Присъда по дело №369/2022 на Окръжен съд - Пловдив

МОТИВИ към Присъда № 25/11.04.2022г. по НОХД № 369/2022г. по
описа на П.ски окръжен съд.

Срещу подс. А.Я.М. е повдигнато обвинение по чл. 304а, във вр. с чл.
304, ал. 1 от НК, за това, че на 01.05.2021 г. в гр. П., ул. „***“ срещу № 11, е
предложил и дал подкуп - сумата от 20 лв. /два броя банкноти с номинал от
10 /десет/ лева всяка със серийни номера, както следва: № ГБ93331297 и
№БТ9890961/, на длъжностни лица - полицейските органи - *** Т.А.Х., на
длъжност *** II *** и *** Р.И. А., на длъжност *** I *** и двамата в група
„***“ при *** – П., за да не извършат действия по служба, вменени им в
задължение по чл.14 и чл.31 от ЗМВР, да не му съставят акт за установяване
на административно нарушение № 577716/01.05.2021 г. за извършено
нарушение по чл.5, ал.1, т.1 и по чл.137а, ал.1 от Закона за движение по
пътищата.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа обвинението от
фактическа и правна страна, което счита за доказано от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства. Пледира за налагане на наказания
при условията на чл.58а, ал.1 вр. чл.54 от НК, при превес на смекчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства. Счита, че за постигане целите
на чл.36 от НК, следва да се определи наказание „лишаване от свобода” в
долната граница, предвиден в закона, както и кумулативното наказание глоба
в минимален размер. Изразява становище, че съгласно разпоредбата на
чл.58а, ал.1 от НК наказанието „лишаване от свобода“ следва да се редуцира с
1/3, като счита, че за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия,
наказанието „лишаване от свобода“ не следва да бъде изтърпяно ефективно, а
следва да се отложи с подходящ изпитателен срок. По отношение на
веществените доказателства –пари, предмет на престъплението по чл.304а от
НК изразява становище, че същите следва да се отнемат по реда на чл.307а от
НК.
Защитникът на подсъдимия- адв.А. не оспорва фактическата
обстановка и правната квалификация на деянието, като счита, че същите с
оглед самопризнанието на подсъдимия и събраните други доказателства са
доказани по несъмнен начин. Намира, че наказанието следва да се определи
като се отчете силен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства,
каквито са признанието на вината от страна на подсъдимия М., доброволното
плащане на наложената му с АУАН глоба, като се акцентира върху подбудите
за извършеното, каквото според защитника е желанието за по-бързо
приключване на полицейската проверка, за да се окаже помощ на пострадало
лице, намиращо се в автомобила. В този смисъл се застъпва становище, че
наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде определено в размер
близък до минималния, включително и кумулативното наказание глоба.
Според защитата, изтърпяването на наказанието лишаване от свобода следва
1

да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.
Подсъдимият А.Я.М. признава изцяло фактите и обстоятелствата
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. В обясненията си
твърди, че е дал сумата от 20 лева на полицейските служители воден от
идеята по-бързо да приключи проверката и да откара пострадалия Ш. в
болница. Съжалява за постъпката си и моли съда за снизхождение при
определяне на наказанията.

ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Въз основа на доказателствата, преценени поотделно и в тяхната
съвкупност и с оглед нормата на чл.373, ал.3 от НПК, съдът намери за
установена следната фактическа обстановка , описана в обстоятелствената
част на обвинителния акт, а именно:
Подсъдимият А.Я.М. е роден на *** год. в гр. П., живее в с.Т., обл. П..
***, *** е, с основно образование. Не е женен, но живее на съпружески
начала, като от това съжителство има две деца. Към момента не е осъждан,
видно от приложената по делото справка за съдимост на л.10 от д.п.
На 01.05.2021 г., следобед, подс. М. бил със свой приятел – свидетелят
Н.Ш. в с. Т., където последният бил ухапан от куче. Свидетелят Ш. помолил
подсъдимият да го закара до болница в гр. П.. Качили се на автомобила на
подс. М. – „БМВ 530“ с рег. № *** и потеглили за гр. П.. С тях били още-
съжителстващата с Н.Ш. – св.*** М., както и свидетелите А.Х. и К. Ш..
В това време, полицейските служители Р. А. и Т.Х.– *** в РУ- П. при
ОДМВР гр. П., участвали в специализирана полицейска операция, съгласно
Заповед на Директор ОДМВР гр. П. за извършване на контрол на движението
на територията на 03 РУ при ОДМВР гр. П.. Полицаите били с униформа и
служебен автомобил със съответните полицейски обозначения.
Малко след 18,00 часа на 01.05.2021г., на ул. „***“ в гр. П., полицаите
забелязали автомобила управляван от подсъдимия, който с висока скорост
изпреварвал рисково и принудил друг водач от насрещно движещите се
автомобили да отбие плътно вдясно и да спре. При това св. А. подал сигнал
със стоп палка, но подсъдимият го подминал и спрял на около 30 метра след
полицейския автомобил. Двамата полицейски служители- А. и Х. се
приближили и поканили подс.М., като водач на превозното средство, да слезе
и да представи документите си за проверка. Последният слязъл и казал, че
транспортира свой приятел към медицинско заведение. Полицаите съобщили
за това в Бърза помощ и повикали линейка. Свидетелят А. подканил подс.М.
към служебния автомобил, за да му бъде съставен Акт за констатирано
административно нарушение, в частност за предприетото рисково
изпреварване и непоставяне на обезопасителен колан. Считайки, че е уличен в
извършване на административно нарушение, последиците от което ще се
отразят негативно, подсъдимият решил да предположи подкуп на полицаите,
за да не извършат по-нататъшните действия, които им налагала службата при
2

констатиране на нарушения по ЗДвП. При това, подс.М. заявил, че ще
заминава в чужбина и не желае да му бъде съставен такъв акт и да му се взема
контролния талон. В същото време св. Х., разполагайки с документите на
подсъдимия – свидетелство за управление на МПС, контролен талон и
свидетелство за регистрация на МПС, започнал да изготвя акта за
установяване на административно нарушение № 577716 /л.34 от д.п./,
използвайки за подпора задната кора на багажника.
Докато подс. М., стоящ отдясно на св.Х., обяснявал причините, поради
които не желае да му се съставя акт, той предложил да почерпи, ако
полицаите не изпълнят служебните си задължения и не съставят АУАН.
Заедно с това започнал да бърка в джобовете си, но св. А. му казал, че това не
е законно и ако се наложи ще се вземат допълнителни мерки. Въпреки това,
М. извадил от джоба на панталона си банкноти – две копюри с номинал от по
10 лева всяка, пресегнал се и ги пуснал в отворения багажник на служебния
автомобил. При това деяствие от страна на подсъдимия, св.Х. се отдръпнал
назад, а св.А. затворил багажника на служебния автомобил. Попитал
подсъдимият защо е направил това, при което последният отговорил: „За да
не ми пишете акт“. Полицейските служители докладвали за случая, а по
отношение ухапания Ш. изчакали пристигането на Бърза помощ.
При извършения оглед на местопроизшествие /л.35-36 от д.п./
банкнотите с номинал от по 10 лева с № ГБ93331297 и №БТ 9890961, били
иззети, а в последствие предадени и намиращи се при Домакин ОДМВР гр.
П..
Описаната по-горе фактическа обстановка се установява по несъмнен и
категоричен начин от самопризнаниято на подс.А.М., направено в хода на
съдебното следствие по реда на чл.371, т.2 от НПК, от показанията на
разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели, от приложените
писмени доказателства- длъжностни характеристики, касаещи двамата
полицейски служители/ на л.51-54 от д.п./, Заповед на Директора на ОДМВР-
П. за извършване на СПО/ на л.64-66 и на л.72-75 от д.п./, месечен график/ на
л.68 от д.п./, протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум/ на л.35-
45 от д.п./, медицински документи за извършен преглед на св. Ш./ на л.80-83
от д.п./, характеристична справка/ на л.12 от д.п./, свидетелство съдимост/ на
л.10-11 от д.п./.
Направеното от подс. М. признание на фактите и обстоятелствата,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, съдът намира за
доказано и от останалите събрани на досъдебното производство
доказателства. Съдът кредитира показанията на разпитаните в досъдебното
производство свидетели Р. А. и Т.Х., които последователно и логично описват
развоя на събитията от момента, в който са възприели движещият се по ул. „
***“ в гр. П. л.а.“БМВ“ с рег.№ *** до спирането му и извършената след това
проверка. Двамата свидетели напълно непротиворечиво описват поведението
на подсъдимия, след спиране на управлявания от него автомобил, реакцията и
3

поведението му след като му е било съобщено , че ще му бъде съставен
АУАН за констатирани нарушения, свързани с управление на МПС без
поставен колан и рисковото, неправилно изпреварване. И двамата свидетели
категорично твърдят, че шофьора на автомобила е бил неспокоен при
уведомяването му за съставяне на АУАН, заявявайки, че ще не желае да му
вземат Контролния талон и да му съставят Акт, тъй като щял да ходи в
чужбина да работи. Именно в този момент, според показанията на св.А. и св.
Х., подс.М. е станал по- настоятелен към полицаите като предложил „…да
почерпи, за да не му съставим акт“. Виждайки, че се пристъпва към
попълване бланката на акта, подсъдимият бърка с дясната си ръка в джоба на
панталона, вади я, протяга се и пуска в багажника на служебния полицейски
автомобил две сгънати банкноти по 10 лева, общо 20 лева. Според
показанията и на двамата полицейски служители, тези действия на
подсъдимия ясно са били възприети от тях като даване на подкуп, за да не
извършат те действията си по служба, касаещи съставяне на АУАН за
констатирани административни нарушения. Техните показания съответстват
и на приложените по делото писмени доказателства, а именно на отразеното в
огледния протокол, където по начина, по който твърдят свидетелите е
описано намирането на сгънати 2 бр. банкноти, поставени в багажника на
полицейския автомобил.
Освен в тези части, касаещи даването на подкуп, за да не се извършат
действията по служба, свидетелските показания на Х. и А. съответстват и в
другите си части на останалите събрани писмени доказателства. Така и
двамата твърдят, че в автомобила управляван от подс.М. е имало лице,
пострадало от ухапване от куче, за което след спиране на автомобила за
проверка е била уведомена Бърза помощ. В обясненията си, дадени в хода на
досъдебното производство/ след връщане на делото на прокурора, в
материалите от допълнителното разследване/, подс.М. не отрича това
обстоятелство, но твърди, че това лице- св. Н.Ш. се е чувствал толкова зле, че
предвид неговото състояние е настоял полицейските служители да го пуснат,
за да транспортира пострадалия до болнично заведение и в „отчаянието и
притеснението си за състоянието на пострадалия Н., аз реших да им дам 20
лева за почерпка с надеждата най-накрая да ни пуснат“. Категорично е
установено, че на място, вследствие обаждане на полицейските служители е
пристигнала линейка и пострадалото лице е било откарано до медицинско
заведение. Видно е обаче от приложените писмени доказателства-
амбулаторен лист за преглед и резултат от образно –диагностично
изследване, че състоянието на св. Ш., въпреки неговите и на подсъдимия
твърдения, не е било нито толкова критично, нито налагащо някаква
извънредна спешност, тъй като в медицинската документация е описано, че
не са установени при пострадалия травматични промени, наличната рана е
била обработена и не е имало необходимост от болнично лечение. Така,
заявеното от подс.М., а така също и от свидетелите К. Ш., А.Х., *** М. и
Н.Ш. относно състоянието на последния и подбудите за даване на пари на
4

полицейските служители, не намира опора в останалите доказателства. За
това съдът кредитира отчасти обясненията на подсъдимия и показанията на
посочените по-горе свидетели, като счита, че в коментираните части, същите
са неубедителни, противоречащи на останалите доказателства, а така също и
депозирани с цел да помогнат за изграждане на защитна позиция на подс. М..
Освен това, ясно и категорично в показанията си свидетелите Х. и А. твърдят,
че единствената причината, която подсъдимият е изложил пред тях за даване
на подкупа, е желанието му да не му съставят акт, а не желание да го пуснат,
за да транспортира пострадалия до болница.
Несъмнено установено е, че в задълженията на свидетелите Х. и А.
влизат и задълженията по опазване на обществения ред, контрол на
движението по пътищата и установяването на административни нарушения, в
който смисъл са длъжностните им характеристики, Заповедта на Директора
на ОДМВР-П., както и показанията на св.В.К.. Двамата полицейски
служители ясно са заявили намерението си да упражнят правомощията, с
които са разполагали , а именно да съставят АУАН по ЗДвП за
констатираните от тях нарушения.
Ето защо настоящата инстанция намира за безспорно установена
описаната по-горе фактическа обстановка и не намира противоречия в
доказателствата, които да разколебават направените изводи относно
описаните факти. Гласните доказателствени средства-показанията на
свидетелите Х. и А. изцяло кореспондират на писмените доказателства, а и
намират съответствие отчасти в показанията на другите разпитани свидетели.

ПРАВНИ ИЗВОДИ:
С гореописаното подсъдимият А.Я.М. е осъществил от обективна и
субективна страна признаците на състава на престъплението по чл. 304а, във
вр. с чл. 304, ал. 1 от НК, за това че на 01.05.2021 г. в гр. П., ул. „***“ срещу
№ 11, е дал подкуп - сумата от 20 лв. /два броя банкноти с номинал от 10
/десет/ лева всяка със серийни номера, както следва: № ГБ93331297 и
№БТ9890961/, на длъжностни лица - полицейските органи - *** Т.А.Х., на
длъжност *** II *** и *** А., на длъжност *** I *** и двамата в група „***“
при *** – П., за да не извършат действия по служба, вменени им в задължение
по чл.14 и чл.31 от ЗМВР, а именно - да не съставят акт за установяване на
административно нарушение № 577716/01.05.2021 г. за извършено нарушение
по чл.5, ал.1, т.1 и по чл.137а, ал.1 от Закона за движение по пътищата.
От обективна страна е безспорно установено, че на инкриминираната
дата -01.05.2021г. в гр.П., на ул. „***“, подсъдимият М. е дал паричната сума
от 20 лева на свидетелите Т.Х. и Р. А., за да не извършат последните действия
по служба, свързана с упражняваната от тях охранителна и административно-
наказателна дейност по ЗМВР и контролна такава по ЗДвП, свързана със
съставянето на Акт за установените административни нарушения - по чл. 5,
ал. 1, т. 1 и чл.137а, ал.1 от ЗДвП за управление на моторно превозно
5

средство, лек автомобил марка и модел „БМВ 530“, с peг. № *** . От
събраните гласни доказателствени средства е безспорно установено, че
даването на паричната облага, е предхождало изготвянето на акта за
административните нарушения, които към този момент свидетелите Х. и А. са
установили. В този смисъл са показанията на св.Т.Х., който твърди, „… М.
заяви, че не желае да му вземаме контролния талон и да му съставяме акт,
защото щял да ходи да работи в чужбина….Водача М. застана от дясната
ми страна и продължаваше да говори като каза, че ще почерпи, за да не му
съставим акт…В следващия момент протегна дясната си ръка и пусна
банкнотите в багажника на служебния автомобил….”. В същия смисъл са и
показанията на св.Р. А., който също твърди, че след като са уведомили
подсъдимият М. за последствията от констатираните нарушения, същият е
предложил “да почерпи“, за да не му пишат акт, а след предупреждения от
тяхна страна, е пуснал в автомобила сгънати банкноти от по10 лева. В
случая, подс.М. е извършил всички действия, които се включват в
изпълнителното деяние по чл.304а вр. чл.304, ал.1 от НК –„даване“ на подкуп,
като е оставил сгънатите 2 бр. банкноти от по 10 лева/ общо 20 лева/ в
отворения багажник на служебния автомобил, където в този момент
полицейските служители са започнали оформянето на АУАН, като тези
действия са такива по фактическо разпореждане с предмета на подкупа от
страна на даващия го- подс.М.. Тези негови действия са съпроводени с
думите „за да не ми пишете акт“. Тази съвкупност от факти, които са
признати от подсъдимия сочи, както на действия по даване на подкупа, така и
насоченост на действията с желание да подкупи полицейските органи и да ги
мотивира да проявят бездействие в случая. Деянието е довършено с
прекъсване на фактическата власт на дееца върху облагата и предоставянето й
на длъжностното лице/ в случая на полицейските служители/ по начин, който
да позволи безпрепятствено да се изрази отношение към нея-чрез приемането
й или респ. чрез отказ да се приеме. В този смисъл е ТР № 1 от 12.03.2021г.
на ОСНК на ВКС.
Няма спор, че по същото време свидетелите Х. и А. са изпълнявали
служебните си задължения –Х., като *** II ***, а Р. А., като *** I *** и
двамата в група „***“ при *** – П.. Като полицейски органи, двамата са
разполагали и с правомощия по 14 и чл.31 от Закона за МВР, регламентиращи
правото да осъществяват дейност по осигуряване безопасността на движение
по пътищата и контролна дейност по ЗДвП за установяване на
административни нарушения, както и да съставят АУАН. Следователно, те са
били компетентни не само да осъществят контрол върху безопасността на
движение по пътищата, но и да извършат началните действия по
административно –наказателно производство.
Именно за неизпълнение на посочените задължения, подс.М. е дал
подкуп на полицейските служители – да не съставят Акт за установените
административни нарушения - по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗДВП и по чл.137а, ал.1
от ЗДВП.
6

От субективна страна това престъпление е извършено от подсъдимия с
пряк умисъл-същият е съзнавал, че цели постигане на съгласие относно
съдържанието на исканото от него бездействие по служба от страна на
полицейските служители. С даването на паричната сума от общо 20 лева, той
е искал да склони полицаите към бездействие, изразено в осуетяване на
неговата административно наказателна отговорност чрез съставянето на
АУАН за констатираните нарушения. И това е сторил съзнавайки,
общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване, преследвайки
целта си- да не бъде санкциониран за допуснатите от него нарушения по
ЗДвП.
Наред с това съдът призна подс.А.Я.М. за НЕВИНЕН в това на същата
дата и място да е предложил подкуп на полицейските органи, за да не
извършват те горепосочените действия по служба. В практиката на
съдилищата, а и в практиката на ВКС е възприето, че при тази форма на
изпълнително деяние деецът недвусмислено и по ясен начин, чрез оферта,
изразява намерени да облагодетелства длъжностно лице, за да извърши или
не действие по служба. В случая, в предложението на подсъдимия да почерпи
полицейските служители, не се съдържа ясна и недвусмислена оферта за
даване на конкретна облага, а и полицейските служители не са реагирали на
тези му думи, тъй като не са ги възприели като предложение за даване на
подкуп. Същите са реагирали едва в момента, в който подс. М. е оставил
банкнотите в багажника на служебният им автомобил. И този момент не е бил
раздалечен с време, през което те да обмислят „офертата“, а подсъдимият
веднага след като е казал, че „ще почерпи“, е извадил и оставил на
разположение на полицаите сумата за подкуп, с които действия, според
настоящия състав, е реализирал изпълнителното деяние „ даване“ на парична
облага. С действията на подс. М. обаче, според съда не е реализирано другото
вменено му деяние „предлагане“ на подкуп на полицейските органи. За това
същият беше ОПРАВДАН по повдигнатото му в този смисъл обвинение.

ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.304а от НК, законодателят е установил
граници на наказанието “лишаване от свобода” до десет години, както и
кумулативно наказание глоба до 15000 лева.
С оглед императивната норма на чл.373, ал.2 от НПК, съдът следва да
определи наказание при условията на чл.58а от НК. В конкретния случай
съдът прие, че са налице предпоставките на чл.54 от НК и определяйки
наказанието за това престъпление по отношение на подс.А.М., в рамките на
посочената привилегия, съдът отчете значителен превес на смекчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства. Като смекчаващи
отговорността му обстоятелства, следва да бъдат обсъдени – младата възраст
на подсъдимия, трудовата му заетост, чистото съдебно минало, добри
7

характеристични данни и семейна ангажираност, признанието на вината и
изразеното разкаяние за извършеното, както и съдействието му от самото
начало на производството за разкриване на обективната истина. Не са налице
отегчаващи отговорността обстоятелства.
Ето защо, съдът прие, че за постигане целите на наказанието, визирани
в чл.36 от НК и най-вече за поправяне на подсъдимия А.Я.М., следва да се
определи наказание при условията на чл.58а, ал.1 във вр. с чл.54 от НК, а
именно „лишаване от свобода” в размер на шест месеца. В случая,
обществената опасност на самото деяние не е толкова висока, в сравнение с
останалите случаи от този вид, тъй като от една страна подкупът не е в
големи размери, а от друга – подсъдимият е заплатил наложената му
административна санкция за нарушенията по ЗДвП, с което е изразил
признание за извършените от него нарушения при движение по пътя. Това
наказание, съобразно правилата на чл.58а, ал.1 от НК следва да бъде
редуцирано с 1/3 , като наказанието което следва да се наложи на подс.М. за
това престъпление е ЧЕТИРИ МЕСЕЦА лишаване от свобода.
Наред с това, съдът наложи и кумулативното наказание ГЛОБА
предвидено за престъплението по чл.304а от НК, което според настоящата
инстанция, следва да бъде определено в размер на 200/двеста/ лева. Съгласно
нормата на чл.58а, ал.5 от НК това наказание не следва да се редуцира по
правилата на ал.1 на същия текст. Съдът отчете обсъдените по-горе
смекчаващи обстоятелства, като прие, че в посочения размер глобата ще
изпълни функциите на наказанието по чл.36 от НК.
Настоящата инстанция не намира повече основания за смекчаване на
наказанието, както и за определянето му по реда на чл.55 от НК. По делото не
са налице нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства, нито
изключително такова. Освен това, видът и характерът на извършеното,
мотивираха настоящия състав да приеме, че не е налице и другата
кумулативна предпоставка за определяне на по-леко наказание, а именно-
предвиденото в закона най-леко наказание не е несъразмерно тежко за
конкретния случай.
Налице са предпоставките на чл.66, ал.1 от НК за отлагане
изпълнението на така наложеното на подс.А.М. наказание от четири месеца
лишаване от свобода. Подсъдимият към момента не е осъждан, същият е с
добри характеристични данни, като съдът прие, че за поправянето му не е
необходимо да изтърпява наложеното му наказание ефективно.
Същевременно според съда, следва да бъде отложено изпълнението на това
наказание с изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на
присъдата в сила. При определянето на изпитателния срок в минималния
предвиден от закона, настоящият състав отчете изразеното съжаление за
случилото се от подсъдимия и неговото съдействие за бързото приключване
на делото. Поради това и наказанието, в рамките на така определения
изпитателен срок, според настоящия състав ще изиграе дисциплиниращо
8

въздействие спрямо подсъдимия М..
Налице са основанията на чл. 59, ал. 2, вр. ал. 1 НК и от така
наложеното наказание „лишаване от свобода“, следва да се приспадне
времето, през което подсъдимият М. е бил задържан по настоящото дело на
основание ЗМВР на 01.05.2021г., като един ден задържане се зачита за един
ден лишаване от свобода.
Налице са основанията на чл.307а от НК, за това съдът постанови да
бъде отнет в полза на държавата, след влизане на присъдата в сила, на
предмета на престъплението по чл.304а от НК, а именно–2 броя банкноти с
номинал 10 български лева със серийни номера: № ГБ93331297 и №
БТ9890961
По делото няма направени разноски, поради което и такива не се
възлагат на подсъдимия.
Причини за извършване на престъплението-незачитане на правилата за
движение и установените законови норми, както и незачитане функциите и
действията на държавните органи.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата си.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
9

Номер на акта:	25
Дата:	11 април 2022 г. (в сила от 27 април 2022 г.)
Съдия:	Нина Иванова Кузманова

Дело:	20225300200369
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	25 февруари 2022 г.

Присъда по дело №369/2022 на Окръжен съд - Пловдив

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите