Решение по дело №774/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 63в от Закона за Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба на Агенция „Пътна инфраструктура“ – София, представлявана от председателя на Управителния съвет, подадена чрез юрисконсулт И. В., против Решение № 206 от 30.05.2024 год. постановено по а.н.д. № 303 от 2024 год. по описа на Районен съд – Пазарджик, с което е отменен Електронен фиш (ЕФ) № ********** с който на „Юнион Ивкони“ ООД, ЕИК *********, е наложена имуществена санкция в размер на 2 500,00 лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, за нарушение на чл. 102, ал. 2 от ЗДвП.

В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на оспореното решение. Моли се за неговата отмяна и вместо него съдът да потвърди издаденият електронен фиш. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в максимален размер, а при условията на алтернативност се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна.

От ответната страна, в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК, е постъпил писмен отговор, подаден чрез адв. А. И., с който се оспорва касационната жалба и се моли за отхвърлянето й като неоснователна. Претендират се разноски за настоящото съдебно производство, с оглед приложения договор за правна защита и съдействие от 02.07.2024 год. и фактура за извършено заплащане на договореното адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева, с ДДС (л. 18- л. 19)

В съдебно заседание касационният жалбоподател, чрез юрисконсулт И., поддържа касационната жалба и моли за отмяна на оспорения съдебен акт. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в максимален размер. Прави възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на ответника.

Ответникът – „Юнион Ивкони“ ООД не се явява и не се представлява в съдебно заседание. Депозирал е становище вх. № 82 от 07.01.2025 год., в което излага подробни съображения в подкрепа на доводите от писмения отговор. Моли касационната жалба да се отхвърли, а оспореното решение – оставено в сила. Претендира адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик изразява становище за основателност на касационната жалба. Счита, че следва да бъде определена пропорционална санкция по отношение на санкционираното лице.

Административен съд - Пазарджик, Х-ти касационен състав, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея оплаквания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

За да отмени обжалвания електронен фиш, Районен съд –Пазарджик е приел от фактическа страна, че на 29.07.2021 год., в 15:04 часа, е установено нарушение № C90C947B98D9418CE053041F160A5195, с ППС автобус „БОВА ФХД 12 380“, с рег. № [рег. номер], с технически допустима максимална маса 18 900, брой оси 2, екологична категория ЕВРО 3, без ремарке, в Община Пазарджик, за движение по път I-8 км 196+643, с посока намаляващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата (ЗП), тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването. Нарушението е установено с устройство № 10402, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал. 1 от ЗП, намиращо се на път I-8 км 196+643. Установено е, че собственик на ППС е дружеството „Юнион Ивкони“ ООД, чиито законен представител е И. Д. С., на което е и регистрирано ППС. Извършеното съставлявало нарушение на чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 102, ал. 2 от ЗДвП. Издаден е атакуваният ЕФ, с който за цитираното нарушение на дружеството е наложена имуществена санкция, на основание чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, в размер на 2 500,00 лева.

Въз основата на събраната административно-наказателна преписка Районен съд - Пазарджик е приел от правна страна, че електронният фиш е издаден в законоустановената форма, без да са допуснати съществени процесуални нарушения. Достигнал е до извод, че при издаване на ЕФ е налице нарушение на материалния закон, като за нарушителя е налице по-благоприятна нормативна разпоредба съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗАНН. Мотивирал се е с текста на чл. 10б от ЗП – редакция, обн. ДВ, бр. 14 от 2023 год., в сила от 01.01.2024 год., когато са създадени три нови алинеи – 7, 8 и 9, които са в синхрон с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019 год., като наказващият орган е нарушил правата на санкционираното дружество и не е спазил нововъведената процедура. С решението са присъдени разноски в полза на търговското дружество, в размер на 550,00 лева, като за разликата до 660,00 лева е отхвърлено акцесорното искане като неоснователно.

Решението е правилно.

Като е обсъдил поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, районният съд правилно е приел за безспорно установено и доказано, че не е осъществен съставът на визираното в ЕФ административно нарушение. При постановяване на решението си съдът подробно е изследвал спорните въпроси и е изложил подробни мотиви относно незаконосъобразността на оспорения ЕФ, които касационната инстанция изцяло споделя и съгласно разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. 2 от АПК препраща към тях.

В същия смисъл и в допълнение към изложеното от Районен съд - Пазарджик, по отношение на санкцията, следва да бъде съобразено и произнасянето на СЕС по дело С–61/23. Член 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62) изисква държавите членки да установяват съответен контрол и да определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по директивата, като предприемат всички необходими мерки, за да гарантират изпълнението на националните разпоредби, а установените наказания следва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи. Принципът на пропорционалност, който следва държавите членки да съобразяват, предполага предвидените санкционни мерки в националното законодателства да не надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от директивата цели. Ето защо, след като със санкционната норма на чл. 187а, ал. 2, т. 3, във вр. с чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, предвиждаща налагане на имуществена санкция в абсолютен размер – 2 500,00 лева, на собственик – юридическо лице, за допускане движението на пътното превозно средство, без да са изпълнени задълженията по установяване размера и заплащане на съответната такса по чл. 10, ал. 1 от ЗП, следва да остане неприложена като противоречаща на правото на ЕС.

Според легалната дефиниция на чл. 6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред. След като са налице пречки за прилагане на предвиденото в случая административно наказание под формата на имуществена санкция, то изобщо липсва основание за ангажиране на административно - наказателната отговорност на ответната страна, поради което обжалваният пред първостепенния съд електронен фиш правилно е отменен.

По отношение на искането за прилагане на абсолютната давност по чл. 82, ал. 4 от НК следва да се посочи, че с оглед константната съдебна практика цитираната норма не се прилага за електронните фишове, а само за НП и АУАН.

При извършване на проверка в рамките на приетите за установени от въззивната инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване настоящият състав приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от събраните по делото доказателства и въведените в жалбата отменителни основания не са налице.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, във вр. с чл. 218, ал. 2 от АПК съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, на ответника по касация следва да се присъдят разноски. Същите са заявени своевременно – до приключване на устните прения, а по отношение на заплащането и размера им е представен договор за правна защита, и съдействие от 02.07.2024 год., с който страните са се споразумели и са заплати в брой адвокатско възнаграждение в размер на 600,00 лева (500,00 лева възнаграждение + 20% ДДС). Предвид направеното от касационния жалбоподател възражение за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение съдът следва да посочи, че съгласно чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. минималният размер за адвокатското възнаграждение в случая е 550,00 лева. В конкретния случай, съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, вида и количеството на извършената дейност, броят на проведените открити съдебни заседания, съдът приема, че следва да уважи направеното възражение за прекомерност, на основание чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, като присъди на дружеството разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 550,00 лева, без ДДС или 660,00 лева, с ДДС, съгласно чл. 18, ал. 2, във връзка с чл. 7, ал. 2, т. 2 и параграф 2а от ДР на Наредба № 1 от 9 юли 2004 год.

На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Административен-Пазарджик, X-ти касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 206 от 30.05.2024 год. постановено по а.н.д. № 303 от 2024 год. по описа на Районен съд – Пазарджик.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ – София да заплати на „Юнион Ивкони“ ООД, ЕИК *********, гр. София, [улица], представлявана заедно от управителите Г. Л. А. и И. Д. С., сумата от 660,00 (шестотин и шестдесет) лева, представляваща сторените по делото адвокатски разноски за касационната инстанция.

Решението е окончателно.