№ 16991
гр. София, 18.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:......
при участието на секретаря ........
като разгледа докладваното от ...... Гражданско дело № 20241110166192 по
описа за 2024 година
Ищецът твърди, че на 19.07.2022 г. е сключил с ответника ...... договор за потребителски
кредит № ......, по силата на който му е отпусната сума в размер на 800 лв., при годишен
процент на разходите (ГПР) от 49.65% и годишен лихвен процент (ГЛП) от 38.95%, със срок
на погасяване – 12 вноски.
Съгласно чл. 10 от договора, ищецът се е задължил да представи обезпечение –
поръчителство от физическо лице – в срок от 3 дни от сключване на договора, като при
неизпълнение дължи неустойка. Поради непредставяне на такова обезпечение, на ищеца е
начислена неустойка в размер на 656.64 лв. Ищецът твърди, че клаузата за неустойка е
нищожна на основание: чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД – като противоречаща на добрите нрави,
тъй като нарушава принципите на добросъвестност и справедливост и води до
нееквивалентност на насрещните престации; чл. 143, ал. 1 и т. 5 и т. 19 от ЗЗП – като
неравноправна клауза, която предвижда неоснователно висока неустойка за неизпълнение на
акцесорно задължение, което не обслужва защитим интерес на кредитора; чл. 33 от ЗПК – с
твърдение, че така уговорената неустойка заобикаля задължението на кредитора да извърши
предварителна оценка на кредитоспособността на потребителя, както и че е в противоречие
с целта на транспонираната Директива 2008/48/ЕО относно потребителските кредити.
Ищецът поддържа, че неустойката представлява икономическа добавка към
възнаградителната лихва, не съответства на обезпечителна или обезщетителна функция и
цели единствено неоснователно обогатяване на кредитора.
Иска се съдът да признае клаузата за неустойка по чл. 10 от договора за кредит за нищожна.
Ответникът признава иска за прогласяване нищожност на клаузата за неустойка за
1
основателен, ако съдът го приеме за допустим. Въпреки това твърди, че не е дал повод за
завеждане на иска (по смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК), тъй като: не е предприемал
принудително изпълнение; не е упражнявал външен натиск или заплахи; ищецът сам отрича
вземането с исковата молба. Поради това прави възражение за разноските, като моли същите
да не се присъждат на ищеца.
Ако съдът приеме, че договорът е недействителен или недоказан, се предявява иск на
основание неоснователно обогатяване (чл. 55 ЗЗД): Сума: 800 лв., която ищецът е усвоил;
Със законна лихва от датата на предявяване на иска.Предявява осъдителен насрещен иск за:
800 лв. главница по договор за потребителски кредит, сключен онлайн на 19.07.2022 г.;
Законна лихва от предявяване на насрещния иск до окончателното плащане. Излага
подробни фактически основания: . Кредитът е усвоен на 19.07.2022 г.; Срокът за погасяване
е 12 месеца (до 19.07.2023 г.); Кредитополучателят не е платил дължимото; Настъпил е
падеж, задължението е изискуемо.
С оглед твърденията, изложени в исковата молба, съдът приема, че предявеният иск е с
правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД – нищожност на клауза от договор, сключен в
противоречие с добрите нрави. Допълнително се сочат и основания за нищожност поради:
чл. 143, ал. 1, т. 5 и т. 19 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП) – твърдение за
неравноправна клауза в договор с потребител; чл. 33 от Закона за потребителския кредит
(ЗПК) – неспазване на изискванията за преценка на кредитоспособността на потребителя и
прехвърляне на риска върху него.
Предявен насрещен иск с правно оснвоание чл. 240 ЗЗД, при условията на евентуалност 23
ЗПК.
С докдлада по делото е разпределена и тежест за доказване – по главния иск - Ищецът носи
тежестта да докаже: Сключването на договора, включително съществуването на клаузата за
неустойка. Размер на начислената неустойка., Обстоятелствата, обуславящи
неравноправност и противоречие с добрите нрави, а в тежест за доказване на ответника .....
е, че клаузата за неустойка е индивидуално договорена, че условията по договора не
нарушават добрите нрави, общите принципи на добросъвестност и справедливост;
Съответствие на клаузата с изискванията на ЗПК.
По насрещния иск в тежест на ищеца да установи -по иск - 240 ЗЗД - валидно облигационно
отношение, че кредитираната сума е получена от заемателя, а в тежест на ответника е да
докаже, че е върнал същата. По иск с правно основание чл. 23 ЗКП, вр. чл. 55, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже разместването на блага , а в тежест на ответника - че платил
сумата или има основание да я задържи .
За Безспорно между страните (чл. 146, ал. 2, т. 1 ГПК) е Сключване на договор за кредит №
...... от 19.07.2022 г. между П. Т. и ......; 2. Получаване на сумата от 800 лв. от страна на
ищеца; 3. Уговорена е неустойка в размер на 656.64 лв. по чл. 10 от договора при липса на
представено обезпечение (поръчител в 3-дневен срок); 4. Начисляване на посочената
неустойка от кредитора (без спор относно факта на начисляване);
2
Искът за нищожност на клаузата е признат от ответника – налице е признание на иска, което
по чл. 237, ал. 1 ГПК, но за възможност за решение без разглеждане по същество, следва да
има нарочно искане за постановяване на решение при признание на иска, каквото няма в
настоящия случай.
Съгласно константната практика на Върховния касационен съд (цитирана и в исковата
молба, вкл. Решение №4/2009г. по т.д.№395/2008г. и ТР № 1/2009 г. на ОСТК) , добрите
нрави са морални норми, на които законът е придал правно значение, защото тяхното
неспазване би било равнозначно на нарушаване на повелителна правна норма. Преценката за
съответствието на дадена клауза с добрите нрави се извършва към момента на сключване на
сделката, като се съобразяват всички релевантни обстоятелства. Неустойката излиза извън
присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции , когато е уговорена по
начин, който води до неоснователно обогатяване на кредитора.
В настоящия случай, уговорената неустойка е в размер на 656.64 лв., което представлява над
82% от отпуснатата главница (800 лв.). Тази неустойка се дължи не за неизпълнение на
главното задължение (връщане на кредита), а за неизпълнение на едно акцесорно,
второстепенно задължение – осигуряването на поръчител . Подобен размер е очевидно
прекомерен и не съответства на евентуалните вреди, които кредиторът би претърпял от
липсата на допълнително обезпечение. Така уговорената клауза нарушава принципите на
справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските отношения и води до
недопустима нееквивалентност на насрещните престации . Основната цел не е да
обезщети кредитора, а да доведе до неговото неоснователно обогатяване за сметка на
потребителя . Поради това съдът намира, че клаузата на чл. 10 от договора е нищожна
поради противоречие с добрите нрави.
2. Относно неравноправния характер на клаузата: Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП,
неравноправна е клауза в договор с потребител, която във вреда на потребителя създава
значителна неравнопоставеност между правата и задълженията на страните. Конкретната
клауза попада в хипотезата на чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при
неизпълнение на негови задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка . Както бе посочено, размер от над 82% от главницата за неизпълнение на
второстепенно задължение е необосновано висок. Налице е и нарушение на общия принцип
по чл. 143, ал. 2, т. 19 от ЗЗП, тъй като клаузата противоречи на изискванията за
добросъвестност и води до значително неравновесие в ущърб на потребителя .
В допълнение, уговорки от този тип, които на практика прехвърлят изцяло риска от
неплатежоспособността на длъжника върху самия него под формата на санкция,
противоречат на задължението на кредитора по чл. 33 от ЗПК да извърши оценка на
кредитоспособността на потребителя преди отпускане на кредита .
Предвид изложеното, първоначалният иск е основателен и следва да бъде уважен.
С насрещния иск ...... претендира връщане на предоставената главница от 800 лв. .
Ответницата по този иск, П. Т., е направила възражение за нищожност на целия договор за
3
кредит . Възражението се основава на твърдението, че договорът не отговаря на
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, по-конкретно на чл. 11, ал.
1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не е посочен действителният размер на Годишния процент на
разходите (ГПР) .
Съгласно чл. 22 от ЗПК, договор за потребителски кредит, в който не са спазени
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-10 и 12, е недействителен . Изискването за точно посочване
на ГПР е от ключово значение, тъй като именно този показател позволява на потребителя да
сравни различните оферти и да оцени реалната цена на кредита и обхвата на своите
задължения. Липсата на тази информация или неточното посочване лишава потребителя
от възможността да направи информиран избор, което е в разрез с целите на Директива
2008/48/ЕО, транспонирана в българското законодателство .
При обявяване на договора за недействителен на това основание, последиците са уредени в
ал. 2 на чл. 22 от ЗПК – потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи
лихва или други разходи по него. „Чиста стойност на кредита“ е равнозначно на получената
главница.
В случая е безспорно, че ищцата е получила сумата от 800 лв. . Тъй като договорът е
недействителен, за нея е възникнало задължението да върне полученото при начална липса
на основание, съгласно принципа за неоснователно обогатяване (чл. 55, ал. 1, предл. 1 от
ЗЗД). Поради това насрещният иск за главницата от 800 лв. се явява основателен и следва да
бъде уважен. Основателна е и акцесорната претенция за законна лихва върху тази сума,
считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното плащане, тъй като от
този момент длъжникът се счита в забава.
По разноските:
Съгласно общото правило на чл. 78, ал. 1 от ГПК, заплатените от ищеца такси, разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от
ответника съразмерно с уважената част от иска. Разпределението на отговорността за
разноски обаче следва да бъде съобразено със спецификата на всяко отделно производство и
поведението на страните.
1. Относно разноските по първоначалния иск: Ответникът ...... е направил възражение за
прекомерност на разноските и е поискал да не бъде осъждан да ги заплаща на основание чл.
78, ал. 2 от ГПК, твърдейки, че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото, тъй
като е признал иска веднага след получаване на исковата молба.
Съдът намира това възражение за неоснователно. Повод за завеждане на делото не е само
процесуалното поведение на ответника след образуването му, а и неговото предходно,
извънсъдебно поведение. В конкретния случай, повод за предявяване на установителния иск
е самото наличие на нищожна клауза в договора, изготвен от ответника и предложен на
ищцата-потребител. Чрез включването на уговорка, противоречаща на добрите нрави и на
императивни законови разпоредби, търговецът сам е създал правен спор и несигурност за
потребителя, чието разрешаване може да бъде постигнато единствено по съдебен ред.
4
Последващото признание на иска в отговора на исковата молба не може да заличи
първоначалното поведение на ответника, довело до необходимостта от завеждане на делото.
Признанието на иска е процесуален способ за защита, но то не е равнозначно на липса на
повод за спора. В този смисъл е и константната съдебна практика, която приема, че
наличието на нищожна клауза в договор само по себе си е достатъчен повод за предявяване
на иск за прогласяването за такава, като разноските се дължат от страната, която я е
инкорпорирала в договора.
Ето защо, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът по първоначалния иск дължи на
ищцата направените от нея съдебно-деловодни разноски, тъй като искът се уважава изцяло.
2. Относно разноските по насрещния иск: Насрещният иск, макар и предявен от
търговеца, е пряка и непосредствена последица от нищожността на сключения между
страните договор за потребителски кредит – нищожност, за която причина е изцяло
поведението на самия търговец. Въпреки че искът за връщане на главницата е основателен,
присъждането на разноски в полза на ...... би противоречало на целите на потребителската
закрила, установени както в българското законодателство (ЗЗП, ЗПК), така и в правото на
Европейския съюз.
Съгласно Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските
договори и практиката на Съда на ЕС, националните съдилища са длъжни да осигурят
ефективна защита на правата на потребителите. Тази защита би била сериозно
компрометирана, ако потребител, който е завел основателен иск за нищожност на договорна
клауза, бъде санкциониран чрез възлагане в негова тежест на разноските по предявен от
търговеца насрещен иск, който е пряка последица от обявената нищожност. Това би създало
т.нар. „охлаждащ ефект“, при който потребителите биха се въздържали да търсят защита на
правата си от страх, че в крайна сметка ще бъдат натоварени със значителни съдебни
разходи.
Това е така, защото разглеждането на двата иска е обвързано – без да бъде установен
порокът на договора (по първоначалния иск), не би могло да се пристъпи към уреждане на
последиците от нищожността (по насрещния иск), поради горното искането на ищеца по
насрещния иск за присъждане на разноски следва да бъде оставено без уважение.
Искането на ответника по насрещния иск, същото е без основание, доколкото е дал повод за
образуване на насрещния иск - като не е върнал получената на отпаднало основание сума (
кредитираната сума).
Така мотивиран, Софийски районен съд,
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, поради противоречие с
добрите нрави, клаузата на чл. 10 от Договор за потребителски кредит № ...... от 19.07.2022 г.
5
, сключен между П. А. Т., ЕГН ********** , и ......, ЕИК ....... , предвиждаща начисляване на
неустойка в размер на 656.64 лв. за непредставяне на обезпечение.
ОСЪЖДА П. А. Т., ЕГН **********, с адрес: ...... , да заплати на ......, ЕИК ......., със
седалище и адрес на управление ......., на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 800.00 лв.
(осемстотин лева), представляваща получена без основание главница по обявения за
нищожен Договор за потребителски кредит № ...... от 19.07.2022 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на насрещния иск до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА ......, ЕИК ....... , да заплати на П. А. Т., ЕГН **********, направените по
първоначалния иск съдебно-деловодни разноски в размер на 450лв..
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис за страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6