Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.П., 29.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
П.ски районен
съд, V граждански състав, в открито заседание на 29. 01.2021г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Биляна
Видолова
като разгледа докладваното от съдия Видолова гр.д.№ 5073 по описа за ***., за да
се произнесе, взе предвид следното:
На 05.10.***. е постъпила молба
в ПлРС на осн. чл.
4 от ЗЗДН от
П.И. ***, против К.И. ***, в която
се твърди, че страните са
*** и ***, и че ответникът налага системно физически и психически тормоз над молителката
поради неразбирателства относно собственост на недвижими имоти.
Сочи случаи на физически
тормоз и заплахи за живота ѝ и този на баща
ѝ от ***Заявява, че последния случай
на акт на
насилие е бил на ***когато ответникът
ѝ се обадил от чужд телефон
и я заплашил с убийство, като поводът бил,
че е пуснала жалби срещу него.
Твърди, че ответникът злоупотребява
с алкохол и е агресивен, поради което тя
се страхува за живота си,
като и за този на своя
баща. Представя декларация по
чл.9 от ЗЗДН за извършен акт на
домашно насилие и други доказателства. Моли съда да наложи мерки по реда
на ЗЗДН.
Ответникът оспорва молбата и
твърди, че не е осъществявал действията, описани в молбата. В съдебно заседание
на 29.01.2021 г. заявява, че в периода, в който се сочи извършеното насилие – ***е
бил на работа в чужбина като ***, имал е само личния си телефон и е нямало как
да извърши твърдяното домашно насилие. Моли се съда да отхвърли молбата за
налагане на мерки по ЗЗДН като недоказана поради липса на каквато и да било
конкретика за телефона, от който молителката твърди, че е извършено обаждане
със заплахи.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, намира за установено следното: Не се спори, по делото, че молителката и
ответника са *** и ***, това се доказва и от служебно направената справка за родствени
връзки от НБД Население. От представеното писмо от работодателя на ответника от
***– ***е видно, че на посочената дата на телефонно обаждане като акт на
домашно насилие - ***той е бил командирован и е работел в чужбина като е
заминал за *** на ***и остава там най-вероятно до края на годината.
По делото бяха изслушани и
свидетели, водени от двете страни. Свидетелката ***, ***на молителката посочи,
че е в добри отношения с нея, познава ответника като неин *** и много често е
била гост в дома им в гр.П.. Посочи, че за известно време молителката е
работила в друго поделение, но се е върнала в поделението в гр.К.на ***Сочи, че
няколко пъти е присъствала на семейни спорове. Заяви, че през месец ***
молителката и казала, че е имала телефонно обаждане от *** си, който я
заплашил, че щял да я убие, била много уплашена, тъй като се е преместила в К.именно
поради физически и психически тормоз от страна на *** си, *** си и *** си. Молителката
и разказала, че при този телефонен разговор *** и и казал много грозни думи, че
ще я убие, че ще я умъртви, че ще я удуши, да не се мярка пред очите му.
Твърди, че е видяла молителката много притеснена. Тя и казала за този разговор
в деня, в който е проведен. Посочи, че когато има възможност ходи да вижда
бащата на молителката, който е болен и живее понастоящем при нея. Посочи, че
знае, че той е прехвърли на *** си имота си, и че от там идвали проблемите.
Тази свидетелка заяви, че телефонния разговор, в който били заплахите също бил
свързан с имотното състояние тъй като *** и живее в този имот и преди това е
живял там, че е предявявал искания, имало е заплахи, гонил я е от този дом,
както нея, така и баща и. Твърди, че заканите са били да не стъпва в имота в
гр.П.. Твърди, че молителката я е страх да отиде в този имот и за последно е
била там преди ***. Твърди, че молителката и е показала някакъв номер, от който
е получила обаждането, но това не бил неговия номер, защото нямало написано име
на него, но молителката не е имала никакво съмнение, че именно *** и се е
обадил в този случай. Твърди, че не е запомнила телефонния номер, и че
молителката всеки ден е в стрес от тази ситуация и по принцип е притеснена от
това дали няма да дойдат на този адрес, на който живее и гледа баща си. Твърди,
че молителката си е дошла в К.уплашена и от предходния тормоз, а след като е
отишла в К.е имало и други обаждания от *** и, от *** и и от нейната *** В.Д.. Посочи,
че тази *** се е опитвала да се свърже и с нея, идвала е в гр.К.и е
притеснявала молителката. Посочи, че е имало жалби в полицията и в ***, че
молителката е отвлякла баща си.
