Определение по дело №155/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.278 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от Х. Ю. А. от Г.К., подадена лично и в качеството й на едноличен търговец с фирма „Е. – Х. А., против определение № 7000 от 09.11.2012 г. на Кърджалийския районен съд по ч.Г.д.№ 1444/2012 г., с което е оставена без разглеждане молбата на длъжника Х. Ю. А. за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 1439/2012 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 812. В частната жалба се твърди, че съдът неправилно изтълкувал разпоредбата на чл.420, ал.2 от ГПК, като е приел, че искането за спиране трябва да бъде направено заедно с възражението за недължимост на сумата по издадената заповед за незабавно изпълнение. Счита, че искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства за недължимост на сумата по издадената заповед за незабавно изпълнение, може да бъде направено по всяко време, след като длъжникът е направил в срок възражение за недължимост на сумата по издадения изпълнителен лист. Излагат се твърдения, че са налице извършени плащания с вносни бележки, които банката не била съобразила и не била приспаднала от дължимата сума, както и че банката – кредитор едностранно променила лихвения процент, като го увеличило. Моли съда да отмени обжалваното определение на Кърджалийския районен съд и да спре принудителното изпълнение по изпълнително дело № 1439/2012 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 812.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е подаден отговор от „Ю. и Еф Д. Б. Г.С., в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба.

Въззивният съд, като съобрази обстоятелствата по делото, прие следното:

Въз основа на подадено от „Ю. и Е. Д. Б. Г.С. заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК е образувано ч.Г.д.№ 1444/2012 г. по описа на Кърджалийския районен съд и е издадена заповед № 3005 от 06.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК срещу длъжника „Е. – Х. А. със законен представител Х. Ю. А. и длъжникът Х. Ю. А., като е разпоредено незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист.

На 04.10.2012 г. длъжникът – едноличен търговец Х. Ю. А. с фирма „Е. – Х. А., е получил заповедта за изпълнение, като в срока по чл.414, ал.2 от ГПК – двуседмичен от връчване на заповедта, е подал писмено възражение срещу заповедта за изпълнение с В.№ 11497/15.10.2012 г.

На 02.11.2012 г. Х. Ю. А. – лично и в качеството й на едноличен търговец с фирма „Е. – Х. А., с молба с В.№ 12368, е поискала спиране изпълнението по изпълнително дело № 1439/2012 г. по описа на частен съдебен изпълнител с рег.№ 812 до решаване по съдебен ред дължи ли претендираната сума и в какъв размер.

С обжалваното определение № 7000 от 09.11.2012 г., постановено по ч.Г.д.№ 1444/2012 г., Кърджалийският районен съд е оставил без разглеждане молбата на длъжника Х. Ю. А. за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 1439/2012 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 812, като е приел, че искането за спиране не е направено в двуседмичния срок за подаване на възражение.

Определението е правилно.

Разпоредбата на чл.420, ал.2 от ГПК поставя изискване искането за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства, да е подадено в срока за подаване на възражението, а именно – двуседмичен от връчване на заповедта за изпълнение. Доводът на частния жалбоподател, че искане за спиране, подкрепено с убедителни писмени доказателства за недължимост на сумата по издадената заповед за незабавно изпълнение, може да бъде направено по всяко време, след като длъжникът е направил в срок възражение за недължимост на сумата по издадения изпълнителен лист, е в пр¯тиворечие с новелата на чл.420, ал.2 от ГПК, поради което е несъстоятелен. В случая, видно от молба с В.№ 12368/02.11.2012 г., искането за спиране е направено след изтичане на срока за подаване на възражение, който изтича на 18.10.2012 г., поради което правилно районния съд е оставил без разглеждане молбата за спиране, като е приел, че за длъжника липсва процесуална възможност да иска спиране на изпълнението след посочения срок.

Впрочем, атакуваното определение е законосъборазно и обосновано, а подадената частна жалба – неоснователна, поради което същата следва да се остави без уважение.

Водим от изложеното и на основание чл.278 от ГПК, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Х. Ю. А. от Г. К., с ЕГН *, подадена лично и в качеството й на едноличен търговец с фирма „Е. – Х. А. Г.К., против определение № 7000 от 09.11.2012 г. на Кърджалийския районен съд по ч.Г.д.№ 1444/2012 г., с което е оставена без разглеждане молбата на длъжника Х. Ю. А. за спиране на принудителното изпълнение по изпълнително дело № 1439/2012 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 812, като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК, с частна жалба пред Върховния касационен съд на Република Б. в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.

Председател : Членове : 1. 2.