Р Е Ш Е Н И Е N131
гр.Поморие, 23.07.2019год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПОМОРИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично съдебно заседание на единадесети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАСЯ
ЯПАДЖИВА
при участието на секретаря: Валентина Атанасова, като разгледа докладваното от съдия Н. Япаджиева гр.д. № 295 по описа за 2017 год. и за да се произнесе взе пред вид следното:
Искът е за делба и производството е във фазата по извършване на делбата. С решение № 9 от 08.01.2018г. по настоящото дело, съдът е допуснал извършване на делба на жилищна сграда – еднофамилна, с идентификатор 35033.501.509.1 по к.карта и к.регистри на гр.Каблешково, състояща се от етаж първи в северната си част полувкопан и с разпределение – две спални, стая за игра, баня с WC, коридор с площ 94кв.м.; етаж втори на кота 0.00, прилежащ уличен тротоар с разпределение: кухня, дневна с трапезария, стая, баня с WC и тераси с площ 139.63кв.м., подпокривно пространство, построена в поземлен имот с идентификатор 35033.501.509 при съседи: 35033.501.499, 35033.501.508, 35033.501.1191, 35033.501.1474, 35033.501.498 с адрес на имота гр.Каблешково, ул при квоти 48922/68519 ид.ч. за Д.Д.Н. и 19597/68519ид.ч. за Н.Г.Н.. Допуснал е делба на следните движими вещи: лек автомобил, марка Фолксваген Пасат, с рег. №, цвят – сив металик, с рама; хладилник – „Самсунг” 310л – инокс; съдомиялна – „Аристон” и сушилня „Аристон” при квоти ½ / една втора/ ид.ч. за Д. Д.Н. и ½ / една втора/ ид.ч. за Н.Г.Н..
С решение на БОС е допуснат до делба и дворно място в гр.Каблешково, с площ 410кв.м., представляващо УПИ II, кв.26 по плана на гр. Каблешково понастоящем ПИ с идентификатор 35033.501.509 с площ 452кв.м. и трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване , при съседи: 35033.501.499, 35033.501.508, 35033.501.1191, 35033.501.1474, 35033.501.498 при квоти ½ за Д.Д.Н. и ½ за Н.Г.Н..
В първото съдебно заседание след допускане на делбата ищцата е предявила претенции по сметки както следва: за сумата от 1812.06лв. представляваща ½ от заплатените от нея 3624.12лв. разходи за изграждане на ограда в съсобственото дворно място; за сумата от 9310лв. от общо 32550лв. лични средства подарени от баща й в периода от м. май 2011г. до м.септември 2016г. вложени в довършването на сградата и извършването на подобрения в нея, ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията; сумата от 400 / четиристотин/ лева представляваща половината от вложените от нея 800.00лв. за ремонт на турбината на съсобствения лек автомобил допуснат до делба при равни дялове. Ищцата – Д.Н. е направила на основание чл. 349, ал.1 ГРК искане за поставяне в дял на двуетажната еднофамилна къща и на хладилник „Самсунг“ 310л. и сушилня „Аристон“, като не се противопоставя в дял на ответника да бъде поставен лек автомобил марка Фолксваген Пасат, с рама № WVWZZZ3BZ3E428909 и съдомиялна – „Аристон”.
Претенции по сметки още с отговора на исковата молба които се подържат е предявил и ответника, като същия претендира от ищцата 2/3 от сумата 43430лв. който са дарени на ответника от майка му под форма на изплащане на ползван от съпрузите кредит; за сумата от 5000 евро лични средства от ответника внесени за погасяване на кредита; претендира обезщетение за лишаване от правото да ползване на автомобила придобит по времето на брака в размер на ½ от 150.00лв. считано от 13.12.2016г. и обезщетение за лишаване от правото да ползва своята част от сградата в размер на ½ от 300.00лв.
Така предявените претенции от ответника се оспорват от процесуалния представител на ищцата.
Ответника чрез процесуалния си представител не оспорва, че е изпълнена частично ограда в имота, но оспорва претендираната сума, оспорва и претенцията на ищцата за сумата от 9310лв. дарени на ищцата от баща й в периода от м. септември 2011г. до м.септември 2016г. и претенцията за сумата от 400.00лв. за ремонт на турбината на автомобила. Оспорва, че средствата теглени от бащата на ищцата са били предназначени за довършителни работи по къщата.
В хода на производството страните са постигнали съдебна спогодба по отношение допуснати до делба движими вещи и лек автомобил, марка Фолксваген Пасат, с рег. №, цвят – сив металик, с рама № е възложен в дял на ответника – Н.Н., а хладилник – „Самсунг” 310л – инокс; съдомиялна – „Аристон” и сушилня „Аристон” са поставени в дял на ищцата – Д.Н..
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от представения Договор за кредит за извършване на строеж/довършване на недвижим имот по програма Премия HL 49596/л.88/ сключен на 24.09.2010г. „ЮроБанк и Еф Джи България“ АД е отпуснала на Н.Г.Н. и Д.Д.Н. кредит в размер на 21500 / двадесет и една хиляди и петстотин / евро с уговорена лихва и срок на погасяване 300 месеца, като кредитополучателя следвало да погасява кредита на равни /анюитетни/ месечни вноски, включващи лихва и главница с размер на всяка вноска 154.02 евро през първите две години от срока за издължаване на кредита и 160.61 евро за всяка следваща година до крайния срок на издължаване на кредита. Представен е и погасителния план към договора видно от който кредитополучателят следва до 01.10.2035г. да върне сумата от общо 47946.41евро. Още със сключването на договора, страните се уговорили, че за обезпечаване вземанията на банката, кредитополучателя се задължава да осигури учредяването на договорна ипотека недвижими имот в гр. Бургас – СО с идентификатор 07079.617.270.1.7, като не се спори, че е бил ипотекиран имот собственост на родителите на ответника. Видно от представения Анекс към договор за ипотечен кредит от 05.12.2014г. /л.122/ кредитополучателя Н.Г.Н. е погасил частично главница по кредита със сумата от 5000 / пет хиляди/ евро и е изготвен нов погасителен план. Видно от представения Анекс към договор за ипотечен кредит от 26.01.2015г. /л.128/ кредитополучателя Н.Г.Н. е погасил частично главница по кредита със сумата от 6500 / шест хиляди и петстотин/ евро Представено е платежно нареждане от 21.12.2016г. за сумата от 13670лв. /л.130/ внесена от П.Н. с посочено основание пълно предсрочно погасяване на жилищен кредит - HL 49596.
Представено е извлечение от разплащателната сметката на Н.Н. от което се установява, усвояването на сумите по кредита, както и превеждането на вноските по кредита, като всеки месец до м.ноември 2014г. е плащал определената в погасителния план вноска, а на 19.12.2014г. е внесъл сумата от 5000 евро с основание „предсрочно погасяване на кредит“. Видно от извлечението на 23.01.2015г. е превел сумата от 6500евро отново с основание „предсрочно погасяване на кредит 4192035“. След тези плащания ответника отново е продължал до погасява кредита чрез месечни вноски. Видно от извлечението на 27.12.2016г. майката на ответника – П. Н. е внесла сумата от 6978.05 евро с посочено основание „пълно предсрочно погасяване на жилищен кредит HL 49596. Представен е договор за прехвърляне на права по жилищно-спестовен влог с нот.заверка на подписите от 14.05.2009г. от които се установява, че З.Х.а Н. е прехвърлила на Н.Г.Н. всички свои права по жилищно-спестовен влог с право на 190 044 лихвоточки /л.159/. Представени са три договора за наем на магазин сключени от майката на ответника като наемодател за отдаване под наем на търговски обект – магазин в гр.Бургас. Във връзка с оспорването на тези договори са представени и годишните данъчни декларация на майката на ответника от 2011г. до 2016г. видно от които същата е декларирала доходи от наем. Представен е договор за изработка на алуминиева и пластмасова дограма от 16.02.2011г. и договор за изработка на алуминиева и пластмасова дограма от 09.01.2011г. сключени между ответника и „Алумина Стил“ ЕООД за сумата съответно 320.00лв. и 3879.00лв.
Представена е покана от ответника до ищцата с която ответника е поканил ищцата да му плаща наем в размер на 300.00лв. месечно за ½ ид.ч. от жилището което се ползва от ищцата и 150.00лв. наем за ползвания лек автомобил /л.86/. Видно от съдържанието на отговора, поканата е достигнала до ищцата, като в същия ищцата е заявила, че ползването на жилището й е предоставено от съда и че не ползва цялото жилище и ответника има ключ и ако желае може да ползва част от него. По отношение автомобила е заявила, че го ползва за да води и вземе децата от училище и че и се полага да ползва всички вещи свързани с отглеждането и възпитанието на децата. Представено е извлечение от сметката на Д. М. И. – баща на ищцата за периода от 01.01.2011г. до 20.09.2016г. / л. 223/ от която се установява движенията по сметката му. Видно от извлечението в периода от 01.01.2011г. до 20.09.2016г. по сметката на Д. И. периодично е постъпвала сума от НОИ с посочено основание – пенсия и са изтеглени 32550 лева.
Представено е Разрешение за строеж №517/09.08.2017г. от което се установява, че е разрешено на Д. и Н. Н. строителството на ограда в УПИ II . Представени са 2бр. експедиционни бележки от Бетовнов възел за превоз на БП на 25.09.2017г., като видно от представени 2бр. квитанции ищцата е платила сумата от 334лв. и 515лв за превоз и БП на 25.09.2017г. Установява се от представената стокова разписка от 27.11.2017г., че ищцата е платила сумата от 360.00лв. за оградна мрежа, а от представената стокова разписка №5160 от 21.09.2017г. че е платила сумата от 261.50лв. за дъски кофражни, греди и др. Представени са 6бр. фискални бонове на различна стойност за закупуване на строителни материали през м. септември 2017г. и стокова разписка № 62219/25.09.2017г. за сумата 81.86лв. за тръби. Установява се от представената разписка издадена от Н. А. и Б. А., че са получили от Д.Д.Н. сумата от 1290лв. за изграждането на ограда. По делото са допуснати до разпит четирима свидетели. Свидетелката Т. И.- майка на ищцата свидетелства, че за започването строеж на къщата са дали на ищцата 15000евро и след като къщата била построена в груб строеж и средствата били свършили, със съпруга й решила да помогнат на дъщеря със средствата които съпруга й получавал като инвалидна пенсия. Средствата от инвалидната пенсия постъпвали по сметката му в Банка ДСК, а заплатата му постъпвала по сметка в УниКредит Булбанк и пенсията била използвана изцяло за довършителни работи по къщата извършвани в периода между 2011г – 2015г. С парите които получавал съпруга й направили замазка на плочата, груба вътрешна мазилка на цялата къща, поставили ел.инсталация, шпакловка и боядисване на стените, поставили теракот и плочки в баните, мивки, паркет в антретата. Тя и съпруга й платили направата на дограмата на цялата къща, вратите на приземния етаж, а вратите на първия етаж платили родителите на ответника. Те платили санирането на къщата, бил поставен парапет на стълбището за който майката на ответника дала 100.00лв., а свидетелката 800.00лв. Н. направил ВиК инсталацията. Свидетелката сочи, че съпруга й създавал организацията, той намерил майсторите който направили замазката, ел. инсталацията била направена от негов братовчед, намерил майстори за поставяне на теракота, за направата на покрива. Сочи, че със заплатите си ищцата и ответника се издържали и все не им стигали парите. Свидетеля И. – чичо на ищцата свидетелства, че знае какъв автомобил имат страните и че същия от м.април 2017 година, не е в движение и имало проблем с турбината. Бащата на ищцата изпратил турбината за ремонт във Варна, но проблема не бил решен и от колата била пред дома им и не се ползвала от Д., а самия той предоставил на ищцата за ползване един от своите автомобили. Свидетеля Б. свидетелства, че е познавал бащата на ищцата и същия му е споделял, че дава цялата си пенсия за строежа на къщата и да се довърши. Споделял му, че дава тези пари на Д., за да може къщата в която живеят да остана на сина му. Твърди, че постоянно се работило по къщата и Д. физически не е работил, тъй като е бил болен, но организирал всичко, търсил майстори и той им плащал и му споделял, че бащата на Н. не дава пари и не помага. Свидетелката Н.-майка на ответника свидетелства, че къщата се е строяла доста време, като първо родителите на Д. са дали 30000лв. да се започне къщата с идеята, че те ще стигнат до края, но се появили конструктивни проблеми и парите стигнали да се направят основите и приземния етаж и тя и съпруга й се наложило да ипотекират жилището си в гр. Бургас за обезпечаване на кредит в размер на 21 500евро, който изтеглил синът й. Във връзка с тегления кредит уговорката била, вноските да се плащат от тях, тъй като и родителите на ответника имали желание да дадат и сума в размер на сумата която са дали родителите на ищцата, а страните по делото имали две деца и все не им достигали пари. Месечната вноска по кредита се удържала от сметката на Н. и след това свидетелката давала сумата на сина си. Твърди, че е платила около 40000лева по този кредита, като родителите на ищцата платили 6500евро и Н. платил 5000евро от получените от свекърва й лихвоточки. Свидетелства, че около 2011г. замразили строежа за няколко години и след това малко по малко се правили нещата, като много приятели помагали на Н. и те направили ВИК канализацията, Н. шпакловал сетните, бащата на ответника също помагал в необходими изкопни работи, направата на парапета и др. Сочи че през 2013г. е продала имот, тъй като имала притеснения във връзка с ипотеката и искала да има някаква сигурност и са помагали не само с изплащането на кредита, а постоянно са помагали с пари, тъй като съпрузите постоянно закъсвали за пари. Сочи, че през лятото на 2015г. страните се нанесли да живеят в къщата. Свидетелката Д. свидетелства, че познава страните по делото и е посещавала къщата им в гр.Каблешково два пъти, веднъж когато е започнал строежа и в края на 2015г. когато вече страните са живеели и са приспали там, като имало още неща за довършване. Знае, че майката на ответника е ипотекирала жилището си, за да получат кредит и да довършат къщата и посещавайки офиса на майката на ответника два пъти е присъствала когато същата дава на Н. и Д. парите за кредита. Свидетелства, че техен приятел е направил ВиК инсталацията и други са помагали и известно време около година строежа на къщата е бил в застои. По делото е допусната съдебно оценителна експертиза която е определила следните пазарни цени на допуснатите до делба движими вещи: лек автомобил, марка Фолксваген Пасат – 1800 / хиляда и осемстотин/ лева, хладилник – „Самсунг” 310л – 200 / двеста/ лева, съдомиялна – „Аристон” – 120.00 / сто и двадесет/ лева и сушилня „Аристон” – 200.00 / двеста / лева. Вещото лице е определило, че пазарния месечен наем за автомобила е в размер на 90.00 / деветдесет/ лева. По отношение пазарната цената определена за лекия автомобил експертизата е оспорена и е назначена повторна, като видно от заключението вещото лице е определило, че пазарната цената на допуснатия до делба автомобил е 1460лв. По делото е допусната СТЕ /л.426/ от заключението на която се установява, че поземлен имот с идентификатор 35033.501.509 състоящ се от 452кв.м. е неподеляем и допусната до делба жилищната сграда също е неподеляема, той като приземния етаж е със светла височина от 2.16м, която е недостатъчна, а разпределението на жилищния етаж – входно антре, дневна-трапезария-кухня, една стая, баня и тоалетна и тераса не дава възможност за обособяване на две жилища. Вещото лице за да определи пазарната цена на имота е използвало метода „на вещната стойност“, съобразно която е определило цена в размер на 106686лв., като в тази сума включва първи жил етаж – 62119лв., приземен етаж 35423лв., терен 9144лв. а по метода на сравнителния подход /сравнителни продажби/ е определило цена на имота в размер на 156858лв. Ползвайки двата метода за оценка вещото лице е определило пазарната цена на недвижимия имот в размер на 131772 / сто тридесет и една хиляди седемстотин седемдесет и два/ лева. Посочило е и стойността на ограда изградена през 2017г. в размер на 3693 / три хиляди шестстотин деветдесет и три/ лева. Определило е месечен наем за процесния имот в размер на 200 / двеста/ лева.
Експертизата е оспорена от ищцата. Вещото лице по назначената повторна експертиза е посочило пазарна цена на дворно място и изградената в него жилищна сграда в размер на 102504 / сто и две хиляда петстотин и четири / лева. Вещото лице при определянето на цената е взело предвид метода на чистата възстановителна стойност /вещната стойност/ и в съдебно заседание е посочило, че при оценката на сградата е ползвало само вещния метод и не е ползвало и не е работило по сравнителния метод, тъй като не е открила подходящи аналози. Така изготвената експертиза е оспорена от процесуалния представител на ответника. Във връзка с оспорването е представен и н.акт № 100,том I, дело № 95 от 08.05.2019г. видно от който предмет на сделка за покупко-продажба е недвижим имот в гр. Каблешково – поземлен имот с идентификатор 35033.501.211 с площ 1019кв.м., заедно с построените в него: жилищна сграда с идентификатор 35033.501.211.1 със застроена площ 114кв.м. с РЗП 233, представляваща двуетажна масивна жилищна сграда с гараж и гараж с идентификатор 35033.501.211.2 със застроена площ 36км., с предназначение: хангар, депо, гараж. Продажната цена е 215141лв.
При така установената фактическа обстановка, според съда процесния имот е неподелям.
Във втората фаза ищцата е поискала на основание чл.349 от ГПК имотът да й бъде възложен. Съгласно разпоредбата на чл. 349, ал. 1 ГПК, ако неподеляемият имот е жилище, което е било съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и преживелият или бившият съпруг, на когото е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата от брака, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с пари.
Според съда налице са всички изискуеми кумулативни предпоставки за възлагане имота на ищцата. Видно е от доказателствата по делото, че страните са бивши съпрузи, чийто брак е прекратен с Решение № 1859/23.11.2016 г., постановено по гр. д. № 5127/2016г. по описа на БРС, като същите са придобили процесния недвижим имот по време на брака си. Родителските права върху родените по време на брака две деца са предоставени на ищцата. Допуснатия до делба имот е бил ползван като семейно жилище от ищцата и ответника до момента на развода. Не се доказа ищцата да има друго жилище, затова съдът приема, че допуснато до делба жилище е единствено жилище за ищеца. Претенцията за възлагане е основателна следва да бъде уважена и в дял на ищцата да се постави допуснатия до делба недвижим имот. Делът на ответника следва да се уравни с пари. По делото са назначени две експертизи, като според първата пазарната цена на недвижимия имот е 131772 / сто тридесет и една хиляди седемстотин седемдесет и два/ лева, а според втората 102504 / сто и две хиляда петстотин и четири / лева. Съдът кредитира заключението на първата изготвена експертиза, тъй като се установи, че вещото лице изготвило втората експертиза не е взело предвид сключвани сходни сделки, а е определило цената на сградата вземайки предвид само метода на чистата възстановителна стойност и не е ползвало метода на сравнителния подход. Видно от представения н.акт от процесуалния представител на ответника стойност е имало сделки с които е била възможно извършване на сравняване. Приемайки, че цената на допуснатия до делба имот е 131772 / сто тридесет и една хиляди седемстотин седемдесет и два/ лева, включваща 9144лв. цена на дворното място допусната до делба и 122628лв. цена на съсобствената сграда, съдът следва да уравни дела на ответника. Страните са съсобственици на дворното място при равни дялове по ½ ид.ч., а по отношение на жилищната сграда при квоти 48922/68519 ид.ч. за Д.Д.Н. и 19597/68519ид.ч. за Н.Г.Н. Делът на ищцата в допуснатия до делба недвижим имот възлиза на сумата 92127.38 / деветдесет и две хиляди сто двадесет и седем лева и 38ст./, а делът на ответника е равен на 39644.62 / тридесет е девет хиляди шестстотин четиридесет и четири лева и 62ст./ и ищцата следва да изплати на ответника сумата от 39644.62лв. за уравнение дела му, като на основание чл. 349, ал. 6 от ГПК сумата се дължи ведно със законната лихва от влизане на решението в сила.
По отношение на предявените претенции по сметки от ищцата. Ищцата претендира сумата от 1812.06лв. представляваща ½ от заплатените от нея 3624.12лв. разходи за изграждане на ограда в съсобственото дворно място; сумата от 9310лв. от общата сума 32550лв. лични средства подарени от баща й в периода от м. май 2011г. до м.септември 2016г. вложени в довършването на сградата и извършването на подобрения в нея, ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията; сумата от 400 /четиристотин/ лева представляваща половината от вложените от нея 800.00лв. за ремонт на турбината на съсобствения лек автомобил. Не се спори, че оградата е изградена след прекратяването на брака и е заплатена от ищцата. Установи се, че същата е платила материалите за изграждането на оградата и е платила за изграждането й. Видно от назначената СТЕ, вещото лице е посочило, че стойността на оградата изградена през 2017г. е 3693 / три хиляди шестстотин деветдесет и три/ лева. Така претенцията на ищцата в размер на 1812.06лв. е изцяло основателна и следва ответника да бъде осъден да заплати сумата от 1812.06лв. на ищцата.
Неоснователна е според съда претенцията за 400 /четиристотин/ лева представляваща половината от вложените от ищцата 800.00лв. за ремонт на турбината на съсобствения лек автомобил. Категорични доказателства, че ищцата е платила тази сума не се събраха. От показанията на св. И. се установява, че автомобила е бил повреден, но същия не е категоричен относно размера на платената сума за ремонт, който явно не е довел до поправяне на автомобила и в тази връзка той не се е ползвал. Съдът, счита за основателна и претенцията за сумата от 9310лв. част от общата сума 32550лв. лични средства подарени от баща й в периода от м. май 2011г. до м.септември 2016г. вложени в довършването на сградата и извършването на подобрения в нея. Действително от извлечението от сметката на бащата на ищцата редовно, всеки месец са постъпвали суми от НОИ – пенсия. Сумите периодично са теглени от бащата на ищцата, но не всеки месец. В периода от 01.01.2011г. до 20.09.2016г. бащата на ищцата е изтеглил сумата от 32550 лева. Установява се от показанията на свидетелката И. и от показанията на св.Б., че средствата постъпващи по тази сметка на бащата на ищцата са били изразходвани за извършване на СМР по къщата. Съдът кредитира показанията на св. И. макар и майка на ищцата които съвпадат с показанията на св. Б., че за повечето СМР извършвани в къща е плащал бащата на ищцата, като същия се е занимавал и с намирането на работници и организация на дейностите извършвани по къщата. Тези пари както сочи майката са били давани на дъщеря им с цел дарение, за да остане жилището на свидетелката и съпруга й на сина им. И свидетелката И. / майка на ищцата/ и свидетелката Н. /майка на ответника/ свидетелстват, че съпрузите са имали постоянни финансови затруднения и са било подпомагани от родителите си. В тази връзка съдът счита, че повечето СМР са били заплащани със средствата от кредита и средства давани от родителите на страните и в тази връзка претенцията е основателна. От извлечението на сметката на бащата на ищцата се установява, че той е изтеглил сумата от 32550лв. която е била вложена в извършването на СМР и подобрения в сградата и съобразно дела на ответника в съсобствения имот, същия следва да плати на ищцата сумата от 9310лв. / девет хиляди триста и десет/ лева.
По отношение на предявените претенции по сметки от ответника. Н.Н. претендира 1/2 от сумата 43430лв. който са дарени на ответника от майка му под форма на изплащане на ползван от съпрузите кредит; 1/2 от 5000 евро лични средства внесени от ответника за погасяване на кредита; претендира обезщетение за лишаване от правото да ползване на автомобила придобит по времето на брака в размер на ½ от 150.00лв. считано от 13.12.2016г. и обезщетение за лишаване от правото да ползва своята част от сградата в размер на ½ от 300.00лв.
Установено е по делото, че съпрузите- страни по делото са ползвали кредит в размер на 21500 евро като видно от доказателствата по делото същия е предсрочно погасен. Видно от извлечението от сметката на ответника, сумите за погасяване на кредита са се удържали от неговата сметка, като същия е погасил част от кредита с 5000 евро или 9800 / девет хиляди и осемстотин/ лева лични средства получени като лихвоточки дарени му от баба му. Затова и съдът, счита, че претенцията му към ищцата за част от тази сума е основателна и ищцата дължи на ответника сума в размер съответстващ на нейния дял в жилищната сграда, а именно 6998 / шест хиляди деветстотин деветдесет и осем/ лева и претенцията на ответника за сумата над 6998.00лв. като неоснователна следва да се отхвърли. Втората претенция на ответника е за 2/3 от сумата 43430лв. т.е. за 28953лв. който са дарени на ответника от майка му под форма на изплащане на ползван от съсобствениците кредит. Установи се в хода на производството, че погасяването на кредита е ставало като ответника е превеждал дължимата вноска и преведената сума му е била възстановявана от майка му. Видно от събраните доказателства, родителите на ответника са имали и доходи от наем на недвижим имот и са можели да погасят вноските по кредита. Намеренията на родителите на ответника са били, те да дадат на сина си сума на стойност равна на сумата която родителите на ищцата са дали при започването на строежа. Установи се от представената извадка от сметката на ответника, че сумите платени за изплащането на кредита са в размер на 33600 /тридесет и три хиляди и шестстотин/ лева, като в тази сума е включена и внесената от майката на ответника сума от 6923.22евро за пълно предсрочно погасяване на кредита на 27.12.2016г., но не е включена сумата от 6500евро дадени от майката на ищцата за погасяване на кредита и сумата от 5000 евро внесени от ответника. Не се установи майката на ответника да е платила сумата от 43430лева както се твърди с отговора на исковата молба. Ищцата дължи на ответника сумата от 23990 / двадесет и три хиляди деветстотин и деветдесет/ лева съобразно дела й в съсобствения имот.
Н.Н. претендира и заплащане на обезщетение на основание чл.31, ал.2 от ЗС по ½ от 300.00лв. т.е. 150лв. месечно за лишаване от правото да ползва съсобствения имот и ½ от 150.00лв. т.е. 75.00лв. месечно за лишаване от ползване на съсобствена вещ –лек автомобил, марка Фолксваген Пасат, с рег. №. Претенцията за обезщетение за лишаване от правото да ползва недвижимия имот според съда е неоснователна, тъй като не се установи съсобственика да не е допускан до имота и да е възпрепятствано правото му да ползва имота. Не се спори, че ответника е напуснал семейното жилище, ползването му е предоставено на съпругата и след като е отправил покана до ищцата, същата го е уведомила, че може да ползва част от имота. От това си право ответника не се е възползвал. Претенцията за заплащане на обезщетение в размер за лишаване от ползване на съсобствена вещ – автомобил лек автомобил, марка Фолксваген Пасат, с рег. №, съдът намира за основателна.
Обезщетение за ползване се дължи от датата на поканата. В случая е представена такава, отправена до ответницата, получена на 21.12.2016 г. От този момент ответницата дължи на ищеца обезщетение за ползата, от която го е лишила. Между страните не е имало спор, че до сключване на съдебната спогодба - 11.06.2019г. автомобилът се е намирал в държане на ответницата. Възражението на ответницата, че тъй като тя упражнява родителските права и й се полага да ползва всички вещи свързани с отглеждането и възпитанието на децата е неоснователно, тъй като автомобила не е от вещите необходими за отглеждането и възпитанието на децата. Обстоятелството пък, че автомобила се е повредил през 2017г. не я освобождава от задължението да заплаща на съсобственика обезщетение за ползването, съответстващо на неговата част от вещта.
От заключението на вещото лице се установява, че пазарния месечен наем за автомобила е в размер на 90.00 / деветдесет/ лева.
Обезщетение се дължи от датата на поканата - 21.12.2016 г. до 11.06.2019 г.
Задължението за заплащане на такова обезщетение произтича от разпоредбата на чл.31, а.2 от З, съгласно която, когато общата вещ се използва лично само от някои от съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата от която са лишени от деня на писменото поискване. Няма доказателства след получаване на нотариалната покана ответницата да е предоставила на ищеца възможност да полза автомобила съобразно правата си - да му е предоставила част от общата вещ, съответстваща на дела му или да му е дала възможност да ползва общата вещ заедно с нея, а ищецът да е отказал да приеме предоставената му възможност. Тъй като веща е съсобствена при квоти по ½, то според съда Д.Н. дължи месечно обезщетение по 45лв. или от датата на поканата 21.10.2016г. до 11.06.2019г. сумата от 1305 / хиляда триста и пет/ лева.
Всеки от съсобствениците следва да бъде осъден да плати държавна такса върху стойността на собствения си дял. Дела на ищцата е 93117.38 / деветдесет и три хиляди сто и седемнадесет лева и 38ст./ и дължимата д.такса е в размер на 3704.80 / три хиляди седемстотин и четири лева и 80ст./ включваща 19.80лв. д.т. върху движимите вещи в размер на 2% и 3685.08лв. – д.т. върху недвижимия имот в размер на 4%. / Дела на ответника е 40634.62 / четиридесет хиляди шестстотин тридесет и четири лева и 62ст./ и дължимата д.такса е в размер на 1605.56 / хиляда шестстотин и пет лева и 56ст./ включваща 19.80лв. д.т. върху движимите вещи в размер на 2% и 1585.76лв. – д.т. върху недвижимия имот в размер на 4%./ Върху заявените претенции по сметки се дължи също д.т. и ответника дължи д.т. върху сумата от 1812.06лв. в размер на 72.48ст.; върху сумата от 9310 лв. – 372.40лв. и 50лв. върху отхвърления иск за обезщетение за лишаване от ползването на недвижимия имот и 198.50лв. върху отхвърлената претенция по сметки в частта над 23990лв. до претендираната сума от 28953лв. Ищцата дължи д.такси върху сумата от 23990лв. в размер на 959.60лв.,; върху сумата от 6998.00лв. – 279.90лв. и върху сумата 1305.00лв. – 52.20лв. и 50лв. върху отхвърления иск за заплащане на 400лв представляващи ½ от вложените средства за ремонт на съсобствения автомобил.
Мотивиран от изложеното съдът
Р
Е Ш И :
ВЪЗЛАГА В ДЯЛ на основание чл. 349, ал.1 ГПК на ищцата Д.Д.Н., ЕГН ********** следния недопделяем недвижим имот: дворно място в гр.Каблешково, с площ 410кв.м., представляващо УПИ II, кв.26 по плана на гр. Каблешково понастоящем ПИ с идентификатор 35033.501.509 с площ 452кв.м. и трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване – ниско застрояване , при съседи: 35033.501.499, 35033.501.508, 35033.501.1191, 35033.501.1474, 35033.501.498 ведно с построената жилищна сграда – еднофамилна, с идентификатор 35033.501.509.1 по к.карта и к.регистри на гр.Каблешково, състояща се от етаж първи в северната си част полувкопан и с разпределение – две спални, стая за игра, баня с WC, коридор с площ 94кв.м.; етаж втори на кота 0.00, прилежащ уличен тротоар с разпределение: кухня, дневна с трапезария, стая, баня с WC и тераси с площ 139.63кв.м., подпокривно пространство с цена 131772 / сто тридесет и една хиляди седемстотин седемдесет и два/ лева,
ОСЪЖДА Д.Д.Н., ЕГН ********** да заплати на Н.Г.Н., ЕГН - парично уравнение на дела му в размер на 39644.62 / тридесет и девет хиляди шестстотин четиридесет и четири лева и 62ст./ в 6-месечен срок от влизане в сила на решението, заедно със законната лихва. Указва, че за вземането може да се впише законна ипотека.
УКАЗВА на Д. Д. Н., че ако уравнението заедно с лихвата не бъде изплатено в 6-месечен срок, решението за възлагане се обезсилва по право и имотът се изнася на публична продан.
ОСЪЖДА Н.Г.Н. да заплати на Д.Д.Н. сумата от 1812.06 / хиляда осемстотин и дванадесет лева и 06ст./ представляваща стойността на извършените от ищцата подобрения в имота – направа на ограда, съответстващи на дела му в собствеността,
ОСЪЖДА ответника Н.Г.Н. да заплати на ищцата Д.Д.Н. сумата от 9310 / девет хиляди триста и десет/ лева – дарени на ищцата от баща й вложени в извършване на СМР, съответстващи на дела му в собствеността.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от ищцата Д.Д.Н. за осъждане ответника Н.Г.Н. да й заплати сумата от 400 / четиристотин/ лева представляващи ½ от вложените средства за ремонт на съсобствения автомобил като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Д.Н. да заплати на Н. Г.Н. сумата от 6998 / шест хиляди деветстотин деветдесет и осем/ лева лични средства на Н.Н. използвани за погасяване на кредита за извършване на строеж от 14.09.2010г. съответстващи на дела й в собствеността, като иска за сумата над 6998лв. отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Д.Н. да заплати на Н. Г.Н. сумата от 23990 / двадесет и три хиляди деветстотин и деветдесет/ лева дарени на ответника от майка му за погасяване на кредита за извършване на строеж от 14.09.2010г. съответстващи на дела й в собствеността, като иска за сумата над 23990лв. до предявения от 28953лв. отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Д.Н. да заплати на Н. Г.Н. на основание чл. 346 ГПК, вр. чл. 31, ал.2 ЗС сумата от 1305 / хиляда триста и пет/ лева, представляваща обезщетение за лишаване от ползването на неговата 1/2 ид.ч. от съсобствения автомобил марка Фолксваген Пасат с рег. № А, за периода 21.12.2016 г. до 11.06.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от влизане в сила на решението по допускане на делбата/ до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над уважения размер до предявения.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. Г.Н. иска за осъждане Д.Д.Н. да му заплати сумата от 150лв. – месечно обезщетение за лишаване от ползване на неговата част от съсобствената жилищна сграда като неоснователен.
ОСЪЖДА Д.Д.Н., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС Поморие сумата от общо 5046.50 / пет хиляди четиридесет и шест лева и 50ст./ - д.такса .
ОСЪЖДА Н.Г.Н., ЕГН ********** да заплати по сметка на РС Поморие сумата от общо 2298.90 / две хиляди и двеста деветдесет и осем лева и 90ст./ - д.такса .
Настоящото
решение подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен
срок от връчването му на страната.