По делото бяха разпитани и
свидетелките К.Т.– *** на страните и В.Н.– *** на страните, водени от
ответника. Свидетелката К.Т.заяви, че е в добри отношения с *** си и никога не
е била в по-различни. Заяви, че ответника никога не е обиждал, унижавал или бил
молителката и благодарение на него тя работи в ***. Посочи, че *** и е
отпътувал от страната на ***и не знае за случай някой да се е обаждал на *** и
по телефона и да я е заплашвал с убийство. Същевременно заяви, че от ***. не се
е виждала или чувала по телефона с молителката. Твърди, че тя е блокирала
всички и взела при себе си баща си, който е с ***. Твърди, че ответника няма
служебен телефон и има само личен, и че всички са блокирани и нямат право да и
се обаждат, като за това са предупредени и от полицията. Заяви, че до ден
днешен докато молителката да си замине, ответника си я уважавал, на последното
му тръгване през ***тя го прегърнала и му пожелала лек път. Заяви, че ответника
е добър човек, абсолютно спокоен, а *** и е избухлива, и че взаимоотношенията
между тях са заради пари. Заяви, че са я викали в полицията, но не знае за
какво, че викането е било, за да и покажат нотариалния акт за прехвърляне на
имота. Заяви, че сина и не е пускал жалби в прокуратурата в П. във връзка със
спорния между тях имот, че е нямало никакви заплахи, никой не е спирал
молителката да идва в П.. Впоследствие посочи, че може и да е подписвала
предупредителен протокол в полицията, но не помни. Посочи, че според нея
молителката може да си живее в имота в П., дори и сега да отидела там.
Свидетелката В.Н.заяви, че за последен път е разговаряла през месец ***с
молителката. Не е в никакви отношения с нея, не се е карала с нея. В добри
отношения е с ответника и всъщност отношенията и с двете страни били еднакви.
Тази свидетелка също заяви , че не знае през месец *** някой да е заплашвал
молителката по телефона, и че ответника е винаги спокоен, уравновесен и не
злоупотребява с алкохол. Заяви, че не е пускала жалби конкретно срещу
молителката, но е пускала сигнал, че бащата на страните бил изчезнал. Заяви, че
е писала във вайбър на свидетелката ***, че е желателно молителката да и се
обади да разговарят, защото нещата, които върши не са редни. Тази свидетелка
посочи, че според нея не е редно и не е съгласна бащата на страните да
прехвърли имот на молителката, че е правила през август месец опити да се види
с него в гр.К., но хазаинът не им позволил, което накарало нея и съпруга и да
отидат в РУП-К.да кажат, че си тръгват и оставят нещата, които носят. Посочи,
че ответника през август месец бил в Б. и тогава му се е родило дете. Заяви, че
не знае ответника да е писал жалби срещу молителката за незаконно придобиване
на имота. Заяви, че прехвърлянето на имота не е било причина страните да си
променят отношенията, но ответника не разговаря с молителката, а телефонни
обаждания не води поне от 2-3 години. Твърди, че когато той си бил в П., тя
била на друго място – на почивка, на море, на балкан. Твърди, че самата тя не е
заплашвала никога молителката, и че е отгледала двамата като свои деца след
като родителите им се развели.
Събрани са доказателства,
изискани от РУП П., РП П. и ОП П.. Видно от преписка ***същата е образувана по
жалба от молителката срещу *** и К.Т., *** и В.Н.и ответника К.И. за оказан
психически тормоз като по нея е отказано образуването на досъдебно
производство, но в хода на разследването са съставени протоколи за
предупреждение на тези три лица. На ***на ***та на молителката е съставен
протокол за предупреждение по реда на чл.65 от ЗМВР да не нанася физически и
психически тормоз на молителката и нейния баща, да не я заплашва, да не се
разпорежда, руши и изнася вещи от имота в гр.П.. На същата дата е съставен
протокол на ***та на молителката да не нанася физически и психически тормоз на
нея и баща и и да не я заплашва, а на 27.07.2020 г. същия такъв протокол е
съставен на ответника по делото, като предупреждението е да не нанася физически
и психически тормоз на молителката и баща и, да не ги заплашва и да не се
разпорежда с имота в ***. Към тази преписка е представен и сигнал от ***от В.Д.Н.,
в който е посочено, че племенницата и П.И.И. и баща и са в неизвестност, и че
след телефонно обаждане от нея разбрала, че няма да се приберат в гр.П.докато
не и бъде изплатена посочена сума. От преписка ***се установява, че тя е
образувана по жалба от молителката за извършено престъпление по чл.323, ал.1 от НК като по тази преписка е отказано образуването на досъдебно производство като
е посочено, че отговорност от ответника К.И. може да бъде търсена по реда на
частното обвинение. Видно от преписка ***., която също е приключила с
постановление за отказ за образуване на досъдебно производство за извършено
престъпление от помощник нотариуса Я.Л.при удостоверяване на сделки за
покупко-продажба. Жалбата, по която е започнало това производство е била от
ответника срещу молителката /лист 117 от делото/ и в тази жалба освен проверка на
законосъобразността на изповяданите сделки през ***е посочено, че жалбоподателя
счита, че неговата *** е извършила измама. Изпратени са множество преписки от
РУП-П., част от които са били предмет на преписките на РП-П., обсъдени по-горе,
от които е видно, че молителката и свидетелката В.Н.са подавали жалби една
срещу друга, че на свидетелката В.Н.на ***отново е съставен протокол за
полицейско предупреждение, в който същата е предупредена да не нанася психически
тормоз и да не заплашва по телефон молителката П.И. и спорните въпроси да се
решават по законоустановен ред. Налице е и жалба от молителката от ***срещу
ответника, в която се иска извеждане на ответника от собствения на молителката
имот в ***.
Ответникът, съобразно изисканата
справка от Бюро Съдимост при ПлРС, е неосъждан.
При така установеното, съдът
прави следните изводи: От събраните по делото доказателства, безспорно се
установява, че молбата от ***е подадена в едномесечен срок след твърдяния акт
на домашно насилие – на ***т.е. същата е допустима, съгласно чл.10 ал.1 от ЗЗДН. Молителката П.И.И. е лице, което отговаря на изискванията на чл.3, т.6 от ЗЗДН – *** на ответника. Представената декларация от молителката /л. 6-8 от
делото/, сочи множество актове на домашно насилие, които са извън предмета на
настоящето производство, но и конкретен акт на домашно насилие на ***и сама по
себе си представлява достатъчно доказателство за налагане на мерки на
ответника, които да бъдат в защита на молителката. Същият в хода на досъдебни
производства и преписки е бил предупреждаван да не нанася психически и
физически тормоз над молителката – на ***/л. 127 от делото/. Съдържанието на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН допълнително се потвърди от показанията на свидетелката ***, която,
въпреки че не е присъствала на разговора, в който ответникът е отправил заплахи
срещу молителката, е била свидетел на нейното психическо състояние след
разговора, видяла, е че той е бил от телефонен номер без име – т.е. такъв, който
не е записан от самата молителка, наблюдавала е нейните страхове и притеснения
след разговора през м. *** ***. Съдът изцяло кредитира показанията на тази
свидетелка, т.к., същата, макар и в приятелски отношения с молителката, няма
материален или друг интерес от изхода на делото. Показанията на св. К.Т.и св. В.Н.,
*** и *** на страните не се кредитират от съда. На първо място тези показания
са дадени за отрицателни факти – че ответникът не се е обаждал на молителката,
докато е бил на работа в чужбина, и не могат да бъдат доказателство за липса на
такъв разговор. Същевременно техните показания са вътрешно противоречиви – и
двете свидетелки твърдят, че са в добри отношения с молителката, но множеството
преписки в РУП П., РП П. и ОП П. през ***. сочат, че отношенията им са силно
изострени по повод имотни разпореждания на бащата на молителката, които
свидетелките не одобряват. Св. В.Н.твърди, че ответника не разговаря с
молителката и поне от 2-3 години не е говорил с нея по телефона, а св. К.Т.– че
ответника уважавал молителката и през м. *** ***., когато тръгвал на път, тя го
прегърнала и му пожелала лек път. Тези свидетелки са били предупреждавани с
протоколи за полицейско предупреждение да не нанасят физически и психически
тормоз над молителката и нейния баща от ******., което сочи, че отношенията им
с нея не са добри, каквито двете сочат при даване на показания пред съда.
Поради горното, съдът не дава вяра на техните показания и не може да изведе от
тях липса на извършен акт на домашно насилие, а само прави извод за влошени
семейни отношения по повод придобиването в собственост на молителката на имота
в гр. П., в който ответника живее.
Поради всичко дотук изложено,
съдът намира, че на ответника следва да бъде наложена предвидената в закона мярка
за защита по чл. 5 ал. 1 т. 1 от ЗЗДН – да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на молителката П.И.И.. Следва да се наложи и другата поискана в молбата
мярка – забрана за приближаване пострадалото лице на по-малко от
На ответника, съгл. чл. 5 ал. 4
от ЗЗДН, следва да бъде наложена глоба в размер на 200.00 лв.
Следва да бъде издадена заповед
за защита по така посочените мерки, като в нея да се укаже на ответника, че при
неизпълнението ѝ, полицейските органи, констатирали нарушението, следва
да го задържат и да уведомят прокуратурата за това.
При този изход на делото, и на
основание чл.11 ал.2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна
такса в размер на 25.00лв. по сметка на ПлРС, както и 5.00лв. – такса в случай
на издаване на изпълнителен лист., както и на молителката – разноски в размер
на 300лв. – заплатен адвокатски хонорар.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И :
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА в защита на П.И.И., ЕГН **********, на осн. чл. 5, ал.1 от
Закона за защита срещу домашното насилие, от К.И.И., ЕГН ********** ***, както
следва:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, К.И.И.,
ЕГН ********** ***, да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо пострадалото лице П.И.И., ЕГН **********
***.
ЗАБРАНЯВА на основание чл.5, ал.1, т.3 от ЗЗДН на К.И.И., ЕГН ********** ***, да приближава на по-малко от
ОСТАВЯ без уважение искането на П.И.И., ЕГН **********
за налагане на мярка за закрила по реда на Закона за защита срещу домашното
насилие на К.И.И., ЕГН ********** – забрана да приближава имота в ***.
Да се издаде заповед за
постановените мерки за закрила на основание чл. 15 ал. 2 от ЗЗДН.
Заповедта и решението, на основание
чл. 16 ал. 3 от ЗЗДН да се връчи на страните и да се връчи и изпълнява от
полицейските органи по местоживеене на пострадалото лице и на ответника.
В случай на неизпълнение на
заповедта, К.И.И., ЕГН ********** от ***, ДА БЪДЕ ЗАДЪРЖАН НЕЗАБАВНО, на
основание чл. 21 ал. 2 от ЗЗДН, за което да бъде уведомена прокуратурата.
ОСЪЖДА, на основание чл. 5 ал. 4
и чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН, К.И.И., ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на
ПлРС глоба в размер на 200.00 лв., държавна такса за производството в размер на
25.00 лв., както и 5.00лв. – такса, в случай на издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78 ал. 1
от ГПК, К.И.И., ЕГН ********** от ***, ДА ЗАПЛАТИ на П.И.И., ЕГН **********, от
***, разноски по делото в размер на 300.00лв.
Решението може да се обжалва пред
ПлОС в 7-дневен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: