РЕШЕНИЕ
№
гр.Ловеч, 15.11.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІІ-ти административен състав, в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОНИТА ЦАНКОВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА като разгледа докладваното
от съдия ЦАНКОВА Адм.д № 435 / 2019 год.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по чл. 38, във вр. с чл. 34a, ал. 1 от Закона за държавната собственост, във връзка с гл. Десета, раздел І от АПК.
В Ловешкия административен съд е постъпила от жалба от „*****” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****” № 16, ЕИК: *****, представлявано от изпълнителен директор С.И.С., чрез юрисконсулт Е.Х., срещу Решение № 508/26.08.2019 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус”, участък от км. 122+260 до км. 139+340, включително пътен възел „Плевен”, на територията на областите Ловеч и Плевен, като се сочи правно основание чл. 38 от Закон за държавната собственост, като решението се обжалва относно определената пазарна стойност за отчуждаване на частите от поземлени имоти с идентификатор *******и идентификатор *******, представляващи ниви в землището на с. *******
С определение от з.с.з. на 25.09.2019 г. е констатирано, че жалбата е изпратена чрез ответния административен орган – Министерски съвет, като приложената към жалбата административна преписка е непълна, поради което са изискани в 7-дн. срок от Министерски съвет допълнителни писмени доказателства, както и изрично писмено становище за допустимост на оспорването с оглед нормата на чл. 159, т. 5, във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК, както и чл. 159, т. 4 от АПК.
Със същото определение жалбата е оставена без движение на основание чл. 158, ал. 1, във вр. с чл. 150, ал. 1, т. 5, т. 6 и т. 7, чл. 151, т. 2 от АПК и чл. 159, т. 4 и т. 5 от АПК, с указания в 7-дневен срок от съобщението оспорващият: 1. да конкретизира частта на обжалвания административен акт, с оглед правния интерес за обжалване и заявеното искане; 2. да конкретизира в какво се състои незаконосъобразността на акта, в обжалваната част; 3. да конкретизира искането до съда, предвид това, че в жалбата се съдържат две искания: да се измени Решение № 508/26.08.2019 г. на Министерски съвет, в частта относно определената пазарна стойност и „да разпоредите АПИ, в качеството му на инвеститор, да изплати на „*****” ЕАД, в качеството му на собственик на имотите по чл. 39б, ал. 1 от ЗДС, обезщетение за пропуснати ползи от датата на влизане във владение на имотите до влизане в сила на решението за отчуждаване на съответния имот”; 4. да представи доказателства, че упълномощеното да подаде жалбата лице - Е.Х. е лице, отговарящо на чл. 32 от ГПК, или да представи жалба, подписана от изпълнителния директор на дружеството; 5. да представи доказателства за правен интерес с оглед заявените в жалбата две искания – чл. 159, т. 4 от АПК; 6. да представи доказателства за спазването на преклузивния срок за обжалване - чл. 159, т. 5, във вр. с чл. 149, ал. 1 от АПК, като е указано, че в противен случай съдът ще остави жалбата без разглеждане и ще прекрати производството по делото на основание чл. 158, ал. 3 от АПК.
С уточняваща молба вх. № 3298/02.10.2019 г. жалбоподателят отстранява сочените нередовности на жалбата, като уточнява изрично, че оспорва единствено определения с Решение № 508/26.08.2019 г. на Министерски съвет размер на паричното обезщетение, определено за отчуждаване на частите от поземлени имоти с идентификатор *******и идентификатор *******, представляващи ниви в землището на с. *******. Жалбоподателят сочи, че в обжалваното Решение № 508/26.08.2019 г. на Министерски съвет не става ясно по какъв начин е определено обезщетението за отчуждените части от имотите. Жалбоподателят сочи, че неправилно е ползван реда за определяне на пазарната стойност на отчуждените имоти по Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ, като сочи, че съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС този ред за определяне на равностойно парично обезщетение е приложим само в случай, че не могат да се определят пазарните цени на имоти с подобни характеристики поради липса на извършени сделки в съответната служба по вписвания. Със същата уточняваща молба жалбоподателят изрично оттегля второто искане за изплащане на обезщетение за пропуснати ползи на основание чл. 39б, ал. 7 от ЗДС.
С писмо вх. № 3348/07.10.2019 г. на процесуален представител на Министерски съвет се представят допълнителни писмени доказателства , като ответникът изрично ангажира становище за допустимост на жалбата както във вр. с чл. 159, т. 4 от АПК, така и във вр. с чл. 159, т. 5 от АПК, като сочи, че съобщение за обжалваното решение е получено от жалбоподателя на 09.09.2019 г., като жалбата е подадена чрез Министерски съвет на 17.09.2019 г., поради което е подадена в преклузивния 14-дн. срок.
Поради това с определение от 14.10.2019 г. съдът е пиел жалбата за допустима, като е насрочил делото и е конституирал страните. Със същото определение жалбата е оставена частично без разглеждане и е прекратено производството по делото частично на основание чл. 159, т. 8, във вр. с чл. 155, ал. 1 от АПК и направеното изрично оттегляне с уточняваща молба вх. № 3298/02.10.2019 г. на второто искане в жалбата: „да разпоредите АПИ, в качеството му на инвеститор, да изплати на „*****” ЕАД, в качеството му на собственик на имотите по чл. 39б, ал. 1 от ЗДС, обезщетение за пропуснати ползи от датата на влизане във владение на имотите до влизане в сила на решението за отчуждаване на съответния имот”. Определението за частично прекратяване на производството по делото е влязло в сила.
Предмет на настоящото дело е определения с Решение № 508/26.08.2019 г. на Министерски съвет размер на паричното обезщетение, определено за отчуждаване на частите от поземлени имоти с идентификатор *******и идентификатор *******, представляващи ниви в землището на с. *******, като жалбоподателят моли съда да измени решението на Министерски съвет, в обжалваната част. Жалбоподателят претендира и разноски по делото, вкл. за юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява, като са постъпили писмени молби от процесуалния представител на жалбоподателя, че не възразява да се даде ход на делото, както и че се поддържа подадената жалба. В писмено становище процесуалният представител на жалбоподателя сочи, че е запознат със заключението на ВЛ по допуснатата съдебно-оценителна експертиза, като изрично заявява, че няма въпроси към вещото лице. Сочи, че от заключението на ВЛ се установява, че формално са изпълнени изискванията на закона, но взетите при определяне на оценката нотариални актове-пазарни аналози, отразяват сделки на цени, близко до данъчната оценка на имотите и не отразяват реалната пазарна цена при продажба на земеделски земи в процесните землища. Счита определеното обезщетение за несъразмерно ниско поради остарялата нормативна база за определяне на обезщетението при принудително отчуждаване на земеделски земи за държавни нужди и същото не отразява реалната пазарна цена при продажба на земеделски земи. Моли за изменение на решението на МС, в частта на определената пазарна стойност на частта от отчуждените ПИ.
Ответникът - Министерски съвет на Република България, в придружителното писмо, с което е изпратил жалбата и административната преписка в съда, е изразил подробно писмено становище за неоснователност на подадената жалба. Същото се поддържа и с писмо вх. № 3348/07.10.2019 г., както и в писмено становище вх. № 3848/04.11.2019 г. и вх. № 3871/05.11.2019 г. чрез процесуален представител Б.Д.. Ответникът развива подробни съображения за законосъобразност на решението на МС, в оспорената част, като издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при съобразяване с приложимия закон, при спазване на процедурата и в съответствие с целта на закона.
В съдебно заседание ответникът се представлява от правен съветник с юридическо образование Б.Д., който моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна и недоказана и да потвърди решението на Министерски съвет, в обжалваната част, като правилно и законосъобразно. Сочи, че размерът на обезщетението е изготвен при спазване на изискванията на ЗДС.
Заинтересованата страна - Министърът на регионалното развитие и благоустройството - представя писмени становища, както и писмени доказателства, чрез юрк. П. П.. В същите заинтересованата страна оспорва изцяло като неоснователна и недоказана подадената жалба, счита решението на МС, в оспорената част за правилно и законосъобразно, а размерът на паричното обезщетение-за правилно определен. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна – Министърът на финансите - не се представлява и не ангажира писмено становище по жалбата.
Заинтересованата страна - Агенция „Пътна инфраструктура”-София, в съдебно заседание се представлява от адв. Ф.Ф. с пълномощно по делото, който в съдебно заседание и в молба-становище вх. № 3860/04.11.2019 г., намира жалбата за неоснователна, а обжалваното решение на МС, в обжалваната част, за законосъобразно, поради което моли съда да отхвърли жалбата и да присъди направените по делото разноски за адвокатска защита в размер на 500 лв. съгласно договор за правна защита.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните и след служебната проверка по чл. 168 от АПК на законосъобразността на административния акт, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, което се признава и от ответника, от надлежна страна, което се признава и от ответника в писмено становище вх. № 3348/07.10.2019 г., поради което е допустима и следва да бъде разгледана.
По същество жалбата е неоснователна.
Съгласно чл. 34а, ал. 1 от ЗДС отчуждаването на имоти и части от имоти - частна собственост, предназначени за изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на финансите.
Няма спор, а и се установява от административната преписка, че оспореното решение е постановено от компетентен орган - Министерски съвет, по предложение на Министъра на регионалното развитие и благоустройството и Министъра на финансите. Ето защо липсва отменително основание по чл. 146, т. 1 от АПК.
Оспореното решение е издадено в изискуемата от закона форма. С него са отчуждени имоти/части от имоти - частна собственост, видно от приложените нотариални актове и от административната преписка. Отчуждените имоти са предназначени за изграждането на национален обект - автомагистрала, обявена за национален обект с Решение №250/25.04.2013 год. на МС. Оспореното решение на МС има съдържанието, предвидено в чл. 34б от ЗДС - посочена е държавната нужда, за която се отчуждават имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото обезщетение и собствениците на имотите. Ето защо липсва отменително основание по чл. 146, т. 2 от АПК.
Спазени са административнопроизводствените правила за вземане на оспореното решение, посочени в чл. 34, чл. 34а и чл. 34б, ал. 2 от ЗДС. Заинтересованото ведомство е направило мотивирано искане за отчуждаване до министъра на финансите и до министъра на регионалното развитие и благоустройството, като към него са приложени документите, изброени в чл. 34, ал. 2 от ЗДС. Двамата министри - на финансите и на регионалното развитие и благоустройството - са направили предложение за отчуждаване на имотите до МС, изготвен е и съвместен доклад от двамата министри. Решението е разгласено по реда на чл. 34а, ал. 3 от ЗДС, видно от приложените писмени доказателства. Предложението е било придружено с изискуемите от чл. 34а, ал. 4 от ЗДС приложения. Предпоставка за извършване на отчуждаването е наличието на влязъл в сила ПУП - парцеларен план, който предвижда изграждането на национален обект: "Автомагистрала "Хемус", участък от км. 122+260 до км. 139+340, включително пътен възел „Плевен”, в землището на с.Каленик, общ.Угърчин, с.Лисец, с.Баховица, с.*******, общ.Ловеч, с.Николаево и с.Бохот, общ.Плевен, обл.Плевен, който е одобрен с влезли в сила Заповед №РД-02-15-68/28.03.2019 год. на Министъра на РРБ и Заповед №РД-02-15-92/23.04.2019 год. на Зам. министъра на РРБ.
В табличен вид на л. 16-19 от делото и л. 32 и сл. от делото са представени имотите за отчуждаване с техните характеристики, вид, местонахождение, размер и данни за собствениците. Приложена е и финансова обосновка, както и оценка на имотите /оценителски доклад за определяне на равностойно парично обезщетение/, извършена в административното производство от лицензиран оценител- л. 101 /гръб/ и сл. от делото, конкретно за процесните имоти оценката е на л. 107 и л. 107 /гръб/ от делото.
Неоснователно е възражението в жалбата, че при определяне на равностойното парично обезщетение е ползван редът по чл. 32, ал. 3, т. 2 от ЗДС за определяне на пазарната стойност на отчуждената част от имотите. Видно от приложения на л. 101 и сл. по делото оценителски доклад, равностойното парично обезщетение, в т.ч.относно процесните имоти /видно от л. 107 и л. 107/гръб/, е определено при осигурено удостоверение от Службата по вписванията, придружено с копие на всички вписани сделки с имоти - реални пазарни аналози, отговарящи на изискванията на чл. 32, ал. 4 и §2 от ЗДС, като оценката е извършена по реда на чл.32, ал. 2 от ЗДС, т.е. методът на изготвяне на възложената оценка е въз основа на „пазарни цени на имотите с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания”- имоти в земеделска територия, намиращи се в едно и също землище, по пазарни цени по смисъла на §1а, т.2 от ДР на ЗДС. В конкретния случай са взети предвид сделки, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в СлВп, а именно- 8.05.2018-8.05.2019 год. Използваните от оценителя в административното производство като аналози пазарни сделки за процесните ПИ са описани в таблици на л.107 и л. 107/гръб/ от делото.
В оспорената му част решение № 508 от 26.08.2018 г. на Министерския съвет постановява отчуждаването на: 1. имот с идентификатор ******, представляващ НИВА, IV категория, в местността „******", находящ се в землището на с. *******, община Ловеч, ЕКАТТЕ ****, с обща площ 5,999 дка и трайно засегната площ за отчуждаване - 1,228 дка и цена на обезщетението в размер на 972 лв.; 2. имот с идентификатор *******, представляващ НИВА, IV категория, в местността „****", находящ се в землището на с. *******, община Ловеч, ЕКАТТЕ ****, с обща площ 10,016 дка и трайно засегната площ за отчуждаване – 0,546 дка и цена на обезщетението в размер на 373 лв.
Във връзка с оспорването съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за равностойното парично обезщетение по чл. 32 от ЗДС, във вр. с §1а, т.1 от ДР на ЗДС.
Съгласно заключението на вещото лице К.К. при определяне на равностойното парично обезщетение за процесните имоти, са взети предвид изискванията на §1а, т.2 от ДР на ЗДС, според които „пазарни цени” са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези, с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката, и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. При определяне на осреднените пазарни цени са взети предвид вписаните в Службата по вписванията-Ловеч сделки за имоти по смисъла на §1а, т.4, б.“в“ от ДР на ЗДС-намиращи се в близост до отчуждаваните, които се намират в едно и също землище в земеделските територии и горските територии, за период 8.05.2018-8.05.2019 год. За землището на с. *******, община Ловеч, са налични 7 броя нотариални актове. Използваните сделки при определяне на равностойното парично обезщетение от ВЛ К.К. са описани изчерпателно в табличен вид на стр. 2 от заключението на ВЛ /л. 488 от делото/, като видно е, че описаните пазарни аналози в заключението на ВЛ - 7 броя нотариални актове - съответстват напълно на оценителския доклад на л. 107 и л. 107 /гръб/ от делото, изготвен на фаза производство по издаване на обжалваното решение на МС.
Видно е, че заключението на вещото лице К. дава напълно
идентични оценки с оценителския доклад на л. 107 и л.
107 /гръб/ от делото – както осреднена цена на лв./дка - за имот с
идентификатор *******-осреднена цена
791,66 лв./дка, за имот с
идентификатор ******* -осреднена цена
684,04 лв./дка, така и пазарна стойност на отчуждената част за всеки от двата
ПИ: 1. имот с идентификатор ******,
представляващ НИВА, IV категория, в местността „******", находящ се в землището на с. *******, община Ловеч, ЕКАТТЕ ****,
с обща площ 5,999 дка и трайно засегната площ за отчуждаване - 1,228 дка и цена на обезщетението в размер на 972
лв.; 2. имот с идентификатор *******,
представляващ НИВА, IV категория, в местността „****", находящ
се в землището на с. *******, община Ловеч, ЕКАТТЕ ****, с обща площ 10,016 дка
и трайно засегната площ за отчуждаване – 0,546 дка и цена на обезщетението в размер на 373 лв.
Както беше посочено по-горе, използваните пазарни аналози – 7 сделки и описаните нотариални актове са идентични както в заключението на вещото лице К., така и в оценителския доклад на л. 107 и л. 107 /гръб/ от делото.
При това положение установява се от заключението на вещото лице К., което като компетентно, безпристрастно и неоспорено от страните, съдът кредитира, че пазарната стойност и на двата имота с: идентификатор *******и идентификатор *******, съвпада с оценките, определени с оспореното решение на МС, в оспорената част. Видно е, че заключението на вещото лице К. е изготвено на база изискванията относно "равностойно парично обезщетение" в § 1а, т. 1 ДР от ЗДС и относно "пазарни цени" по смисъла на §1а, т. 2 ДР от ЗДС .
По делото не са представени годни доказателства, които да оборват констатациите на административния орган и които да обуславят извод за незаконосъобразност на оспореното решение в частта му относно размера на определеното обезщетение, относно процесните ПИ. Следва да се посочи, че жалбоподателят не сочи доказателства, като единствено в писмени становища заявява, че е запознат със заключението на вещото лице, че няма въпроси към вещото лице, но въпреки това счита, че обезщетението е „несъразмерно ниско поради остаряла нормативна база“. При това положение съдът намира жалбата, а и писмените становища на жалоподателя за голословни и неподкрепени с каквито и да било доказателства.
От друга страна решението на МС, в оспорената част, е законосъобразно и съответстващо на материалния закон – липсва и отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Това се установява от всички събрани по делото доказателства – писмени доказателства и съдебно-оценителна експертиза, като всички доказателства са непротиворечиви, подробни и ясни, поради което съдът ги кредитира.
Поради изложеното съдът намира, че решението на Министерския съвет, в оспорената му част, е законосъобразно. Подадената срещу него жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на делото и с оглед направеното своевременно искане от пълномощника на ответника, от пълномощника на заинтересованата страна – Министъра на РРБ и от пълномощника на заинтересованата страна АПИ, на всяка от тези страни следва да се присъдят разноски за процесуално представителство.
Предвид това, че в съдебно заседание се представляват единствено ответника МС – чрез процесуален представител Б.Д. и АПИ чрез адв. Ф.Ф., при определяне размера на разноските следва да се съобрази това обстоятелство.
Ето защо на ответника, участвал чрез ПП Б.Д., следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер по 100 (сто) лева на основание чл. 144 АПК, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, във вр. с чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ. Това е минималния предвиден в Наредбата размер и именно той следва да бъде присъден.
При този изход на делото основателно е и искането на заинтересованата страна Министъра на регионалното развитие и благоустройството за присъждане на своевременно поисканите в писменото становище разноски за юрисконсултско възнаграждение. Доколкото упълномощеният юрисконсулт П. П.не се е явявал в съдебно заседание, а само е подал писмено становище по жалбата, следва да се присъдят разноски в размер на 50 лева – минимално юрисконсултско възнаграждение за изготвяне на възражение съгласно чл. 25а, ал. 3 на НАРЕДБА за заплащането на правната помощ,във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл.78, ал. 8 ГПК, във вр. с чл.143, ал. 4 и чл.144 АПК.
На заинтересованата страна АПИ следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., които са своевременно поискани и доказани, видно от молба вх. № 3860/04.11.2019 г. /на л. 521 от делото/ и договор за правна защита и съдействие на л. 522 от делото. В допълнение размерът на адвокатското възнаграждение от 500 лв. на АПИ е в минималния размер съгласно чл. 8 на НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
На основание гореизложеното и чл. 172, ал. 2 от АПК Ловешкият административен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалба на „*****” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****” № **, ЕИК: *****, представлявано от изпълнителен директор С.И.С., чрез юрисконсулт Е.Х., срещу Решение № 508/26.08.2019 г. на Министерски съвет за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект „Автомагистрала Хемус”, участък от км. 122+260 до км. 139+340, включително пътен възел „Плевен”, на територията на областите Ловеч и Плевен, В ЧАСТТА относно определената пазарна стойност на частта от отчуждените имоти, собственост на жалбоподателя, както следва: 1. ПИ с идентификатор ******, представляващ НИВА, IV категория, в местността „******", находящ се в землището на с. *******, община Ловеч, ЕКАТТЕ ****, с обща площ 5,999 дка и трайно засегната площ за отчуждаване - 1,228 дка и цена на обезщетението в размер на 972 лв.; 2. ПИ с идентификатор *******, представляващ НИВА, IV категория, в местността „****", находящ се в землището на с. *******, община Ловеч, ЕКАТТЕ ****, с обща площ 10,016 дка и трайно засегната площ за отчуждаване – 0,546 дка и цена на обезщетението в размер на 373 лв.
ОСЪЖДА „*****” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****” № **, ЕИК: *****, представлявано от изпълнителен директор С.И.С., чрез юрисконсулт Е.Х., да заплати на Министерски съвет на Република България разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв./сто лева/.
ОСЪЖДА „*****” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****” № **, ЕИК: *****, представлявано от изпълнителен директор С.И.С., чрез юрисконсулт Е.Х., да заплати на Министерство на регионалното развитие е благоустройството разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. /петдесет лева/.
ОСЪЖДА „*****” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. *****, ул. „*****” № **, ЕИК: *****, представлявано от изпълнителен директор С.И.С., чрез юрисконсулт Е.Х., да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура”-София, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
Решението е окончателно съгласно чл. 38, ал. 8 от ЗДС.
Да се изпрати препис от решението на страните.
АДМ. СЪДИЯ: