Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1086
гр. Русе, 05.08.2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски
районен съд ІV граждански състав
в публично заседание на осми юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
Председател : Виржиния Караджова
при
секретаря Василена Жекова
в
присъствието на прокурора ………................................
като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело
№ 111 по описа за 2020 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове с правно основание
чл.422 ГПК.
Ищецът ”ЦКБ”
АД-София твърдят, че на 01.04.2014 г. сключили с ответника Договор за
потребителски кредит за заплащане на стоки № ********** със срок на действие до
01.04.2019 г., по който те са изправна страна.На кредитополучателя била
предадена сумата от 1 041,99 лв., която той се съгласил да върне с
надбавка от 620,52 лв.Ответникът
преустановил плащанията по заема на 03.07.2017 г., от който момент му била начислена и лихва
за забава.
Твърдят, че по
ч.гр.дело № 6625/2019 г. по описа на РРС в тяхна полза срещу потребителя били
издадени заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист за главница от
461,80 лв., със законната лихва от 03.11.2019 г., 211,57 лв.- лихва за периода
03.07.2017 г. до 03.11.2019 г. и 25 лв.-разноски за производство.В срока по
чл.414 от ГПК длъжникът подал
възражение.Считат доводите му за неоснователни.
Искат да се
признае за установено по отношение на ответника, че им дължи присъдените суми
по ч.гр.дело № 6625/2019 г. по описа на РРС.Търсят се разноски за двете
производства.
Ответникът И.Т.Т. оспорва исковете. Твърди, че е погасил изцяло
задълженията си към кредитора на 19.12.2014 г.Претендира отхвърляне на исковете
и присъждане на разноски по делото.
След преценка
на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 6625/ 2019 г. по
описа на РРС, в полза на ищеца в настоящото производство са били издадени заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за дължимите от И.Т.Т. суми
по Договор за потребителски кредит №
**********/ 01.04.2014 г. в размер на 461,80 лв.–главница, със законната лихва
върху нея от 04.11.2019 г., 211,57 лв.-просрочена лихва за периода 03.07.2017
г.-03.11.2019 г. и 25 лв.- разноски за
производството.В срока по чл.414 длъжникът подал възражение, за което заявителят е уведомен на 19.12.2019 г.Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото
дело, е постъпила на 10.01.2020 г.
По делото няма
спор относно възникналите между страните отношения
по Договор за потребителски кредит за заплащане на стоки № **********/ 01.04.2014 г.-”Автомобилна
газова уредба” на стойност от 1 200 лв., от която 240 лв. били погасени от
купувача (л.27), а остатъка от 960 лв. бил преведен от ищеца в полза на
продавача.Съконтрахентите се съгласили ответникът да
дължи още 81,99 лв., представляващи разноски по отпускане на заема или обща
главница от 1 041,99 лв.Сумата следвало да бъде върната на 59 равни месечни
вноски от по 23,71 лв. и последна уравнителна вноска от 23,62 лв. в срок до
01.04.2019 г., при 13 % годишна лихва.
В чл.7 ал.8 е
казано, че кредитополучателят има право, въз основа на писмено искане до
банката, да изпълни предсрочно задължението си по договора, без да дължи лихви,
такси или други разходи.
На 26.11.2.014
г. ответникът подал до насрещната страна искане за издаване на банково
удостоверение, че до него момент няма задължение към ”ЦКБ” /л.57/.Ръкописно в
бланката най-отдолу е записано, че към 26.11.2014 г. лицето няма просрочени
задължения и кредитите му са редовни.Св.М.М.,
служител на банката, е потвърдил, че той е автор на текста и подписът там е
негов.
На 27.11.2014
г. ищецът издал на насрещната страна удостоверение в същия смисъл, което да
послужи пред ”Банка ДСК” ЕАД /л.58/.
На 18.12.2014
г. ”ЦКБ” издали удостоверение за разкритата при тях банкова сметка ***.
В хода на
производството става ясно, че на 18.12.2014 г. ответникът сключил договор за
кредит с ”Банка ДСК” /л.30-л.39, л.42/.На следващия ден, от сметката, разкрита
при новия заемодател, лицето наредило превод към банковата си сметка при ищеца
за сумата от 950 лв.Основанието, посочено в документа е ”Окончателно погасяване
на к-т”, като е записан и номерът на договора ”7681” /л.28/.Тези данни се
съдържат и в операционната бележка от същата дата /л.29/.За изпращането на
сумата е представено извлечение от банкова сметка /***.40/.На същата дата има
преведени още 1 480 лв., касаещи друг договор за кредит, сключен между страните.
Ищецът
признава постъпването на тези средства по банковата сметка на ответника,
разкрита при тях.Твърдението е, че заемополучателят
не е спазил чл.7 ал.8 от договора и не е направил изрично писмено искане до
банката, че желае предсрочното погасяване на заема.Сочи се, че е разрез с
Вътрешните правила на дружеството да извършват проверка за наличните средства
по сметки на клиенти.В този смисъл са показанията и на св.М.М..Същият
няма спомен ответникът да го е уведомявал, в качеството му на кредитен инспектор,
че желае да погаси предсрочно кредита си, нито да е изисквал съдействие да му
бъде предоставена за попълване бланка с такова съдържание.
Назначената по
делото икономическа експертиза, след запознаване с представените в
производството доказателства и извършена проверка при ищеца, се е произнесла,
че след 01.07.2014 г. на ответника бил предоставен друг кредит от ”ЦКБ” и по
сметката му са постъпвали общо средства за тяхното погасяване.От 01.08. до
26.11.2014 г. заемополучателят бил в просрочие. На втората
дата, преди издаване на удостоверението,
лицето внесло 250 лв.Към 19.12.2014 г. главницата по договора за кредит
била 938,77 лв., текуща лихва от 6,44 лв. и лихва за забава от 0,13 лв.Вещото
лице не е открило в кредитното досие на И.Т. писмено искане за предсрочно
погасяване на дълга.От страна на заемодателя бил спазван утвърдения между
страните погасителен план.Към 21.06.2017 г. по разплащателната сметка на лицето
имало 628,15 лв.На същата дата, по искане на ЧСИ, по изп.дело
№ 20178330400520 /л.86/, била преведена сумата от 608,15 лв.Вещото лице е
пояснило, че макар, като наредител да е вписан
ответника, парите са били преведени служебно от банката.На 01.07.2017 г. процесният кредит изпаднал в просрочие.След 19.12.2014 г.
няма постъпили суми, нито в брой, нито по банков път.Към датата на депозиране
на заявлението по чл.417 от ГПК дължимата главница била 461,80 лв., а
просрочени лихви за процесния период-211,57 лв. /59,73 лв.-договорна и 151,84
лв.-по чл.9 ал.1/.Експертът е потвърдил, че ако от страна на ответника е имало
искане, че желае предсрочно погасяване на кредита, преведената на 19.12.2014 г.
сума е била достатъчна за покриване на дълга.Във връзка с твърденията на
ответника, че е разполагал с удостоверение, издадено от ”ЦКБ” какъв точно по
размер е бил дълга му към м.декември 2014 г., вещото лице е докладвало, че не е
открило в кредитното досие такъв документ.
Ответната
страна е изложила твърдения, че от страна на ищеца им е било издадено
удостоверение, че отношенията им във връзка с процесния кредит са изцяло
уредени.Фактът се отрича от банката.По делото няма представено удостоверение в
посочения смисъл.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По делото безспорно се
установява, че ищецът в настоящото производство се е снабдил със заповед за незабавно
изпълнение и с изпълнителен лист по реда на чл.417 от ГПК по ч.гр.дело № 6625/2019 г. по описа на РРС за сумите,
посочени по исковата молба.Спазен е срокът по чл.415 ал.4 от ГПК, предвид окето
претенциите са допустими.
Между страните няма разногласие по въпроса, че са били обвързани от
облигационно правоотношение във връзка със сключен договор за потребителски
кредит за заплащане на стоки от 01.04.2014 г., по силата на който ищецът
предоставил на ответника изисканата сума за закупуване на избран от клиента
артикул.Спорен е моментът дали с постъпилите на 19.12.2014 г. средства по
сметката на заемополучателя, кредитът е бил погасен.Съдът намира, че в
процесния случай не се събраха доказателства ответникът да е спазил чл.7 ал.8
от договора.Няма данни лицето да е
уведомило изрично писмено банката, че желае да погаси предсрочно дълга
си.Безспорно в платежните документи е вписано основание “окончателно погасяване
на кредит”.Това обаче не съставлява искане по смисъла на чл.7 ал.8 от
договора.В чл.6 ал.2 от същия е казано какви са правомощията на банковата
институция-при наличмие на средства по сметката на кредитополучателя, в деня н
ападежа на всяка вноска, да усвои само сума, равна на съответната ежемесечна
вноска, съобразно възприетия между страните погасителен план.Не се доказа
твърдението на ответника, че от кредитодателя му е била издадено удостоверение,
че отношенията им във връзка с процесния договор са били уредени към м.декември
2014 г.В хода на производството става ясно, че през 2017 г. от наличните
средства по разплащателната сметка на клиента е бил направен превод за
погасяване на негов дълг по искане на ЧСИ, в който смисъл следва да се приеме,
че част от сумата, преведена на 19.12.2014 г. е била използвана пак от
заемополучателя.Последният не ангажира безспорни доказателства да е предприел
изискуемите се действия, за да погаси предсрочно дълга си към банката.Размерът
на претендираните от ищеца суми по заповедното производствот са потвърдени от приетата
в хода н анастоящото дело експертиза.Исковете трябва да се уважат така, както
са предявени.
При съобразяване
на т.12 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство разпределя отговорността за разходите, направени в заповедното производство.
По изложените
съображения, съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на И.Т.Т., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, чрез адв.г.П. от АК-Разград, че дължи на “Централна кооперативна банка” АД-София, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”Цариградско
шосе” № 87, със съдебен адрес:***, пл.”Хан Кубрат” № 1, чрез адв.В.Г. ***, сумата от 461,80 лв.– главница по Договор за потребителски кредит за
заплащане на стоки № **********/01.04.2014 г., със законната лихва върху нея от
04.11.2019 г., и 211,57 лв.-просрочена лихва за
периода 03.07.2017 г.-03.11.2019 г., за
което е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК
под № 3213 от 07.11.2019 г. по ч.гр.дело № 6625/ 2019 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА И.Т.Т., ЕГН **********,***, със съдебен адрес:***, чрез адв.г.П. от АК-Разград,
да заплати на “Централна
кооперативна банка” АД-София, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Цариградско шосе” № 87, със съдебен адрес:***, пл.”Хан Кубрат” № 1, чрез адв.В.Г. ***, по банкова сметка № IBAN: ***, сумата от 695 лв. -разноски по
делото и 25 лв.-разходи по заповедното производство.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в 2– седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : /п/