Р Е Ш Е Н И Е
№ 244, 21.02.2020г., гр. Пловдив
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Окръжен съд
Пловдив, VIII граждански състав, на пети февруари през две хиляди и двадесета година в публично
заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Екатерина
Мандалиева
ЧЛЕНОВЕ:
Недялка Свиркова
Николинка Цветкова
при секретаря Елена
Димова, като разгледа докладваното от съдия Цветкова въззивно гражданско дело Nо 2645 по описа за 2019 година и за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба
на Р.Т.Г., чрез назначения му особен представител адв. Р.П. *** против решение
№ 3276/02.08.2019г., постановено по гр. д. № 10742/2018г. по описа на Районен
съд Пловдив, IV-ти гр. с., в частта, с която се признава за установено,
че Р.Т.Г., ЕГН ********** дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 42, 86 лева за периода от 01.02.2015г.-15.11.2017г., ведно
със законната лихва от 21.02.2018г. до окончателното плащане, както и мораторна
лихва към главницата за периода от 31.03.2015г. – 31.01.2018г. в размер на 4,
31 лева, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
д. № 2813/2018г. на ПРС и е осъден Р.Т.Г., ЕГН ********** да заплати на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД сумата от 154, 37 лв. разноски за първоинстанционното
производство и сумата от 9, 65 лв. разноски по заповедното производство по ч.
гр. д. № 2813/2018г.
С решение №
3613/02.10.2019г., постановено по същото дело, необжалвано и влязло в законна
сила, е допусната поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решение №
3276/02.08.2019г. по гр. д. № 10742 по описа за 2018г. на ПРС, като в
диспозитива на съдебното решение на страница трета от същото, в абзац първи, на
ред седми датите „…01.02.2015г. – 15.11.2017г….“, да се четат „…01.07.2017г. –
13.11.2017г…“.
В частта, с която е
отхвърлен предявеният от „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД иск против Р.Т.Г., за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 298, 23 лева главница за
доставени ВиК услуги за периода от 18.02.2013г. до 31.01.2015г., ведно със
законната лихва от 21.02.2018г. до окончателното пращане, както и сумата от 99,
01 лв. мораторна лихва върху главницата за периода 30.04.3013г. – 31.01.2018г.,
за която е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2813/2018г. на ПРС,
решението не е обжалвано и е влязло в законна сила.
В жалбата се излагат
съображения за неправилност и необоснованост на първоинстанционното решение в
оспорваната част.Поддържа се, че в проведеното първоинстанционно производство
ищецът не е успял да докаже при условията на главно и пълно доказване, наличие
на валидно облигационно отношение с ответника, съществувало към процесния период,
по силата на което е доставена питейна вода и отведена канална вода.Според
действащите през релевантния период общи условия на водоснабдителното
дружество, не се предвиждала солидарна отговорност на наемателя и собственика
на имота.Оспорени са като неточни и непълни и приложените карнети като писмени
доказателства по делото.Моли се решението в обжалваната част да бъде отменено,
вместо което да се постанови ново, с което искът да бъде отхвърлен.Претендират
се разноски.
С писмения отговор на ответника по чл.
263 от ГПК се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и се
моли същата да бъде оставена без уважение, а решението на районния съд в
обжалваната част да бъде потвърдено.Претендират се разноски за въззивната
инстанция.
Въззивната
жалба е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, изхожда от легитимирана страна -
ответник в първоинстанционното производство, останала недоволна от постановеното
съдебно решение, откъм съдържание е редовна, поради което се явява допустима и
следва да се разгледа по същество.
Пловдивският окръжен съд,
след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 12 от ГПК и
чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира следното:
Първоинстанционният съд е
бил сезиран с иск с правно основание чл. 422 от ГПК за установяване в
отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 341, 09 лева,
както и мораторна лихва към главницата за периода 30.04.2013г. – 31.01.2018г. в
размер на 103, 32 лева.Твърденията в исковата молба са, че за претендираните
суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 2813/2018г. по описа на РС
Пловдив, по която е постъпило възражение от длъжника в законоустановения
срок.Посоченото дело е приложено, като от него е видно, че заповедта е връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, поради което на заявителя са
дадени указания за предявяване на иск за установяване на вземането в
едномесечен срок.Съобщението за това е връчено на процесуален представител на
дружеството на 01.06.2018г., а исковата молба е подадена в срок на
28.06.2018г., поради което искът по чл. 422 от ГПК е допустим.
Твърденията на ищеца са, че за процесния
период ответникът има задължения за предоставени услуги по доставка на питейна
вода и отвеждане на канална вода в размер на 341, 09лв. и мораторна лихва върху
тази сума за периода 30.04.2013г. – 31.01.2018г. в размер на 103, 32 лева, за
обект, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Елба“ № 34, ап. 2, за което са издадени
подробно описани фактури.
С писмения отговор на ответника
по реда на чл. 131 от ГПК чрез назначения му особен предстатвител е изразено
становище, че искът е допустим, но неоснователен.Оспорено е твърдението за
наличие на облигационна връзка между страните по делото.Оспорени са като
непълни и неточни приложените карнети с исковата молба като писмени
доказателства по делото относно верността на отразеното в тях, както и
извлеченията от сметки и фактури, съставени от ищцовото дружество.Направено е и
възражение за изтекла погасителна давност относно претенцията за периода
18.02.2013г. до 10.10.2014г.
С допълнителна писмена
молба, депозирана по делото на 25.03.2019г. ищецът чрез процесуалния си
представител твърди, че отчета в имота на потребителя е извършен съгласно
разпоредбата на чл. 23, ал. 5 от ОУ, одобрени от ДКЕВР на основание чл. 6, ал.
1, т. 5 от ЗРВКУ с решение № ОУ-027 от 09.06.2007г. и аналогичната разпоредба
на ОУ на ВиК оператор гр. Пловдив, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 от
11.08.2014г. при условията на неизправно измервателно устройство.При тези
условия се начислявали по 5 куб. м. за нетоплофицирано жилище и 6 куб. м. за
топлофицирано жилище на всеки обитател, като дори било предвидено завишаването
им с по 1 куб. м. на човек на всяко тримесечие с оглед изпълнение на
задължението на потребителя за монтаж на измервателното устройство.Твърди се,
че абонатът многократно е бил уведомяван устно за необходимостта от монтиране
на годно измервателно устройство, но действия от негова страна не са последвали.
При решаване на спора по същество в
решението си първоинстанционният съд е приел, че през заявения период
ответникът е ползвал процесния имот по настанителна заповед от Община Пловдив и
е изразил съгласие за предоставяне на данни за това обстоятелство на „ВиК“
ЕООД, както и е поел задължение да заплаща този консуматив, като се отчита на
собственика, поради което и съгласно чл. 60 от ОУ на дружеството за
предоставяне на този вид услуги, ответникът носи солидарна отговорност със
собственика за тяхното заплащане.Този извод се споделя и от настоящия състав на
съда, тъй като кореспондира с установеното по делото от фактическа страна.В
тази насока са ангажирани писмени доказателства, обсъдени от районния съд, за
възникнало наемно правоотношение между ОП „Жилфонд“ Пловдив и ответника още
през 2010г., като от съставените констативни протоколи е видно, че и през
процесния период ответникът и членове на семейството му са ползвали жилището.На
01.02.2010г. ответникът е депозирал декларация, че е съгласен копие от
настанителната му заповед, да бъде предоставена за служебно ползване на EVN
Bulgaria и Водоснабдяване и
канализация ЕООД, както и че ежемесечно в ОП „Жилфонд“ Пловдив, при заплащане
на наемната цена, ще представя бележки за платени консумативи за електроенергия,
топлоенергия и ВиК услуги.Не е спорно по делото, че на името на ответника е
била открита партида в ищцовото дружество, а обстоятелството, че през 2014г. са
приети нови ОУ не обуславя прекратяване на вече възникналото правоотношение
между страните по делото.
Настоящият състав намира
обаче, че от събраните по делото доказателства не може да се установи обема на
ползваните от ответника услуги през процесния период и съответно тяхната
действителна стойност, при положение че се твърди изразходваното количество
вода в обекта, да е отчитано от неизправно измервателно устройство.Съгласно
разпоредбата на чл. 33, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. при констатирана
нередовност на водомера, оператора на ВиК услуги, съответно неговия представител,
първо трябва да даде предписания за отстраняване на повредата на водомера и да
определи срок за това, като демонтира пломбата на холендъра.От събраните по
настоящето дело доказателства не се установява ищецът да е изпълнил тези си
задължения по подзаконовия нормативен акт.В представените карнети като писмени
доказателства, не са отразени показанията на водомера, не е отразено и
обстоятелството, че същият е неизправен, както и имената на лицето, което се е
подписвало в графа „забележка“.В доказателствена тежест на ищеца е да установи
количеството доставена и изразходвана вода от водоснабдителната система и
съответната цена на ВиК услугите, респ. за него са и неблагоприятните последици
от неустановяването им.Поради това настоящият състав намира претенцията за
недоказана, респ. неоснователна.
Предвид гореизложеното
въззивната жалба се явява основателна, а решението на районния съд в
обжалваната част неправилно, поради което следва да бъде отменено и вместо него
да бъде постановено ново, с което искът да бъде отхвърлен.
На жалбоподателя не се
дължат разноски за производството, тъй като не са представени доказателства за
направени такива по делото.
По изложените съображения
Пловдивският окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 3276/02.08.2019г., постановено
по гр. д. № 10742 по описа за 2018г. на Пловдивски районен съд, IV гр. с., поправено с решение № 3613/02.10.2019г., постановено по същото
дело, в частта, с която се признава за установено, че Р.Т.Г., ЕГН **********, с
адрес: *** дължи на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250,
представлявано от управителя С. Л. Н., сумата от 42, 86 лева за период от
01.02.2015г. – 15.11.2017г., ведно със законната лихва от 21.02.2018г. до
окончателното плащане, както и мораторна лихва към главницата за период от
31.03.2015г. – 31.01.2018г. в размер на 4, 31 лв., за които е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2813/2018г. на ПРС, както и в
частта, с която се осъжда Р.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на
„Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от
управителя С. Л. Н., сумата от 154, 37 лева разноски за първоинстанционното
производство и сумата от 9, 65 лева разноски по заповедното производство по ч.
гр. д. № 2813 на ПРС, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, представлявано от управителя С. Л. Н. против
Р.Т.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 42, 86 лева за период от 01.07.2017г. –
13.11.2017г., ведно със законната лихва от 21.02.2018г. до окончателното
плащане, както и мораторна лихва към главницата за период от 31.08.2017г. –
31.01.2018г. в размер на 4, 31 лв., за които е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 2813/2018г. на ПРС, като неоснователен.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал.
3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :