№ 229
гр. Ихтиман, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Радослава М. Йорданова
при участието на секретаря Лиана Цв. Тенекева
като разгледа докладваното от Радослава М. Йорданова Гражданско дело №
20221840100748 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по повод подаден иск по реда на чл. 422
ГПК, вр. чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ от „*“ АД, ЕИК:*, седалище/адрес на управление: гр. София,
бул. „*“ № 51Д, против *, ЕИК: *, седалище/адрес на управление: гр. София, пл.“*“ № 3 за
установяване на съществуване на вземане в размер на 431,45 лева – главница по издадена
Заповед № 1976 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 17.01.2022г., ведно
със законната лихва от 10.12.2021 г. до датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.
В исковата молба се твърди, че ищецът е изплатил застрахователно обезщетение по
щета № 0000-1261-18-202754 по застраховка „Каско“, във връзка с настъпило на 28.03.2018
г. застрахователно събитие при преминаване на лек автомобил през необезопасена и
необозначена неравност на АМ Тракия посока гр. София на км. 24, вследствие на което са
настъпили материални щети по автомобила. За произшествието е бил съставен протокол за
ПТП № 1409265 от 28.03.2018 г. На 25.06.2018 г. е било изплатено застрахователно
обезщетение на собственика на автомобила в размер на 326,92 лева. Сочи се, че ищецът е
встъпил в правата на увредения срещу причинителя на вредата, за това което е платил. АПИ
в качеството си на собственик на пътя съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 19, ал. 2, т. 3
ЗП е длъжна да стопанисва и поддържа в изправност повереното й имущество и носи
отговорност за причинените вреди на трети лица. Отправена е покана на 09.08.2018 г., като
претендираната сума не е възстановена. Претендират сторените разноски
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, в който оспорва исковете
по основание и размер. Твърди се, че представеният протокол за ПТП е непълен, неточен и
противоречив и не установява по несъмнен начин механизма и условията, при които е
настъпило произшествието. Навеждат се доводи за това, че по делото няма данни събитието
не представлява изключен застрахователен риск съгласно общите условия на дружеството.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни
1
доказателства, и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, приема следното от фактическа
страна:
Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК, който е допустим, тъй
като е налице правен интерес от предявяването му, което се доказва от приложеното ч.гр.д.
№ 70965/2021 г. по описа на Софийския районен съд, по което срещу ответника е издадена
Заповед № 1976/17.01.2022 г. за изпълнение по чл.410 ГПК за сума в размер на 326,92 лева
главница, представляваща изплатено от заявителя на 25.06.2018 г. застрахователно
обезщетение, 104,53 лева – мораторна лихва за периода от 13.09.2018 г. до 16.11.2021 г.,
както и законната лихва от 10.12.2021 г. /датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на задължението. Срещу заповедта за
изпълнение е постъпило възражение от страна на длъжника.
От представената по делото преписка по щета № 000-1261-18-202754 от 30.03.2018
г., включваща уведомление за настъпило застрахователно събитие по застраховка „Каско“
на МПС, опис-заключение за щета, експертиза и доклад и преводно нареждане от
25.06.2018 г., се установява, че ЗК «*» АД във връзка с възникнало на 28.03.2018 г. ПТП,
при което е увреден лек автомобил „БМВ 525“, рег. № *, управляван от И. Ж. *, е изплатило
застрахователно обезщетение в размер на 326,92 лева, включващо стойност на повредата в
размер на 182,92 лева и покрит разход за репатриране на автомобила в размер на 144 лева.
В цитираното уведомление за настъпило застрахователно събитие по полица „Каско“
на МПС водачът на автомобила е заявил, че на 28.03.20181 г., движейки в района на 24 км
на АМ „Тракия“ в крайна лява лента е попаднал на дупка на пътното платно, в резултат на
което е била срязана задна лява гума и е подбита джантата.
Това обстоятелство е установено от приложения протокол за ПТП №
1409265/28.03.2018 г., в който е отразено, че автомобилът „БМВ 525“, рег. № * се е движел в
лява лента на АМ „Тракия“, посока София и в района на 24 км поради дупка на пътното
платно, минавайки през нея, спуква задна лява гума, като реализира ПТП с материални
щети.
Съгласно приложената фактура от 29.03.2018 г. И. М. е заплатил сумата от 144,00
лева за репатриране на автомобила „БМВ 525“ от с. Вакарел до гр. София.
На 13.08.2018 г., видно от представената обратна разписка, на Областно пътно
управление – София е била връчена регресна покана по щета № 000-1261-18-202754 за
заплащане на сумата от 326,92 лева, включваща изплатеното застрахователно обезщетение.
От заключението на изготвената автотехническа експертиза, което съдът кредитира
като обективно и безпристрастно се установява, че механизмът на настъпилото на
28.03.2018 г. е свързан с преминаване дупка на пътното платно, вследствие на което се е
спукала задна лява гума и се е получило подбиване /изкривяване/ на джантата. Според
вещото лице нанесените щети на превозното средство отговарят да са в пряка и
непосредствена причинно-следствена връзка с произшествието, описано в протокола за
ПТП, като стойността на необходимия ремонт по средни пазарни цени възлиза на 214,52
лева. При разпита си в съдебно заседание вещото лице поддържа заключението си, като
твърди, че в протокола за ПТП няма данни за размера на дупката, поради което и не може да
даде заключение относно обстоятелството дали е можело да бъде избегната.
От показанията на водача на лекия автомобил „БМВ 525“, И. М., се установява, че е
възприел наличието на дупка в лявата лента за движение на магистралата в последния
момент, опитал се да я избегне, но със задната си гума попаднал в дупката, вследствие на
което се спукала гумата на автомобила. Подал сигнал на телефон 112,
2
От правна страна
В производството по чл. 422 ГПК за установяване на вземане ищецът следва да
докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът – възраженията си срещу него.
Доказателствената тежест за спорните факти се разпределя с оглед на твърденията на
страните, т.е. ищецът дължи пълно и главно доказване на фактите, въз основа на които
претендира изпълнение от ответника.
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1.
причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи от неизпълнение на
договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при
или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или 3. собственика на вещта и
лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на
застрахования по чл. 50 ЗЗД. Елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба,
които подлежат на доказване, са: наличие на застрахователен договор, възникване на
застрахователно събитие - покрит риск по застрахователния договор, изплащане на
застрахователно обезщетение и встъпване, съобразно закона, както и установяване
причинителя на вредата и размера на същата.
В случая от представените по делото доказателства се установи, че е съществувал
застрахователен договор между увреденото лице и ищеца, като на 28.03.2018 г. е възниквало
застрахователно събитие.
Установява се и че застрахователят е изплатил застрахователно обезщетение в размер
на 326,92 лева, т.е. са налице основанията за встъпване в правата за застрахования.
От приложения по делото протокол за ПТП се установява наличието на пътното
платно на необезопасена и необозначена дупка в района на 24 км на АМ „Тракия“, лявата
лента за движение, а от изслушаната автотехническа експертиза - че застрахователното
събитие е настъпило при попадане на застрахования лек автомобил в дупката на пътя, т.е. е
установен механизмът на ПТП, довел до увреждането на автомобила. Следва да се има
предвид, че съгласно формираната по реда на чл. 290 ГПК съдебна практика /решение № 15
от 25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г., ТК, I ТО; решение № 85/28.05.2009 г. по т. д.
№ 768/2008 г. на ВКС, ТК, II ТО, решение № 98/25.06.2012 г. по т. дело № 750/2011 г. на
ВКС, II ТО и др./, протоколът за ПТП, издаден от служител на МВР в кръга на
правомощията му в установената форма и ред, представлява официален свидетелстващ
документ. Като такъв той се ползва не само с обвързваща формална доказателствена сила
относно авторството на документа, но съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК и със задължителна
материална доказателствена сила, като съставлява доказателство за факта на направени пред
съставителя изявления и за извършените от него и пред него действия. Съставителят
удостоверява пряко възприети от него факти при огледа, относими за определяне на
механизма на ПТП, като местоположението на МПС, участници в ПТП, характера и вида на
нанесените щети, пътните знаци и маркировката на мястото на произшествието и други.
При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като
официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори
верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване, с
оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа.
Съгласно § 1, т. 37 от ДР на ЗДвП, "препятствие на пътя" е нарушаване целостта на
пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя
и създават опасност за движението. Във всички случаи наличието на дупка на пътното
3
платно представлява нарушаване на целостта на пътното покритие и създава непосредствена
опасност за движението.
Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция
„Пътна инфраструктура“, която съобразно чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата осъществява
дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства е установено, че
застрахователното събитие е настъпило в участък от пътя, който е част от републиканската
пътна мрежа и отговорността за неговото поддържане е на ответника – Агенция „Пътна
инфраструктура“. Това означава, че възложител на работата по смисъла на чл. 410, ал. 1, т.
2 КЗ, свързана с ремонта и поддържането на пътя, където е настъпило застрахователното
събитие, е именно Агенция „Пътна инфраструктура“. Налице е бездействие на ответника,
тъй като пътят не е поддържан и не е сигнализиран за наличие на препятствия по него, от
което е причинена вредата на автомобила. Затова и според настоящия състав това
противоправно бездействие е основание за ангажиране отговорността на ответника в
качеството му на възложител на работата при условията на чл. 49 ЗЗД.
По делото няма каквито и да е доказателства, че с поведението си водачът на лекия
автомобил е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат – нито, че се е движил с
несъобразена скорост, нито, че е употребил алкохол, както и каквото и да е друго
обстоятелство, което може да обуслови извода, че е налице съпричиняване на вредите.
Размерът на дължимото регресно обезщетение е обусловен от стойността на вредите
по средната им пазарна стойност, която съобразно приетото заключението на
автотехническата експертиза към момента на настъпването им е по-висока от изплатеното
обезщетение.
Във връзка с претенцията за заплащане на законната лихва за забава, съдът съобрази,
че представената по делото регресна покана е връчена на ответника на 13.08.2018г., като с
нея не е даден срок за изпълнение, поради което от 14.08.2018 г. ответникът е бил в забава.
В случая ищецът претендира заплащане на обезщетение за забава за периода от 13.09.2018 г.
до 16.11.2021 г., чийто размер, определен по реда на чл.162 ГПК с електронен лихвен
калкулатор възлиза на претендирания от 104,53 лева..
Ето защо, съдът приема, че така предявеният иск за установяване на вземане е
основателен и следва да бъде уважен изцяло.
По разноските:
При този изход на спора по делото, в съответствие с чл. 78, ал. 1 ГПК право на
разноски има ищецът. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 12 от Тълкувателно
решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство – заплатена държавна
такса в размер на 25,00 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева. В
исковото производство освен заплатената държавна такса в размер на 75,00 лева и
юрисконсултско възнаграждение в размер на 50,00 лева в полза на ищеца следва да бъдат
присъдени и заплатените възнаграждения на вещото лице по САТЕ в размер на 300 лева,
както и 50,00 лева за възнаграждение на разпитания свидетел.
Воден от горното С Ъ Д Ъ Т
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че *, ЕИК: *, седалище/адрес на управление: гр.
София, пл.“*“ № 3 на основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ дължи на ЗК „*“ АД, ЕИК:*,
седалище/адрес на управление: гр. София, бул. „*“ № 51Д сумата от сумата от 326,92 лв.
триста двадесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по щета № № 000-1261-18-202754 от 30.03.2018 г., сумата от
104,53 лв. /сто и четири лева и петдесет и три стотинки/ - обезщетение за забава за периода
от 13.09.2018 г. до 16.11.2021 г., както и законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.12.2021 г., до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА Агенция "Пътна инфраструктура", ЕИК * седалище и адрес на управление
гр. София, пл. „*“ № 3 ДА ЗАПЛАТИ на ЗК „*“ АД, ЕИК:*, седалище/адрес на управление:
гр. София, бул. „*“ № 51Д кумата от 550,00 лв. /петстотин и петдесет лева/ - разноски в
заповедното и исковото производство.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните
пред Софийски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Ихтиман: _______________________
5