РЕШЕНИЕ
№ 22377
гр. София, 05.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
при участието на секретаря МИЛЕНА АТ. ЙОРДАНОВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20241110130682 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 318 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от А. Николов К., ЕГН **********, срещу В. Н. С.ова - К.,
ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод.
В исковата молба се твърди, че страните са сключили граждански брак на 10.07.2011
година, който за всяка една от страните е втори по ред и от брака си страните нямат деца.
Твърди се, че с годините е настъпило фактическо и душевно отчуждение, поради което
ищецът счита брака за дълбоко и непоправимо разстроен. Сочи, че в началото на брака си с
ответницата са живеели в квартири в Катар, като през 2016г. съпрузите са се прибрали
окончателно в България, където за живеели в апартамент собственост на ищеца и сина му
находящ се в гр. София, ул. „Бузлуджа“ №31, ет. 5, ап. 4. Твърди се, че през 2017 година е
настъпила фактическата раздяла между страните. В съдебно заседание ищецът се явява
лично и поддържа иска.
В срока по чл.131 от ГПК ответната страна е подала отговор по исковата молба, в който
оспорва иска по чл. 56 от СК. Не се оспорва иска за прекратяване на брака като се изразява
становище за основателност на претенцията за прекратяване на брака, тъй като и според
ответницата брака е изпразнен от съдържание. Предявен е и насрещен иск за развод поради
дълбоко и непоправимо разстройство на брака от В. Н. С.ова - К. срещу А. Н. К. с правно
основание чл. 49, ал. 1 и 3 СК за развод, по изключителна вина на съпруга, съединен с иск
по чл. 56 СК относно ползването на семейното жилище, като се твърди, че семейното
жилище на страните не е посоченото от съпруга в Р. България, а се намира в Канада, гр.
1
Калгари, провинция Алберта. Твърди се, че страните след сключване на брака са живеели в
периода от 2012 – 2014г. в Катар, а в през 2016г. са прекарали по- дълъг период в Р.
България, парди здравословни проблеми на ищеца и тъй като ответницата е трябвало да се
грижи за майка си. Сочи се че в същия период ищеца се бил регистрирал в сайтове за
запознаства и имал извънбрачни връзки с други жени, една от които Десислава Стоянова,
коята била с 20 години по млада от него, както и с лице на име Камелия Босилкова. Сочи се,
че страните през втората половина на 2016 година са се опитали да се дадат втори шенс и са
живеели в Катар и в Щатите, като през 2017г. са решили да се преместят окончателно да
живеят в Канада и заради това са закупили три жилища в Канада. Сочи се, че през 2020
година ищеца се е пенсионирал и се е върнал да живее в България, като е полили отвтницата
да напусне жилището находящ се в гр. София, ул. „Бузлуджа“ №31, ет. 5, ап. 4, тъй като там
е искал да се вижда с други жени. Твърди, че преломния момент в отношенията им е
настъпил през 2021 година когато ищеца е споделил на ответницата, че отново се е събрал с
Камелия Босилкова.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът по насрещните претенции е подала отговор на
насрещната исковата молба, с които оспорва насрещната претенция, като прави искане брака
да бъде прекратен по вина на съпругата, като излага своите съображения за това. Подържа,
че е приключил служебните си ангажименти през 2016г., а от 1017г. живеят с ответницата
разделени, като ответницата живее в голям и луксозен апартамент собственост на семейната
фирма на страните без да заплаща наем. Сочи, че отношенията им след 2016г. са само
формали, като ищеца е приел да не се развеждат, за да не пречи на ответницата да получи
канадска пенсия, както и на семейния бизнес. Твърди, че жилището посочено от ответницата
в Канада, гр. Калгари, провинция Алберта никога не е било семейно жилище, тъй като
ответницата е пребивавала в него сама и без ищеца.
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 9 от СК ищеца твърди, че с ответницата никога не са
живяли заедно в жилището в Канада гр. Калгари. Твърди, че ответницата е пътувала до гр.
Торонто където е отсядала при нейн приятел.Сочи, че той неин спонсор, като канадски
гражданин, за да може ответницата да получи статут на постоянно пребиваващ. Сочи, че
след като отношенията им са се влошили ищеца е уведомил властите на Канада, че оттегля
спонсорството си по отношение на ответницата. Твърди, че за него раздялата на страните е
настъпила през 2018 година, кото първоначлно е искал да живеят разделени без официялно
да се развеждат в последствие е искал да се разведат по взаимно съгласие. Твърди, че от
2018г. не са живеели заедно, както и че нещата на ищцата са били в жилището в Бузлуджа
до 2018 година
Изслушан по реда на чл. 59, ал. 9 от СК ответницата твърди, че 2017 година е приключил
договора на ищеца в Катар и са решили да заминат да живеят в Канада. В периода 2016-
2017 г. са ходили няколко пъти в Канада, като твърди, че това е било най- хубавото им време
като семейство, сочи че в този период са живеели като семейство в Калгари. След това
ответницата сочи, че ищеца отново през 2017г. е сключил договор за работа в Катар където
те са заминали и работодателя на ищеца е плащал за семейно жилище до 2020 година. Сочи,
2
че в България са имали фирма и тя е трябвало често да пътува заради фирмата и затова, че в
този период майка й е била не добре, като сочи че за нея официалната им раздяла е от месец
март 2021 година, кагото ищеца я е уведомил, че ще живее с Камелия Босилкова. Сочи, че
когато се е прибирала в Р. България е ходила при майка си, която била на хемодиализа.
Твърди, че има апартамен, които е закупен от нея преди брака, но тъй като не е имала
средства същия е бил заложен. Твърди, че последното семейно жилище което е било
закупено от съпрузите и е тяхна собственост е това в гр. Калгари, а последното в което са
живяли като семейство без значение, че не е тяхна собственост е това в Доха Катар. Твърди,
че е изнесла нещата се от жилище в гр. София на ул. „Бузлоджа“ през 2018г., тъй като ищеца
е искал д аправи ремонт.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Относно прекратяването на брака: Видно от удостоверение за граждански брак /л. 4 от
делото/ страните са сключили брак на 10.07.2011 година в гр. София, Столична Община,
Район „Оборище“. От събраните по делото доказателства и съобразно становищата на
страните съдът приема за установено обстоятелството, че между страните е настъпило
физическо и духовно отчуждение /свиделите Илиана И. Николова и Галина Христова
Василева, чиито показания съдът кредитира като логични и непротиворечиви/. От
показанията на св. И. се установява, че ответницата е изнесла нещата си от жилището на
странтие находящо се в гр. София, ул. „Бузложда“ през 2018г., както и че имат проблеми от
около 2018-2019 година. Свидетлката сочи, че ищеца е имал три договора с катарска фирма,
като на практика е живял в Катар, както и че ако не е живял в катар е живял в гр. София, в
жилището на ул. „Бузложда“, както и че много е пътувал в чужбина. Твърди, че ищеца е
живял постоянно в Канада 2006- 2007 след което в Катар и в България, както и че към
момента живее в България в жилището му в гр. ****** От показанита на св. Василева, се
установява, че ответницата пролеттта на 2021 година е в тежко състояние, поради това, че е
загубила надежда да възтанови брака си, както и че е живяла в жилище в гр. *******.
Свидетелката сочи, че ответницата има апартамент гр. Шумен и два апартамента в гр.
София, както и че ползва имот собственост на фирмата им с ищеца. Свидетлката сочи, че
през годините ответницата е била в Доха, Калгари и София. Свидетлката сочи, че още
третата или четвъртата година от брака ищеца е споделил на ответницата за извънбрачни
връзки, като въпреки това те са решили да съхранят семейството си. Твърди, че е разбрала
на една среща с приятелки, че ищеца има връзка с лице на име Деси. При така установените
факти за отношенията между съпрузите съдът намира, че бракът им е дълбоко и
непоправимо разстроен, доколкото брачната връзка няма предписаното от закона и добрите
нрави съдържание, поради което следва да бъде прекратена.
Относно вината: Съгласно чл. 49, ал. 3 СК с решението за допускане на развода съдът се
произнася и относно вината за разстройството на брака, ако някой от съпрузите е поискал
това. Искане за това е направено и от двете страни в настоящото производство. Съдът с
3
оглед събраните по делото доказателства, че вина за разстройството на брака има съпругат.
От показанията на св. Василева се установява, че ответника е имал извън брачна връзка с
лице на име Деси, както и че по време на барака си с ответницата, още дори в началото,
ищеца сам и е споделял за извънбрачни негови връзки. Не се установи в хода на процеса
виновно поведение на ответницата което да е довело влошаване на отношенията между
съпрузите респективно до дълбокото и непоправимо разстройство на барака. Предвид това
съдът намира, че изключителна вина за разстройството на брака има ищеца.
Относно ползването на семейното жилище: По делото е представен Нотариален акт за
покупко продажба на право на строеж № 129, том IV, рег. № 8943, дело № 620/2006г., видно
от което ищеца е собстеник на апаргамент № 4, находящ се в *******
От представения по делото Нотариален акт за покупко продажба на недвижими имоти (л.
126- 129 от делото), ищеца е придобил на 13.04.2010 г. недвиджим имот, апартамент № 4 в
гр. София, р-н „*******заедно с избено помещение № 4 и избено помещение № 5, както и
парко места № 7 и № 8. От представения сертификат за исторически документ за
собственост на земя се установява, че ищеца има пълно право на собственост на земя/имот в
гр. Калгари. (л. 130 от делото).
Предоставянето за ползване на семейното жилище е последица от развода между
страните, като съставлява елемент от имуществените последици на прекратяването на брака,
а в процесуално отношение представлява отделна искова претенция. Съгласно чл. 56, ал. 1,
изр. 1 СК при допускане на развода, когато семейното жилище не може да се ползва
поотделно от двамата съпрузи, съдът предоставя ползването му на единия от тях, ако
той е поискал това и има жилищна нужда. Според § 1 ДР СК и съгласно разясненията в
незагубилото значение ППВС № 12/1971 г., семейно е жилището, което е било обитавано от
съпрузите и ненавършилите пълнолетие деца преди раздялата. По делото е безспорно, че на
това условие отговаря жилището - апартамент, находящ се в гр. София, жк. „Кремиковци“,
бл. 38, ет.2, ап. 3. В случая се твърди, че жилището е придобито по време на брака, а именно
на 30.06.1993г. с лични средства на ищеца. Важно е да се знае, че собствеността върху
жилището не е от значение за неговата квалификация като семейно. То може да е
собственост на съпрузите, на единия от тях, на техни близки или на трети лица, като е
нужно съпрузите да живеят в него или да се живяли в него непосредствено преди раздялата
им.
С оглед гореизложеното съдът намира, че последното жилище в което страните са живели
като семейство е това на територията на гр. Доха Катар. Това е така, тъй като ищцата в хода
на изслушването си о реда на чл. 59, ал. 9 от СК изрично заявява, че последното жилище в
което страните са живеели като семейство независимо, чия собственотс е то е това в катар,
тъй като тя твърди, че заедно са заминали за Катар през 2017 година. В подкрепа на това е и
заявеното от ищеца, че фактическата раздяла между страните е настъпила 2018 година.
Извода на съда досежно семейното жилище остава непроменен от обстоятелството къде са
били адресно регистрирани страните, тъй като от доказателствата по делото в това число и
свидетелските таки по безспорен начин се установява, че в различни периоди по време брака
4
на страните същите са живеели в България, Канада и Катар, ищеца е и Канадски гражданин,
а ответницата има постоянно пребиваване на територията на тази държава, поради което е
огично съпрузите да имат адресна регистрацията на територията на тази държава, както
имат и на територията на Р. България. Предвид това и доколкото по делото няма искане за
предоставяне ползването именно на това жилище съдът намира, че претенциите на ищеца и
на ответницата, ищец по насрещния иск следва да бъдат оставени без уважение.
Относно фамилното име: На основание чл. 326 ГПК съдът следва да разгледа въпроса за
фамилното име. В случая ответницата В. Н. С.ова - К., при сключване на брака е променила
фамилното си име от С.ова на С.ова - К., като именно тя разполага с процесуална
легитимация да иска промяна на фамилното име по реда на чл. 53 от СК. Ответницата не е
отправила такова искане, поради което и след прекратяване на брака съпругата ще продължи
да носи фамилното име придобито по време на брака, а именно - С.ова - К.. В каквато
връзка е отпарвеното и от нейна страна искане да запази брачното си фамилно име.
Относно разноските: С оглед изхода на делото на основание чл. 329, ал. 1 ГПК
разноските по делото следва да бъдат поети от ищеца, които е виновният за разстройството
на брака съпруг. Държавната такса при решаване на делото по иска за развод съдът определя
на 50,00 лв. съобразно чл. 6, т. 2 от ТДТКССГПК, като същата следва да се възложи на
ищеца. Ищеца следва да бъде осъден и да заплати наплавените от ответната страна разноски
за един адвокат в размер на 1200,00 лева ( л. 68 от делото).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 44, т. 3 вр. чл. 49, ал. 1 СК С РАЗВОД БРАКА, сключен
на 10.07.2011 година в гр. София, за което е съставен акт за граждански брак №
0172/10.07.2011 година на Столична Община, Район „Оборище“, между А. Николов К., ЕГН
**********, и В. Н. С.ова - К., ЕГН: **********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО
РАЗСТРОЕН ПО ВИНА НА СЪПРУГА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ иска на основание чл. 56, ал. 1 пр. 1 от СК на А. Николов К.,
ЕГН ********** за ПРЕДОСТАВЯНЕ ползването на семейното жилище, находящо се гр.
********
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ иска на основание чл. 56, ал. 1 пр. 1 от СК на В. Н. С.ова -
К., ЕГН: ********** за ПРЕДОСТАВЯНЕ ползването на семейното жилище, находящо се
Канада, гр. Калгари, провинция Алберта.
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака съпругата В. Н. С.ова - К., ЕГН:
********** да продължи да носи брачното си фамилно име – С.ова - К..
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК А. Н.К., ЕГН **********, да заплати по
сметка на СРС сумата 50,00 лв., държавна такса при решаване на делото по иска за развод.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК А. Н.К., ЕГН **********, да заплати
5
направените от В. Н. С.ова - К., ЕГН: ********** разноски за един адвокат в размер на
1200,00 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6