№ 18188
гр. София, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 176 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА В. ПЕТРОВА
при участието на секретаря ТЕОДОРА ГР. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА В. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20251110111411 по описа за 2025 година
Предявени са искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за
установяване недължимост на парично вземане за сумата от 5271,53 лева,
представляваща главница за доставена и незаплатена електрическа енергия,
както и мораторна лихва върху тази сума за периода от 2008 г. до 13.02.2025 г.
в размер на 8359,61 лв. за обект с адрес: гр. Б., с клиентски № ****. Ищцата
твърди, че е собственик на процесния имот, който е обект на доставка на
електроенергия от страна на ответника. Имотът е с трайно прекъснато
електроснабдяване, като ФИРМА ЕАД твърди пред ищцата, че е налице
задължение за главница в размер на 5271,53 лева – стойност на консумирана
ел. енергия в периода 2008-2013 г., както и за лихва върху тази сума в размер
на 8359,61 лв., начислена за периода 2008 г. до 13.02.2025 г. Ищцата посочва,
че е възразила извънсъдебно, че задълженията са погасени по давност, но
ответното дружество отговорило, че давността не се прилага служебно и за
да отпише от партидата старите задължения, следва да бъде предоставено
съдебно решение за недължимост на сумите. По тази причина ответникът
отказва да приеме заявлението на ищцата за откриване на нова партида, тъй
като по съществуващата за клиентски номер **** има неплатени задължения.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.
Твърди, че не е отказал на ищцата да подаде заявление за откриване на
партида. Посочва, че по жалба на ищцата до Комисията за енергийно и водно
регулиране, се е развило административно производство, по което има влязло
в сила Решение № Ж-276/20.03.2025 г., с което претенциите са отхвърлени
като неоснователни. Потвърждава, че в електронния му архив са налице данни
за сключен договор за продажба на електрическа енергия за битово ползване
за процесния имот с А.М. – предишен собственик. Ответникът получил писмо
от ищцата на 23.12.2024 г., с което за първи път бил информиран, че А.М. е
починал през 2000 г. и че тя е негов наследник. Ищцата била призната за
собственик с нотариален акт за давностно владение от 2024 г., поради което
1
ответникът счита, че тя е била ползвател на имота и на ел. енергия в него и
преди това. В писмото си до ответника ищцата описала, че имотът е разрушен
и доставка на ел. енергия в него не е имало в продължение на 10 г., поради
което според него е необходимо проучване на условията за новото му
присъединяване към мрежата и заплащане на съответните такси.
Ответникът счита, че съгласно чл. 120 ЗЗД погасителната давност не се
прилага служебно, а може да се предяви единствено като възражение срещу
иск или действия по принудително изпълнение. Навежда аргументи, че при
изтичане на погасителната давност вземането не се погасява изцяло, а се
трансформира в естествено, като се препятства единствено възможността то
да бъде принудително изпълнено. Твърди, че в случая давност не е текла на
основание чл. 14, ал. 1 , т. 3 от Общите условия, тъй като ищцата е
препятствала събирането на вземанията. Сочи, че сумата от 5271,53 лева е за
реално потребена електроенергия и стойността е коректно изчислена,
поради което тя е дължима заедно с твърдяните мораторни лихви от датата на
забавата.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи по предявения иск:
По предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си
интерес от предявяване на иска, т.е. че ответното дружество е начислило на
ищеца процесните суми за съответния период и претендира същите от него.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже съществуване на
валидно облигационно правоотношение по договор за продажба на
електрическа енергия през процесния период за имота, чийто собственик е
ищеца, по който договор за посочения период е доставяна електрическа
енергия, чиято стойност възлиза на процесната сума, както и наличието на
обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на погасителната давност.
С Определение № 21578/15.05.2025 г. съдът е отделил като безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти: съществуването на
облигационно правоотношение по договор за продажба на електрическа
енергия през процесния период за имота; ищцата е собственик на имота към
момента на предявяване на иска; по договора е доставяна и начислена
електрическа енергия за посочения период, чиято стойност възлиза на
процесната сума.
На първо място правният интерес на ищеца от предявяването на
отрицателен установителен иск като абсолютна процесуална предпоставка за
неговата допустимост съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК е налице, когато ответникът
по иска претендира отричаното от ищеца право. От значение за допустимостта
на иска са действията на ответника по предявяване на претенции срещу
ищеца, осъществени извън съдебното производство. По делото са представени
фактури и извлечение от партидата на процесния недвижим имот, от които е
видно, че ответникът е начислил суми за доставена електрическа енергия в
имота в размер на 5271,53 лв. – главница за периода 15.05.2008 г. – 13.12.2013
г. и мораторна лихва от 8418,35 лв. за периода 08.06.2008 г. – 14.04.2025 г.,
като ответникът не оспорва, че е отказал да ги заличи въпреки извършеното
извънсъдебно възражение за изтекла давност от ищцата. Освен това
ответникът се е защитавал срещу иска чрез доказване съществуването на
отреченото право, поради което не е налице съмнение по въпроса, че
2
ответникът претендира посочените вземания и ищецът има правен интерес от
предявяване на иска.
По съществото на спора следва да се отбележи, че правоотношението по
доставка на електрическа енергия на краен клиент намира правната си уредба
в Закона за енергетиката, който го регламентира като произтичащо от договор
при публично известни общи условия. Според действащата разпоредба на чл.
98а ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при публично
известни общи условия, предложени от него и одобрени от КЕВР, като
писмена форма на договора не е предвидена. По силата на законовата уредба
продавач на доставената електрическа енергия е крайният снабдител /субектът
по чл. 94а, респ. по чл. 95 ЗЕ/, а купувач – крайният клиент /чл. 92 вр. чл. 97 и
чл. 98а ЗЕ/. Битов клиент по смисъла на § 1, т. 2а ДР ЗЕ е клиент, който купува
електрическа енергия за собствени нужди, а съгласно § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ
„краен клиент“ е клиент, който купува електрическа енергия или природен газ
за собствено ползване. Съгласно приложимите към процесния период Общи
условия и по-конкретно чл. 4, ал. 1 и 2 от същите, страни по тях са ФИРМА
ЕАД и всяко лице, чийто обект е присъединен на ниво ниско напрежение към
електроразпределителната мрежа или с изричното съгласие на собственика
или ползвателя на имота.
От така изложената законова и договорна регламентация следва, че всяко
лице, чийто обект е присъединен към електроразпределителната мрежа
съгласно действащото законодателство, използва мрежата за снабдяване на
обекта си с електрическа енергия по посочения в ОУ ред. В този смисъл е
нормата на чл. 104а, ал. 1 ЗЕ съгласно която крайните клиенти използват
електропреносната или съответната електроразпределителна мрежа, към
която са присъединени, при публично известни общи условия. От нормата
следва, че за уреждане на отношенията във връзка с ползването на
електроразпределителната и електропреносната мрежа с крайни клиенти, не е
необходимо сключване на отделен писмен договор с ответното дружество.
Легитимирана страна по договора е собственикът или ползвателят на
съответния присъединен имот (в този смисъл Решение № 205/28.02.2019 г. по
гр. д. № 439/2018г. на ВКС, III г.о.).
По делото не е спорно и се установява, че имотът е бил присъединен към
електропреносната мрежа и в него е била доставяна електрическа енергия за
периода 2008-2013 г. от ответника. Не е спорно и че ищцата е собственик на
този недвижим имот по силата на Нотариален акт за собственост върху
недвижим имот, придобит на основание давностно владение № ***, дело №
357 от 2024 г. от 4.11.2024 г. на нотариус Ц. Д., рег. № ****. В представената
по делото жалба на ищцата до КЕВР (л. 26 от делото) тя посочва, че е законен
наследник в качеството си на дъщеря на А.М. – предходния собственик на
имота, на чието име се е водела партидата за електроснабдяване при
ответника, включително към датата на възникване на процесните задължения.
Съдът приема това като извънсъдебно признание на факт от ищцата, който с
оглед всички обстоятелства по делото, намира за установен. При това
положение съдът приема, че ищцата е титуляр на задълженията за доставена
електрическа енергия в имота за процесния период от 2008 до 2013 г. в
качеството си на законен наследник на собственика му.
По делото е отделено като безспорно обстоятелството, че в имота е
доставяна и начислена от ответника електрическа енергия на стойност 5271,53
лв. – главница за периода 15.05.2008 г. – 13.12.2013 г., което е видно и от
представените извлечение от партида на имота и фактури.
След като е налице валидно възникнало вземане на ответника,
3
възражението за изтичане на погасителната давност за него подлежи на
разглеждане. По делото не е спорно и се установи, че задължението за
главница за доставена електрическа енергия в процесния имот обхваща
периода 15.05.2008 г. – 13.12.2013 г. Задълженията за заплащане на режийни
разноски, каквито са тези за електрическа енергия, се погасяват с кратката
тригодишна давност съгласно чл. 111, б. „в“ пр.3 ЗЗД (в този смисъл Решение
№ 134 от 01.07.2013 г. по търг. д. № 135/2011 г. на Върховен касационен съд,
така и ТР № 3 от 18.05.2012 г. ОСГТК на ВКС). При това положение към
датата на предявяване на исковата молба – 26.02.2025 г., задължението за
главница е било погасено по давност.
Аргументът на ответника, че давност не е текла за вземането на
основание чл. 14, ал. 1 , т. 3 от Общите условия, тъй като ищцата е
препятствала събирането на вземанията, съдът намира за неоснователен. На
първо място, основанията за прекъсване на давността произтичат единствено
от закона (чл. 116 ЗЗД), като неуведомяването за промени в обстоятелства,
свързани с вземането, не е сред тях. Освен това не може да се приеме, че
ищцата е препятствала събирането на вземането, тъй като очевидно
ответникът не е предприел действия в тази насока над 12 години нито срещу
А.М., нито срещу неговите наследници, които лесно биха могли да бъдат
открити в рамките на съдебен процес.
На основание чл. 119 ЗЗД с погасяването по давност на главното вземане,
се погасяват и произтичащите от него акцесорни вземания като лихви, дори и
давността за тях да не е изтекла. Следователно претендираното от ответника
вземане за мораторна лихва върху главницата също е погасено по давност.
Поради тези основания съдът намира претенциите на ищцата за изцяло
основателни.
По отговорността на страните за разноски:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК възниква само за ищцата. Сторените от нея разноски са в
размер на 545,24 лв. за държавна такса. Ищцата е била защитавана от адвокат
безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв., поради което на основание чл.
36, ал. 2 ЗАдв. на адвоката на ищцата следва да бъде присъдено
възнаграждение, като се вземат предвид критериите на необвързващата
Наредба № 1/2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (чл. 7, ал. 2).
Съдът съобразява високия материален интерес по делото от близо 14 000 лв.,
но и ниската му правна и фактическа сложност, както и бързото му протичане,
поради което присъжда в полза на адв. Г. възнаграждение в размер на 800 лв.
Следователно в тежест на ответника следва да се присъди сумата от 1345,24
лева – разноски в производството.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от В. А. Д., ЕГН
**********, против ФИРМА ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. С. иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, че ищцата не
дължи на ответника сумата от 5271,53 лева, представляваща главница за
доставена и незаплатена електрическа енергия за периода 15.05.2008 г. –
13.12.2013 г., както и мораторна лихва върху тази сума за периода от
08.06.2008 г. до 13.02.2025 г. в размер на 8359,61 лв. за обект с адрес: гр. Б., с
4
клиентски № ****.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ФИРМА ЕАД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати на В. А. Д., ЕГН
********** сумата 545,24 лева, представляваща разноски в производството за
държавна такса.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ФИРМА
ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати на адв.
К. П. Г.-. с личен № **** от САК, с адрес: гр. С., кантора ****, 800 лв.
адвокатско възнаграждение за безплатно предоставена адвокатска помощ.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5