№ 1390
гр. София, 27.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500671 по описа за 2025 година
С решение № 64/28.02.2025г. на ВКС, I т.о., постановено по т.д. №
1652/24г. е отменено решение № 400/04.04.2024г., постановено по гр.д. №
415/22г. от САС по реда на чл.250 от ГПК и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Постъпила е насрещна въззивна жалба от К. В. П. срещу решение №
49/26.10.2021г. на ОС-Видин, ТО, постановено по гр.д. № 99/21г. в частта, в
която е отхвърлен предявеният от нея иск над 91 000лв. до 150 000лв. и в
частта за присъдената законна лихва върху обезщетението за неимуществени
вреди.
Жалбоподателят-ищец твърди, че искът е уважен в изключително
занижен размер като не е съобразен лимитът на застрахователя и съдебната
практика. Определеното обезщетение е в нарушение на чл.52 от ЗЗД. Съдът е
допуснал процесуално нарушение на принципът на непосредствеността като
е основал решението си на доказателства, събрани в наказателното
производство. Не е обсъждал тези, ангажирани в настоящия процес. Ценил е
само част от доказателствата по делото. Неправилно е прието за основателно
възражението за съпричиняване. Водачът на лекия автомобил е допуснал
1
грубо нарушение на правилата за движение по пътищата. Починалият
пешеходец почти е бил пресякъл платното за движение, когато е настъпил
ударът. Съдът е обсъждал предимно нарушенията, допуснати от пешеходеца,
но не и на водача. Изводите за основателност на съпричиняването не се
основават на съвкупен и системен анализ на всички доказателства по делото.
От заключението на автотехническата експертиза се установява времето на
настъпване на ПТП, скоростта на движение на лекия автомобил и
предотвратимостта на удара от страна на водача при движение с разрешената
от закона скорост от 60 км/ч. Починалият пешеходец не е навлязъл внезапно
на пътното платно. Съдът не е съобразил, че водачът на МПС е имал
възможност да избегне удара. Оспорва изводът на първоинстанционния съд,
че ако починалият е проявил минимална грижа, би избегнал фаталния изход.
Не е ясно каква е тази минимална грижа от страна на пешеходеца и как само
той би избегнал удара при допуснатите груби нарушение на ЗДвП от водача.
Недопустимо е съдът да прави извод за съпричиняване като съобразява
доказателства, съдържащи се в наказателното производство. Ответникът не е
доказал при условията на пълно и главно доказване възражението си за
съпричиняване.
Затова моли въззивния съд да отмени решението в частта, в която
предявеният иск е отхвърлен над 91 000лв. и го уважи за 150 000лв.
Сдружение „ НББАЗ“ в депозиран писмен отговор и в съдебно
заседание чрез процесуалния си представител, оспорва насрещната въззивна
жалба. Счита я за неоснователна.
Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства в
първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235 от ГПК,
намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Съдът е сезиран с искове по чл.513, ал.1 във вр. с чл.511, ал.3 от КЗ. В
исковата молба ищецът К. П. твърди, че на 03.08.2020г. около 22.50ч., на път
Е-79, път I-1, км. 7+431 на кръстовището при с. Рупци, лек автомобил
„Мицубиши“ с немски рег. № ********, управляван от Д. Ц. Б., е нарушил
правилата за движение по пътищата и е блъснал баща й В. Р. като пешеходец,
който е починал. По случая е образувано ДП № 188/20г. по описа на ОДМВР-
Видин. За водача на лекия автомобил е имало сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ в немско застрахователно дружество, валидна към
2
датата на ПТП. Кореспондент на този застраховател е „АВУС България –
Регулиране на щети“ ЕООД. С писмо от 23.12.2020г. последното е
предложило на ищеца да й изплати обезщетение за неимуществени вреди от
75 000лв. К. П. счита, че то е недостатъчно да репарира претърпените от нея
болки и страдания. Поради което пасивно легитимиран да отговоря е
Сдружение „НББАЗ“. К. П. е дъщеря на починалия В. Р. и тежко е приела
смъртта му. Той е бил опора за децата си, разчитали са на неговата подкрепа.
Помагал им е за всичко. Смъртта му е била огромен шок за ищеца. Между
двамата е имало близки отношения на обич, уважение, взаимна
привързаност. Поддържали са постоянна връзка. Ищецът не може да
преодолее загубата му. Децата, независимо от възрастта си, имат нужда от
грижите на родителите си. Във връзка със смъртта на баща си, К. П. е
направила 50лв. разноски за посещение при психолог, които представляват
имуществена вреда за нея. Затова моли съда да осъди ответника да й заплати
обезщетение за неимуществени вреди от 150 000лв. като частичен от
200000лв. в едно със законната лихва, считано от 11.08.2020г. до
окончателното изплащане на сумата, както и 50 лв. имуществени вреди.
Претендира разноски.
Ответникът в депозиран писмен отговор в срок оспорва исковете по
основание и размер. Прави искане за спиране на производството до
приключване на наказателното дело. Оспорва отговорността на водача Д. Б.
за настъпилото ПТП, механизма му и причинната връзка между вредите и
инцидента. Прави възражение за съпричиняване от страна на починалия В. Р.,
тъй като не е предприел пресичане на пътното платно на регламентирано
място -пешеходна пътека, както и че за него ПТП е било предотвратимо.
Не се спори, а и видно от Констативен протокол за ПТП с пострадали
лица № 135/ 03.08.2020г. е, че на горната дата е настъпило описаното в
исковата молба произшествие.
Безспорно е, че в резултат от него е починал В. П. Р.. Видно от
удостоверение за наследници № К24-АО-09-32/1/13.10.2020г. е, че ищецът е
негов законен наследник.
Не се спори, че за лек автомобил „Мицубиши“ с немски рег. №
******** е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при
3
немски застраховател, валидна към момента на ПТП.
Не се спори, че с влязла в сила присъда № 51/ 19.05.2021г., постановена
от нохд№ 94/21г. от Окръжен съд- Видин, водачът на лекия автомобил Д. Б.
е призната за виновен за това, че на 03.08.2020г. е нарушила правилата за
движение по пътищата и е извършил престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ вр.
с чл.342, ал.1, пр.3 от НК във вр. с чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП като е
причинила смърт по непредпазливост на В. Р.-пешеходец.
Не се спори, че ищецът е предявил доброволна претенция към
кореспондента на немското застрахователно дружество в страната за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. С писмо от 23.12.2020г. е
определено такова от 75 000лв. С още две писма кореспондентът е определил
за изплащане обезщетение за неимуществени вреди съответно от 90000 лв. и
100000лв. То не е било изплатено.
По делото е прието заключение на медицинска експертиза, която е
посочила травмите, които е получил В. Р., че те са във връзка с ПТП и са
несъвместими със живота. В кръвта му е имало концентрация на алкохол от 2,
55 промила, което е средна степен на алкохолно опиянение. При нея има
значителни нарушения /затруднения на мисловната дейност, речта,
съобразителността, вниманието, ориентировката, координацията в
движенията, силно забавени реакции, афекти, понякога сънливост, признаци
на значително потискане на централната нервна система. В съдебно заседание
вещото лице е допълнило заключението си.
По делото е допусната автотехническа експертиза, която е дала
заключение за механизма на ПТП, за наличието на видимост за съответния
пътен участък, къде са се движели участниците в инцидента преди
настъпването му, предотвратимостта на удара от страна на водача на МПС.
Вещото лице е посочило мястото на удара, скоростта на движение на лекия
автомобил-86 км/ч., опасната му зона на спиране. При скорост от 60 км/ч.,
която е разрешена в този пътен участък, ударът е предотвратим при къси
светлини. Такъв би бил ударът и за пешеходеца, ако е пресякъл на
регламентирано за това място или е изчакал преминаването на автомобила. В
съдебно заседание експертът е допълнил заключението си.
От заключението на психиатричната експертиза се установява, че
ищецът е претърпяла остра реакция на стрес от смъртта на баща си. Към
4
момента на прегледа на 17.05.2021г. оплакванията са неактуални и е налична
динамика на пълно възстановяване и връщане към предишния режим на
живот и функциониране. Няма клинични признаци да се приеме
посттравматично стресово разстройство. Тя е психично здрава, без значими
оплаквания от психопатологично естество.
Съдът възприема заключенията като обективни, обосновани,
основаващи се на научните правила и опита на експертите.
По делото е представена съдебномедицинска експертиза на труп №
88/2020г.
