Решение по дело №2110/2022 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 1035
Дата: 23 май 2022 г. (в сила от 14 юни 2022 г.)
Съдия: Николай Захариев Петров
Дело: 20225330202110
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 април 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 1035
гр. Пловдив, 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20225330202110 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш К № 4739006, издаден против Т. Т. Ч. с
ЕГН:********** с което му е било наложено административно наказание
,,глоба‘‘ в размер от 50/петдесет/ лева за извършено от него на 15.04.2021г. в
19:07 часа на Републикански път II-64, км. 49+800, в посока с. Труд
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят редовно призован не се явява, представлява се от адв.А.,
който поддържа жалбата и моли за разноски.
Въззиваемата страна редовно уведомена, чрез процесуалния
представител юрисконсулт Б. оспорва подадената жалба. Намира същата за
неоснователна, поради което иска потвърждаването на обжалвания
електронен фиш. Претендира разноски и намаляване на възнаграждението за
защитника ако е над предвидения в наредбата минимум.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателствени материали, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното:
Жалбоподателят е бил санкциониран за това, че същият като собственик
на когото е регистрирано МПС ,,Мерцедес Ц180‘‘ с рег. № ** е извършил
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. ал.1 от ЗДвП като на 15.04.2021г. в 19:07 часа
на Републикански път II-64, км. 49+800, в посока с. Труд при максимално
1
разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с пътен знак В26 и при отчетен
толеранс на измерената скорост от минус 3 км/ч и установена с техническо
средство Кордон-М 2 се е движел със скорост от 78 км/ч, като превишената
стойност на скоростта е 18 км/ч.
Описаната фактическа обстановка съдът приема за установена въз основа
на събраните по делото и непротиворечиви писмени доказателства:
От Удостоверение за одобрен тип средство за измерване се установява,
че процесното техническо средство тип е от одобрен тип и е вписано в
регистъра на одобрените за използване типове средства.
От Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или
система по чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. се установяват
посочените в него обстоятелства.
От справка за собственост на МПС се установява, че същото е
собственост на жалбоподателя.
Съдът е на мнение, че има извършено от жалбоподателя нарушение,
доколкото същото се установява от събраните по делото писмени
доказателства.
Въпреки това настоящият съдебен състав намира, че обжалваният
електронен фиш е издаден в нарушение на правилото по чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН, който гласи, че „за случаи на административни нарушения,
установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на
контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените
контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия
минимум по ал. 2, за което се издава електронен фиш“. Необжалваемият
минимум по чл. 39, ал. 2 от ЗАНН, към който се препраща, е в размер от 50
лева. Граматическото тълкуване на разпоредбата чрез употребата на предлога
„над“ води до ясен и единствен възможен извод, че действащата нормативна
уредба допуска контролните органи да осъществяват административно-
наказателната отговорност на лицата чрез издаване на ЕФ, единствено когато
налагат глоби в размер над 50 лева. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН
съдържа общо правило за поведение, приложимо спрямо всеки случай, при
който след като нарушението е било установено с АТСС, отговорността се
реализира чрез налагане на глоба с електронен фиш. Същевременно, както е
изяснено в практиката на касационната инстанция, макар посочената
разпоредба да се намира в общия закон ЗАНН, тя се явява специална спрямо
чл. 182 от ЗДвП. Това е така, защото с разпоредбите на чл. 182 от ЗДвП е
регламентирано задължението на водачите на ППС да не превишават
посочената максимално разрешена скорост и са предвидени следващите се
при неизпълнение неблагоприятни последици. Видът и размерът на
административните наказания са диференцирани в чл. 182 от ЗДвП в
зависимост от специално качество на субекта, от мястото на извършване на
нарушението и от размера на превишаването на разрешената максимална
скорост. Самата разпоредба на чл. 182 от ЗДвП обаче не съдържа особени
2
правила за начина, по който ще бъде реализирана отговорността – чрез
съставяне на АУАН и въз основа на него издаване на НП, чрез издаване на
електронен фиш или чрез фиш по чл. 186 от ЗДвП, а дава общата правна
рамка за определяне на наказанията при нарушенията за скорост.
Следователно всякога, когато е извършено такова административно
нарушение, то ще се квалифицира по общите правила на чл. 182 от ЗДвП
досежно вида и размера на наказанието. Разпоредбата на чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН обаче урежда специално правило за поведение, тъй като поставя
допълнително изискване за начина, по който да се реализира отговорността в
хипотезите, когато съгласно общите правила на чл. 182 от ЗДвП следва да се
наложи наказание глоба, което не надвишава 50 лева.
Налице е специална и императивна забрана за санкциониране на
определени наказуеми деяния чрез издаване на електронен фиш, подобна на
забраната по чл. 11, ал. 2, изр. 2-ро от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. или
на забраната наказанията по чл. 182, ал. 1, т. 6 и ал. 3, т. 6 от ЗДвП (при които
кумулативно е предвидено и наказание лишаване от права) да се налагат чрез
електронен фиш. Така, както в практиката си наказващият орган съблюдава
другите, посочени по-горе, изключения пред издаването на ЕФ, то следвало е
да съобразява и правилото по чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Същото има императивен
характер и неспазването му винаги се цени за процесуално нарушение от
категорията на съществените, тъй като се достига до налагане на наказание с
електронен фиш в хипотеза, когато това е изрично изключено от действащото
законодателство. Недопустимо е по съображения за процесуална икономия и
улеснение в дейността на наказващия орган той да осъществява дейността си
в нарушение на императивни правила на процесуалния закон.
Същественият характер на нарушаването на забраната по чл. 39, ал. 4 от
ЗАНН е изследван и установен в съдебната практика на касационната
инстанция. В актуалната си практика в Решение № 1831 от 21.10.2020 г. по
к.а.н.д. № 1789/2020 г. на Административен съд – Пловдив изрично е прието,
че: „нормата на чл. 39, ал. 4 от ЗАНН е специална спрямо чл. 182 ЗДвП и
несъобразяването й е самостоятелно основание за отмяна на електронния
фиш, тъй като изключва издаването му“. Съдебната практика следва да бъде
оценена и като трайна, тъй като указанията по приложението на чл. 39, ал. 4
от ЗАНН са дадени още с Решение № 2537 от 20.11.2013 г. по к.а.н.д. №
2342/2013 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение №
488 от 16.03.2015 г. по к.а.н.д. № 170/2015 г. на XX състав на
Административен съд – Пловдив.
Законосъобразният ред за ангажиране на отговорността на дееца е бил
чрез съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Относимо
тук е и Решение от 23.07.2015 г. по к.а.н.д. № 162/2015 г. на Административен
съд – Габрово, в което съдът е разгледал казус, при който наказанието глоба в
размер на 50 лева по чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено с НП и е прието за
неоснователно възражението, че същото е следвало да бъде наложено чрез
електронен фиш.
3
Така констатираното нарушение на процедурните правила не може да се
санира едва във фазата на обжалване на ЕФ пред съда – нарушението е
съществено и неотстранимо, като производството изначално е опорочено чрез
налагане на наказанието с електронен фиш, когато това е изрично изключено
от закона.Ето защо електронния фиш се явява незаконосъобразен и следва да
бъде отменен.
Позовавайки се на влязлата в сила разпоредба на чл.63, ал.3 от ЗАНН на
04.12.2019г. процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане
преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по
делото.При така сключения договор за правна помощ възнаграждението е
договорено в размер на 100лв и същото е платено в брой.Същото е под
минимума в наредбата и се дължи изцяло.Ето защо с оглед изхода на делото
ще следва ОД на МВР-Пловдив да бъде осъдено да заплати адвокатското
възнаграждение на жалбоподателя Ч. в размер на 100лв.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш К № 4739006, издаден против Т. Т. Ч. с
ЕГН:********** с което му е било наложено административно наказание
,,глоба‘‘ в размер от 50/петдесет/ лева за извършено от него на 15.04.2021г. в
19:07 часа на Републикански път II-64, км. 49+800, в посока с. Труд
нарушение по чл. 21, ал. 2 вр. с ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Пловдив с БУЛСТАТ 129 009 870 да заплати на
Т.Т. Ч. с ЕГН:********** сторените по делото разноски в размер на
100/сто/лева.
Решението може да се обжалва с касационна жалба на основанията,
посочени в Наказателно-процесуалния кодекс, по реда на
Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд – Пловдив
в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че решението е
изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4