Решение по гр. дело №1484/2025 на Софийски районен съд

Номер на акта: 23137
Дата: 16 декември 2025 г.
Съдия: Михаела Касабова-Хранова
Дело: 20251110101484
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 януари 2025 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 23137
гр. С., 16.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-

ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20251110101484 по описа за 2025 година
Прeдявен е иск с правно основание чл. 49, ал. 1 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД .
Производството е образувано по искова молба на Н. Ц. П. срещу СО, с която е
предявен иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1540 лева,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в
разходи за закупуване на медицинско изделие - заключваща плака за дистален радиус
за лечение на наранявания, получени при падане върху непочистено ледено петно на
ул. „К. Д. С.“ в гр. С. на 30.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
извършването му – 04.02.2022 г. до окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че на 30.01.2022 г. в гр. С., вървейки по десния
тротоар на ул. „К. Д. С.“ с посока на движение от ул. „И. Б.“ към бул. „Х. К.“, срещу
Медицински център „Р.“, ищцата стъпила върху непочистено ледено петно, в резултат
на което паднала и усетила силни болки в областта на дясната китка и невъзможност
да движи свободно ръката си. Поради силните болки, изразения оток, деформация и
нарушена функция на дясната ръка, ищцата е приета в Медицински център „Д.“,
където са направени необходимите прегледи, консултации и изследвания, при което са
констатирани уврежданията, а именно фрактура радии ин локо типико. Приложено е
оперативно лечение, като е извършена открита репозиция на фрактурата, която е
задържана временно с К-игла, дефинитивно е пласирана заключваща плака за дистален
радиус и са пласирани 3 винта проксимално и 6 винта дистално от фрактурата.
Поддържа, че от инцидента за нея са произлезли имуществени вреди поради
закупуването на медицинско изделие, предписано от лекар - заключваща плака за
дистален радиус, за което е издадена фактура № 6704 от 04.02.2022 г. от „С. т. к.“
ЕООД, без която плака е било невъзможно наместване и фиксиране на счупването
поради неговата специфика. Излага съображения, че претърпения инцидент и
уврежданията й са в причинно-следствена връзка с неизпълнението на задължението
на СО по чл. 30, ал. 4 ЗП и чл. 31 ЗП да обезопаси и поддържа в изправност
участъците от пътя, които са нейна собственост. Предвид изложеното, моли за
уважаване на предявения иск. Претендира разноски.
1
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата
молба от ответника СО, с който оспорва предявения иск. Излага съображения, че не е
налице основание за ангажиране на гаранционно обезпечителната му отговорност
поради липса на противоправно поведение на неговите служители и причинно-
следствена връзка между твърдения инцидент и претърпените от ищцата вреди.
Поддържа, че по делото липсват други данни, освен твърденията на ищцата, за това
къде е настъпил инцидентът, като не стават ясни и причините за настъпването му, а
същевременно, ищцата е потърсила медицинска помощ четири дни по-късно. Оспорва
твърдението на ищцата за наличие на непочистен заледен участък и поддържа, че
зимното почистване на конкретната улица се извършва от „Т. С. И. 1" ДЗЗД въз основа
на Договор № СОА20-ДГ55 130/02.03.2020 г. Твърди, че след 27.01.2022 г. до
30.01.2022 г. не е имало снеговалеж и на 30.01.2022 г. дейности по зимно почистване
не са извършвани поради липса на необходимост, но на 27.01.2022 г. от 07:00 часа до
12:00 часа. е извършено цялостно снегопочистване и на тротоарите на ул. „К. Д. С.. На
30.01.2022 г. е извършена дейност ръчно метене на тротоари, улични платна, алеи,
спирки на МГТ, пешеходни подлези, надлези и други, осъществяването на която
дейност изключва наличие на сняг и/или лед по тротоарите. Прави възражение за
съпричиняване и твърди, че пострадалата не е проявила внимание при своето
движение, което да гарантира личната й безопасност. Поддържа, че не са налице
доказателства за направените от ищцата разходи. Претендира разноски.
По делото са конституирани трети лица – помагачи на страната на ответника –
„Н.-ч.“ ЕООД и „А. Е. В. Т.“ АД. Н.-ч.“ ЕООД поддържа депозирания отговор на СО.
Третото лице-помагач на страната на ответника „А. Е. В. Т.“ АД не взема
становище по предявения иск.
Съдът, като съобрази твърденията на страните и събраните
доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи по предявения
иск:
Фактическият състав на отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД е налице,
когато са причинени вреди на пострадалия от противоправното и виновно поведение
на лице, при или по повод изпълнение на възложена работа. За да бъде ангажирана
отговорността на възложителя по чл. 49 ЗЗД, е необходимо наличието на следните
предпоставки: 1) правоотношение по възлагане на работа, 2) осъществен фактически
състав по чл. 45 ЗЗД от физическото лице – пряк изпълнител на работата с
необходимите елементи (деяние, вреда – имуществена и/или неимуществена, причинна
връзка между деянието и вредата, противоправност и вина), 3) вредите да са
причинени от изпълнителя при или по повод извършването на възложената му работа
– чрез действия, които пряко съставляват извършването на възложената работа, чрез
бездействия за изпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и
други правила или характера на работата, или чрез действия, които не съставляват
изпълнение на самата работа, но са пряко свързани с нея (арг. ППВС № 9/1966 г.).
Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), като в тежест на ответника е при оспорване да обори
презумпцията, доказвайки по несъмнен начин липсата на вина на делинквента.
С окончателния доклад по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от
доказване обстоятелството, че за поддържането на тротоара, където се твърди, че е
станал процесният инцидент, отговаря СО.
От представения Договор № СОА20-ДГ55-130/02.03.2020г. между СО и
Консорциум „Т. С. И. 1“ ДЗЗД и представените ежедневни констативни протоколи от
27.01.2022г. и от 30.01.2022г. се установява, че между ответника и ДЗЗД (в което
участват ТЛП) има сключен договор за изпълнение на обществена поръчка с предмет
„Събиране и транспортиране на отпадъци, Почистване и поддържане на улици и места
за обществено ползване на територията на СО“, в чийто обхват влиза и бул. „К. С.“.
2
От събраните по делото гласни доказателства – показанията на св. К. Ц. П.,
дъщеря на Н. П., се установява времето, мястото и обстоятелствата, свързани с
претърпяното от ищцата увреждане. Свидетелката сочи, че е станала пряк очевидец на
инцидента с ищцата, като споделя, че в края на 01.2022г., вървейки по тротоара на бул.
„К. С.“ към лаборатория „Р.“ в „Д.“, Н. П. се подхлъзнала и паднала странично, като се
подпряла на ръката си. Тротоарът бил тесен като изяснява, че ищцата ходела пред нея.
Сочи, че било студено и имало лед. Вследствие на падането ищцата си счупила
китката на дясната ръка. Св. П. й помогнала да стане. Започнало много да я боли и
отишли в болница Д., където я превързали. Тъй като пиела лекарства за разреждане на
кръвта, последните трябвало да бъдат спрени и след няколко дни, в началото на
февруари я приели в болница за операцията. Лекарят обяснил, че тъй като било много
раздробено са й поставили импланти в ръката, които не били отстранени към
настоящия момент. В болницата била няколко дни, като не можела да се обслужва
сама с дясната ръка и и помагали санитарките, а в къщи продължили с грижите за
ищцата. Споделя, че при промяна във времето я боляло, не можела да носи тежко и се
притеснявала да ходи в такива условия.
Съдът цени показанията на св. П. при условията на чл. 172 ГПК, отчитайки
родствената й връзка с ищцата, но намира, че същите са последователни,
непротиворечиви и непосредствено е възприела случилото се, поради което съдът
няма основание да не зачита същите. В тази връзка съдът намира за необходимо да
отбележи, че свидетелката изложи при разпита добросъвестно обстоятелствата, които е
възприели, по начина, по който ги е възприела, като съдът ги намира за неопровергани
от останалата доказателствена съвкупност и в частност от представените от ответника
ежедневни констативни протоколи за установяване на количествата на изпълнените и
неизпълнените видове дейности от 27.01.2022 г. и от 30.01.2022 г. Следва да се посочи,
че при внимателен прочит на протокола от 30.01.2022 г. е видно, че този запис касае
дейности по ръчно метене на тротоари, улични платна, алеи, спирки на МГТ,
пешеходни подлези, надлези и др., а не дейностите по зимно поддържане на улиците,
като протоколът в никоя своя част не обхваща последните. Наред с това никъде в
същия не е посочено конкретно почистване на бул. „К. С.“, където е настъпил
процесният инцидент. По отношение на протокола от 27.01.2022 г. следва да се посочи,
че записът касае и дейности по зимно поддържане на улиците, в това число и ръчно
почистване от сняг и стъргане на отъпкан сняг и лед по тротоари в целия район „И.“,
но отново никъде не е посочено конкретно почистване на бул. „К. С.“. Следователно
не се установява изобщо кои улици са били почистени, защото е посочена единствено
общата площ на почистените улици и площта, която не е била почистена поради
наличие на паркирани автомобили, като мястото на инцидента не е нарочно посочено
нито като почистено, нито като непочистено заради паркираните автомобили.
Действително към всеки от протоколите са представени и дневни графици, в които
сред обектите на почистване е включен и бул. „К. С.“. От последните обаче по никакъв
начин не може да се направи обоснован извод, че действително на посочените дати
27.01.2022 г. и 30.01.2022 г. са извършени почистващи дейности по тротоара на бул. „К.
С.“ съгласно представения график, защото както следва от наименованието му, касае
се единствено за график, а планирането на определени места за извършване на
определени дейности в тях не доказва извършването на съответните дейности.
По изложените съображения съдът приема за доказано по делото наличието на
30.01.2022 г. на непочистен лед на десния тротоар на бул. „К. С.“ – в участъка пред
лаборатория „Р.“ в „Д.“, което е станало причина за падането на Н. П..
По делото е представен лист за преглед на пациент от 03.02.2022 г., проведен в
МБАЛ „Д.“ с диагноза счупване на долния край на лъчевата кост, закрито, за спешна
хоспитализация.
Съгласно епикриза, издадена от МБАЛ „Д.“, Отделение по ортопедия и
травматология ищцата Н. П. е постъпила за лечение на 03.02.2022 г. и е изписана на
3
06.02.2022 г., ИЗ № 483, КП № 220.1, с диагноза счупване на долния край на лъчевата
кост, закрито и придружаващо заболяване – есенциална (първична) хипертония. В
същата е отбелязано, че преди четири дни се е подхлъзнала и е паднала на дясната си
ръка. Проведени са консултации с кардиолог, анестезиолог. От същата се установява,
че ищцата е претърпяла оперативна интервенция, извършена на 04.02.2022 г., при
която е извършена открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, при която е
поставена заключваща плака за дистален радиус. Проведена е терапия с антибиотик,
антикоагулант, обезболяване. Изписана е с подобрено състояние.
От заключението на съдебномедицинската експертиза се установява, че
вследствие на претърпяния инцидент от 30.01.22г. ищцата е получила следните
травматични увреждания - счупване закрито на долния край на дясна лъчева кост
разместване. Посочената травма е причинила на пострадалата трайно затруднение на
движенията на десен горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни. Според вещото лице е
налице причинна връзка между механизма на инцидента и получените телесни
увреждания-подхлъзване при стъпване върху заледен участък от тротоар, падане от
собствен ръст с травмиране на дясна гривнена става. Експертът д-р Д. дава
заключение, че представените по делото разходни документи са свързани лечение на
увреждането, възникнало от процесния инцидент.
В съдебно заседание вещото лице д-р Д. изяснява, че поставената плаката е
заключваща за дистален радиус в случая с прикрепващи 9 винта в долния и горния
край на самата плака. Последното е съвременното лечение на подобен вид увреди,
които се прецизират от оператора. Необходима е при раздробени и разместени
счупвания, които не могат да се задържат с гипсова имобилизация. След поставянето
на плаката няма отразено усложнение след това. Изяснява, че по желание на пациента
е да остане или не плаката. От проведения с ищцата разговор е установила, че
движенията са подобрени като Н. П. е провела седем процедури по Здравна каса.
Вещото лице сочи, че е възможно лицето да падне от собствен ръст и при други
обстоятелства. След менопауза жените започват по-усилена остеопороза и е възможно
да е от механизма на инцидента.
Предвид горното, съдът намира за доказано обстоятелството, че вследствие
подхлъзването и падането ищцата е претърпяла посоченото в исковата молба
увреждане на здравето. Възражението на ответника за различен механизъм на
настъпване на увреждането остава недоказано, доколкото не се установи падането да е
осъществено при различни от наведените от ищцата обстоятелства.
Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за общинската собственост, общинска
собственост са имотите и вещите, предоставени на общината със закон. На основание
§. 7, ал. 1, т. 4 от ПЗР на Закона за местното самоуправление и местната
администрация с влизане в сила на ЗОС преминават в собственост на общините
следните държавни имоти - общинските пътища, улиците, булевардите, площадите,
обществените паркинги в селищата и зелените площи за обществено ползване.
Следователно, установява се по делото, че процесният пешеходен участък е общинска
собственост, който факт освен това е безспорен между страните.
В случая се претендира заплащане на обезщетение за вреди, причинени не от
присъщи качества на една вещ, а за вреди, които са в резултат на нехарактерно
състояние на вещта, поради което отговорността на нейния собственик е по чл. 45 ЗЗД,
съответно по чл. 49 ЗЗД - за виновно бездействие във връзка с почистването от сняг и
лед на пешеходния участък и възстановяването му в типичното състояние.
В качеството на собственик СО е длъжна да поддържа в изправно състояние
процесния пешеходен участък. Понятието изправно състояние означава, че
пешеходният участък следва да се поддържа годен за обикновеното си
предназначение, а именно - безопасното движение на пешеходци. Това свое
задължение СО следва да изпълнява чрез съответните служители или работници или
чрез лице, на което изрично е възложено поддържането на пешеходния участък, като
4
бездействието на последните във връзка с изпълнение на задължението им за
почистване на заледения пешеходния участък и обезопасяването му е довело до
увреждането, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за
причинените на ищцата вреди. Контролът по осъществяване на цялата дейност по
поддържането на пътищата е поставена в тежест на ответника, поради което и
отговорността на СО следва да се ангажира по реда на при вреди от неизпълнение на
задължение за поддържане на пътищата, независимо от възлагане на изпълнение на
определени дейности на трети лица, за което те носят административно – наказателна
отговорност пред възложителя. В този смисъл отговорен за поддържането на тротоара
е именно СО като негов собственик. В този смисъл, съдът приема, че ответникът е
пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по иска, доколкото носи
отговорност като възложител, т.е. ответникът има вменено по закон задължение да
поддържа уличната инфраструктура, съответно наличието на непочистени от лед
улици и тротоари обосновава извод, че не е положил дължимата грижа, съответно се
установява виновно бездействие на лицата, натоварени от ответника като възложител
да поддържат уличната инфраструктура, т.е. поведението на последните осъществява
деликтния състав на чл. 45 ЗЗД /противоправно действие и/или бездействие, вреда
/имуществена и/или неимуществена/, причинна връзка между поведението и вредата,
както и вина, която се предполага до доказване на противното/, вследствие на което
ищцата се е подхлъзнала, паднала и получила описаните телесни увреждания. Не са
ангажирани доказателства за наличието на съпричиняване от страна на ищеца, поради
което съдът приема възражението на ответника за недоказано.
Съгласно т. 7 от Постановление № 4/23.10.1968 г., Пленум на ВС, когато се търси
обезщетение за имуществени вреди, изразени в разходи за лечение, усилена храна,
чужда помощ и пр., следва да се събират доказателства за необходимостта от такива
разходи и за действителното им извършване, както и за техния размер.
По делото са представени писмени доказателства – фактура от 04.02.22г., с
получател МБАЛ „Д.“ за покупката на заключваща плака за дистален радиус, като
изрично е посочено в основание на сделката ИЗ 483/2022 Н., установяваща
извършеният от ищцата разход за лечение на уврежданията на здравето, които са
вследствие на процесното непозволено увреждане. Съгласно посочената фактура,
ведно с приложения към същата фискален бон ищцата е извършила разходи за
закупуване на заключваща плака за дистален радиус, която според вещото лице е
необходима за лечението на полученото травматично увреждане възлизащи на сумата
1540 лева, до която сума се изразяват претърпените от ищцата имуществени вреди,
вследствие на процесното непозволено увреждане. Вещото лице по съдебно-
медицинската експертиза дава заключение, че разходите на ищцата, за извършването
на които по делото са представи доказателства, са в причинна връзка с процесния
инцидент и същите са били необходими и целесъобразни за лечебния процес на
ищцата, доколкото се поставя при раздробени и разместени счупвания, които не могат
да се задържат с гипсова имобилизация, в какъвто смисъл са и показанията на св. П. за
наличието на раздробяване.
Следователно, искът с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД следва да се уважи
за пълния предявен размер от 1540 лева.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски има ищцата. Същата е сторила
разноски за заплатена държавна такса в размер на 61,60 лева, съответстваща на цената
на иска за имуществени вреди, и разноски за депозит за вещо лице по приетата
съдебно медицинска експертиза в размер на 400 лева. Същите следва да бъдат
присъдени в полза на ищцата. Н. П. претендира и разноски за адвокатско
възнаграждение за оказаната й безплатна правна помощ по реда на чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА
от адв. М. Д.. Присъждането на адвокатското възнаграждение в хипотезата на чл. 38,
ал. 2 ЗА е в дискрецията на съда с оглед осъществената безплатна правна помощ (в
5
този смисъл определение № 2922/11.11.2024 г. по ч. т. д. № 2150/2024 г. на ВКС, 1, т.
о., определение № 4221/21.12.2023 г. по гр. дело № 72/2023 г. на ВКС и др.) и следва
да е в справедлив и обоснован размер. При определяне на размера на дължимото
адвокатско възнаграждение съдът съобразява фактическата и правна сложност на
делото, действително извършената работа от адвоката, като отчете обстоятелството, че
производството е приключило в едно съдебно заседание, в което е приета
съдебномедицинска експертиза и са събрани гласни доказателства, както и че делото
не се отличава с правна или фактическа сложност, т.е. касае се за дело с обичайната за
този вид сложност. Ето защо в полза на процесуалния представител на ищеца следва
да бъде присъдено възнаграждение в размер на 400 лева, платимо от ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА СО, с адрес: гр. С., ул. М. № **, да заплати на Н. Ц. П., ЕГН
**********, гр. В., ул. П. Х. № *, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 1540
лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се
в разходи за закупуване на медицинско изделие - заключваща плака за дистален радиус
за лечение на наранявания, получени при падане върху непочистено ледено петно на
ул. „К. Д. С.“ в гр. С. на 30.01.2022 г., ведно със законната лихва от датата на
извършването му – 04.02.2022 г. до окончателното плащане, както и на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата 461,60 лева, представляваща разноски в производството.
ОСЪЖДА СО, с адрес: гр. С., ул. М. № **, да заплати на адв. М. Д. Д. – САК,
личен № ********** на основание чл. 38, ал. 2 ЗА сумата от 400 лева, представляваща
адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищеца Н. Ц. П..
Решението е постановено при участие на трети лица – помагачи на страната на
ответника - „Н.-ч.“ ЕООД, ЕИК ****** и „А. Е. В. Т.“ АД, ЕИК: ******.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6