В хода на процеса са събрани гласни доказателства.
Свидетелите Т. и М. познават ищеца и нейният баща. Заявяват, че той е
починал при пътен инцидент. Те депозират показания за взаимоотношенията
между ищеца и починалия й баща. Какво е било емоционалното състояние на
К. П., когато е научила за смъртта му, както и към момента. Двамата не са
живеели заедно. Свидетелите твърдят, че починалия е бил добър човек.
Ищецът е посещавала психиатър след смъртта на баща си.
Свидетелят Д. Б. е водачът на лекия автомобил, блъснал В. Р.. Спомня
си пътния инцидент на 03.08.2020г. Излага своите възприятия за него. Не е
имало пешеходна пътека, но е имало знак за ограничаване на скоростта от 60
км/ч.
Съдът кредитират показанията на свидетелите като основаващи се на
лични впечатления за фактите и обстоятелствата, които излагат.
Съдът не обсъжда личностна характеристика на В. Р., изготвена от Д. Т.
на 31.05.2021г., доколкото представлява свидетелски показания в писмен
вид, които не са допустими от процесуалния закон. Той е депозирал
свидетелски показания в процеса, които да бъдат обсъдени при
постановяване на съдебния акт по същество на спора. На същото основание
не следва да се обсъжда и психологически статус на ищеца, изготвен от В.
Н.- психолог.
В хода на съдебното дирене са приети и други доказателства с оглед
твърденията и възраженията на страните.
При така събраните доказателства първоинстанционният съд е приел
като справедливо обезщетение за неимуществени вреди за ищеца в размер на
5
130 000лв. и за основателно възражението за съпричиняване в обем на 30%.
Решението е влязло в сила в частта, в която искът за обезщетение за
неимуществени вреди е уважен за 45 000 лв. и за имуществени вреди за 50лв.
Пред настоящата инстанция нови доказателства не са ангажирани.
При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
приема, че предмет на въззивно разглеждане е иск по чл.513, ал.1 във вр. с
чл.511, ал.3 от КЗ за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди.
Въззивният съд се произнася служебно по валидността на
първоинстанционното решение, по допустимостта му в обжалваната част, а по
отношение на правилността му е обвързан от посоченото в жалбата- чл.269 от
ГПК, с изключение на допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма.
Първонстанционното решение е валидно и допустимо.
Пред настоящата въззивна инстанция е поставен за разглеждане
процесуален въпрос в отменителното решение на ВКС, постановено на
28.02.2025г. по т.д. № 1652/24г.: Дали въззивната жалба, депозирана на
13.12.2021г. от К. П. има характер на насрещна. В тази връзка следва да се
обсъди волеизявлението, направено в отговора на въззивната жалба,
депозиран от К. П. чрез нейния процесуален представител, в който изрично е
посочено, че ако горната въззивна жалба е просрочена, то тя де се счита за
насрещна. Съгласно чл.263, ал.2 от ГПК в срока за отговор насрещната страна
може да подаде насрещна въззивна жалба, която да отговоря на изискванията
за въззивната жалба. Депозираният отговор на въззивната жалба на
ответника е в срока по чл.263, ал.1 от ГПК и респективно насрещната
въззивна жалба от 13.12.2021г. следва да се счита подадена в срок.
Процесуалното действие по подаването й е в предвидения от закона срок,
поради което поражда предвидените правни последици. Няма пречка
въззивна жалба, подадена извън срока за обжалване по чл.258, ал.1 от ГПК,
да се счита за насрещна, ако има изрично изявление в този смисъл и ако то е
направено в срока по чл.263, ал.2 от ГПК. Насрещната въззивна жалба може
да бъде инкорпорирана и в отговора на подадена въззивна жалба, но тя трябва
да отговаря на изискванията за редовност на въззивната жалба./ Р №
255/21.01.2014г. по гр.д. № 1437/12г., ВКС, III г.о./ Подадената от К. П.
въззивна жалба на 13.12.2021г. е насрещна и има суспензивен и деволутивен
6
ефект, редовна е съгласно изискванията на чл.260-261 от ГПК, поради което
следва да бъде разгледана.
