Решение по дело №258/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл. 84 и сл. от ЗУБ.

Образувано е по жалба, подадена от А. А. А. А. И., ЛНЧ **************, гражданин на [държава], срещу Решение с номер 3390 от 26.02.2024г. на Председател на ДАБ при МС с искане да бъде постановено решение, с което обжалваният административен акт да бъде отменен.

В жалбата се излага следното: С обжалваното решение на осн. чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ на жалбоподателя му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Същото е незаконосъобразно. Решаващият орган правилно е преценил, че спрямо лицето са налице предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Неправилно обаче е приел, че Турция е трета сигурна държава за А. И.. Сочи се, че Турция не е трета сигурна държава, доколкото там лицето не може да поиска предоставяне на статут на бежанец. Излага се, че в Становище на Европейския икономически и социален комитет, относно „Ролята на Турция в бежанската криза“, публикувано в Официален вестник на Европейския съюз, Турция е ратифицирала Женевската конвенция за бежанците и Протокола от 1967г., но прилага географско ограничение спрямо търсещите убежище лица от неевропейски държави. През м. април 2014г. Турция приела нов Закон за чужденците и международната закрила. Сирийците, които първоначално влезли на територията на Турция, получили статут на посетители, впоследствие и временна закрила, без обаче да имат право да подадат молба за статут на бежанец. Сочи се, че Турция принудително изселва от собствената си територия сирийски граждани, най-вече араби, за да ги засели в районите на Сирия, където преди това са живели сирийските кюрди.

Ответната страна е изложила становище по подадената жалба в следния смисъл: Жалбата е неоснователна и недоказана. Органът е спазил разпоредбите за законосъобразност на административния акт и ЗУБ. Не са налице изискванията на закона за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут на лицето.

Жалбоподателят се явява лично в съдебно заседания, като излага, че поддържа жалбата си. Желая да живее на сигурно място, да се установи в България и да вземе семейството си в страната. Излага, че ако се върне в Сирия ще бъде мобилизиран, което означавало сигурна смърт.

Представителят на Окръжна прокуратура Хасково пледира за отхвърляне на жалбата.

Съдът, като съобрази становищата на страните и преценявайки събраните по делото доказателства, намира от фактическа страна следното:

На жалбоподателя А. И. му е била издадена регистрационна карта от ДАБ при МС на 10.11.2023г., с валидност до 10.02.2024г.

Видно от Решение с номер 3390 от 26.02.2024г. М. Т. – председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет е отказала да предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А. И.. В решението се излага следното: Търсещият закрила влязъл нелегално в България на 26.10.2023г. Мотивира молбата си за закрила с липсата на условия за живот в резултат на войната. През 2018г. сключил брак с А. Б.. Имат едно дете. Към момента на интервюто семейството му се намирало в [населено място], Сирия. Не споделя за проблеми от религиозно или етническо естество. Не е членувал в политически групи, не е бил арестуван или осъждан и срещу него няма заведени съдебни дела. След това обяснил, че всъщност напуснал Сирия на 27.02.2015г., заедно с брат си Мохамед и влязъл нелегално в Турция. Установил се в [населено място], където живял шест години в къща под наем и работел като стругар. През 2019г. сключил брак в Кайсария. Съобщава, че през 2021г. заминал за [населено място], заедно със съпругата и детето си, което било родено в [населено място], Турция. Споделя, че преди два месеца съпругата му и детето са били депортирани в Сирия, защото не спазвали закона. Получил документ от турските власти за легално пребиваване в страната. Решаващият орган е приел, че жалбоподателят е напуснал Турция единствено и само по лични причини – в търсене на по-добър живот. Същият не посочва никакви основателни причини защо се опасява от преследване. Живял е в Турция осем години, имал е работа, оженил се и имал дете. В Турция се намирали и неговите близки и роднини. Органът е преценил, че Турция е „трета сигурна държава“ за жалбоподателя и не са налице условията по реда на чл. 8, ал. 9 и чл. 9 ЗУБ.

Административният акт е връчен на лицето на 11.03.2024г.

Приложено е становище от Н. П. – мл. експерт в РПЦ – Харманли, интервюиращ орган, в което се сочи, че предложението й към Председателя на ДАБ при МС е да се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.

По делото е приложена справка относно Сириско-арабската република, в която е изложена информация за общото положение в страната и актуалната обществено-политическа обстановка.

Приложена е и справка за актуалното обществено и политическо състояние и в Турция. Установява се, че от края на 2016г. Министерството по управление на миграцията осъществява проект за проверка на сирийци, пребиваващи в Турция със статут на временна закрила и актуализира и попълва информацията, взета по време на първоначалната им регистрация, извършена от полицията или длъжностни лица. Според информацията на представителството на ВКБООН в Турция, на ползващите се от временна закрила лица се издават идентификационни документи за временна закрила. Турското правителство взема решение да предостави статут на временна закрила на голям брой сирийци, напускащи Сирия поради военните условия, наблюдавани от началото на 2011г. Идентификационният документ за временна закрила се издава без никакви разходи или финансови такси на сирийците. Няма конкретен срок за изтичане на картата, но правителството може да прекрати временната закрила във всеки един момент. Наличието на такава карта дава възможност на лицето за безплатно лечение в държавна болница, безплатно получаване на лекарства по официална рецепта от държавните болници и записване в турски училища. Посочено е, че турските власти предлагат защита срещу връщане на всички неевропейски лица, търсещи убежище, които отговарят на определението за бежанец съгласно Конвенцията на ООН за статута на бежанците от 1951г. Всички сирийски бежанци в Турция са защитени срещу връщане, което означава, че никой сириец няма да бъде върнат в Сирия против волята му.

От Държавна агенция „Национална сигурност“ е изпратено съобщение до Председателя на ДАБ при МС, че агенцията не възразява да се предостави закрила на А. И. в случай, че отговаря на изискванията на ЗУБ.

Установява се от протокол от проведено интервю с А. И. от Сирия, че лицето първоначално е поддържало версия, че е напуснало Сирия на 18.10.2023г., когато влязъл нелегално в Турция. След като му е обяснено, че за деклариране на неверни данни се носи наказателна отговорност, лицето заявило, че работил в Турция в цех за производство на маси и столове в Измир от 2021г. Напуснал Сирия на 27.02.2015г. и се установил в [населено място]. Там живял шест години. Брат му, майка му и сестра му също живели с него. През 2021г. заминал за Измир заедно с жена си и детето си. С жена си се оженили в Турция. Детето също е родено там. Сочи, че бил тръгнал за Германия, но бил задържан в България. Излага, че не е членувал в партии, не е бил арестуван, не бил осъждан и нямало заведени дела срещу него, не е бил жертва на насилие и спрямо него не е имало заплахи на религиозна или етническа основа.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира от правна страна следното:

Жалбата е подадена в срок, доколкото решението, което се обжалва, е било връчено на страната на 11.03.2024г., а жалбата е подадена пред административния орган, постановил акта, на същата дата. Подадена е срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол, от активно легитимирано лице – адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него. Следователно жалбата е редовна.

По същество същата е неоснователна поради следното:

В чл. 146 АПК са посочени изчерпателно основанията за оспорване на административните актове. Това са липсата на компетентност, неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона.

Оспореното решение с номер 3390 от 26.02.24г. е издадено от компетентен административен орган – председател на ДАБ при МС, на осн. чл. 75, ал. 1, който сочи, че в срок до 6 месеца от образуване на производството за предоставяне на международна закрила председателят на Държавната агенция за бежанците взема решение, с което: 1. предоставя статут на бежанец; 2. отказва статут на бежанец; 3. предоставя хуманитарен статут; 4. отказва хуманитарен статут.

В постановения атакуван административен акт административният орган е спазил напълно разпоредбата на чл. 59 АПК. Актът е съставен в писмена форма, носи наименованието на органа, който го издава, посочен е коректно адресатът на акта, посочени са фактическите и правните основания за издаване на акта, посочено е пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван, както и съдържа дата и подпис на лицето, издало акта.

Липсва нарушение на административнопроизводствените правила. В случая актът е издаден на осн. чл. 75, ал. 1 ЗУБ вр. чл. 8 и чл. 9 ЗУБ. Решение е било връчено на чужденеца на 11.03.2024г., за което обстоятелство самият той се е подписал, посочвайки, че е запознат със съдържанието на акта на език, който разбира. Така е спазена и разпоредбата на чл. 76 ЗУБ. Чл. 58, ал. 10 ЗУБ урежда, че при получаване на молба за предоставяне на закрила компетентните органи задължително изискват писмено становище на Държавна агенция „Национална сигурност", което се взема предвид при произнасяне в производството по общия ред. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че такова становище е изискано, а Държавна агенция „Национална сигурност“ е посочила, че не възразява да се предостави закрила на лицето Имхеди, ако са налице законовите изисквания за това.

С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира, че при издаването на акта са спазени всички административнопроцесуални правила и не е допуснато съществено процесуално нарушение.

На следващо място е необходимо съдът да провери дали издаденият административен акт влиза в противоречие с материалноправните разпоредби.

Чл. 13, ал. 1, т. 2 ЗУБ урежда, че молбата на чужденец за предоставяне на международна закрила се отхвърля като явно неоснователна, когато не са налице условията по чл. 8, ал. 1 и 9, съответно по чл. 9, ал. 1, 6 и 8, и чужденецът не посочва никакви причини за основателни опасения от преследване или някое от останалите, изчерпателно изброени в съответната разпоредба, основания.

Компетентният орган в случая, за да постанови своя акт, е извършил преценка на всички факти, сочени като съществени от молителя. В чл. 8 от ЗУБ се сочи, че статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. В конкретния случай жалбоподателят не е посочил основателни опасения от преследване на каквото и да било основание. Посочил е като причина напускането на Сирия, че няма условия за живот в резултат на войната и икономическото положение е трудно.

За да се приеме, че е налице преследване, следва в държавата по произход да съществува нарушаване на основните права на човека или да се извършва съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост. Такива действия на преследване могат да бъдат: 1. физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление. В случая не се констатира наличие на нито едно от изброените, за да се приеме, че спрямо чужденеца е налице преследване под някаква форма в Сирия.

Чл. 9 ЗУБ сочи, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. От посочените случаи в конкретния казус е налице единствено наличие на вътрешен конфликт в Сирия, следователно може да се изведе извод, че животът на лицето може да бъде застрашен, с оглед на продължителността и жестокостта на войната в държавата му по произход.

От приложената по делото справка за актуалната политическа и обществена обстановка в държавата по произход на лицето се установи, че фронтовите линии в Сирия към момента са повече или по-малко консолидирани и фактически съществуват четири зони под контрола на различни участници в конфликта – зони под контрол на официалното сирийско правителство, зони под контрол на кюрдското самоуправление, зони под контрол на „Правителство на сирийското спасение“ и зони под контрол на Турция и съюзническите й милиции. На фона на военните действия в страната през последните няколко месеца хуманитарната ситуация продължава да се влошава.

Ноторно известен факт е, че при вътрешни конфликти винаги съществува риск за гражданите на страната от осъществено към тях насилие. Дори да няма конкретни по делото доказателства, от които да се установи, че спрямо жалбоподателя е налице опасност, то тя се предполага с оглед на реалната обществена обстановка в Сирия.

В случая обаче правилно административният орган е приел, че следва да се прецени и каква е ситуацията в третата страна, в която лицето е пребивавало, а именно Турция. Установи се, че А. И. е работил в Турция в цех за производство на маси и столове в Измир от 2021г., като е напуснал Сирия на 27.02.2015г. и се установил в [населено място]. Там живял шест години. Брат му, майка му и сестра му също живели с него. През 2021г. заминал за Измир заедно с жена си и детето си. С жена си се оженили в Турция. Детето също е родено там. Бил тръгнал за Германия, но бил задържан в България. Не е членувал в партии, не е бил арестуван, не бил осъждан и нямало заведени дела срещу него, не е бил жертва на насилие и спрямо него не е имало заплахи на религиозна или етническа основа. С оглед на това органът е приел, че Турция представлява „трета сигурна държава за лицето“.

Изводът е верен. В тази насока е съдебната практика по подобни казуси, като например Решение 3406 от 20.03.2024г., постановено по кадм.д. 1483/2023г. по описа на ВАС, Решение 1420 от 07.02.2024г., постановено по кадм.д. 7359/2023г. по описа на ВАС, Решение 1522 от 08.02.2024г., постановено по кадм.д. 6515/2023г. по описа на ВАС и др.

Както по-горе бе посочено, безспорно установено е, че чуждият гражданин е живял осем години в Република Турция и не е споменал нито една основателна причина, поради която не би могъл да се завърне в Турция. Там са неговите роднини, упражнявал е трудова дейност, получавал е доходи. При това се явяват законосъобразни изводите на административният орган, че в случая не са налице основания за предоставяне и на хуманитарен статут на молителя по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗУБ, доколкото данните, съдържащи се в проведеното с него интервю налагат извода, че липсват доказателства да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция, изтезание или нечовешко и унизително отнасяне, тежки и лични заплахи срещу живота и личността му като гражданско лице в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт при завръщането му в Турция.

Анализът на сигурността в страната по произход на чуждия гражданин и тази в Република Турция е извършен въз основа на представените и обсъдени от административния орган справки за двете страни. Справката за актуалната обстановка в Турция е официален документ, чиято материална доказателствена сила по смисъла на чл. 179, ал. 1 АПК не е оборена.

Възражението, че Турция не приема обратно сирийски бежанци, не е основателно. Турция поддържа географското ограничение на Женевската конвенция и го прилага само за бежанци с произход от европейски страни, но със Закона за чужденците и международната закрила (LFIP) от месец април 2013 г. страната създава специална правна рамка за убежище в страната и утвърждава задълженията на Турция към всички лица, нуждаещи се от международна закрила, независимо от страната им на произход. Изрично е посочено, че за бежанците от Сирия, Република Турция прилага режим на временна закрила, който предоставя на ползващите се от него право на легален престой, както и достъп до основни права и услуги. Според съда жалбоподателят е напуснал Турция не защото не може да се ползва със закрила на територията й, а за да стигне до Германия в търсене на по-висок жизнена стандарт.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че жалбата е неоснователна, а решението на административния орган е правилно и законосъобразно, издадено в съответствие с целта на закона.

 

Воден от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ жалба от 11.03.2024г., подадена от А. А. А. А. И., ЛНЧ *************, гражданин на [държава], срещу Решение с номер 3390 от 26.02.2024г. на Председател на ДАБ при МС.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от получаване на съобщението, чрез Административен съд - Хасково.

 

Препис от решенето да се изпрати на страните по делото.