№ 816
гр. Плевен, 23.12.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в публично заседание на двадесет и трети
декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:К. ИВ. ПЕТРАКИЕВ
Членове:ЕМИЛ СТ. БАНКОВ
ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ПЛ. ДИМИТРОВА
в присъствието на прокурора К. Цв. Я.
като разгледа докладваното от ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА Въззивно частно
наказателно дело № 20254400600957 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.64, ал.7 и сл. от НПК.
Образувано е по постъпила въззивна жалба, депозирана от Б. Б. М., с
ЕГН ********** от гр.Плевен - обвиняем по досъдебно производство
№ЗМ543/2025г. по описа на Районна прокуратура - Плевен, чрез процесуалния
му представител адв. Д. Ц. от АК-Плевен с искане за изменение на
Определение №1255 от 16.12.2025г. по ЧНД №2384/2025г. по описа на РС-
Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1 от НПК спрямо обвиняемия Б.
Б. М., с ЕГН ********** мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Навеждат се доводи, че не са налице предпоставки за вземане на най-
тежката мярка за неотклонение и процесуална принуда. Процесуалният
представител на обвиняемия сочи, че не са налице доказателства, че не са
налице доказателства обвиняемият да е правил опит да се укрие, като в тази
насока се посочва, че същият има постоянен адрес, не е трудово ангажиран,
което би препятствало възможността да се укрие. Излага твърдение, че в
настоящия случай МНО „Задържане под стража“ се явява една неоснователно
тежка репресия спрямо обвиняемия. В заключение се прави искане за
изменение на определението за мярката за неотклонение и евентуалното
определяне на по-лека мярка за процесуална принуда.
В съдебно заседание жалбата изцяло се поддържа, както от защитника,
така и лично от обвиняемия.
Обвиняемият Б. Б. М., с ЕГН ********** заявява, че иска съдът да
измени наложената му мярка за неотклонение в по-лека.
Процесуалният представител на Окръжна прокуратура-Плевен сочи, че
определението е правилно и като такова следва да бъде потвърдено, тъй като
от материалите по досъдебното производство, събрани към настоящия
момент, се установява както пряката съпричастност на обвиняемия към
1
инкриминираната дейност, така и опасност обвиняемият да се укрие или да
извърши престъпление.
Плевенският окръжен съд, като взе предвид становищата на
страните и се запозна с материалите по делото, както и след цялостна
проверка на обжалваното определение на първоинстанционния съд
намира следното:
Жалбата е депозирана от процесуално легитимирана страна, в
законоустановения в чл. 64, ал. 6 от НПК срок, поради което същата се явява
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА, поради
следните съображения:
С постановление за привличане на обвиняем Б. Б. М., с ЕГН **********
е привлечен към наказателна отговорност за това, че през периода от
21.09.2025г. до 25.09.2025г. в гр. Плевен, от хранителен магазин „Т- Маркет“-
гр. Плевен, ж.к. „Сторгозия“, при условията на продължавано престъпление и
при условията на опасен рецидив, на 21.09.2025 г. в 13:15 часа, е отнел чужда
движима вещ- 1 бр. бутилка с уиски марка „Johnnie Walker“ 0,7 л. на стойност
65,99 лв., на 21.09.2025 г. в 15:36 часа, е отнел чужда движима вещ- 1 бр.
бутилка с уиски марка „Johnnie Walker“ 0,7 л. на стойност 65,99 лв., на
21.09.2025 г. в 17:07 часа, е отнел чужди движими вещи- 2 бр. бутилки с уиски
марка „Johnnie Walker“ 0,7 л. на стойност 131,98 лв. и – на 25.09.2025 г. в 16:36
часа, е направил опит да отнеме чужда движима вещ - 1 бр. бутилка с уиски
марка „Johnnie Walker“ 0,7 л. на стойност 65.99 лв., като деянието е останало
недовършено поради независещи от дееца причини, или всички 5 бр. бутилки
с уиски на обща стойност 329,95 лв. от владението на Р.Р.И. от гр. Плевен-
управител на хранителния магазин, собственост на „Максима България“
ЕООД, представлявано от Я.Н.З. от гр. Плевен без съгласие на представителен
орган на дружеството с намерение противозаконно да ги присвои -
престъпление по чл.196, ал.1, т.1, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл.29, ал.1, б. „б“, вр.
с чл.26, ал.1 и относно последното деяние и във вр. с чл.18, ал.1 от НК.
Проверяващата инстанция на ОС-Плевен намери, че първостепенният
съд е дал правилен отговор на въпроса относно наличието към настоящия
момент на достатъчно фактически данни, събрани по предвидения в НПК ред,
които позволяват изграждане на обосновано предположение за съпричастност
на обвиняемия в извършване на инкриминираните деяния, за които е бил
привлечен. Същото се извежда на база събраните до момента доказателства, в
това число протоколите от извършените действия по разследването, а именно
от разпитите на свидетелите Я.Н.З. и Р.Р.И., от назначените и изготвени на
досъдебното производство заключения по съдебно –стокова експертиза и
съдебно видео–техническа експертиза, на база приобщените писмени
доказателства –електронна справка за съдимост на обвиняемото лице и
характеристична справка.
Въз основа така цитираните доказателствени материали, без да навлиза
в конкретика при обсъждане на доказателствата, съгласно изискванията на
СЕС - по Дело C-310/18, преценени в тяхната съвкупност и логическа връзка,
може да се изведе обосновано предположение, относно участието и ролята на
обвиняемия в инкриминираните му престъпни деяния. Сред кориците на
2
делото са налице данни, които към настоящия момент не разколебават
подозренията на държавното обвинение за извършени деяния по посочените
квалифициращи признаци по работните към настоящия момент
квалификации. Същото е достатъчно, предвид характера на настоящото
производство, като не се изисква категоричност и убеденост в участието на
обвиняемия в инкриминираната дейност, а обсоновано предположение,
каквото в случая е налице (в този смисъл е и делото „Илийков срещу
България“).
На следващо място, РС-Плевен правилно е приел, че са налице към
настоящия момент и двете визирани в разпоредбата на чл. 63, ал.1 от НПК
опасност от укриване и извършване на друго деяние от обвиняемия, като
следва да бъде добавено следното:
За наличието на такава опасност съдът съгласно съдебната практика,
включително и тази на ЕСПЧ, може да се изхожда от всички релевантни
фактори, сред които са характера, морала, имуществото на лицето, строгостта
на очакваното наказание и общественото безпокойство за определено време.
В настоящия случай, както правилно е отчел и първоинстанционния съд,
обвиняемият е привлечен към наказателна отговорност за извършено тежко
умишлено престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК, видно от
санкционната част на нормата на чл.196, ал.1, т.1 от НК. В този смисъл
предвид обществената опасност на деянието и предвиденото за него
наказание, същото би подтикнало обвиняемия да се укрие, за да избегне
предприетото спрямо него наказателно преследване.
Освен това, в настоящия случай се касае за лице с висока степен на
обществена опасност, изводима от съдебното му минало и от механизма и
начина на извършване на процесното деяние. Въз основа на приложената по
делото електронна справка за съдимост се установява, че обвиняемият е бил
многократно осъждан за сходни престъпни посегателства, като са налице
осъждания за престъпления извън тези, взети при определяне на настоящата
правна квалификация. Настоящата деятелност е извършена в условията на
опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.“б“ от НК. В този случай съгласно
разпоредбата на чл. 63, ал.2, т.1 от НПК, ако от доказателствата по делото не
се установява противното, реалната опасност по ал. 1 е налице, когато лицето
е привлечено като обвиняем за престъпление, извършено в условията на
опасен рецидив. В настоящия случай не са налице доказателства, въз основа
на които съдът да приеме, че не е налице опасност обвиняемият да се укрие
или да извърши престъпление, а напротив – от приложените данни за
личността на обвиняемия се извежда наличието на реална опасност същият да
се укрие и да извърши престъпление.
Наличието на постоянен адрес, каквото е възражението на защитника на
обвиняемия, само по себе си, взето в съвкупност с останалите данни за
личността на обвиняемия, не е достатъчно основание по отношение на същият
да бъде наложена по-лека мярка за неотклонение. Освен това от
характеристичната справка на обвиняемия, приложена сред кориците на
делото, се установява, че същият е с много лоши характеристични данни,
склонен е към извършване на престъпни прояви.
Наред с възприетата презумптивност на втората предпоставка съдът
3
счита, че действително съществува реална опасност обвиняемият както да се
укрие,така и да извърши престъпление. Именно данните за личността на
обвиняемия, преценявани в съвкупност с настоящата деятелност, която не е
еднократна, сочат за наличие на реална опасност обвиняемият да извърши
ново деяние.
Неоснователни са и възрженията на защитника на обвиняемия, че вземане
на мярка за неотклонение „Задържане под стража“ представлява изпълнение
на несъществуваща присъда съгласно практиката на ЕС. Съгласно чл.5, §1, б.
„с“ от Конвенцията законосъобразно е това задържане, което се осъществява
при наличие на обосновано предположение за извършено престъпление и
кумулативно с това – наличие на риск от укриване или извършване на
престъпление от съответния обвиняем или подсъдим. Същото е изведено и в
Тълкувателно решение №1 от 2002г. на ОСНК, според което съдебните актове,
постановени по мерките за неотклонение, не създават „присъдено нещо" по
изследваните въпроси, като основанията са изходна база за преценка относно
съществуването на реална опасност обвиняемият да се укрие или да извърши
престъпление, доколкото от доказателствата по делото не се установява
противното, каквото в случая съдът е направил.
В този смисъл настоящият въззивен състав намира, че целите, визирани в
разпоредбата на чл.57 от НПК биха се изпълнили в най-голяма степен с
постановяване на мярка за неотклонение „Задържане под стража“.
Поради гореизложеното въззивният съд счита, че определението на
Районен съд-Плевен, с което е взета мярка за неотклонение „Задържане под
стража“, е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното, Плевенският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №1255 от 16.12.2025г. по ЧНД
№2384/2025г. по описа на РС-Плевен, с което е взета на основание чл.64, ал.1
от НПК мярка за неотклонение „Задържане под стража“ спрямо Б. Б. М., с
ЕГН ********** от гр.Плевен - обвиняем по досъдебно производство №
7121/2025г. по описа на Районна прокуратура – Плевен, ЗМ№543/2025 г по
-ро
описа на 2 РУ-Плевен.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4