РЕШЕНИЕ
№ 182
гр. Пазарджик, 25.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Ирина Ат. Джунева
Членове:Кристина Л. Пунтева
Красимир Ст. Комсалов
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
в присъствието на прокурора Здравена В. Янева
като разгледа докладваното от Кристина Л. Пунтева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20255200600528 по описа за 2025 година
С Присъда №31 от 24.04.2025 година по НОХД № 464/2025 година по
описа на Районен съд-Пазарджик е признат подсъдимия М. Е. Т. за виновен в
това,че на 05.11.2024 година, в град П., е управлявал МПС - л. а. „“, с per № -
френски образец, след употреба на наркотично вещество - метадон,
установено по надлежния ред, с техническото средство „“, с фабр. № ,
съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г., изм. и доп. ДВ, бр. 81 от 02.10.2018 г.,
за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози - престъпление по
чл.343б, ал.3 от НК,като на осн. чл. 343Б, ал. 3 от НК, във връзка с чл. 58, ал. 4
от НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 от НК е осъден на ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
На основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното
наказанието лишаване от свобода е отложено за изпитателен срок от ТРИ
ГОДИНИ.
Вещественото доказателство - тест-касета от техническо средство с
1
фабр. № - ,е постановено да се унищожи.
На основание чл. 343Б, ал. 5 от НК е отнето в полза на държавата МПС,
послужило за извършване на престъплението, което е собственост на
подсъдимия М. Т., а именно - л. а. „“, с pep. № - френски образец, с № на рама
, ведно с 1 бр. ключ и 1 бр. талон за л.а., френски образец с № .
Осъден е подсъдимия М. Е. Т. да заплати направените по делото
разноски в размер на 226,20 лева, платими по сметка на ОДМВР - Пазарджик.
Срещу така постановената присъда е постъпил протест на Прокурор П.
при Районна прокуратура-Пазарджик.Твърди се в протеста,че така
постановената присъда е неправилна в частта относно наложеното на подс.Т.
наказание.Счита се,че същото е занижено,тъй като подсъдимият е
неправоспособен водач и има нарушения по ЗДвП.Иска се изменение на
присъдата,като наказанието лишаване от свобода бъде завишено с два месеца
– на 8 месеца,като му се наложи и наказание глоба в размер на 400 лева.Не се
сочат нови доказателства.
Протестът се поддържа в съдебно заседание.Считат се за неоснователни
доводите на защитата за наличие на признаците по чл.9,ал.2 от НК.
Срещу така постановената присъда е постъпила и въззивна жалба от
защитника на подс.М. Т.-адв.И. Т. от АК-Пазарджик.Твърди се,че присъдата е
незаконосъобразна и неправилна, постановена при допуснати съществени
процесуални нарушения, превратно тълкуване на събраните по делото
доказателства,необоснована е и е постановена в нарушение на материалния
закон.Иска се да бъде отменена присъдата,като се върне делото за ново
разглеждане от първоинстанционния съд, или да се отмени присъдата,като се
постанови нова оправдателна присъда.
Въззивната жалба се поддържа в съдебно заседание,като се счита,че
протестът е неоснователен.Твърди се,че е налице ново решение на ВКС,в
което се приема,че,когато метадонът се ползва като лекарство,липсва
умисъл,изследвано е и е потвърдено приложението на чл.9,ал.2 от НК.Счита
се,че подс.Т. не е действал с пряк умисъл.Сочи се,че дозите метадон на подс.Т.
били много малки,за да могат да повлияят по някакъв начин и поведението му
не разкрива обществена опасност.Сочи се,че същият не е ползвал метадона
като упойващо вещество,за да се дрогира,а като лекарствено средство.Твърди
се,че подсъдимият не е съзнавал,че използва метадона по начин ,да наруши
2
закона, и че още в момента е признал,че го ползва като лекарство.Иска се да
бъде приложена нормата на чл.9,ал.2 от НК.
Пазарджишкият окръжен съд, като взе предвид всички събрани по
делото доказателства, доводите на страните и провери изцяло така атакувания
съдебен акт, съгласно правилата на чл.314 от НПК, прие за установено
следното:
Въззивният протест и въззивната жалба са неоснователни.
В пълно съответствие със събраните и проверени по предвидения
процесуален ред по делото доказателства първоинстанционният съд е приел,
че подсъдимият М. Е. Т. на 05.11.2024 година, в град П., е управлявал МПС - л.
а. „“, с per № - френски образец, след употреба на наркотично вещество -
метадон, установено по надлежния ред, с техническото средство „“, с фабр. №
, съгласно Наредба № 1 от 19.07.2017 г., изм. и доп. ДВ, бр. 81 от 02.10.2018 г.,
за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози.
За да направи този извод,първоинстанционният съд обосновано е
кредитирал направените от подсъдимия самопризнания,както и събраните в
хода на досъдебното производство доказателства – показанията на
свидетелите Е. и Р.,протокол за оглед на местопроизшествие и фотоалбум към
него,протокол за медицинско изследване и вземане на биологиични проби за
употреба на алкохол и наркотични вещества или техни аналози,талон за
изследване,АУАН,договор за покупко-продажба на МПС,справка за
нарушител/водач,протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични и упойващи вещества,резултат от дрегер,приемо-предавателен
протокол,протокол за доброволно предаване,медицинска документация и
медицинско удостоверение.
Делото е разгледано по реда на Глава 27-ма от НПК-„Съкратено съдебно
следствие в производството пред първата инстанция“,в хипотезата на
чл.371,т.2 и следващите от НПК,като в обясненията си пред съда подсъдимият
Т. е заявил,че разбира в какво е обвинен и се признава за виновен,като
признава фактите така,както са описани в обвинителния акт.
Възприетата от първоинстанционния съд и описана в обвинителния акт
фактическа обстановка не се оспорва нито от подсъдимия,нито от защитника
му и пред въззивната инстанция,като съдът не намира за необходимо в този
3
смисъл да я преповтаря,а също я възприема изцяло.
И от обясненията на подс.Т. пред първоинстанционния съд става ясно,че
същият е шофирал на процесната дата лекия автомобил марка
„БМВ“,подробно описан по-горе,като сутринта на тази дата,преди да се качи
да шофира,е приел метадон.
Предвид гореизложеното напълно обосновано и законосъобразно
първоинстанционният съд е приел,че подс.Т. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343б,ал.3 от НК,за което е
обвинен.
От обективна страна е безспорно установено по делото,че на процесната
дата 05.11.2024 година подс.Т. е управлявал описаното по-горе МПС в град
Пазарджик,като преди това е употребил метадон,който е наркотично
вещество.
Обосновано първоинстанционният съд е приел,че подс.Т. от субективна
страна е действал с пряк умисъл.От субективна страна,за да е осъществено
престъплението по чл.343б,ал.3 от НК,е достатъчно деецът да е съзнавал,че е
употребил наркотично вещество и че е започнал да управлява автомобил след
употреба на такова вещество/в този смисъл е и цитираното от
първоинстанционния съд Решение №177 от 18.03.2024 година на ВКС по н.д.
№1183/2023 година,3-то нак.отд.,докл.съдия Д. Л./.Приетият на
инкриминираната дата от подс.Т. метадон безспорно е наркотично вещество и
като такъв попада в списъка на вещества,посочени в приложение №2 от
Наредба за реда за класифициране на растенията и веществата като
наркотични.
В чл.5,ал.3 от ЗДвП е установена обща забрана за шофиране след прием
на наркотични вещества, като за съставомерността на деянието по чл. 343б, ал.
3 от НК е без значение целта,с която се приема съответното наркотично
вещество,точния му вид и количеството му.В цитираното от
първоинстанционния съд решение на ВКС е прието също,че употребата на
приетото от подсъдимия наркотично вещество не е ограничена времево и няма
предвиден съставомерен елемент на деянието,извършителят на
престъплението да е повлиян от наркотичното вещество/предвид доводите на
защитата в тази насока,че дозите метадон,приемани от подс.Т., били много
малки,за да могат да повлияят на поведението му/.
4
От събраните по досъдебното производство писмени доказателства
настоящата инстанция приема,че подс.Т. е бил напълно наясно на
инкриминираната дата,когато е управлявал МПС,че употребеният от него
преди това на същата дата метадон е наркотично вещество/независимо от
това,че той сочи,че провежда лечение с него/,както и че той е знаел,че шофира
след употребата на това накротично вещество:
Така подс.Т. е подписал без възражение Протокол за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози/л.18 от ДП/,където в Раздел ІІ
„Наркотични вещества или техни аналози или други
вещества,нарушаващи способността за управление на МПС“ самият той е
посочил,че е употребил такова наркотично вещество – метадон, на
процесната дата в 07,30 часа,който му бил изписан от лекар в И. по повод
лечение.
АУАН,съставен по отношение на подс.Т. на 05.11.2024 година/л.23 от
ДП/,също е подписан от него без възражение,като в акта е посочено,че Т.
управлява МПС на инкриминираната дата след употреба на наркотични
вещества и че техническото средство е отчело положителен резултат за
употреба на метадон.
Протоколът за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества/л.30 от ДП/ е подписан също от подс.Т. без никакви
възражения,като в него е посочено,че проверката спрямо него е била от 11,30
ч. до 11,34 часа на инкриминираната дата,като св.Р. е отбелязал несигурно
шофиране от страна на подс.Т.,несигурно превключване на
скоростите/боравене с уредите за управление,нарушение равновесие на
подсъдимия при слизане от МПС,замазан,неясен изговор и произношение от
негова страна, безпокойство,неспокойни очи със забавена реакция на
светлина.Посочен е и резулататът от теста за наркотици,направен по
отношение на подс.Т. - наличие на метадон.
В хода на досъдебното производство подс.Т. е представил и документи
на италиански и в превод на български език за провеждане от него лечение с в
И.,както и документ от провеждано лечение в Б./л.34-44 вкл. от ДП/.Видно е
обаче от документа от Терапевтичен център за зависимости и социален
дискомфорт,М.,от 14.11.2024 година/л.34 от ДП/,че подс.Т. е бил в това
5
заведение от 22.09.2022 година до 29.12.2023 година,като в тази връзка е
стартирана програма в амбулаторни условия,която предвижда и приемане на
заместваща терапия с ,която в края на периода отговаря на 20
мг/ден.Престъплението,за което е обвинен подс.Т.,обаче е извършено на
05.11.2024 година,което е повече от 10 месеца, след като той е престанал да
бъде в това заведение/Терапевтичен център/ в И.От Медицинското
удостоверение,издадено от д-р Е./л.44 от ДП/ пък е видно,че подс.Т. е приет в
програмата за лечение с агонисти и антагонисти-агонисти на лица с ,като
употребява лекарствен препарат ,на 20.11.2024 година,което е 15 дни след
инкриминираната дата.Следователно по делото липсват писмени
доказателства към инкриминираната дата 05.11.2024 година подс.Т. да е
повеждал лечение с ,изписано му в И.,или такова по програма в
Б.Обясненията,дадени от него,за провеждано към процесната дата лечение с
,се опровергават от представените от самия него писмени
доказателства,посочени по-горе.
Освен това по досъдебното производство подс.Т. е представил превод от
италиански на български език на Общ правилник относно леченията със
субституиращи лекарствени продукти/л.36-39 вкл. от ДП/.Вярно е,че по
делото не е представено информираното съгласие,което съгласно правилника
Т. е следвало също да подпише,преди да започне субституиращото лечение.Но
дори и от този Общ правилник е става напълно ясно,че лекарството,с което то
се провежда,е наркотично вещество,като преотстъпването му или продажбата
му са абсолютно забранени и такива действия се считат за престъпление по
разпространение на наркотични вещества и подлежат на наказателно
преследване/стр.38 от ДП,т.10, б.f от Правилника/.На същата страница,в
т.11,б.f от Правилника е посочено,че лекуващият лекар може да спре или
прекъсне лечението с лекарствения продукт,ако заинтересованото лице
злоупотребява с други наркотични вещества,откъдето отново може да се
направи изводът,че лекарството,с което се провежда лечението,също е
наркотично вещество.
С оглед горното настоящата инстанция приема,че дори и подс.Т. да е
провеждал лечение с към инкриминираната дата,както той твърди/за което
липсват писмени данни по делото/,той е знаел,че е наркотично вещество.
От описаното от св.Р. и неоспорено като съдържание от подс.Т. в
6
Протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или
упойващи вещества/л.30 от ДП/ може да се направи и изводът,че подс.Т. е бил
повлиян от използваното от него наркотично вещество към момента,когато е
бил спрян за проверка от полицейските служители на инкриминираната
дата.Това обстоятелство има значение за обществената опасност на
извършеното от подс.Т. деяние.
Предвид гореизложеното настоящата инстанция счита,че
първоинстанционният съд правилно е приложил материалния закон,като е
приел,че подс.Т. е осъществил от обективна и субективна страна признаците
на състава по чл.343б,ал.3 от НК.
Цитираното от защитата пред въззивната инстанция Решение №137 от
25.03.2025 година на ВКС по н.д.№58/2025 година на 2-ро н.отд.,докл.съдия В.
И.ова не е задължително за настоящата инстанция,тъй като не е тълкувателно
решение.Освен това и в него е прието,че от факта на законната употреба на
метадон от едно лице съвсем не следва,че за него не се отнася забраната за
шофиране след употребата му;че наказателният закон не е въвел изключение
от забраната по отношение на зависими,но лекуващи се лица,поради което и
нормата на чл.343б,ал.3 от НК следва да се тълкува в стриктния й смисъл,а не
contra legem.В цитираното решение мнозинството от състава на ВКС е
приел,че правилно подсъдимият е оправдан,като е приложен чл.9,ал.2 от НК –
поради малозначителност на деянието му заради липса на обществена
опасност.Прието е също,че при преценка на тези обстоятелства,дали деянието
е малозначително,а оттук не е общественоопасно или е незначително
общественоопасно,следва да се имат предвид в съвкупност всички елементи
от състава на престъплението,всички особености,характеризиращи
извършването на конкретното деяние и данните за степента на обществена
опасност на самия деец.
При извършване на тази преценка настоящата инстанция счита,че не е
налице хипотезата на чл.9,ал.2 от НК-каквито са доводите на защитата.Подс.Т.
е шофирал,след като е употребил наркотично вещество,по една от оживените
централни улици на град П.-ул.“К. В.“,в светлата част на денонощето/около 11
часа/,като е спрял и е бил проверен на тази улица в непосредствена близост до
училище „О. П.“,а на същата улица се намира и още едно училище „И. Б.“.На
тази улица се намира и А. с.в град П.,аптека,множество магазини и жилищни
7
кооперации,както и тя води до УМБАЛ „Здраве“,като е изключително
натоварена.Видно от горецитирания протокол подс.Т. е бил повлиян от
употребеното от него наркотично вещество,което е било констатирано и от
св.Р. при проверката.Освен това подс.Т. е неправоспособен водач.
Всички тези обстоятелства говорят за една немалка степен на
обществена опасност както на конкретното деяние,така и на деееца-
подс.Т.,поради което настоящата инстанция счита,че извършеното от подс.Т.
престъпление по чл.343б,ал.3 от НК не може да се приеме,че е
малозначително и поради това да липсва обществена опасност,както и не е с
явно незначителна обществена опасност.
Относно вида и размера на наказанието на подс.Т.:
При определяне вида и размера на наказанието на подс.Т.
първоинстанционният съд обосновано и законосъобразно е отчел всички
смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства,приемайки,че са
налице многобройни такива – подсъдимият е неосъждан,с отлична
характеристична справка-не е криминално проявен,няма данни за оплаквания
срещу него и за противообществени прояви.Същият се е лекувал в И.,като се
лекува и в Б.,което следва да се адмирира.Трудово ангажиран е,като е
направил частични самопризнания още в хода на досъдебното
производство.Съдът е отчел обосновано като отегчаващо отговорността му
обстоятелство и това,че е неправоспособен водач на МПС.
При това положение обосновано и законосъобразно
първоинстанционният съд е приложил нормата на чл.58,ал.4 от НК във връзка
с чл.55,ал.1,т.1 и ал.3 от НК,като отчитайки многобройните смекчаващи
отговорността на подс.Т. обстоятелства,му е наложил наказание от 6 месеца
лишаване от свобода,изпълнението на което обосновано е отложил за
изпитателен срок от 3 години,без да му налага и наказание глоба.За да не
наложи наказанието глоба,съдът обосновано се е аргументирал с данните за
доходите и имуществото на подс.Т.,както и необходимостта от средства,за да
лекува наркотичната си зависимост, което се явява приоритет.
В този смисъл настоящата инстанция счита,че присъдата се явява
обоснована,законосъобразна и справедлива и в частта относно определеното
наказание на подс.Т.,като и протестът,и въззивната жалба относно наложеното
му наказание се явяват неоснователни и следва да се оставят без уважение.
8
Присъдата е законосъобразна и в частта,в която е постановено отнемане
на основание чл.343б,ал.5 от НК в полза на държавата на МПС,послужило за
извършване на престъплението,което е собственост на подс.Т.-лек автомобил
„БМВ“,подробно описан,както и в частта относно вещественото
доказателство и сторените по делото разноски,които са възложени в тежест на
подсъдимия.
Предвид горното първоинстанционната присъда следва да се потвърди -
като правилна,законосъобразна,обоснована и справедлива,като се оставят без
уважение депозираните въззивен протест и въззивна жалба.
При извършената служебна проверка съдът не констатира и съществени
процесуални нарушения,които да са били допуснати от първоинстанционния
съд при разглеждането и решаването на делото,и които да налагат отмяна на
присъдата само на това основание.
Воден от горното и на основание чл.338 от НПК Пазарджишкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда №31 от 24.04.2025 година по НОХД №
464/2025 година по описа на Районен съд-Пазарджик.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9