Решение по дело №1494/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 14 август 2019 г. (в сила от 10 септември 2019 г.)
Съдия: Ива Илиева Стойчева-Коджабашева
Дело: 20192230101494
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

 

гр. С., 14.08.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

С. РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, ХI-ти граждански състав, в открито съдебно заседание на тринадесети август през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВА КОДЖАБАШЕВА

 

при секретаря Г.П., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1494 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е образувано по искова молба, с която са предявени положителни установителни искове с правна квалификация чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, за установяване съществуването на вземането на взискателя по подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

В исковата молба се твърди, че ищецът е доставял ежемесечно питейна вода на ответницата, в качеството й на потребител на ВиК услуги, в периода от 01.04.2015 г. до 31.10.2018 г., на обект с адрес: гр. С., ул. „Чудомир Кантарджиев“ № 35, за което били издавани фактури. За този обект, ответницата имала открита партида в регистрите на ВиК - С.. Количествата доставена и консумирана вода през процесния период се начислявали по тази партида служебно по реда на чл. 23, ал. 8, т. 1 от ОУ на ВиК - С., тъй като имотът бил без монтиран индивидуален водомер, като стойността на изразходваното количество се фактурирала. След издаване на фактурата за титуляра на партидата възниквало задължение в 30-дневен срок да погаси задължението си, съгласно Общите условия на ВиК оператора, които били в сила за всички потребители, като при неизпълнение на задължението в посочения срок титулярът на партидата изпадал в забава и дължал мораторна лихва, считано от първия ден след настъпване на падежа.

Иска се да бъде признато за установено по отношение на ищцовото дружество, че ответницата С.Ц.Б., ЕГН: **********, дължи сумата от 417,80 лева - главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.04.2015 г. до 31.10.2018 г. в имот, находящ се в гр. С., ул. „Чудомир Кантарджиев“ № 35, както и сумата от 79,37 лева - мораторна лихва, изчислена за периода от началото на забавата до 27.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, по което е образувано ч. гр. д. № 7236/2018 г. по описа на СлРС, до окончателното изплащане на задължението.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран отговор на исковата молба от назначения особен представител на ответницата, с който се излага становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Твърди се, че правопораждащият факт на ищцовата претенция би следвало да бъде сключен между страните договор, по силата на който ищцовото дружество е доставяло студена вода в имота на ответницата през исковия период, а такъв не е представен по делото. Излагат се твърдения, че липсва констативен протокол, от който да е видно, че в имота на ответницата липсва водомер, а в периода от 01.04.2015 г. до 31.10.2015 г. инкасаторката Ваня Долушанова е начислявала по 10 куб. м. вода, впоследствие намалени до 5 куб. м., начислявани както от посочената инкасаторка, така и от последващите инкасатори П.Д. и Димитър Павлов. Твърди се също, че ищецът не е спазил задълженията си, произтичащи от чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, тоест да е констатирал повреда на индивидуалния водомер на ответницата и да е направил предписание за отстраняване на повреда, а за исковия период е начисляван разход при липсващ водомер. Поради неоснователност на главния иск се твърди и неоснователност на акцесорния иск за мораторна лихва.

В съдебно заседание ищцовото дружество чрез своя пълномощник - адвокат, поддържа предявените искове и моли съда изцяло да ги уважи и да присъди направените в исковото и заповедното производство разноски.

Ответницата, чрез назначения си особен представител - адвокат, оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като писмено доказателство по делото карнет за физически лица, издаден от ищцовото дружество, ответницата има открита партида в регистрите на „ВиК - С.“ ООД за обект с Абонатен № 6337 на гр. С., ул. „Чудомир Кантарджиев“ № 35.

Установява се от представеното Удостоверение по декларирани данни Изх. № **********/17.07.2019 г., че ответницата С.Б. е собственик на недвижимия имот на посочения адрес.

Видно от Справка вх. № 14738/08.07.2019 г. по описа на съда за задграничните пътувания на ответницата през исковия период, същата има регистрирани 2 влизания и 2 излизания от страната през месеците юни и юли на 2016 и 2017 г.

В представените по делото фактури и карнет е отбелязано обстоятелството, че процесният имот на ответницата е без монтиран индивидуален водомер. Това обстоятелство се потвърждава от показанията на разпитания по делото свидетел, а не се и оспорва от ответницата.

Видно от писмените доказателства по делото през процесния период на ответницата са били начислявани служебно различни количества доставена и отведена вода както следва: за периода от 01.04.2015 г. до 31.10.2015 г. по 10 куб. м. месечно, а за периода от 01.11.2015 г. до края на исковия период 31.10.2018 г. - по 5 куб. м. месечно.

От показанията на разпитания по делото свидетел - инкасатор на ищцовото дружество за района, в който попада обекта на ответницата, се установява, че през исковия период на адреса е живяло най-малко едно лице - възрастна жена, поради което и предвид обстоятелството, че имота е без монтиран водомер, свидетелят е начислявал служебно количество доставена и потребена вода.

По заявление на ищеца било образувано ч. гр. д. № 7236/2018 г. по описа на РС - С., по което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 121/16.01.2019 г. срещу ответницата за сумите от 417,80 лева - главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.04.2015 г. до 31.10.2018 г. в имот, находящ се в гр. С., ул. „Чудомир Кантарджиев“ № 35, както и сумата от 79,37 лева - мораторна лихва, изчислена за периода от началото на забавата до 27.12.2018 г. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК - обстоятелство, довело до образуването на настоящото дело за установяване на вземането на ищеца.

Въз основа на установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Предявените установителни искове са процесуално допустими.

Техният предмет е установяване на съществуването и дължимостта на сумите, за които е била издадена Заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК като ищецът носи доказателствената тежест да установи съществуването на фактите, които са породили неговото вземане и изискуемостта му.

С оглед разпределената доказателствена тежест съдът намира предявените искове за изцяло основателни и доказани.

Установи се от събраните по делото писмени доказателства, че ответницата има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на „ВиК“ ООД - С., в сила от 05.10.2014 г., тъй като същата е собственик на имота на адрес гр. С., ул. „Чудомир Кантарджиев“ № 35.

Съдът не споделя възражението на особения представител на ответницата, че не е представен сключен индивидуален договор между ищцовото дружество и ответницата, както и че не са представени по делото Общите условия на „ВиК“ ООД - С.. Съгласно чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, правоотношението във връзка с предоставяне на ВиК услуги и заплащане на тяхната стойност се урежда от публично известни общи условия. За да възникне правоотношение по доставка на ВиК услуги срещу заплащане на тяхната цена, не е необходимо да бъде сключван индивидуален договор, достатъчно е общите условия да са публично известни. Страни по правоотношението са от една страна ВиК операторът, а от друга - потребителят на услугите. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени жилища и нежилищни имоти. Общите условия на „ВиК“ ООД - С. са публично известни, тъй като са публикувани на интернет адреса на ищцовото дружество.

От показанията на разпитания по делото свидетел се установи, че процесния имот, собственост на ответницата, е водоснабден, както и че в него изначално липсва монтиран водомер. Ето защо съдът намира за неоснователно и възражението на ответницата, че не е представен по делото констативен протокол, с който ищецът да е констатирал липса или повреда на водомера и да е направил предписание за отстраняване на повредата. Както се установи от показанията на разпитания свидетел, а е видно и от Общите условия на „ВиК“ ООД - С., констативен протокол се съставя, когато в имот, в който е имало монтиран индивидуален водомер, се установи същият да е свален от потребителя или да е повреден, а в имоти, в които изначално липсва монтиран водомер, се начислява служебно количество доставена и потребена вода, съобразно с лицата, живеещи на адреса, като стимулът за потребителя да закупи и да заяви монтиране на водомер е завишаването, след определен период от време, на служебно начисляваните количества доставена и потребена вода. 

Ето защо служебното начисляване в установените по делото размери на месечните количества доставена в имота на ответницата и отведена от него вода съдът намира за законосъобразно и доказано.

Предвид основателността на главния иск за главница и липсата на доказано плащане от страна на ответницата на отделните месечни суми, представляващи като сбор общия размер на главницата, то основателен се явява и акцесорният иск за мораторна лихва за периода от началото на забавата - 31.05.2019 г. до 27.12.2018 г.

Предвид основателността на предявените установителни искове, същите следва да бъдат изцяло уважени.

С оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски по делото в общ размер на 761,00 лева, от които 26,00 лева - заплатена държавна такса в производството по ч. гр. д. № 7236/2018 г. по описа на РС - С., както и 75 лева - държавна такса, 300 лева - депозит за особен представител и 360 лева - заплатено адвокатско възнаграждение, направени в настоящото исково производство.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че С.Ц.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, дължи на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ - С." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Шести септември” № 27, представлявано от управителя В.Р., на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, сумата от 417,80 лв. /четиристотин и седемнадесет лева и осемдесет стотинки/ - главница, представляваща стойността на доставена и консумирана питейна вода за периода от 01.04.2015 г. до 31.10.2018 г. в имот, находящ се в гр. С., ул. „Чудомир Кантарджиев“ № 35, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение - 31.12.2018 г., до окончателното изплащане на задължението и на основание чл. 422, вр. чл. 415 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 79,37 лв. /седемдесет и девет лева и тридесет и седем стотинки/ - мораторна лихва, изчислена за периода от началото на забавата до 27.12.2018 г., за които е издадена Заповед за изпълнение № 121/16.01.2019 г. по ч. гр. д. № 7236/2018 г. по описа на СлРС.

 

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С.Ц.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ и КАНАЛИЗАЦИЯ - С." ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. С., ул. „Шести септември” № 27, представлявано от управителя Веселин Рашев, сумата от 761,00 лв. /седемстотин шестдесет и един лева/, представляваща разноски по делото, от които 735,00 лева, направени в настоящото исково производство и 26,00 лева, направени в заповедното производство по ч. гр. д. № 7236/2018 г. по описа на СлРС.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - С. в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: