Решение по дело №35318/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14603
Дата: 15 декември 2022 г.
Съдия: Мария Иванова Иванова Ангелова
Дело: 20221110135318
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 1 юли 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14603
гр. София, 15.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА
при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА
Гражданско дело № 20221110135318 по описа за 2022 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
410, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 411 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД във вр. чл. 49 от ЗЗД за
сумата от 3002,47 лeва, представляваща регресно вземане за платено застрахователно
обезщетение във връзка с ПТП, реализирано на 10.11.2020 год., с участието на лек
автомобил „Шкода Супърб“ с рег. № ///, ведно със законната лихва върху главницата
считано от депозиране на исковата молба в съда-30.06.2022 год. до окончателното
плащане на сумата и чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 366 лева, представляваща лихва за
забава.
Ищецът - „О.З.“ ЕАД твърди, че на 10.11.2020 г. в гр. София, в ж.к. ///, в близост
до бл. 20 е настъпило ПТП, при което лек автомобил „Шкода Супърб“ с рег. № ///,
попада в необозначена дупка на пътното платно /коловоз/. Твърди, че към момента на
настъпване на събитието автомобилът е имал действаща застраховка „Каско+” №
440120215012952 от 05.09.2020 г., валидна към момента на събитието. Твърди, че във
връзка с настъпилото ПТП е образувана преписка по щета, като на застрахования е
изплатено застрахователно обезщетение в размер на 2987,47 лева. Поддържа, че след
плащане на застрахователното обезщетение е встъпил в правата на увреденото лице
против ответника. Твърди, че е отправил покана до ответника да заплати процесната
сума. Моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 3002,47 лева,
представляваща изплатено застрахователно обезщетение с вкл. 15 лева ликвидационни
разноски, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба-
30.06.2022 год. до окончателното изплащане на сумата, сумата от 366 лева,
1
представляваща лихва за забава за периода от 15.04.2021 год. до 02.06.2022 год., както
и направените по делото разноски.
Ответникът - С.О. оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва
механизма на ПТП и поддържа, че събитието не представлява покрит риск съгласно
Общите условия (ОУ). Навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите
на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от
фактическа страна следното:
На 31.08.2020 г. е сключен застрахователен договор между „О.З.” ЕАД и
собственика на лек автомобил „Шкода Супърб“ с рег. № /// със застрахователна полица
№ 440120215012952 за застраховка „Каско+“, по силата на който застрахователят е
поел задължение да заплати застрахователно обезщетение при настъпване на
застрахователно събитие относно лек автомобил „Шкода Супърб“ с рег. № ///. Срокът
на действие на договора е от 05.09.2020 год. до 04.09.2021 год..
При застрахователя „О.З.” ЕАД е образувана ликвидационна преписка по щета
№ 44012132031230, въз основа на искане за оценка на вреди от водача на автомобила.
Видно от преводно нареждане от 05.01.2021 год. на собственика на увредения
автомобил е платена сумата от 2987,47 лева, представляваща определеното
застрахователно обезщетение.
От приетата и неоспорена автотехническа експертиза се установява, че от
техническа гледна точка е налице причинно-следствена връзка между механизма на
процесното ПТП и нанесените вреди на лек автомобил „Шкода Супърб“ с рег. № ///.
Установява се, че стойността на увредените части по средни пазарни цени е в размер
на 6360,73 лева.
При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 от КЗ с плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя
на вредата-до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за
неговото определяне. Предпоставки за възникване на правото на застрахователя да
предяви иск срещу причинителя на вредата са следните: сключен между застрахователя
и увреденото лице застрахователен договор, действащ към датата на застрахователното
събитие, настъпило застрахователно събитие, плащане от страна на застрахователя на
застрахователно обезщетение.
От събраните по делото доказателства се установява, че между ищеца и
собственика на увредения товарен автомобил е сключен валиден договор за
имуществена застраховка „Каско на МПС“. При действието на този договор е била
2
образувана ликвидационна преписка във връзка с настъпило застрахователно събитие
– ПТП.
Материалното право на застрахователя да встъпи в правата на увреденото от
ПТП лице възниква с плащането на застрахователно обезщетение. От страна на
ответника не се оспорва, че застрахователното обезщетение е платено, поради което
съдът приема този факт за доказан. Основателността на предявения иск на
застрахователя с правно основание чл. 410 ЗК, обаче, е поставена в зависимост от това
дали в патримониума на застрахования са възникнали права за обезщетяване на вреди,
причинени от непозволено увреждане. Съдът намира, че въз основа на твърденията
изложени в исковата молба е предявен иск с правно основание чл.410, ал.1, т.2 от ЗК
във връзка с чл. 49 от ЗЗД, тъй като в исковата молба ищецът поддържа, че ПТП е
възникнало в резултат от неизпълнение на задължение на собственика на пътя за
поддържане и ремонт. В този смисъл следва да бъде изследван въпроса за това дали е
налице виновно действие или бездействие на ответника (респ. негови служители), от
което са причинени вреди на застрахования, както и причинната връзка между тях.
Задължение за обезщетяване на вреди причинени на трети лица от виновно действие
или бездействие на възложителя по смисъла на чл. 49 от ЗЗД при възлагане на работа
на деликвента и причиняване на вредите при или по повод извършването, респективно
неизвършването й. Съгласно чл. 31 от Закона за пътищата общините чрез своите
служители са длъжни да изграждат, ремонтират и поддържат онези пътища, които са
тяхна собственост, като съгласно § 1, т. 14 от ДР на ЗП "поддържане на пътищата" е
дейност по осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно
движение през цялата година, предпазване на пътищата от преждевременно износване,
охрана и защита на пътищата, водене на техническата отчетност на пътищата. По
отношение на вината на длъжностните лица е в сила законоустановената презумпция
на чл.45, ал.2 ЗЗД, доколкото не са ангажирани доказателства, които да я оборят.
Отговорността на ответника е обективна. Налице е и причинно-следствена връзка
между деянието – бездействието на длъжностни лица при ответника и причинените
вреди, която връзка се установява от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза. Установява се, че вредите по застрахования автомобил са причинени от
попадането му в дупка и се явяват резултат от противоправно бездействие на
длъжностни лица на работа при ответника, чрез които ответникът не е изпълнил
задължението си по чл. 31 от ЗП да осъществява поддържане на пътя, собственост на
общината, която поддръжка в случая се изразява в осигуряване на безопасно и удобно
движение по пътя през цялата година и предпазването му от преждевременно
износване /§ 1, т. 14 от ДР на ЗП/. Установява се и размера на причинените вреди,
определен по средни пазарни цени на части, труд и материали, който е повече от
исковата сума и размера на платеното застрахователно обезщетение.
На следващо място съдът намира възражението на ответника във връзка с
3
механизма на ПТП за неоснователно. Във връзка с реализираното ПТП са изслушани
свидетелските показания на П. О. Б., който е шофирал автомобила по време на
произшествието и от които се установява, че паве от пътното платно се е надигнало и е
увредило автомобила. Установява се и че платното не е ремонтирано и се състои от
асфалт, кръпки и павета и въпреки, че е видял неравността не е могъл да избегне
произшествието, въпреки ниската скорост на движение. С оглед на изложеното съдът
приема, че произшествието е настъпило при механзма посочен в исковата молба.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не ангажира доказателства и във
връзка с твърдяното съпричиняване от страна на водача на застрахованото при ищеца
МПС, на вредоносния резултат, поради което и това възражение е неоснователно.
Предвид изложеното съдът приема, че ищецът се е суброгирал в правата на
увреденото лице, респ. искът е основателен и като такъв следва да се уважи така както
е предявен.
При този изход на делото искът по чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забавено плащане върху обезщетението за вреди следва да бъде уважен върху
главницата в посочения размер. Претенцията на застрахователя се основава на права,
които той придобива по силата на закона и сключения застрахователен договор,
поради което и независимо, че вземането за заплащане на обезщетение възниква от
непозволено увреждане, то ответникът изпада в забава след покана. По делото са
ангажирани доказателства, че покана за доброволно изпълнение е връчена на
01.04.2021 г., а срокът даден за изпълнение е 15 дни. Следователно искът се явява
основателен за периода, за който е предявен от 15.04.2021 г. – 02.06.2022 г.. Размерът
на дължимото обезщетение за забавено плащане следва да бъде определен по реда на
чл. 162 от ГПК и той е 366 лева. С оглед изложеното предявения иск с правно
основание чл. 86 от ЗЗД следва да бъде уважен за сума в размер от 366 лева-така както
е предявен.
При този изход на спора и с оглед изричната претенция на ищеца, и на
основание чл. 78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да му заплати
сторените в производството разноски в размер на 943,12 лева, съразмерно с уважената
част от претенциите.
Воден от горното
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., със седалище и адрес на управление: гр. София, район ////, ет.1
да заплати на "О.З." АД, ЕИК *********, със съдебен адрес: гр. София, ул. ////, чрез
адв. Ц., на основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, във вр. с чл. 411 от КЗ, във вр. с чл. 45 от ЗЗД
във вр. чл. 49 от ЗЗД сумата от 3002,47 лева (три хиляди и два лева и четиридесет и
4
седем стотинки), представляваща изплатено застрахователно обезщетение по
имуществена застраховка „Каско+“ за вредите, причинени на лек автомобил „Шкода
Супърб“ с рег. № /// от настъпило на 10.11.2020 г. ПТП, ведно със законната лихва
върху главницата считано от подаване на исковата молба – 30.06.2022 г. до
окончателното плащане, на основание чл. 86, ал.1 от ЗЗД сумата от 366 лева (триста
шестдесет и шест лева), представляваща лихва за забава за периода от 15.04.2021 год.
до 02.06.2022 год., както и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК сумата от 943,12
лева (деветстотин четиридесет и три лева и дванадесет стотинки), представляваща
сторените по делото разноски съразмерно с уважената част от претенциите.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5