№ 1483
гр. София, 26.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-3, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Венета Цветкова
при участието на секретаря Румяна Люб. Аврамова
като разгледа докладваното от Венета Цветкова Търговско дело №
20221100900749 по описа за 2022 година
Предявени са субективно съединени установителни искове с правно основание
чл. 422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 121 ЗЗД, вр. чл. 92 и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът П.И.Б. АД, ЕИК: ******* твърди, че ответниците – Б. Н. Ц. и Ж.К.-** ООД
са солидарни длъжници за задълженията по сключен договор за предоставяне на банков
кредит от 15.05.2017 година с кредитополучател Е.Н.П. /чийто единствен наследник и
универсален правоприемник е Б. Ц./, по който дружеството е съдлъжник, както и сключени
5 броя анекси към него, част от дължимите по които суми претендира да бъдат установени в
настоящото производство, поради подадени в срок възражения от ответниците срещу
издадената заповед за незабавно изпълнение. Твърди възникнала солидарна отговорност,
както и намира, че Анекс № 3 е действал между страните, както и твърди, че учредяване на
обезпеченията по поетите с анекса задължения на един от солидарните длъжници не е
условие за усвояване на кредита.
Твърди, че в договора са уговорени възнаградителна лихва и неустойки за забава в
плащанията съобразно погасителен план, както и възникнало и непогасено задължение за
заплащане на комисионна за управление на кредита.
Твърди, че предоставеният кредит от 720 000 лева е усвоен на няколко пъти, с
преводи на суми в размер до 200 000 лева, а крайният срок за задълженията по кредита е на
20.05.2027 година. Сочи, че към 21.10.2021 година /заявлението за издаване на заповед за
изпълнение е подадено на 22.10.2021 година/ са допуснати просрочия на 6 вноски по
главницата /първата от които с падеж на 04.12.2020 година/, общо в размер на 396 580,47
лева; 5 вноски по лихвата - възнаграждение в общ размер от 3438,58 лева.
Сочи, че длъжниците са поканени да заплатят задълженията в срок и поради
безрезултатното му изтичане, банката е обявила кредита за предсрочно изискуем на
05.10.2021 година.
Претендира разноски.
Единствено ответницата Б. Ц. оспорва исковете в срок, като сочи, че анекс № 3 не е
1
произвел правно действие в отношенията между страните, тъй като не се е сбъднало
уговореното условие за това. Оспорва и размера на наказателните лихви /неустойки/ по
договора, начислени в периода 05.12.2021 година – 04.10.2021 година, както и намира за
неприложим погасителния план по договора, с оглед вида на последния.
При заявените в процеса на размяна на книжа твърдения, за установяване
фактическия състав на предявените искове, ищецът носи тежест да докаже следните
релевантни факти: сключен договор за банков кредит, по който ответниците са солидарни
длъжници за цялото вземане за главница /при уговорена в договора солидарна отговорност/
и лихви и разноски, със задължение за банката да отпусне на кредитополучателя парична
сума за определена цел и при уговорени условия и срок; усвояване на сумата по кредита–
т.е., че сумата е получена от кредитополучателя /съобразно уговореното между страните/,
датата на настъпване на предсрочната изискуемост на целия кредит преди посочения в
договора краен срок, при реализиране на условията за това, размер на общо непогасената
част от главницата. Носи тежест да докаже и уговорено възнаграждение за ползване на
паричната сума и неговия размер, неиздължената част от възнаградителната лихва към
датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем. Носи тежест и да докаже, че
ответниците са съдлъжници по договора по силата на изрична уговорка, съответно –
възникнала солидарна отговорност, както и наличие на валидна неустоечна клауза и размер
на неустойката за забава.
