№ 1140
гр. Перник, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Лора Р. Стефанова
при участието на секретаря Десислава Ст. Дрехарска
като разгледа докладваното от Лора Р. Стефанова Гражданско дело №
20221720103905 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по отрицателен установителен иск с правна
квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 110 и сл. от ЗЗД.
Образувано е по искова молба, предявена от М. И. П., ЕГН **********
от гр. ************, Е. И. Б., ЕГН ********** от ************** и С. И. Б.,
ЕГН ********** от ************* против „Топлофикация - Перник“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ „Република“, представлявано от изпълнителния директор Ч.С.
Ищците твърдят, че са единствени наследници по закон на И. Й. Б.,
починал на *********, като всеки от тях наследява 1/3 идеална част от
наследството му.
Сочат, че с издаден изпълнителен лист по частно гражданско дело №
5471/2009 г. по описа на Пернишки районен съд наследодателят им – И. Й. Б.
е осъден да заплати на „Топлофикация - Перник“ АД сумата от 1827.15 лв.,
представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода
01.12.2007 г. – 30.04.2009 г., ведно със сумата от 259.88 лв., считано за
периода 30.01.2008 г. – 14.10.2009 г. и законната лихва върху главницата,
считано от 29.10.2009 г. до окончателното плащане, както и разноски в
размер на общо 132.61 лв.
Твърдят, че по така издадения изпълнителен лист е образувано
изпълнително дело № 2006/2010 г. по описа на ДСИ при ПРС, по което
последното изпълнително действие е извършено на 11.08.2011 г., а по- късно
и изпълнително дело № 1210/2013 г. по описа на ЧСИ С. Д., с район на
действие ОС – Перник, последното изпълнително действие, по което е
извършено през 2013 г.
Счита, че вземането, обективирано в изпълнителния лист е погасено по
1
давност. Независимо от това, твърди, че въз основа на същия изпълнителен
лист по молба от 03.08.2021 г. е образувано изпълнително дело № 1656/2021
г. по описа на ЧСИ А. В., с район на действие ПОС.
Искането към съда е да признае за установено по отношение на
ответника, че ищците, в качеството им на наследници по закон на И. Й. Б.,
починал на ********* в гр. Перник, не му дължат сумата от 1827.15 лв.,
представляваща стойността на неплатена топлинна енергия за периода
01.12.2007 г. – 30.04.2009 г., ведно обезщетение за забава в размер на 259.88
лв., считано за периода 30.01.2008 г. – 14.10.2009 г. и законната лихва върху
главницата, считано от 29.10.2009 г. до окончателното плащане, както и
разноски в размер на общо 132.61 лв., за което вземане на 24.10.2012 г. е
издаден изпълнителен лист по ЧГД № 5471/2009 г. по описа на Районен съд –
Перник и е образувано изпълнително дело № 1656/2021 г. по описа на ЧСИ
А. В., с район на действие ПОС.
Заявена е претенция за присъждане на направените по делото разноски.
Исковата молба с приложенията е връчена на ответника. В срока по чл.
131 от ГПК е постъпил писмен отговор.
Ответникът счита иска за допустим, но неоснователен. Счита, че
погасителната давност за спорното вземане не е изтекла тъй като е прекъсвана
многократно с действията, извършени по изпълнително дело № 1210/2013 г.
по описа на ЧСИ С. Д. и по изпълнително дело № 1656/2021 г. по описа на
ЧСИ С.Б.
Искането към съда е да отхвърли предявения иск. Заявена е претенция
за присъждане на направените разноски. Направено е възражение срещу
размера на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение,
като е посочено, че при уважаване на иска такова следва да се присъди в
минимално предвидения размер в Наредба № 1/2004 г.
В съдебно заседание ищците, редовно призовани не са се явили и не са
били представлявани. В съдебно заседание, проведено на 23.09.2022 г. е
докладвана молба, подадена от пълномощника им, адв. К. П., с която се
поддържа предявения иск. Искането към съда е да го уважи и да присъди
направените по делото разноски. Заявено е възражение за прекомерност на
претендираното юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител
юрисконсулт С. поддържа отговора. Оспорва предявения иск. Моли съда да
го отхвърли. Претендира разноски.
Съдът като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе
предвид наведените от страните доводи и обсъди събраните по делото
доказателства, намери следното:
Искът е процесуално допустим.
Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от
приложеното като доказателство копие от изпълнително дело № 1210/2013 г.
по описа на ЧСИ С. Д., с район на действие ПОС и удостоверение за
наследници изх. № 22/ГРС-934/10.02.2022 г.
От тях е видно, че ищците са единствени наследници по закон на И. Й.
Б., починал на ********* в гр. Перник и че срещу наследодателят им е
образувано изпълнително дело № 1210/2013 г. по описа на ЧСИ С. Д. за
принудително събиране на спорното вземане, за което в полза на ответника на
2
24.02.10 г. е издаден изпълнителен лист въз основа на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 29.10.2009 г. по ЧГД №
5471/2009 г. по описа на Районен съд – Перник.
По силата на чл. 60, ал. 1 от ЗН ищците отговарят за задължението на
своя наследодател, съразмерно с дяловете си в наследството и на основание
чл. 429, ал. 2 от ГПК издаденият срещу последния изпълнителен лист има
сила и по отношение на тях.
Така изложеното обосновава правния интерес на ищците да предявят
настоящия иск за установяване, че вземането на ответника срещу
наследодателя им не съществува.
Разгледан по същество искът е частично основателен.
От приетите писмени доказателства, преценени от съда в съответствие с
чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК се установява следното:
С изпълнителен лист, издаден на 24.02.2010 г. въз основа на заповед за
изпълнение на парично задължение от 29.10.2009 г. по ЧГД № 5471/2009 г. по
описа на ПРС наследодателят на ищците – И. Й. Б. е осъден за заплати на
„Топлофикация - Перник“ ЕАД сумата от 1827.15 лв., представляваща
главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2007 г. до
30.04.2009 г., включително сумата от 259.88 лв., представляваща законна
лихва за забава на месечните плащания за периода от 30.01.2008 г. до
14.10.2009 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението- 29.10.2009 г. до окончателното плащане, както и
направените по делото разноски в размер на 132.61 лв.
Видно от отбелязванията върху гърба на изпълнителния лист, за
принудително събиране на вземането е образувано изпълнително дело №
2006/2010 г. по описа на ДСИ при ПРС. По него принудително са събрани
суми както следва: на 22.03.2010 г. – 41.00 лв. – държавна такса; на 02.06.2010
г. – 40.47 лв. – за взискателя; на 29.06.2020 г. – 10.47 лв. – преведени на
взискателя; на 02.08.2010 г. – 45.47 лв. – на взискателя; на 27.08.2010 г. –
60.47 лв. – преведени на взискателя; на 05.10.2020 г. – 60.47 лв. – преведени
на взискателя; на 02.12.2010 г. – 21.19 лв. и още 60.47 лв. – за взискателя; на
05.01.2011 г. – 60.47 лв. – за взискателя; на 01.02.2011 г. – 60.47 лв. – за
взискателя; на 28.02.2011 г. – 60.47 лв. – за взискателя; на 31.03.1022 г. – 60.47
лв. – за взикателя; на 03.05.2021 г.- 60.47 лв. – за взискателя; на 02.06.2011 г. –
23.12 лв. – преведени на взискателя и 37.35 лв. – дължима такса; на 30.06.2011
г. – 60.47 лв. – преведени на взискателя; на 29.07.2011 г. – 60.47 лв. –
преведени на взискателя; на 03.09.2011 г. – 60.47 лв. – за взискателя.
С постановление от 06.11.2013 г. ЧСИ е констатирал прекратяване на
изпълнителното производство по изпълнително дело № 2006/2010 г. на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Отразено е, че призовката за доброволно
изпълнение е връчена на длъжника на 23.03.2010 г. и последното
изпълнително действие по делото е извършено на 11.08.2011 г.
С молба от 19.12.2013 г. ответникът е поискал образуване на ново
изпълнително дело въз основа на същия изпълнителен лист. Въз основа на
молбата е образувано изпълнително дело № 1210/2013 г. по опис ана ЧСИ С.
Д..
От изготвените справка и покана за доброволно изпълнение по същото,
се установява, че с извършените плащания по изп. д. № 2006/2010 г. по описа
3
на ДСИ в общ размер от 967.52 лв. са погасени държавните такси по
изпълнението, присъдените с изпълнителния лист разноски в размер на 132.61
лв., начислената законна лихва към момента на плащанията, присъдената с
изпълнителния лист лихва за забава в размер на 259.88 лв. за периода от
30.01.2008 г. до 14.10.2009 г. и част от главницата в размер на 68.30 лв. От
спорното вземане е останала дължима сумата от 1758.85 лв. – представляваща
част от главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2017 г.
до 30.04.2009 г.
На 21.02.2014 г. частният съдебен изпълнител е изпратил до длъжника
покана за доброволно изпълнение, която му е връчена на 18.03.2014 г.
На 11.02.2015 г. е изпратено запорно съобщение до НОИ, РУ „СО“ –
Перник за налагане на запор върху вземането за пенсия на длъжника. На
16.02.2015 г. е постъпил отговор от НОИ, ТП – Перник, в който е посочено,
че лицето е починало, поради което не може да бъде наложен запор. С
разпореждане на ЧСИ от 20.09.2015 г. са дадени указания на взискателя за
внасяне на държавна такса за снабдяване с удостоверение за наследници.
С идентични молби от 04.03.2015 г., от 06.03.2015 г. и от 03.04.2015 г.
взискателят е поискал ЧСИ да извърши проучване на доходите и
имущественото състояние на длъжника и да наложи необходимите за
принудителното изпълнение запори и възбрани.
С писма от 03.08.2015 г. и от 06.08.2015 г. ЧСИ е изискал информация
от ОДМВР – Перник за регистрирани на името на И. Й. Б. моторни превозни
средства, от отдел МДТ – гр. Перник – за притежаваните от същия движими
вещи, недвижими имоти и Б.и сметки, от Служба по вписвания при ПРС –
информация за вписвания, отбелязвания и заличавания.
С писмо, постъпило на 17.08.2015 г. ЧСИ е уведомен за наличие на
регистрирано МПС на името на длъжника – И. Й. Б.. С разпореждане от
20.09.2015 г. е разпоредено налагането на запор на МПС. Запорното
съобщение е изпратено до ОДМВР – Перник на 25.09.2015 г. и е получено на
12.10.2015 г.
На 14.08.2015 г. е постъпило писмо от Д „МПТ“ на община Перник за
декларирано недвижимо имущество от И. Й. Б.. С разпореждане ЧСИ е дал
указания за взискателя за внасяне на държавна такса за вписване на възбрана.
На 27.08.2015 г. е получена информация от Служба по вписванията,
която е приложена към изпълнителното дело.
С разпореждане от 16.01.2016 г. ЧСИ отново е указал на взискателя да
внесе такса за снабдяване с удостоверение за наследници на длъжника.
Такова е изискано от община Перник със съобщение от 17.02.2017 г.
Постъпило е на 07.06.2017 г. с писмо на община Перник.
На 05.06.2018 г. ЧСИ е констатирал прекратяване на изпълнителното
производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, поради неизвършване
на изпълнителни действия от взискателя в продължение на две години.
При доказателствена тежест на ответника не се установи да е
образувано следващо изпълнително дело за принудително събиране на
спорното вземане. Соченото от страните като такова – ИД № 1656/2021 г. по
описа на ЧСИ А. В. е изискано и приложено по делото. От него е видно, че то
е образувано въз основа на друго изпълнително основание и между страни,
различни от страните в настоящото производство. Затова настоящият състав
4
намира за недоказано твърдението за извършени изпълнителни действия
срещу ищците по ИД № 1656/2021 г. по описа на ЧСИ А. В..
Предвид така установените факти, от правна страна съдът намира
следното:
Разпоредбата на чл. 439, ал. 2 от ГПК предвижда възможност за
длъжника по изпълнително дело в исков процес срещу взискателя да
установи, че поради факти, осъществени след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание,
вземането му е престанало да съществува.
Ищецът твърди, че вземането на ответника се е погасило, поради
изтичане на давностен срок съгласно чл. 110 и следващите от ЗЗД. Изтеклият
давностен срок е фактът, на който ищецът основава исковата си претенция.
Предвид диспозитивното начало в гражданското производство, съдът дължи
произнасяне само по въведеното от ищцовата страна основание.
В случая част от спорното вземане е погасено чрез принудителното му
събиране по изпълнително дело 2006/2010 г. по описа на ДСИ при ПРС.
Погасени чрез плащане са присъдените с изпълнителния лист разноски в
размер на 132.61 лв., начислената законна лихва към момента на плащанията
– 03.09.2011 г., присъдената с изпълнителния лист лихва за забава в размер на
259.88 лв. за периода от 30.01.2008 г. до 14.10.2009 г. и част от главницата в
размер на 68.30 лв. За тези суми предявеният иск е неоснователен и следва да
се отхвърли.
За уважаване на иска досежно останала дължима сумата от 1758.85 лв. –
представляваща част от главница за неплатена топлинна енергия за периода
от 01.12.2017 г. до 30.04.2009 г. в тежест на ищеца е да установи, че след
влизане в сила на изпълнителното основание, в което вземането е
обективирано, е изтекъл срокът, предвиден в ЗЗД за погасяване на
последното.
В случая изпълнителното основание е такова по чл. 404, т. 1 от ГПК –
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Съдебното
производство по чл. 410 и следващите от ГПК до издаването на заповедта за
изпълнение протича, като едностранно и безспорно. След издаването на
заповедта и връчването и на длъжника, последният има възможност в срока
по чл. 414, ал. 2 от ГПК да оспори вземането, обективирано в нея, без да
излага съображенията си за това. В тази си част производството е двустранно
и спорно. Затова след изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК,
възраженията на длъжника срещу вземането се преклудират. Издадената
заповед за изпълнение влиза в сила и с обвързваща страните сила установява,
че обективираното в нея вземане, индивидуализирано по основание и размер,
съществува към момента на изтичане на срока по чл.414, ал. 2 от ГПК.
Така установеното вземане може да се оспорва само по реда на чл. 424
от ГПК при наличие на новооткрити обстоятелства или нови писмени
доказателства от съществено значение за делото, които не са могли бъдат
известни до изтичане на срока за възражение и по реда на чл. 439 ГПК - въз
основа на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството по което е издадено изпълнителното основание.
Затова издадената и влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК, по своите последици се приравнява на съдебно
решение, с което е установено вземането, по смисъла на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД и
5
срокът, с изтичането, на който признатото с нея вземане се погасява е пет
години. /в този смисъл решени по гр. д. № 2884/2021 г. на ВКС, решение по т.
д. № 1562/2015 г. на ВКС, решение по гр. д. № 1722/2021 г. на ВКС и други /.
Спорен между страните е въпросът изтекъл ли е към момента на
приключване на съдебното дирене по настоящото дело, предвиденият в чл.
117, ал. 2 от ЗЗД погасителен давностен срок, като ответникът основава
възраженията си на многократните му прекъсването на основание чл. 116 от
ЗЗД.
Началният момент на срока по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД е влизането в сила
на изпълнителното основание, в което е обективирано вземането. С оглед
доказателствата по делото, за такъв следва да се приеме, моментът на
издаване на изпълнителния лист – 24.02.2010 г.
Съгласно чл. 116 от ЗЗД давностният срок прекъсва: с признаване на
вземането от длъжника; с предявяване на иск или възражение или на искане
за почване на помирително производство; с предприемане на действия за
принудително изпълнение.
Основанията за прекъсване на погасителната давност са изчерпателно
изброени и съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от настъпването им започва да тече
нова давност.
В т. 10 от Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. на ВКС по
тълкувателно дело № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС са дадени разяснения
относно нормата на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД, а именно кои действия, извършени
в хода на изпълнителното производство прекъсват давността. Това са всички
изпълнителни действия в рамките на определен изпълнителен способ -
независимо дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето
по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ, като например: насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на
опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването
на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Изрично е посочено, че не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на
изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно
изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др.
В настоящия случай, от отбелязванията върху изпълнителния лист,
следва изводът, че по изпълнително дело № 2006/2010 г. по описа на ДСИ са
извършвани изпълнителни действия по смисъла на чл. 116, б. „в“ от ЗЗД,
които многократно са прекъсвали давността. Последното такова е на
03.09.2011 г. – постъпили суми от длъжника.
От приложеното изпълнително дело № 210/2013 г. по описа на ЧСИ С.
Д. се установява, че първото изпълнително действие по него е извършено на
13.02.2015 г., когато е разпоредено налагането на запор на пенсията на
длъжника И. Й. Б.. От представеното удостоверение за наследници е видно,
че към тази дата длъжникът е починал. Неговата смърт е настъпила на
6
*********, след получаване на поканата за доброволно изпълнение на
18.03.2014 г. Затова и на основание чл. 428, ал. 3 от ГПК, за да бъдат валидни
следващите действия по изпълнението е било необходимо изпращането на
покана за доброволно изпълнение на наследниците. С разпореждане от
20.09.2015 г. ЧСИ е съобщил на взискателя да внесе такса за снабдяване с
удостоверение за наследници, необходимо за конституиране на надлежен
длъжник и продължаване на изпълнителното производство. Такава е внесена
на 09.11.2015 г. Удостоверението е изискано с писмо от 17.02.2017 г. и е
постъпило на 07.06.2017 г. Наследниците на длъжника не са конституирани
като страни в изпълнителното производство и не са им изпращани покани за
доброволно изпълнение. Затова настоящият състав счита, че нито едно от
действията по ИД № 1210/2013 г. не е прекъснало давността и последното
прекъсване е на 03.09.2011 г.
На основание чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от тази дата е започнал да тече нов
давностен срок. Същият е изтекъл на 03.09.2016 г. Дори да се приеме, че през
периода от настъпване смъртта на длъжника на ********* до установяване на
наследниците му, с постъпване по изпълнителното дело на удостоверение за
наследници на 07.06.2017 г. , на основание чл. 432, ал. 1, т. 2, във вр. с чл. 229,
ал. 1, т. 2 от ГПК изпълнението е спряло и взискателят е бил обективно
възпрепятстван да действа, поради което давност не е текла, то такава е текла
през периодите от 03.09.2011 г. до ********* и от 07.06.2017 г. до
приключване на съдебното дирене в настоящото производство – 17.10.2022 г.
Като общият сбор от тези периоди надвишава петгодишния давностен срок по
чл. 117, ал. 2 от ЗЗД.
Предвид изложеното, искът за сумата от 1758.85 лв. – представляваща
част от главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.12.2017 г.
до 30.04.2009 г., ведно със законната лихва върху нея считано от 03.09.2011 г.
до окончателното плащане е основателен и следва да се уважи.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на
ищците следва да се присъдят направените по делото разноски в съразмерно с
уважената част от иска, а именно 70.14 лв. – платена държавна такса и 237.00
лв. адвокатско възнаграждение.
Съдът намира за основателно възражението на ответника по чл. 78, ал. 5
от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищците адвокатско
възнаграждение в общ размер от 900 лв. или всеки по 300 лв. В случая е
предявен един иск за установяване на недължимост на едно вземане,
обективирано в едно изпълнително основание. Идентични са подлежащите на
установяване факти и претенциите на ищците. Затова и с оглед фактическата
и правна сложност на делото, която се определя от разглеждането и
решаването му в две открити съдебни заседания, със събирането само на
писмени доказателства и отсъствието на обстоятелства, завишаващи
сложността му, с оглед останалите дела от същия вид, заплатеното адвокатско
възнаграждение в размер на общо 900 лв. се явява прекомерно. В полза на
ищците следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение
съразмерно с уважената част от иска, изчислена върху сумата от 300 лв.,
представляваща минимален размер на възнаграждението съгласно чл. 7, ал.
ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
По изложените съображения, Съдът
7
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 от ГПК, че М. И.
П., ЕГН ********** от гр. ************, Е. И. Б., ЕГН ********** от
************** и С. И. Б., ЕГН ********** от *************, в качеството
им на наследници по закон на И. Й. Б., починал на ********* в гр. Перник, за
което е съставен акт за смърт № ****/********* НЕ ДЪЛЖАТ на
„Топлофикация - Перник“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“, представлявано от
управителя Ч.С. поради погасяване по давност, сумата от 1758.85 лв. –
представляваща част от главница за неплатена топлинна енергия за периода
от 01.12.2017 г. до 30.04.2009 г., ведно със законната лихва върху нея считано
от 03.09.2011 г. до окончателното плащане, за което вземане на 24.10.2012 г.
е издаден изпълнителен лист по ЧГД № 5471/2009 г. по описа на Районен съд
– Перник, като ОТХВЪРЛЯ иска за останалите суми по изпълнителния лист -
разликата над 1758.85 лв. до пълния предявен размер от 1827.15 лв. - част от
главница за периода 01.12.2007 г. – 30.04.2009 г., както и за сумата 259.88
лв., лихва за забава за периода 30.01.2008 г. – 14.10.2009 г. и законната лихва
върху главницата, считано от 29.10.2009 г. до 03.09.2011 г. и разноски в
размер на общо 132.61 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Топлофикация - Перник”
АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв.
Мошино, ТЕЦ „Република”, представлявано от управителя Ч.С.да заплати на
М. И. П., ЕГН ********** от гр. ************, Е. И. Б., ЕГН ********** от
************** и С. И. Б., ЕГН ********** от ************* сумата от
общо 307.14 лв. /триста и седем лева и четиринадесет стотинки/,
представляваща направени съдебни разноски, съразмерно с уважената част от
иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Пернишки
окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
8