Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 01.08.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI-Д въззивен състав, в публично съдебно
заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Мазгалов
ЧЛЕНОВЕ: Силвана Гълъбова
Мл.съдия: Силвия Тачева
при секретаря Илияна Коцева, като разгледа
докладваното от съдия Мазгалов в.гр.дело №4671 по описа за 2021 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение
от 17.12.2020г.,
постановено по гр.д. № 16277/2020г. на СРС, ГО, 32 състав,
са уважени предявените по
реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК от „Т.С.“ ЕАД срещу Й.К.А. искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 150 от ЗЕ за установяване съществуването на следните вземания: за
сумата от 1 093, 75 лева, представляваща стойност на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, жк. “*****за периода от
01.12.2016г. – 30.04.2019г.;
за сумата от 36, 76 лева – стойност на услугата дялово разпределение за същия
период и за сумата от 155, 56 лева – обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия за периода от 15.09.2017г. до 23.01.2020г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по
ч.гр.д. № 4273/2020г. по описа на СРС. Със същото решение е отхвърлена исковата
претенция за главница за топлинна енергия до пълния предявен размер от 1 285,
25 лева и изцяло е отхвърлен иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за обезщетение за
забава върху главницата за дялово разпределение.
Срещу
решението, в частта, в
която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения
срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника Й.К.А.. Жалбоподателят
навежда оплаквания за
неправилно приложение на нормата на чл. 111 ЗЗД, като е направено искане да се
признаят за погасени по давност всички вземания за 2016г.
Ответникът по жалбата „Т.С.“ ЕАД не изразява
становище.
Третото лице-помагач не изразява
становище по жалбата.
Софийският
градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема
следното:
Предявени са за разглеждане искове с
правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149
ЗЕ и с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на
императивни материални норми.
Безспорно е на етапа на въззивното
производство, че: процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна
собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа; че ответникът Й.К.А. е собственик на процесния имот,
находящ се в гр. София, жк “*****и
има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1,
т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. - ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на битови клиенти
съгласно §
1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл.
153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./; че
между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на
страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от "Т.С." ЕАД, както и че стойността на доставената за
процесния период топлинна енергия възлиза на 1 285, 25 лева.
По спорните на етапа на въззивното
производство въпроси:
Според задължителните за съдилищата
разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС по тълкувателно
дело № 3/2011г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на
чл.
111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155
и чл.
156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността
на услугата дялово разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради
което са периодични плащания по смисъла на чл.
111, б. "в" ЗЗД.
Действащата през процесния период нормативна
уредба – чл.
155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г. /,
предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост
заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/. на 11
равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/. на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/
по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация
и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна
енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период
Наредба за
топлоснабдяването.
С оглед уредените в закона и наредбата
правила, се налага извод, че в случаите на чл.
155, ал. 1, т. 1 или т.
2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни
или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на
съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният
резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях
срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по
облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по
прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна
енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените
прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително
доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това
ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното
предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е
самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за
месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски
със задна дата, т. е., задължението за заплащане на изравнителната сметка не
влияе на дължимостта на месечните вноски.
Първоинстанционният съд е приел, че погасени по давност са вземанията за
стойността на топлинната енергия, потребена в периода от м.05.2016г. до
м.11.2016г., включително. Правилно е прието, че с оглед датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение – 29.01.2020г. /което
действие прекъсва давността – чл. 116, б. „б“ от ЗЗД, вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК/,
всички вземания на ищеца, станали изискуеми преди 29.01.2017г., са погасени по
давност.
Задължението за заплащане
на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Според
чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, в сила от 11.08.2016г., месечната дължима
сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото
разпределение се извършва по смисъла на чл. 71
от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за
него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за
която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни
да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в
45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.
С оглед изложеното се
налага извод, че към 29.01.2017г. са били погасени всички вземания за стойността
на доставената топлинна енергия за периода до м.11.2016г., включително, както
правилно е приел първоинстанционния съд. Вземането за стойността на топлинната
енергия, потребена през м.12.2016г., е станало изискуемо на 15.02.2017г.,
поради което претенцията на ищеца за периода от 01.12.2016г. до 30.04.2019г. не
е погасена по давност.
Във
въззивната жалба не са изложени конкретни доводи срещу правилността на
решението в частта му по иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за акцесорното вземане за
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия и по иска с правно
основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на цената на извършената услуга
дялово разпределение, поради което и с оглед липсата на нарушение на
императивни норми на материалния закон - то не може да бъде отменено в тази част и следва да се потвърди /чл. 272 ГПК/. Ето защо в решаващата си дейност въззивният съд
изхожда от фактическите положения, установени от първоинстанционния съд, като
препраща към мотивите на обжалваното решение относно приетото за установено от
фактическа страна относно реалното
извършване на услугата дялово разпределение през исковия период и нейната
стойност, както и относно началния и краен период на вземането за законна
мораторна лихва върху непогасената
част от главницата за топлинна енергия и нейния размер.
Като е достигнал до същите изводи
първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде
потвърдено в обжалваната му част.
Решението не подлежи на касационно
обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.
Така мотивиран, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №20278889 от 17.12.2020г., постановено по гр.д.№16277/2020г. по описа на СРС,
ГО, 32 състав, в обжалваната му част.
Решението е
постановено при участието на трето лице-помагач - "Н.И.“ ООД.
Решението не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.