Ответницата носи тежест да докаже възраженията си.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
Страните не спорят за наличието на облигационни отношения по договора и
анексите, представени с исковата молба. Поради това и предвид приетите писмени
доказателства в процеса е доказано, че са сключили Договор № 2200CLRS-000003-03 от
15.05.2017 г. за револвираща кредитна линия, изменен и допълнен с Анекс № 1-01 от
15.05.2017 г.; Анекс № 2-02 от 15.05.2017 г.; Анекс № 3-03 от 29.05.2018г.; Анекс № 4 от
29.05.2018 г., Анекс № 5-03 от 03.07.2019 г. сключен между „П.И.Б.” АД - кредитор и Е. Н.
П. - кредитополучател, „Д.“ ООД, „П.“ ЕООД, „Ж.К.-**“ ООД и Д.Й. Д. – като съдлъжници,
са поели солидарна отговорност за всички задължения по договора, при условията на чл. 121
ЗЗД и предвид уговореното в чл. 2, б.л. от договора. Няма спор по делото, но и от
удостоверение за наследници на л. 44 от заповедното производство се доказва, че
ответницата Б. Ц. е единствен наследник и универсален правоприемник на
кредитополучателя Е. Н., действала при сключване на договора за банков кредит в
качеството на ЕТ Е. Н.. Предвид настъпилото правоприемство, Ц. е поела всички права и
задължения на своята наследодателка, произтичащи от процесния договор и анекси.
Договорът, а и петте анекса, са подписани от всички страни по тях, чрез което същите
са направили волеизявления за постигнато съгласие по всички съществени елементи на
сделката и последващите изменения на условията по правоотношението. По силата на
постигнатото съгласие за банката е възникнало задължение за предоставяне на кредит на
кредитополучателя на траншове /допълнително одобрени и индивидуално уговорени според
чл. 4 и съобразно част от представените анекси/ и до общ размер от 720 000 лева с краен
срок на изплащане на 20.05.2027 година, срещу насрещното задължение на солидарните
длъжници да върнат предоставените суми, заедно с възнаградителни лихви и неустойки в
случай на допусната забава, на вноски, съобразно погасителен план, който според
уговореното в Анекс № 3 е неразделна част от договора, представляваща Приложение 2 от
същия. Анекс № 3 също е подписан от всички страни по договора, поради което и съобразно
установеното в чл. 4.2 и чл. 16.1., същият допълва и изменя първоначалния договор и
обвързва постигналите съгласието лица. В тази насока, възраженията на ответницата са
неоснователни, тъй като в погасителния план е цитиран именно анекс № 3, който е
2
неразделна част от договора от 2017 година.
От представените доказателства и заключението на вещото лице по съдебно-
счетоводната експертиза, което съдът кредитира като мотивирано и вярно, се установява, че
усвоеният съобразно уговореното в анекс № 3 транш по кредита е в размер на общо 700
000,00 лева. Видно от анекс 4, страните са се съгласили, че към датата на подписването му –
29.05.2018 година – транш 1 и транш 2 по кредита, уговорени индивидуално с анекс 1 от
15.05.2017 година и анекс 2 от 15.05.2017 година са закрити.
Според заключението, общо погасената главница от дължимата по анекс № 3 усвоена
сума е 137 414,53 лева или към дата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК,
неиздължената главница е 562 585, 47 лева, за заплащане на които няма представени
допълнително доказателства в настоящото производство, които биха могли да бъдат ценени
по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК. За тази сума искът е основателен в предявения размер.
Задължението за заплащане на възнаградителна лихва за предоставените суми
произтича от разпоредбата на чл. 12 от договора и измененията в размерите по анексите и
по специално по отношения на процесния трети транш – чл. 4 от анекс № 3. Банката
извършва действия по предоставяне на кредити на физически и юридически лица по занятие
и същата следва да получава насрещна престация за това от кредитополучателя, съгласно чл.
