№ 1733
гр. Пазарджик, 07.11.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Николинка Н. Попова
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Николинка Н. Попова Гражданско
дело № 20235220100760 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
И на второ именно повикване в 10:50 часа, се явиха
Ищецът „Е**е“ ЕАД, редовно призован се представлява от юрк. А. с
пълномощно приложено към исковата молба.
Не се явява ответникът А. А.. Същият е редовно призован и се
представлява от особения представител адв. Н. М. в днешното съдебно
заседание.
ЮРК. А.: - Моля да дадете ход на делото.
АДВ. М.: - Да се даде ход на делото.
Съдът, с оглед редовното призоваване на страните счита, че не е налице
процесуална пречка за даване ход на делото, но счита, че в днешното съдебно
заседание преди даване ход на делото, следва да определи да се изплати
определеното от съда възнаграждение за особен представител на ответника от
внесения депозит. С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
На процесуалния представител на ответника А. А. – адв. Н. М. ДА СЕ
ИЗПЛАТИ възнаграждение за особен представител в размер на 250 лева от
внесения от ищцовата страна по делото депозит.
С оглед липсата на процесуална пречка, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
На осн. чл. 143, ал. 1 от ГПК се пристъпи към изясняване фактическа
страна на спора, а на осн. чл. 145, ал. 1, във вр. с ал. 2 от ГПК, УКАЗВА на
ищцовата страна, че следва да конкретизира твърденията си в исковата молба
и да отстрани, евентуално допуснати в нея грешки.
ЮРК. А.: Уточнявам, че при набирането на текста в исковата молба съм
допуснал техническа грешка, като при посочване на клиентския номер на
ответника А. А., като моля за коректен такъв да се счита клиентски номер **.
Поддържам исковата претенция. Запознал съм се с документите представени
от Общината. Няма да соча други доказателства.
АДВ. М.: - Аз също искам да бъде отстранена една допусната
техническа грешка в отговора на исковата молба, като уточнявам, че в раздел
4-ти от същия, доказателствени искания, точка едно, моля да задължите съм
имала предвид ищеца, а не ответника. Относно поисканото съдебно
удостоверение, тъй като достъпът до данните в Агенция по вписвания е
неограничен, представям справка извлечение, от която е видно, че ответникът
липсва да има собственост в гр. Па**.
ЮРК. А.: Не възразявам да се приеме справката от Агенция по
вписвания. Ще взема становище по съществото на спора.
СЪДЪТ НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 146, АЛ. 1 ОТ ГПК, ПРИСТЪПИ КЪМ
ИЗЛАГАНЕ НА ДОКЛАДА СИ ПО ДЕЛОТО:
Предявена е искова претенция с правно основание чл. 422 от ГПК, във
връзка с чл. 415 от ГПК и чл. 79, ал.1, предложение първо от ЗЗД.
В подадената искова молба от „Е**е“ ЕАД, ЕИК **, седалище и адрес
на управление: гр. Пловдив, ул. **, чрез юрисконсулт К. А., с адрес за
призоваване: гр. Пловдив, ул. **, против ответника А. Ц. А., ЕГН **********,
с адрес: гр. Па**, с цена на иска: 434,90 лв. се твърди, че ищцовото дружество
било подало заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК пред Районен съд - Пазарджик за вземанията си към А. Ц. А., като по
входираните документи е било образувано ЧГД №3553/2022г. По посоченото
дело била издадена заповед за изпълнение, която била връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал 5 ГПК, поради което и представляваното от
пълномощника дружество подава настоящата искова молба на основание чл.
2
415, ал. 1, т.2 ГПК в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Твърди се от ищеца, че в в
качеството си на краен снабдител, съгласно разпоредбата на чл. 98а от Закона
за енергетиката, продавал електрическа енергия на клиентите си при
публично известни общи условия, като действащите общи условия през
процесния период са били Общите условия на договорите за продажба на
електрическа енергия на Е**е ЕАД, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-
013/10.05.2008г. и влезли в сила на 27.06.2008г. Твърди се, че съгласно чл. 35,
ал. 1 от общите условия същите влизали в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изричното им писмено приемане от
потребителите, като Общите условия са били публикувани на сайта на
дружеството. Твърди се още, че по силата на чл. 7, т. 1 от общите условия
ищцовото дружество било поело задължение да снабдява с електрическа
енергия обекти на ответника с ИТН **, находящ се в гр. Паз**, като за А. Ц.
А. бил открит клиентски номер **. Също така се твърди, че ответникът от
своя страна, съгласно чл. 11, т. 1 от общите условия, се бил задължил да
заплаща всички свои задължения, свързани със снабдяването с електрическа
енергия, в сроковете и по начините, определени в същите – чл. 18, ал. 1 и ал.
2. Сочи се, че съгласно чл. 27, ал. 1 от общите условия при неплащане в срок
на дължими суми клиентът дължал обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден. Ищецът твърди, че в изпълнение на
задълженията си по общите условия „Е**е“ ЕАД било доставило на обекта
електроенергия на обща стойност 402,19 лв., за период 23.11.2021 г. -
22.01.2022 г. която до този момент не била заплатена и поради забава в
заплащане на горепосочената главница ответникът дължал законна лихва в
общ размер от 32,71 лв. за периода 11.01.2022 г. – 13.11.2022 г. Твърди се, че
законна лихва за забава се дължала по всяка една фактура отделно за период
от датата на падежа на същата до датата на образуване на настоящото
производство, като срокът за плащане на фактурата бил посочен в същата.
Моли се съдът, с оглед на гореизложеното и след като се убеди в
основателността на исковата претенция, да установи със сила на присъдено
нещо съществуването на вземанията на „Е**е“ ЕАД към А. Ц. А., както
следва: 402,19 лв., представляващи стойността на консумираната от обекта на
потребителя електрическа енергия за периода 23.11.2021 г. - 22.01.2022г.;
32,71 лв., представляващи стойността на законната лихва за забава за периода
11.01.2022г. - 13.11.2022г.; законна лихва върху горепосочената главница от
3
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в
съда, до окончателното изплащане на задължението.
Моли се, на основание Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на
ВКС по тълк. дело № 4/2013 г. т. 12, да бъде осъден ответникът А. Ц. А. да
заплати присъдените в заповедта за изпълнение по ЧГД 1447/2022г. по описа
на Районен съд Пазарджик разноски, както и в тежест на ответника да бъдат
присъдени направените по делото разноски, а именно държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение.
Сочат се доказателства. Формулирани са доказателствени искания.
В срока по чл. 131 от ГПК от назначения за особен представител на
ответника А. Ц. А. с ЕГН: **********, с адрес град Па** – адв. Н. М., в който
същата изразява становище по предявената срещу ответника искова молба,
като относно допустимостта на иска заявява, че предявеният иск е
процесуално недопустим. Сочи, че в издадената Заповед за изпълнение на
парично задължение в заповедното производство за ответника е бил посочен
клиентски номер, различен от посочения в исковата молба, както и, че освен
това посоченият в заповедта и в исковата молба период за който се
претендира стойността на електрическата енергия не съвпадал. Предвид на
горното, счита, че производството е недопустимо и подадената искова молба
следва да бъде върната на ищеца, производството по делото - да бъде
прекратено и издадената заповед за изпълнение следва да бъде обезсилена.
Алтернативно, се излага становище, в случай, че не бъде възприето
горното, че относно основателността на иска се оспорва изцяло същият, както
по основание, така и по размер. Счита се, че предявеният иск за установяване
съществуване на вземане на ищеца към ответника, представляващ стойност
на консумирана електрическа енергия и лихва за забава са допустими, но по
същество неоснователни и недоказани. Сочи се, че в исковата молба ищецът
твърдял, че бил поел задължение да снабдява с електрическа енергия „обекти”
на ответника, находящ се в гр. Пазарджик, ул. „**, както и, че за ответника е
бил открит клиентски номер **, че ищецът цитирал приложимите към
процесния период Общи условия на договорите за продажба на електрическа
енергия на Е**е ЕАД /ОУ/, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-
013/10.05.2008 г. и влезли в сила на 27.06.2008 г., като се твърди, че според
особения представител, ответникът не бил „клиент“, съгласно разпоредбата
4
на чл.1, т.4 от общите условия. Счита се, че от приложените към исковата
молба доказателства, не се установявало, че между страните били възникнали
отношения, имащи характер на договор за доставка на електрическата
енергия и мрежови услуги, по силата на които ищецът бил разкрил на
ответника партида, по която да се отчита консумираната от него енергия.
Предвид изложеното, особеният представител счита, че предявеният иск е
неоснователен и недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен изцяло.
Същият оспорва приложените към исковата молба доказателства, а именно:
Препис-извлечение от сметка; Фактура № ********** , издадена на
31.12.2021 г.; Фактура № *********, издадена на 31.01.2022 г., като не
възразява да бъде изискано и приложено към настоящото дело ч.гр.д. №
3553/2022 г. по описа на Пазарджишкия районен съд. Формулирани са
доказателствени искания, като в днешното съдебно заседание, особеният
представител на ответника уточнява, че е допусната техническа грешка в
раздел 4-ти от отговора на исковата молба, по доказателствените искания,
точка едно, където е посочено „моля да задължите ответника“, същата е
имала предвид „моля да задължите ищеца“.
В днешното съдебно заседание процесуалният представител на ищеца,
също заявява, че е допусната техническа грешка в исковата молба при
посочване на клиентския номер на ответника, като уточнява, че за коректен
такъв следва да се счита клиентски номер **.
Съдът с Определение по чл. 140 от ГПК е приел представените от
ищеца към исковата молба писмени доказателства, както и тези приложени
към ч.гр.д. № 3553/2022 г. по описа на Районен съд Пазарджик. На основание
чл. 190, ал.1 ГПК е задължил ищцовата страна да представи посочените
писмени доказателства, които са от значение за настоящия правен спор, и е
дал указания на страните за разпределение на доказателствената тежест, като
е указал на ищеца, че носи доказателствената тежест за установяване и
доказване на твърдените от него факти и обстоятелства обосноваващи
съществуването на претендираните му права, а именно – следва да докаже
наличието на валидно договорно правоотношение, по което ответникът е
допуснал договорно неизпълнение, както и основанията и размерите на
паричните вземания, които претендира. Ответникът носи доказателствената
тежест за установяване и доказване на твърдените от него обстоятелства
обосноваващи поддържаните възражения. В днешното съдебно заседание,
5
съдът счита, че следва да бъде приета представената от особения
представител справка от Агенция по вписванията, както и документите
изискани и представени от Община Пазарджик с писмо вх. №
19315/14.08.2023 г. по описа на Районен съд Пазарджик, като по тяхната
доказателствена стойност, съдът ще се произнесе със съдебния акт по
същество.
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото днес представената от
особения представител на ответника Справка от Агенция по вписванията,
както и документите изискани и представени от Община Пазарджик с писмо
вх. № 19315/14.08.2023 г. по описа на Районен съд Пазарджик.
ПРОЦЕСУАЛНИТЕ ПРЕДСТАВИТЕЛИ НА СТРАНИТЕ
(ПООТДЕЛНО): - Нямаме други доказателствени искания.
След изчерпване на доказателствените искания на страните, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ:
ЮРК. А.: Уважаема госпожо председател, моля да уважите предните
искове срещу А. А.. Същите считам за доказани от представените
доказателства по делото, включително от постъпилите документи от Община
Пазарджик се установи обстоятелството, че същият е собственик на
процесния обект като го е декларирал като негова собственост. Спрямо
представената справка от Агенция по вписвания е видно, че и към момента е
собственик на процесния обект, като е видно, че не се е разпоредил със
същия, а доколкото е видно от документите от Община Пазарджик, имотът е
придобит по наследство, същият няма как да се възпроизведе в справката от
Агенция по вписванията, тъй като тя е относно извършените разпореждания
по партидата на А. А.. Моля Ви, да присъдите и направените разноски в
производството, които възлизат на ДТ, внесен депозит за особен
представител, както и юрисконсултско възнаграждение, което се определя от
съда. Моля да присъдите и разноските в заповедното производство. Благодаря
Ви.
АДВ. М.: - Уважаема госпожо председател, поддържам отговора.
Считам, че искът е неоснователен и недоказан. Въпреки представените от
6
Община Пазарджик изискани по реда на чл. 192 от ГПК доказателства,
считам, че от същите не става ясно ответникът да е собственик или ползвател
на процесния имот. Вероятно, това са записвания на Общината, тъй като е
приложена декларация от р А.а, а не от ответника по настоящия спор. Липсва
какъвто и да е било документ за собственост, от който да е видно, че
ответникът е собственик, или осъществява вещно право върху обекта, или
договор за наем. По делото не се представиха каквито и да било
доказателства за собствеността на процесния имот, както и декларация, че
ответникът желае да получава ел. енергия за процесния имот, за какъв период
от време, както и на какво основание, поради което считам, че искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, ведно със законните
последици. От приложената справка не става ясно това дали е удостоверение
за наследници или каквото и да било, както и липсва описание на нот. акт,
който да носи правото на собственост върху процесния обект, дори и ако
приемете, че това е наследодателят. Още повече, че в молбата по чл.192
неправилно е записано „на наследодателят А. А.“.
СЪДЪТ обяви, че ще се произнесе с решение по делото в установения
от закона едномесечен срок, но не по-късно от 07.12.2023 г.
Протоколът изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11:03 часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
7