лице. Що се отнася до разпореденото с т. 3 от задължителното предписание, от мотивите на потвърдителното решение на Директора на РДСП – Хасково било видно, че не само, че не направил отказ за съдействие, а търсил подкрепа от ДСП за осъществяване на нейните преписания. Позовавайки се на нормите на § 1, т. 1 и т. 5 от ДР на ЗЗДет, както и на чл. 18, ал. 1 ППЗЗДет, изтъква, че детето не било изслушано, съобразно чл. 15, ал. 1 ЗЗДет, и не била събрана необходимата информация за него. Освен това в случая били пренебрегнати хипотезите на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет и не били съобразени принципите на чл. 3, т. 1 – 3 ЗЗДет. На последно място се твърди и несъответствие на задължителното предписание с целта на закона, съобразно принципите по чл. 3, т. 1 – 3 ЗЗДет.

Ответникът по жалбата – Директор на ДСП – Хасково, в съдебно заседание чрез процесуален представител – гл. юрисконсулт Д. А., я оспорва като неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена.

Заинтересованата страна – П. И. Г., счита жалбата за неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност, както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Не е спорно между страните по делото, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че детето И. Б. В. е син на жалбоподателя Б. И. В. и на заинтересованата страна П. И. Г., както и че родителите не живеят заедно.

Установява се още, че И. Б. В. е определен от ДСП – Хасково като дете в риск по смисъла на § 1, т. 11, буква „в“ от ДР на ЗЗДет, поради което са предприемани различни действия по предоставяне на социални услуги на детето и на семейството му.

На 22.02.2024 г. от социален работник в Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Хасково е бил изготвен План за действие за работа с детето И. Б. В.. В него е заложена дългосрочна цел – „Отглеждане на детето в сигурна семейна среда, благоприятстваща развитието му“. В частта „План за работа с детето“ са посочени краткосрочни цели, като сред тях са: „Задоволяване на основните жизнени потребности на детето от подслон, храна, облекло и всичко необходимо в ежедневието“ (т.1.1.); „Поддържане на емоционалните връзки на детето със значимите за него хора“ (т. 2), като дейността тук е да се „...продължи работата в социалната услуга в общността – ЦОП - Хасково – информиране и консултиране, терапия, обучение в придобиване на умения“; „Оказване на съдействие и подкрепа на родителите. Консултиране и подкрепа, касаещи най-добрия интерес на детето“ е планирана дейността „Периодични срещи и домашни посещения, консултиране и съдействие на родителите при възникнали затруднения, свързани с отглеждането и обгрижването на детето.“ (т.1.3.), като поддейности за постигането ѝ е заложено „бащата да подготвя детето за връщането му в дома на майката след престоя при него“, „родителите да осигуряват присъствието на детето в ЦОП – Хасково (т.1.4.). С т.1.6. от Плана е предвидено подобряване на жилищно-битовите условия в дома на бащата, а именно: обезопасяване на жилището; поддържане на добра хигиена в дома; осигуряване на самостоятелни стаи за двете деца в семейството, предвид възрастта, пола и потребностите им; осигуряване на дрехи, обувки, принадлежности за поддържане на лична хигиена, материали за стимулиране развитието на детето и други в дома на бащата при престоя на И. при него.

Изготвеният План за действие е бил сведен до знанието на жалбоподателя, майката П. Г. и детето И. В., като сред отговорните за изпълнението на дейностите лица са майката и бащата.

На 03.06.2024 г. от социален работник в Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Хасково е бил съставен Протокол от преглед на оценката на случая и Плана за действие от 22.02.2024 г. В него е посочено, че към момента на изготвянето му основен обгрижващ за И. продължава да е бащата Б. В., като за детето имало осигурен подслон при незадоволителни жилищно-битови условия. Описано е, че жилището на жалбоподателя се състояло от хол, обзаведен със стари мебели (разтегателен диван, на който спят децата И. и М.), бюро, стол, два фотьойла с маса, секция. Едната стая, определена за детска, се използвала за склад, нямало осветление. Третата стая се използвала като спалня, била обзаведена със спалня, гардероб и секция, нуждаела се от ремонт. В жилището имало самостоятелна баня и тоалетна. Предназначението на следващата стая било всекидневна с кухня, в която се извършвали ремонтни дейности от години. Нямало обособена кухненска част с техника и течаща вода, имало пералня, хладилник, сушилня, фурна за вграждане, поставена на две тухли, газов котлон. Стените били неизмазани, със следи от мухъл. Хигиената в жилището била незадоволителна. Храната не се приготвяла в дома, закупувала се или се приготвяла от лелята на бащата. На следващо място, в протокола е записана констатацията, че детето не се подготвя за връщане в домакинството на майката; че присъствието му в социалната услуга не било осигурявано редовно, по предварително представения график от страна на бащата. Въз основа на изложеното са посочени неизпълнени действия от предвидените в Плана за действие, а именно: По дейност 1.6 от плана за работа с родителите – не били постигнати очакваните резултати, тъй като не били извършени дори елементарни козметични работи за освежаване на стаята за детето в дома на бащата. Промяна в поведението на бащата не се наблюдавала, като той не желаел да влезе в родителската си позиция спрямо И.. Съгласявал се с желанието на детето и приемал споделената информация от него за достоверна, без никакво съмнение. Като посочени причини за записани заявените от бащата – нужда от време и средства, с които към момента не разполагал. Дадена е оценка на изпълнението на Плана за действие, че заложените дейности по краткосрочните цели се изпълняват със затруднения. Отразени са давани в тази връзка от специалисти от ДСП насоки на Б. и сина му за промяна на отношението към женските фигури в семейството. Относно емоционалното състояние на И. е записано, че детето има манипулативен характер, който се проявява в случаи, в които иска да постигне определена желана от него цел. Отбелязано е и че е привързан към баща си, а емоционалната връзка с майката била прекъсната от другия родител, който иззел ролята ѝ на родител, упражняващ родителски права. Детето осъществило само няколко срещи с майка си, като не гостувало с преспиване при нея. Предложено е да се предприемат мерки съгласно чл. 18, ал. 4 от ППЗЗДет – изготвяне на задължително предписание, което да бъде връчено на Б. В..

С Протокола са запознати родителите П. Г. и Б. В., като същите са присъствали при извършване на оценката.

На 11.06.2024 г. е бил изготвен Социален доклад № СЛ/Д-Х/1773-009/11.06.2024 г., в който е описана житейската история на жалбоподателя, П. Г. и децата им И. и М., както и битовите условия в жилището на майката и на бащата. Отразени са трудовата заетост на родителите, съответно доходите им. Направени са изводи и са дадени препоръки. Отбелязано е, че в началото на 2024 г. бащата на детето подавал сигнали към Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Хасково и че след извършените оценки е била отворена работа по случай за детето и то било насочено към ЦОП – Хасково.

С процесното Задължително предписание № П/Д-Х-004/11.06.2024 г., на основание чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЗДет и чл. 18, ал. 4 ППЗЗДет, на жалбоподателя Б. В., родител на детето И. Б. В., е предписано: 1. Да подготви детето за връщането му в дома на майката; 2. Подобряване на жилищно-битовите условия в дома му: изхвърляне на отпадъци от строителна дейност, изхвърляне на негодна за консумация храна и опаковки от нея, при почистване на жилището да се използват препарати за дезинфекция, както и ежедневно да се проветряват стаите, обезопасяване на кабели, освежаване на стаята на детето, закупуване на ново спално бельо за детето; 3. Да оказва съдействие на Отдел „Закрила на детето“ при ДСП – Хасково, както и на специалистите от социалната услуга ЦОП – Хасково, във връзка с изпълнение на заложените в плана за действие дейности и цели: спазване на графика за срещи, предоставен от специалистите; осигуряване присъствието на детето в социалната услуга.

В мотивите на издадения акт се посочва, че детето И. не се отглежда от майката, както е постановено по съдебно решение на Хасковския районен съд и че жилищно-битовите условия в дома на бащата не са подходящи за отглеждане на детето, и средата не е обезопасена.

Задължителното предписание е било връчено на жалбоподателя на 13.06.2024 г., а на 27.06.2024 г. същият е подал жалба против него пред Директора на РДСП – Хасково, който с Решение № 26-РД06-0007/30.07.2024 г. го е потвърдил. В решението е описана фактическата обстановка по случая и са потвърдени отделните предписани дейности, като в мотивите се съдържат и данни за проучване на домашните условия и при двамата родители.

Решението е било получено от Б. В. на 02.08.2024 г., а жалбата против него е подадена до съда чрез административния орган на 12.08.2024 г.

От изискания в хода на настоящото производство Социален доклад изх. № ПР/Д-Х/7-001/21.01.2025 г. се установява, че към момента основните потребности на И. се задоволяват от бащата и че след настъпилата раздяла между родителите грижите за детето били полагали от последния – до месец април 2022 г., след това от майката, а от края на месец януари 2024 г. детето отново било при жалбоподателя. От месец март 2024 г. контактът на майката с И. бил нарушен и до сега били осъществени няколко такива и една нощувка в домакинство.

По отношение на жилищните условия в дома на бащата е посочено, че на 17.01.2025 г. е било извършено посещение на адреса от социални работници, при което е констатирано, че холът бил обзаведен със стари мебели, които трудно се различавали, тъй като върху тях имало много вещи – използваеми и неизползваеми, като достъп имало само до вратата на стаята, по стените имало висящи кабели, а стаята била в прах и паяжини. Стаята, определена за детска, се използвала за склад, като нямало осветление и достъп. В коридора имало колело и остатъци от строителни отпадъци. Третата стая, която била определена за детска на И., по негово желание била без прозорец от няколко месеца. Част от обзавеждането било разчистено, имало строителна техника и материали, които били върху спалнята, като стаята не била почистена. Жилището разполагало със самостоятелна баня и тоалетна, но водата била спряна поради теч. Във всекидневната с кухня подът бил на замазка, в единия край на тавана бил положен фибран, който не бил шпаклован, като имало една работеща пералня, една сушилня, хладилник с фризер, телевизор, газов котлон, но нямало течаща вода. Стените били неизмазани и със следи от мухъл, а подът в цялото жилище не бил изметен. От социалните работници е бил посетен и друг апартамент в [населено място], на [улица], където понякога жалбоподателят и двете му деца отсядали само за преспиване. В него нямало ток, като не станало ясно дали бил спрян или просто не се включвал. Хладилникът не се използвал, тъй като храната се закупувала според желанието на детето или била приготвяна от лелята на Б. В.. Той им заявил, че в някои случаи нощували и в апартамента на леля му, но не посочил къде се намира.

Относно поведението на жалбоподателя спрямо сина му е посочено, че е незряло, с дефицити в способностите за изграждане на правила и граници, и че избягва санкции при неправомерно поведение на детето. Отбелязана е компрометирана комуникация между родителите, като поради водени по между им съдебни дела, липсвал конструктивен диалог по отношение на децата, както и че имали противоречия по отношение на И..

В заключителната част на доклада е посочено, че хигиенно-битовите условия в домакинството по постоянния адрес на В. не са подходящи за отглеждане на дете. В работата по случая от 15.02.2024 г. до 15.08.2024 г. не бил постигнат резултат по установените проблемни зони, а именно възстановяване на връзката с майката, постигане на конструктивен диалог между родителите, постигане на адаптивен възпитателен подход при двамата родители, изграждане на положителен образ у детето към женските фигури в семейството, емоционална регулация при детето. Причина за това била липсата на системен консултативен процес с бащата и детето, липсата на изградена доверителна връзка с двамата за периода, липсата на осъзнаване при бащата на последствията от въвличането на детето в родителския конфликт и отказ от интегриране на нови адаптивни подходи на възпитание. За периода били направени опити за провеждане на срещи с детето в индивидуален формат, като И. показвал дистанция и отказвал да съдейства в процеса, а по отношение на контакта с майка му изразявал нежелание, но не посочвал причина. Посочено е също, че през септември и октомври с родителите били провеждани срещи с цел обследване на родителски капацитет, за месеците ноември, декември и януари до датата на срока за работа били организирани общо седем срещи с бащата и детето, но били проведени само три. От 10.12.2024 г. Б. В. не се явявал на срещите по график, като в съобщение на Вайбър заявил, че няма да посещава повече ЦОП и че желае да бъде отписан от заниманията. Направено е заключение, е последният не разбирал последствията от изграждането на негативен образ на майката пред детето, като не се отчитали реални действия от страна на бащата в посока отдиференциране на детето от конфликта между родителите и мотивация за контакт с майката.

От жалбоподателя са представени по делото още стокова разписка от 19.12.2024 г. за закупени строителни материали и квитанция от 31.10 за закупена ал.дограма с прозорец.

По делото са събрани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Я. И. С., съсед на жалбоподателя, която заявява, че последно бил в апартамента му преди 4-5 месеца и вътре изглеждало нормално. Извършвал се ремонт в него и имало неща, които трябвало да се почистят, но според свидетеля не било нещо фрапантно, за да не можело да се отглежда дете.

При така установената фактическа обстановка и като извърши на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 АПК, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, имащо правен интерес от оспорването, в законоустановения срок за това и срещу годен за обжалване административен акт, поради което е процесуално допустима. На следващо място, тя е редовна, тъй като отговаря на изискванията на чл. 150 и чл. 151 АПК.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна поради следните съображения:

Обжалваното задължително предписание е издадено от материално и териториално компетентен орган. Съгласно чл. 18, ал. 4 ППЗЗДет Директорът на ДСП има правомощието да издава актове от вида на процесния, като с оглед настоящия адрес на детето е спазена и териториалната му компетентност. В случая предписанието е издадено от надлежно оправомощено лице при условията на заместване - Д. Н. Й., действащ „За Директор на ДСП – Хасково“, съгласно представената Заповед № 2606-РД01-0008/05.01.2024 г. на Директора на ДСП – Хасково и в съответствие с разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 22.04.2004 г. по т. д. № 4/2002 г. на ВАС. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че даденото с т. 1 от акта предписание не било от компетентността на ответника, защото с него не се разпорежда предаване на детето, а подготовка за връщането му в дома на майката, т.е. дължимото действие е различно от това, което се извършва по реда на чл. 528 ГПК от съдебен изпълнител.

Оспореният акт е в законоустановената писмена форма, като съдържа всички реквизити, предвидени за спазване при издаването му по чл. 59, ал. 2 АПК, в т.ч. правни и фактически основания, които са кратки, но конкретни и ясни, а и такива могат да бъдат извлечени и от другите документи, съставени с оглед предстоящото му издаване, както и от потвърдителното решение на горестоящия административен орган, съобразно Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС.

На следващо място, не се установява при издаването му да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила, доколкото са спазени както относимите изисквания на чл. 9 – чл. 18 ППЗЗДет, така и общото правило по чл. 35 АПК. Противно на релевираното в представената писмена защита, в случая са изготвени както оценка по чл. 14 ППЗЗДет – л. 33 по делото, така и доклад по чл. 16 ППЗЗДет – л. 35 по делото. Не е налице нарушение на чл. 15 ЗЗДет, тъй като задължителното предписание е издадено по отношение на бащата, не касае въпроси, свързани пряко с мнението и отношението на детето, и то се отнася до последващи съдебното решение за предоставяне на правата мерки за закрила на детето. В този смисъл е и Решение № 2211 от 11.02.2020 г. по адм. д. № 13218/2019 г. на ВАС.

Според настоящия съдебен състав оспореният акт е в съответствие и с материалния закон.

Съгласно чл. 21, ал. 1, т. 3 ЗЗДет Дирекция „Социално подпомагане“ извършва проверки по жалби и сигнали за нарушаване правата на децата и дава задължителни предписания за отстраняването им при условия и по ред, определени с правилника за прилагане на закона. В чл. 18, ал. 1 ППЗЗДет е регламентирано, че целта на мерките за закрила в семейна среда (в т.ч. и тези, изброени в чл. 23 ЗЗДет) е да бъдат подпомогнати детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждане и възпитание на детето, като според ал. 2 и ал. 3 на с.з. – мерките, предвидени в чл. 23 от закона, се прилагат съгласно изготвения план за действие, и могат да се осъществяват и чрез социални услуги. Според чл. 8, ал. 6 ЗЗДет родителите, настойниците, попечителите или другите лица, които полагат грижи за дете, са длъжни да изпълняват предприетите по този закон мерки и да съдействат при осъществяването на дейностите по закрила на детето. Нормата на чл. 18, ал. 4 ППЗДет урежда, че при отказ за сътрудничество от страна на родител, настойник или попечител или на лицето, което полага грижи за детето, по предложение на социалния работник, водещ случая, директорът на дирекция „Социално подпомагане“ издава задължително предписание.

От събраните по делото писмени доказателствата се установява по несъмнен начин, че жалбоподателят действително не е подготвял детето за връщането му в дома на майката и не е осигурявал присъствието му за срещи със специалисти в ЦОП – Хасково по график, както е било предвидено в подписания от него План за действие. Бездействието му правилно е прието от органа като отказ за сътрудничество от страна на жалбоподателя по отношение на дейностите, свързани с изпълнението на наложената мярка за закрила, като не се установяват основателни причини за това. Подобно поведение на бащата поставя под риск успешното изпълнение на Плана за действие, съответно постигането на основната цел – защита на правата и интересите на детето. В тази връзка съдът съобрази, че от представените социални доклади е видно, че от организирани общо седем срещи, са били проведени само три и че след месец януари 2024 г. Б. В. не се е явявал на срещите, като в съобщение на Вайбър е заявил, че няма да посещава повече ЦОП и че желае да бъде отписан от заниманията. Дори и да е вярно, че детето отказва да се върне при майка си, тъй като тя и баба му се държали зле с него и сестра му, то не оправдава поведението на жалбоподателя, с което на практика лишава другия родител от възможността да се вижда с детето си и да упражнява родителските си права съобразно влязлото в сила съдебно решение. Тук е уместно да се отбележи, че не следва влошените отношения между родителите да засягат правото на майката да осъществява контакт с детето си, а от друга страна тези отношения да влияят неблагоприятно на психическо и емоционално развитие на самото дете. Следва да се има предвид и че отношението на малолетните деца към някой от родителите и другите им близки, а и към обществото като цяло, до голяма степен се изгражда от мнението на родителя, който ежедневно съжителства с тях. Ето защо, в настоящия случай житейски логично е да се допусне, че текущото мнение и държание на И. към институциите и спрямо майка му е моделирано до голяма степен от жалбоподателя, която с действията и бездействията си изразява нежелание да осигурява присъствието му за срещи със специалисти в ЦОП, въпреки приетия и подписан от него План за действие, и да подготвя детето за предстоящите срещи с майка му. В този ред на мисли, несъстоятелно е да се изтъкнатото пред съда, че детето нямало желание да посещава ЦОП и да се среща с майката. Дори и да се допусне, че жалбоподателят е съдействал на ораните на ДСП - Хасково и да е подготвял детето за срещи с майка му, това явно е било привидно, респ. преследвана е била цел, различна от заложените в Плана и регламентираните в ЗЗДет и ППЗЗДет, що се отнася до развитието на детето. На практика се е стигнало до изолиране на единия родител от живота на И., което е в разрез с неговите права и интереси в дългосрочен план, така и с тези на майката. Необходимо е да се подчертае, че идеята на законодателя за прилагането на мерките на закрила не се ограничава само до задоволяване на текущите потребности на детето, а се разпростира отвъд тях, в перспектива, като това е и една от основните цели на принципите за закрила на детето, заложени в чл. 3 ЗЗДет. Право на детето е да общува и с двамата си родители и в негов интерес е те да намерят общ език помежду си, защото в противен случай техните разногласия биха могли да рефлектират негативно върху емоционалното и психологическо развитие на И. и като резултат да достигне до непредвидими последици за него, респ. да е налице опасността връзката с майката да бъде необратимо прекъсната. Именно поради гореизложеното органите на ДСП са се намесили и са положили съответните усилия за осигуряване на интересите на детето, вкл. чрез издаване на оспореното задължително предписание. Предписаните с него дейности са съобразени и с възрастта на детето (12 години), която по правило е свързана със значими физически, емоционални и психологически промени, както и с евентуалната опасност от това то да израства и да формира личностните си качества без участието на майката. Това налага извода, че към момента издаването на акта охранява правата на детето и неговия най-добър интерес по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗЗДет. Предписанието е насочено към предотвратяване на рисковите фактори, свързани с преодоляване на несигурността и стреса у детето, породени от развилите се конфликтни отношения между родителите, както и за запазване на емоционалната връзка с майката, поради което се явява съответно на закона и на преследваната от него цел и при съблюдаване интересите на детето. Поведението на бащата, състоящо се в несъздаване предпоставки за контакти на майката с общото им дете, независимо от виждането на родителя за потребностите му от грижи, възпитание, емоционално и нравствено развитие, социални контакти, е неприемливо от гледна точка на интересите на детето и не отговаря на неговите обективни потребности. Ето защо съдът счита, че в случая са налице материалноправните предпоставки на чл. 18, ал. 4 ППЗЗДет.

На следващо място, предписаното с процесния акт подобряване на жилищно-битовите условия в дома на жалбоподателя, също е вследствие на отказа му да сътрудничи за реализиране на мерките за закрила по Плана за действие. В този План това подобряване е изрично предвидено, но се установява, че към датата на оценката по случая и на Плана за действие – 03.06.2024 г., както и до изготвяне на Социалния доклад от 21.01.2025 г., не е настъпила промяна в констатираните обстоятелства. Следва да се има предвид и че тези фактически установявания не се оспорват от бащата, а и същият не ангажира категорични доказателства, които да ги оборят. От представените стокова разписка от 19.12.2024 г. за закупени строителни материали – теракол 2 бр., гипс 2 бр., мистрия 1 бр., и квитанция от 31 октомври (без посочена година) за закупена ал.дограма с прозорец не би могло да се направи безспорен извод за реализирането и финализирането на ремонтни дейности поне в една част от жилището до степен, позволяваща отглеждане на децата в нормални битови условия. Действително, възможно е жалбоподателят да няма финансова възможност да извърши тези ремонти дейности, но това не го оправдава по отношение осигуряване на онези битовите условия в дома, където отглежда децата си, които може да извърши и сам: подреждане, изчистване и изхвърляне, т.е. поддържане на добра хигиена и ред, вкл. и обезопасяване, както и тези, които свързани със задоволяване на екзистенциални нужди, като ток, вода, отопление. Въпреки установените данни по делото за отправяни многократни призиви от органите на ДСП – Хасково за подобряване на битово-жилищните условия, положителен резултат от това не е налице, което е наложило издаването на обжалваното предписание в тази му част – т. 2.

Накрая съдът приема и че с издаването на оспорения акт се осигурява и постигане на целта по чл. 18, ал. 1 ППЗЗДет, чрез подготовката на детето за връщането му в дома на майката, при която е определено местоживеенето му с влязло в сила съдебно решение, създаване на нормални битови условия за отглеждането му, когато е при бащата, и присъствието на детето в социалната услуга при спазване на определения график за срещи, с оглед препятстване на риска от родителско отчуждение спрямо майката, и за правилното му психо-емоционално развитие.

По изложените съображения съдът счита, че жалбата на Б. И. В. е неоснователна, респ. атакуваното от него задължително предписание на Директора на ДСП – Хасково, потвърдено от Директора на РДСП – Хасково, е законосъобразно, поради което оспорването следва да бъде отхвърлено.

При този изход на спора само ответникът има право на разноски, но такива не следва да му бъдат присъждани, тъй като липсва изрично искане за това.

Мотивиран от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно, съдът

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б. И. В. от [населено място], [улица]/.., ет. .., ап.... против Задължително предписание № П/Д-Х-004/11.06.2024 г., издадено от За Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково, потвърдено с Решение № 26-РД06-0007 от 30.07.2024 г. на Директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане“ – Хасково.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.