№ 1652
гр. София, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Даяна К. Топалова
при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20241100900896 по описа за 2024 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на
16.12.2020 г. сключил с ответника писмен договор за покупко-продажба на активи, по силата
на който му продал активи, представляващи машини, производствено оборудване,
съоръжения и стопански инвентар за ресторант Subway, находящ се в гр. Варна, бул. ****
Д.П.М., съгласно приложение 1 към договора, при обща цена 120 000 лв. с вкл. ДДС.
Съгласно уговорката на чл.2 цената е платима на три вноски, първа вноска в размер 20 000
лв. с падеж до 14.01.2021 г.; втора вноска в размер 50 000 лв. с падеж до 14.12.2021 г. и
трета вноска в размер 50 000 лв. с падеж до 14.06.2022 г. Твърди, че предал активите на
уговореното място, което е удостоверено с приемно-предавателен протокол от 17.12.2020 г.,
подписан от ответника. Ответникът заплатил частично продажната цена в размер 71 000 лв.
и останал задължен за сумата 49 000 лв., поради което е в забава и дължи обезщетение за
забава в размер на 10 097.83 лв. за периода от 15.06.2022 г. до 08.03.2024 г.
С първоначалния отговор на исковата молба ответникът признава факта на сключен
между страните договор за продажба, със соченото в исковата молба съдържание, както и
факта, че е заплатил на ищеца сумата 71 000 лв. Твърди, че остатъкът от дължимата цена в
размер 49 000 лв. е заплатил на дружеството на ръка на части, всяка на стойност по – малка
от 5000 лв., преди 06.07.2022 г. и ищецът не ги е надлежно осчетоводил.
Ищецът не подава допълнителна искова молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
1
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Относно иска с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ.
По делото е безспорно, а и се установява от представения договор, че между
страните на 16.12.2020 г. е сключен договор за покупко-продажба на активи, представляващи
машини, производствено оборудване, съоръжения и стопански инвентар за ресторант
Subway, находящ се в гр. Варна, бул. **** Д.П.М., описани в приложение № 1 към договора,
при обща продажна цена в размер 120 000 лв. с вкл. ДДС. Съгласно уговорката на чл.2
цената е платима на три вноски, както следва: първа вноска, в размер 20 000 лв., до
14.01.2021 г:; втора вноска, в размер 50 000 лв., до 14.12.2021 г. и трета вноска, в размер 50
000 лв., до 14.06.2022 г.
Фактът, че стоките са предадени на купувача, също е безспорен по делото и се
установява от представения приемно – предавателен протокол от 17.12.2020 г., подписан от
представители на двете страни и заключението на приетата съдебно - счетоводна експертиза.
Спорен по делото е фактът, относно изпълнението на задължението на купувача да
заплати остатъка от продажната цена в размер 49 000 лв. ( плащането на останалата част от
71 000 лв. до пълния уговорен размер е безспорно ).
Тежестта да докаже пълно и главно твърдението за плащане на остатъка от
продажната цена е на ответника.
От приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза се установява, че от
направения анализ на предоставените документи от ищеца - детайлен регистър по записи на
411100 сметка Клиенти контрагент „Е. ЛТД 13“ ООД за 2020 г.. 2021 г., 2022 г., 2023 г. и от
01.01 до 28.08.2024 г., и приложените платежни нареждания на Fibank и банкови извлечения
на Райфайзенбанк ЕАД се установява, че по сметка на „Е. ЛТД 2” ЕООД са постъпили
плащания от „Е. ЛТД 13“ ООД ( преобразувано в „Е. ЛТД 13“ ЕООД) в размер на 71 000,00
лв.
Доказателства за плащане остатъка, в размер на процесната сума не са представени.
Поисканите от ответника гласни доказателства за установяване факта на плащане са
недопустими, тъй като попадат в забраната на чл.164, ал.1, т.4 ГПК, доколкото по същество с
тях се цели да се докаже погасяване на установени с писмен акт парични задължения.
Предвид изложеното съдът е длъжен да приложи правилата на доказателствената тежест и
да приеме недоказания факт за неосъществен, поради което предявеният главен иск е
основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба на 11.03.2024 г. до окончателното плащане.
Относно иска с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД.
Вземането за цената по договора е възникнало като срочно, забавата настъпва с
изтичане на срока по чл.2 от договора ( 14.06.2022 г. ) без да е необходима покана. Съдът
2
достигна до извод за съществуващ и непогасен главен дълг, поради което забавата по
процесната фактура за третата дължима вноска от продажната цена в непогасен размер от
49 000 лв. е с начална дата 15.06.2022 г. и до 08.03.2024 г. ( крайната дата на съдебно
предявения период ) е в предявения размер 10097.83 лв., поради което акцесорният иск е
основателен и следва да бъде уважен.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора на ищеца следва да се присъдят разноски в общ размер
6963.92 лв. за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Относно релевираното от ответника възражение за намаляване поради прекомерност
на размера на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение съдът съобразява
задължителните за националните юрисдикции указания по тълкуването на общностното
право, дадени с решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело C-438/22, чл. 101, § 1 ДФЕС, във
вр. с чл. 4, § 3 ДЕС, а именно, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна,
адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от
минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като
Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за
възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на
конкуренцията "с оглед на целта" по смисъла на тази разпоредба.
Предвид така даденото тълкуване и невъзможността за позоваване на легитимни
цели, преследвани от посочената национална правна уредба, за да се отрече приложението
на забрана на ограничаващите конкуренцията споразумения и практики, съдът при
произнасянето си не следва да прилага Наредбата. № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
При определяне на дължимото за репариране адвокатско възнаграждение, резултат от
предизвикания от ответника процесуален деликт, което е в причинна връзка с необходимите
и положени процесуални усилия по делото съдът извършва преценка на действителната
правна и фактическа сложност, прилагайки критерии относими към конкретното дело. Така
съобразявайки , че по делото е релевирано от ответника едно материалноправно възражение,
действително вложените процесуални усилия от процесуалния представител на ищеца са
насочени към опровергаване на това възражение, както и че защитаваното право е оценяемо
в пари, поради което релевантен е и размерът на материалния интерес от 59 097.83 лв.,
намира, че уговореното и заплатено адвокатско възнаграждение в размер 4000 лв. е
съответно на положените и необходими процесуални усилия и не следва да бъде намаляван,
поради което възражението е неоснователно.
При тези мотиви Софийски градски съд,
РЕШИ:
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Е. ЛТД 13“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул. “**** да заплати на „Е. ЛТД 2“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление – гр. Пловдив, ж. к. **** на основание чл.327, ал.1 от ТЗ сумата 49 000 лв.,
представляваща цена по договор за покупко-продажба на активи, сключен на 16.12.2020 г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 11.03.2024 г. до
окончателното плащане и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата 10 097.83 лв. – лихва за
забава върху главницата за периода от 15.06.2022 г. до 08.03.2024 г.
ОСЪЖДА „Е. ЛТД 13“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление – гр.
София, бул. “**** да заплати на „Е. ЛТД 2“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление – гр. Пловдив, ж. к. **** на основание чл.78, ал. 1 ГПК сумата 6963.92 лв.,
разноски за производството за държавна такса, възнаграждение на вещо лице и адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр. София в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
4