430, ал. 2 ТЗ - а именно възнаграждение за времето, през което последният ползва
предоставените му парични средства, какъвто характер има лихвата. Съгласно възприетото в
т. 2 от Тълкувателно решение № 3/2017 година на ОСГКТ на ВКС, размерът на вземането на
кредитора при предсрочна изискуемост по договор за заем/кредит следва да се определи в
размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума
(главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до
датата на плащането. В случая, ищецът е съобразил претенцията си с посоченото по-горе.
Според вещото лице, непогасената към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
сума за възнаграждение /начислена върху непогасените главници до датата на предсрочната
изискуемост – 05.10.2021 година/ е общо в размер на 6428,68 лева, като видно от
заключението - възнаградителната лихва е начислявана само до датата на твърдяната
предсрочна изискуемост– 05.10.2021 година, като вещото лице е съобразило и извършените
погасявания общо от 69 939,62 лева. Няма представени допълнително доказателства в
настоящото производство, които биха могли да бъдат ценени по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК.
За тази сума искът също е основателен в предявения размер.
Според чл. 19 от договора от 15.05.2017 година, при допусната забава в плащанията
по договора се дължи неустойка от 24,50 %, считано от датата на падежа на съответната
вноска. Според вещото лице, непогасената към датата на подаване на заявлението по чл. 417
ГПК неустойка, възлиза на 77 928,63 лева, начислена за периода 01.06.2018 година –
04.10.2021 година, вкл.. Видно от заключението, неустойките са начислявани съобразно
уговореното в чл. 19 от договора – от падежа на съответната вноска по погасителен план и в
уговорения процент. След датата на предсрочната изискуемост неустойка не е начислявана.
Няма представени допълнително доказателства в настоящото производство, които биха
могли да бъдат ценени по реда на чл. 235, ал. 3 ГПК. Отделно, размерът на предвидената
неустойка не сочи на нищожност на клаузата поради накърняване на добрите нрави, тъй
като не надхвърля присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. А в
случая се претендира наказателна лихва и само върху размера на просрочените до датата на
предсрочната изискуемост главници. Поради това и за тази сума искът също е основателен в
предявения размер.
Според чл. 15.1 от договора, длъжниците имат задължение за заплащане на
комисионна за управление по всеки транш, като в чл. 9 от анекс 3 от 29.05.2018 година е
уговорен нейният размер – 1% от разрешения транш, платим в деня на усвояването му и по
1% от непогасената главница по транша за всяка следваща година или част от годината, не
3
по-късно от 15 дни на предходната от срока на действие на договора и анекс № 3. Според
вещото лице, непогасена към датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК комисионна
е в размер на 125,85 лева – за 2021 година, когато е обявена предсрочната изискуемост.
Вещото лице е констатирало и сторени разноски по връчване на покани при
упражняване правото на банката да обяви предсрочна изискуемост на кредита чрез ЧСИ, в
размер 246 лева, които следва да бъдат присъдени, тъй като са сторени поради допуснатата
забава на ответниците, доказаното виновно неизпълнение на ответниците, договореното
между страните и доказателствата за извършването им.
Изчислена с помощта на компютърна програма, лихвата за забава върху непогасената
главница от датата на предсрочната изискуемост и до подаване на заявлението по чл. 417
ГПК е в претендирания размер, поради което и за тази сума, искът е основателен.
За посочените по-горе и установени вземания е издадена заповед за незабавно
изпълнение от 08.11.2021 година, поправена по реда на чл. 247 ГПК на 14.12.2021 година и
изпълнителен лист от същата дата, въз основа на който е образувано и изпълнително дело №
3398/2021 година на ЧСИ № 753 с район на действие – Окръжен съд – Перник.
Възраженията на ответниците срещу заповедта за изпълнение са подадени в
законоустановения едномесечен срок.
В чл. 31.2 от договора е предвидена възможност за банката да обяви кредита за
предсрочно изискуем при неплащане на която и да е вноска по кредита в срок до 5 дни от
уговорения падеж. В случая се установява, че Банката е упражнила надлежно правото си да
обяви кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, тъй
като изявлението й е достигнало до длъжниците – до Ц. – на 21.05.2021 година и до Ж.К.-**
ООД – на 16.08.2021 година, а най-късно писмено уведомление е връчено на 21.09.2021
година. В предоставения срок, не и последвало изпълнение и съответно- с връчените
писмени покани за доброволно изпълнение и волеизявление за обявяване на кредита за
предсрочно изискуем и при съобразяване указанията, дадени с т. 18 от Тълкувателно
решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г., постановено по тълк. д. № 4/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС /в което е прието, че при вземане, произтичащо от договор за банков кредит
с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен
брой вноски или при други обстоятелства, вземането става изискуемо с неплащането или
настъпването на обстоятелствата, и след като банката е упражнила правото си да направи
кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост/, съдът
приема за доказано в процеса, че на 05.10.2021 година /преди датата на подаване на
заявлението в съда/, поради забава в плащането на падежирали вноски за главница и
възнаградителна лихва и надлежно обявената преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК
предсрочна изискуемост, е настъпила изискуемостта на цялото вземане по договора за
кредит.
По възраженията на ответника.
Съдът намира за доказано обстоятелството, че кредитът по транш № 3 по анекс № 3 е
предоставен и усвоен при съобразяване на договореното между страните, като от
заключението на вещото лице се установява, че сумата по този транш е усвоена в
предвидения краен срок– до 30.11.2018 година /последната част от общата сума е усвоена на
29.11.2018 година/, представени на банката са разходно оправдателните документи по чл. 2
от Анекс 3, като е осигурено и предвиденото самоучастие, както и наличността по сметката
на финансирания субект Д. ООД, която е била равна или по-голяма от предвиденото
самоучастие към датите на усвояване.
Неоснователно е и възражението на ответника, че Анекс № 3 не е произвел правно
действие между страните. На първо място, предмет на същия е индивидуално договореният
размер на транша по договора за банков кредит, който по делото се доказа да е усвоен, без
възражение от ответниците. Предвиденото в чл. 12 от анекс № 3 касае уговорено
4
самостоятелно задължение за съдлъжника Д. ООД и не е предвидено като условие за
предоставяне на транша. От друга страна, видно от Анекс № 4 от същата дата – 29.05.2018
година и представените от ищеца доказателства – Договор за особен залог от 29.05.2018
година на л. 117-118 от делото, посочените обезпечения са учредени, както и са изпълнени
другите предвидени в Анекс № 3 условия за предоставяне на кредитната сума.
Останалите възражения на ответника съдът намира за неотносими към предмета на
доказване в производството.
По разноските.
Предвид изхода от производството разноски са дължими само на ищеца, който е
отправил своевременно искане за присъждането им, но юрисконсултско възнаграждение е
дължимо в размер на 300 лева, като съдът не намира основание за увеличението му по чл. 25
от НПП, вр. чл. 37 ЗПП и чл. 78, ал. 8 ГПК.
Ищецът е останал задължен за сумата от 6499,71 лева, поради погрешно дадени
указания в тази насока, за които следва да бъде осъден по реда на чл. 77 ГПК, като
едновременно с това ответниците следва да бъдат осъдени да му ги заплатят.
Съгласно указанията по т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г., постановено
по тълк. дело № 4/ 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл.
422, респ. чл. 415, ал. 1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските,
направени и в заповедното производство. Съдът в исковото производство се произнася с
осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Или,
ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца направените по делото разноски
от 13449,42 лв. - съдебно-деловодни разноски, сторени в настоящото производство за
държавна такса, юрисконсулт и вещо лице и сумата от 13 149,43 лева – държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство.
Воден от горните съображения, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените установителни искове по чл. чл.
422 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 121 ЗЗД, вр. чл. 92 и чл. 86 ЗЗД, че Б. Н.
Ц., ЕГН: ********** и Ж.К.-** ООД, ЕИК: ******* дължат солидарно на П.И.Б. АД, ЕИК:
******* сумите, както следва:
сумата от 562 585,47 лева, представляваща непогасена главница по Договор №
2200CLRS-000003-03 от 15.05.2017 г. за револвираща кредитна линия, изменен и
допълнен с Анекс № 1-01 от 15.05.2017 г.; Анекс № 2-02 от 15.05.2017 г.; Анекс № 3-03
от 29.05.2018г.; Анекс № 4 от 29.05.2018 г., Анекс № 5-03 от 03.07.2019 г., ведно със
законната лихва от 22.10.2021 година и до окончателно изплащане на вземането;
сумата от 6428,38 лева – непогасена договорна лихва по чл. 12 от Договор №
2200CLRS-000003-03 от 15.05.2017 г. за револвираща кредитна линия, изменен и
допълнен с Анекс № 1-01 от 15.05.2017 г.; Анекс № 2-02 от 15.05.2017 г.; и чл. 4 от
Анекс № 3-03 от 29.05.2018г.; Анекс № 4 от 29.05.2018 г., Анекс № 5-03 от 03.07.2019
г., за периода от 04.01.2021 г. до 04.10.2021 г., начислена върху дължимите вноски по
главницата до 04.10.2021 г.,
сумата от 77 928,63 лева – дължима неустойка за забава по чл. 19 от Договор №
2200CLRS-000003-03 от 15.05.2017 г. за револвираща кредитна линия, изменен и
допълнен с Анекс № 1-01 от 15.05.2017 г.; Анекс № 2-02 от 15.05.2017 г.; Анекс № 3-03
от 29.05.2018г.; Анекс № 4 от 29.05.2018 г., Анекс № 5-03 от 03.07.2019 г., за периода
5
05.12.2020 година – 04.10.2021 година;
сумата от 125,85 лева – комисионна за управление на основание чл. 15.1 от Договор №
2200CLRS-000003-03 от 15.05.2017 г. за револвираща кредитна линия, изменен и
допълнен с Анекс № 1-01 от 15.05.2017 г.; Анекс № 2-02 от 15.05.2017 г.; Анекс № 3-03
от 29.05.2018г.; Анекс № 4 от 29.05.2018 г., Анекс № 5-03 от 03.07.2019 г., дължима за
2021 година;
сумата от 246 лева – разноски за връчване на покани във връзка с обявяване на
предсрочна изискуемост на кредита,
сумата от 2656,65 лева – лихва за забава върху главницата от 562 585,47 лева,
представляваща непогасена главница по Договор № 2200CLRS-000003-03 от
15.05.2017 г. за револвираща кредитна линия, изменен и допълнен с Анекс № 1-01 от
15.05.2017 г.; Анекс № 2-02 от 15.05.2017 г.; Анекс № 3-03 от 29.05.2018г.; Анекс № 4
от 29.05.2018 г., Анекс № 5-03 от 03.07.2019 г., дължима за периода 05.10.2021 година
– 21.10.2021 година,
за които суми е издадена Заповед за изпълнение от 08.11.2021 година, поправена по
реда на чл. 247 ГПК на 14.12.2021 година на Софийски районен съд, 171 състав.
ОСЪЖДА П.И.Б. АД, ЕИК: ******* да заплати по сметка на Софийски градски съд
и на основание чл. 77 от ГПК, сумата от 6499,71 лева – разноски за държавна такса, за
които е останал задължено.
ОСЪЖДА Б. Н. Ц., ЕГН: ********** и Ж.К.-** ООД, ЕИК: ******* да заплатят на
П.И.Б. АД, ЕИК: *******, на основание чл. 78 от ГПК, сумата от 13149,43 лв. - съдебно-
деловодни разноски, сторени в заповедното производство и сумата от 13449,42 лв. –
разноски в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6