№ 66349
гр. София, .....................
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:..................
като разгледа докладваното от .................. Частно гражданско дело №
20251110121926 по описа за 2025 година
Производството е образувано по заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК на ........................, ЕИК .................. срещу А. К. Б. с
ЕГН: ********** за сумата от 1 000,00 лева (хиляда лева), представляваща
главница по Договор за паричен заем № 840409 от 03.04.2023 г., ведно със
законната лихва от ................. до изплащане на вземането, сумата от 151,03
лева (сто петдесет и един лева и 03 стотинки), представляваща
възнаградителна лихва за периода от ................... г., сумата от 228,64 лева
(двеста двадесет и осем лева и 64 стотинки), представляваща лихва за забава
за периода от .................., сумата от 420,97 лева (четиристотин и двадесет
лева и 97 стотинки), представляваща компенсаторна неустойка за периода
от ................... г., сумата от 250,00 лева (двеста и петдесет лева),
представляваща неустойка за забава по чл. 6, ал.2 от договора за заем.
Съдът е издал заповед за изпълнение за главницата, възнаградителната
лихва и лихвата за забава на .....................
По отношение на искането за издаване на заповед за изпълнение за
компенсаторна неустойка и неустойка за забава по чл. 6, ал. 2 от договора за
заем, съдът намира следното:
Доколкото с оглед изложените фактически твърдения от заявителя,
длъжникът има качеството на потребител по смисъла на § 13, т.1, вр. т.12 ДР
на ЗЗП, по отношение на представения договор за кредит са приложими
правилата на ЗПК и разпоредбите на чл. 143 – чл. 148 ЗЗП. Заявителят
претендира неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на
обезпечение, изразяващо се в осигуряване на поръчител или банкова гаранция.
По същество описаната претенция за неустойка излиза извън присъщите
функции и е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза
извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат
заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер
без да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни
разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава
1
принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от
неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна
оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до
допълнително увеличаване на размера на задълженията. Отделно от това по
този начин се заобикаля законът, тъй като императивната разпоредба на чл. 33,
ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на
законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за
неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от
което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение
се търси с тази неустойка, са че вземането няма да бъде събрано. Така се стига
до кумулиране на неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за
реално изпълнение, което е недопустимо.
Нищожна е и клаузата за начисляване на еднократна неустойка за забава в
размер на 25 % от главницата, тъй като влиза в пряко противоречие с чл. 33,
ал. 2 ЗПК, съгласно който при забава потребителят дължи само законната
лихва.
С оглед изложеното, заявлението за издаване на заповед за изпълнение
следва да бъде отхвърлено за посочените вземания.
Следва да се отхвърли и искането за издаване на заповед за изпълнение в
частта разноските пропорционално на отхвърлената част от заявлението за
сумата от 29,78 лв. (13,42 лв. държавна такса и 16,36 лв. юрисконсултско
възнаграждение).
Така мотивиран, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК на ........................, ЕИК .................. срещу А. К. Б. с ЕГН: ********** В
ЧАСТТА за сумата от 420,97 лева (четиристотин и двадесет лева и 97
стотинки), представляваща компенсаторна неустойка за периода от
................... г., за сумата от 250,00 лева (двеста и петдесет лева),
представляваща неустойка за забава по чл. 6, ал.2 от договора за заем, както и
за направените по делото разноски в размер на 29,78 лв.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от получаването на препис от
заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2