Отговорността на ответника произтича от законовата разпоредба на
чл.511, ал.1 от КЗ, както и от наличието на следните предпоставки: ПТП е
станало по вина на водач, който управлява МПС, което обичайно се намира в
държава, чието национално бюро членува в Съвета на бюрата и липса на
кореспондент за територията на страната на застрахователя на виновния
водач. Увреденият може да предяви иска си пред съда само при следните
условия: СНББАЗ или кореспондентът не са се произнесли по подадената
претенция в срока по чл.496, ал.1 от КТ; ако е отказано изплащане на
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера му при
условията на чл.380 от КЗ.
Съгласно чл.513, ал.1 от КЗ пасивно процесуално легитимирано да
отговаря по иск, произтичащ от застрахователно събитие по чл.511, ал.1 или
ал.2 е СНББАЗ/Бюрото/ в качеството му представително бюро, което участва
и съдейства за функционирането на системата „Зелена карта“ и задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Предявеният иск срещу него е
предвиденият в чл.513, ал.3 от КЗ. С него разполага пострадалият срещу
кореспондента на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на
територията на Република България или срещу Бюрото в предвидените от
закона случаи. Той, или неговите близки, могат да предявят иска за заплащане
на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди
непосредствено срещу СНББАЗ. Чл.511, ал.3 във вр. с чл.512, ал.1 от КЗ
предвижда увреденото лице, което иска да получи обезщетение, да отправи
към бюрото писмена претенция в срока по чл.496, ал.1 от КЗ. Това е
абсолютна положителна процесуална предпоставка за упражняване на
правото на иск пред съда, предвидена в специален закон и свързана с
изтичането на определен срок- чл.498, ал.3 от КЗ. Той е тримесечен и е
регламентиран в чл.496, ал.1 от КЗ. Изтичането му обуславя допустимостта
на претенцията. Писменото искане трябва да отговаря на изискванията,
предвидени в чл.380, ал.1 от КЗ. По делото не се спори, че ищецът е
отправила писмена претенция към кореспондента на чуждия застраховател,
но той е предложил обезщетение, с което тя не е била съгласна. С оглед на
това следва да се приеме, че предявеният иск с правно основание чл.513, ал.1
7
във вр. с чл.511, ал.3 във вр. с ал.1 ,т.2 от КЗ е допустим.
Отговорността на Сдружение „НББАЗ“ произтича от закона. То има
задължението да покрие вредите, причинени от виновния водач на МПС,
което обичайно се намира в държава, чието национално бюро членува в
Съвета на бюрата, които са пряк и непосредствен резултат от събитието и
застрахователят на виновния водач не е назначил представител за уреждане
на претенциите в Република България или правоимащият не е съгласен с
определеното обезщетение от кореспондента.
За да се ангажира отговорността на Сдружение „НББАЗ“ е необходимо
да са налице предпоставките чл.511, ал.1 и ал.2 от КЗ и на чл.45 от ЗЗД по
отношение на виновния водач. В тежест на ищеца пред първоинстанционния
съд, е да докаже наличието им с всички допустими доказателствени средства,
както и съществуването на валидна задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ между деликвента и неговия застраховател, който няма
кореспондент в страната или който е определил обезщетение, с чиито размер
пострадалото лице не е съгласно.
По делото не се спори, че гражданската отговорност на лек
автомобил „Мицубиши“ с немски рег. № ********е била застрахована при
застраховател, чиито кореспондент на територията на страната е определил
обезщетение, с което ищецът не е съгласна. Застраховката е била валидна към
момента на настъпване на произшествието. По делото пред въззивния съд
не се спори относно механизма на инцидента, причините за настъпването му
и виновността на водача на лек автомобил „Мицубиши“. Последната е
установена с влязла в сила присъда. С влизане в сила на решението на ОС-
Видин по отношение на уважената част от иска е формирана сила на
пресъдено нещо по отношение на всички елементи от фактическия състав на
деликта. С оглед на това ответното Сдружение е пасивно материално
легитимирано да отговаря по предявения иск.
Пред въззивния съд, във връзка с насрещната въззивна жалба, се
спори по отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди
над 91 000лв. до 150 000 лв. и основателността на възражението за
съпричиняване.
Обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост- чл.52 от ЗЗД. Справедливостта не е абстрактно понятие. То
8
включва обсъждането на обективни критерии, свързани с вида на
уврежданията, начина на настъпването им, наличието на остатъчни
поражения от тях, от които да няма лечение, прогноза за бъдещото
здравословно състояние на увредения, неговата възраст и влошаване на
здравословното му състояние, наличие на загрозяване и белези/ПП №
4/23.12.1968г. на ВС/. На основание чл.154 от ГПК всяка страна има
задължението да докаже всички факти, от които черпи за себе си
благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на доказване.
Затова ищецът е длъжен да докаже, при пълно и главно доказване и с всички
допустими и относими доказателства, претърпените от него болки и
страдания. При недоказването им за него са неблагоприятните последици,
изразяващи се в това съдът да приеме, че твърдените факти не са настъпили.
При претендиране на обезщетение от смърт на близък, респективно
родител, в предмета на доказване са отношенията, които са имали ищецът и
починалия и тяхната близост.
К. П. е дете на В. Р., като е естествено да изпитва болка и страдание от
смъртта му. Били са близки и са имали много добри взаимоотношения. Тя е
приела тежко смъртта му, като е изпаднала в депресия, плачела е, била е
отчаяна. Била е в това състояние, защото той е полагал грижи за нея,
разчитала е на него повече, отколкото на майка си. Затворила се е в себе си, не
е искала да общува с хора. Внезапната му смърт я е лишил от опора, поставил
я е в необичайна емоционална ситуация. При определяне на размера на
обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да съобрази и
обстоятелството, че към 2020г. ищецът е била на 42 години, а баща й на 65
години. Тя е формирана като личност, изградена като характер и ценностна
система, което не изключва нуждата от родителска грижа към нея самата,
макар и не в такъв обем в сравнение с едно малолетно и непълнолетно дете.
Тя не е живеела заедно с баща си като семейство преди неговата смърт, но
те са запазили близостта помежду си. От показанията на свидетелите Т. и М.
се установява емоционалното състояние на ищеца при узнаването за смъртта
на баща й, както след това и към настоящият момент. Те сочат, че тя е
понесла тежко загубата на родителя си, че се е нуждаела от професионална
помощ. Ходела е на гроба му, правела е панахиди в негова памет заедно с брат
й. Смъртта на родител е психологическа травма за едно дете, но не в толкова
голяма степен, колкото за един подрастващ човешки индивид, чиято нужда от
9
родителска грижа предстои. Според заключението на психиатричната
експертиза ищецът е преживяла психическа травма, проявени като траур и
скръб в причинна връзка със загубата на баща й. Към момента на прегледа,
състоял се на 17.05.2021г., т.е. девет месеца след смъртта на В. Р., при нея има
динамика на пълно възстановяване и връщане към предишния режим на
живот и функциониране. Тя е изпитала напълно нормални и обичайни
негативни емоционални изживявания при смърт на близък, но те са
преодолени в пълна степен. Тя е спряла да приема антидепресанти.
Като съобрази всички тези обстоятелства съдът намира като
справедливо обезщетение за неимуществени вреди по отношение на ищеца
в размер на 130 000 лв.
Въззивният съд счита, че в предмета на въззивно обжалване е включено
възражението за съпричиняване с правно основание чл.51, ал.2 от ЗЗД.
Разпоредбата на чл.51, ал.1 от ЗЗД предвижда санкция за увредения,
ако е допринесъл за вредите, чрез намаляване на обезщетението, което му се
дължи. Съпричиняването на вредоносния резултат изисква поведението на
пострадалия, изразяващо се в действие или бездействие, да е било
противоправно или не, но фактически да е в причинна връзка и да е
допринесло обективно за настъпилите вреди. За да е налице съпричиняване
не е необходимо пострадалият да има вина за увреждането. На основание
чл.154 от ГПК в тежест на ответника е да докаже с всички допустими и
относими доказателства съпричиняването на вредите от страна на
пострадалия. От него застрахователят черпи благоприятни правни последици
и при недоказването му, следва да се приеме, че не са се осъществили
твърдените факти по съпричиняването на вредите. Ответникът е релевирал
възражението си в отговора на исковата молба- починалият В. Р. като
пешеходец е нарушил правилата на ЗДвП, като е пресичал пътното платно на
нерегламентирано за това място и за него е било възможно да предотврати
удара. Нарушен е чл.113 от ЗДвП. Следва да се посочи, че по отношение на
обема на съпричиняване има влязло в сила решение и той не може да бъде по-
голям от 30%. Не е спорно, че пострадалият е бил пешеходец по смисъла на
чл.107, т.1 от ЗДвП и в това му качество е участник в движението. Уредбата
въвежда изисквания към тях с оглед осигуряване на безопасността им на пътя,
както и на останалите участващи в движението. Правилата за движение по
10
пътищата са въведени с императивни материалноправни норми, установени в
обществен и частен интерес. Нормата на чл.113, ал.1 от ЗДвП изрично
предвижда, къде пешеходците трябва да пресекат платното за движение при
спазване на определени правила, а именно по пешеходна пътека. А когато в
близост до тях няма такава и пътят е двулентов и двупосочен, те трябва да
пресичат извън определените за това места като се съобразят, преди да
навлязат на платното за движение, с разстоянието на ППС , да не удължават
пътя си и времето на пресичане, да не спират без необходимост на платното
за движение и да не преминават през парапети и ограждения. По делото
безспорно е установено, че водачът на лекия автомобил се е движел направо
по пътния участък, пешеходецът Р. е започнал напречно пресичане на
платното за движение от ляво на дясно пред автомобила. Участъкът от пътя,
където е станало пътното произшествие, е прав, с видимост както за водача,
така и за пешеходеца. Ударът е настъпил в дясното платно, средната му
лента по посока на движение на лекият автомобил, след като Р. вече е бил
преминал през насрещното ляво платно за движение на МПС.
Предприемайки пресичането на платната за движение/пътя той не се е
съобразил с приближаващите ППС и тяхната скорост. Тази преценка е била
затруднена поради тежката степен на алкохолно опиянение, предизвикана от
2,55промила концентрация на алкохол в кръвта му. В съдебно заседание
вещото лице лекар е посочил, че при такава концентрация на алкохол
несъмнено има въздействие върху вниманието и походката. Вярно е, че
приемът на алкохол влияе по различен начин на всеки индивид, но при такава
степен на опиянение не може да се приеме, че пешеходецът Р. не е бил
повлиян от него, както и реакциите му. Изводите на експерта относно
отражението на определена концентрация на алкохол кръвта върху
човешкото поведение са научно обосновани. Починалият сам се е поставил в
риск. Фактът, че вече е бил пресякъл по- голяма част от пътя не може да
обоснове извод за липса на принос от негова страна към вредоносния
резултат. Предположенията на свидетеля Б., водач на МПС, че пешеходецът
се е намирал в дясната част на дясното платно и ако автомобилът е бил „още
малко в ляво“, би могло ударът да бъде избегнат, не могат да бъде приети за
верни, ако не са доказани чрез събраните доказателства в процеса. Според
автотехническата експертиза ударът е бил предотвратим за водача само при
движение със скорост от 60 км/ч при видимост, осигурена от къси светлини, а
11
не ако се е движел в определена част на пътното платно. Пешеходецът и в
този случай не имал правомерно поведение, съответно на закона. Ударът за
пешеходеца е бил предотвратим при пропускане на МПС. Разпоредбата на
чл.116 от ЗДвП въвежда задължение за водачите на ППС да бъдат
внимателни и предпазливи към пешеходците. При преценка на поведението
на двамата участници в движението съдът приема, че по- голям принос за
пътния инцидент има водачът на лекия автомобил и съотношението е 70% за
него и 30% за В. Р..
При определяне на размера на обезщетението съдът съобрази годината
на настъпване на произшествието/2020г./ и икономическата обстановка в
страната. Минималната работна заплата за 2020г. е 610 лв. Размерът на
обезщетението за неимуществени вреди не е в зависимост от този на
лимитите, като те не са самостоятелен критерии, а от това кои вреди са били
предмет на съдебното производство и са били доказани в хода на съдебното
дирене./ Р № 34/27.03.2020г. по т.д. № 1160/19г., II т.о. на ВКС, Р № 60090/
29.07.2021г. по т.д. № 1472/20г., ВКС, II т.о./ Размерът на определеното
обезщетение за неимуществени вреди е равен на 131 минимални работни
заплати. Определеното обезщетение е съответно на жизнения стандарт на
страната към праворелевантния момент.
Поради изложеното първоинстанционото решение следва да се
потвърди в частта, в която е отхвърлен искът над 91 000лв. до пълния
предявен размер от 150 000лв. като частичен от 200 000лв.
По иска за присъждане на лихвата върху обезщетението за
неимуществени вреди.
В случая, Националното бюро на българските автомобилни
застрахователи - ответник по иска, изпълнява функциите на представително
национално бюро - член на бюрата от системата "Зелена карта". То е
компетентно да уреди претенциите на пострадали лица, вместо
чуждестранния застраховател, за настъпило произшествие на територията на
Република България, причинено по вина на водач на МПС, застрахован по
международната система за автомобилна застраховка на "Гражданска
отговорност" - "Зелена карта", съгласно националното законодателство на
посетената държава. В посочената хипотеза и с оглед регламентираните в чл.
511 КЗ права и задължения на бюрото при отправена застрахователна
12
претенция, неговата пасивна легитимация по предявения иск по чл. 511, ал. 3
КЗ и изричното препращане към регламентираните в чл. 496 КЗ задължения
на застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите, то дължимата лихва върху обезщетението за
неимуществени вреди е от датата на уведомяването на Бюрото, съгласно чл.
429, ал. 3 от КЗ. Началният момент, от който следва да се присъди лихвата
върху обезщетението за неимуществени вреди от 91 000лв. не следва да се
променя, тъй като няма данни за датата на предявяване на застрахователна
претенция пред СНББАЗ от страна на К. П.. За пълнота излага и следното:
приложената към насрещната въззивна жалба обратна разписка, получена от
служител на Бюрото на 15.10.2020г. се отнася до молба на представител на
ищеца за предоставяне на информация относно кореспондент в страната на
немския застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния
водач. Тя няма характер на застрахователна претенция по смисъла на чл.380,
ал.1 от КЗ.
По разноските.
Поради неоснователност на насрещната жалба на ищеца разноски за
въззивното производство не се дължат. Не се дължи и адвокатско
възнаграждение на адв. Б. по реда на чл.38 от ЗАдв.
На ответника се дължат разноски за въззивната инстанция в поради
изхода на спора пред настоящата инстанция. На Бюрото не следва да се
присъждат разноски за държавна такса от 1821лв., доколкото тя е внесена за
въззивна жалба, по която има влязло в сила решение. Не следва да се
присъждат разноски и по фактури № 887/21.01.2022г. и № 835/24.11.2021г.,
доколкото се отнасят до предходното въззивно производство. Като разноски
следва да се вземе предвид само платеното адвокатско възнаграждение от
5196лв. по фактура № 2213/11.11.2025г. По отношение на размерът му е
направено възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, което съдът
намира за основателно. При тази преценка следва да се съобрази
съответността му на фактическата и правна сложност на делото, на
вложените усилия от страна на процесуалния представител за защита
интересите на страната. Пред настоящата инстанция е депозиран писмен
отговор от страна на представителя на СНББАЗ. Налице е формирана сила на
пресъдено нещо по отношение на предмета на спора, което се отразява на
13
правната сложност на делото. Не са събирани нови доказателства, които да
променят фактическата обстановка. Адвокатското възнаграждение следва да
се редуцира до 1700лв. или 2040лв. с ДДС. То следва да се присъди като
разноски за настоящото производство, които да бъдат възмездени от К. П. в
полза на ответника. Съдът прилага решение от 25.01.2024г. по дело С-
478/22г. на СЕС.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 49/26.10.2021г. на ОС-Видин, ТО,
постановено по гр.д. № 99/21г. в частта, в която е отхвърлен предявеният иск
от К. В. П. с правно основание чл.513, ал.1 във вр. с чл.5111, ал.3 от КЗ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди над 91 000лв до
150 000лв. и в частта за присъдената законна лихва върху него.
ОСЪЖДА К. В. П., ЕГН **********, гр. ***, ул. „***“ № * и със
съдебен адрес: гр. София, ул. „Триадица“ № 5Б, ет.3, офис 311 чрез адв. Л. Б.
да заплати на Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни
застрахователи“, гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет.2 и със съдебен
адрес: гр. София, ул. „Солунска“ № 9, ет.1 чрез адв. З. В. сумата от 2040 лв./
две хиляди и четиридесет лева/ разноски по делото пред САС.
В останалата част решението на ОС-Видин е влязло в сила.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщението до страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14