РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 19.10.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ състав, в публично заседание на дванадесети октомври през две
хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия Димитрова като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 2125 по описа
за 2020 год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството по
делото е образувано по предявени от “К.В.2.“ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от ***срещу „Г.м.“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от В. ***искова молба с
правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.327 ТЗ и
чл.86 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че
ответникът дължи на ищеца сума в размер на 607,98 лева, представляваща главница за доставени букови
детайли по фактура № 176/05.07.2019 г., както и за
сумата от 35,63 лева, представляващи лихва за забава за
периода от 05.07.2019
г. до 31.01.2020 г.,
ведно със дължимата лихва за забава, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл.410 ГПК до окончателното плащане на задължението
В
обстоятелствената част на молбата се твърди, че
между страните са налице установени трайни търговски отношения, по
силата на които „К.В.2." ООД е доставило на „Г.М.” ЕООД букови детайли с
различни размери и качество. Излага се, че на 05.0.7.2019
г. ищецът е доставил на ответника детайли, за които съставил фактура 0000000176 от 05.07.2019г. на стойност 6118,55 лева. Сочи се, че ответното дружество не е правило
никакви възражения относно количеството и качеството на детайлите, но въпреки
това и до момента не е платило тяхната цена. Излага се, че ответникът е направил частично плащане по
фактурата, като са останали неплатена стойност в размер на 607,98 лева. Твърди се, че за
събиране на вземането си ищецът е подал заявление за издаване заповед за
изпълнение, по което е образувано ч.г.д № 542/2020г. Излага се, че
в законния едномесечен срок ответникът по делото е възразил, че не дължи
плащане, тъй като вече бил платил задължението си. Сочи се, че направеното
твърдение на длъжника не отговаря на истината, тъй като ищецът не е получил
плащане.
Поради изложеното моли съда да уважи предявените искове и да му присъди
разноски.
В проведеното по
делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения
иск и да му присъди разноски. Счита, че ответникът е направил извънсъдебно
признание на вземането, тъй като е осчетоводил процесната фактура.
В рамките на
предоставения му срок по чл. 131 от ГПК ответника е депозирал отговор на ИМ. Оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва
твъряната в исковата молба доставка. Не отрича факта, че фактурата е
осчетоводена от дружеството.
В
проведеното по делото о.с.з. ответникът не изпраща представител.
В
нарочна рисмена молба сочи, че не оспорва факта, че процесната фактура е
осчетоводена от него и е отразена в дневниците по ЗДДС, поради което счита и,
че назначаване на ССЕ не е необходимо.
След
съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено
следното от фактическа страна:
От приложеното по
делото ч.гр.д.№ 542/2020 г. по описа на ПлРС е видно, че е издадена на
основание чл.410 от ГПК заповед за изпълнение № 368/06.02.2020 г., с която е
разпоредено на ответника да заплати на кредитора –
ищец по настоящето дело 607.98 лв. – главница; лихва в размер на 35,63 лв. за периода от 05.07.2019 г. до 31.01.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението в съда - 03.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и
направени деловодни разноски в размер на 25.00 лв. и сумата от 250.00
лв. за адвокатско възнаграждение, срещу която заповед в срок е постъпило възражение от
длъжника, поради което и ищецът, съобразно указанията на заповедния съд е
депозирал искова молба за установяване на съществуващото си право, предмет на
разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част
от исковото производство е и фактура №
176/05.07.2019 г., от която се установява, че ищцовото дружество е издало
такава с получател ответното дружество за доставка на букови детайли и
транспорт за тях на стойност 6118,55 лева.
Страните не спорят,
поради което и съдът е определил за безспорен фактът, че процесната фактура е
осчетоводена от ответното дружество и е отразена в дневниците му по ЗДДС.
Представена като
доказателство по делото е и извлечение от сметка 411 на ищцовото дружество, в
което е вписано задължението на ответника.
От представените по
делото фактури с №№ 194/04.10.2019г., №190/19.09.2019 г., 0187/11.09.2019 г.,
№181/31.07.2019 г.; №179/22.07.2019 г. е №176/05.07.2019 г. се установява, че
между страните са налице търговски отношения по повод на различни доставки
извършвани от ищеца на ответника.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и
съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За успешното
провеждане на иска с правна квалификация чл.422, ал.1 ГПК ищецът следва да установи в процеса: учреденото по негова
инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова
полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК;
съществуването на твърдяното вземане в негова полза вземане въз основа на
твърдените договорни
взаимоотношения с
ответника, че е доставена
стоката на ответника и размера на задължението за главница и лихва.
Не се спори по делото, че в полза на ищеца срещу ответника е издадена по
реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение за претендираните суми, че заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника, който в срок е депозирал възражение,
поради което и в изпълнение указанията на съда заявителят в законоустановения
преклузивен срок е предявил иск за установяване на вземането, което поражда
правния интерес за ищеца от водене на настоящото производство и неговата
допустимост.
Не е
спорен и фактът, че процесната фактура е осчетоводена от ответното дружество е
и включена в регистъра му по ДДС.
Настоящият състав на
съда намира, че от събраните в настоящото производство доказателства се
установи, че ищеца “К.В.2.” ООД е продал на ответника „Г.М.” ЕООД детайлите,
описани в процесната фактура №0000000176/05.07.2019г., при посочената обща продажна
цена в размер на 6118,55 лв. с ДДС.
Процесната фактура съдържа данни за
всички основни елементи договора за търговска продажба. Ясно са посочени
страните по сделката, предмета на договора – описаните подробно детайли, цената
и начина на плащане.
Налице е трайна и
безпротиворечива практика на ВКС, според която отразяването на фактурата в
счетоводните регистри на двете страни, вписването й в дневниците за
покупко-продажби и в справките-декларации по ЗДДС, както и ползването на
данъчен кредит по сделката от задължената страна, съставляват признание за
възникването и за размера на задълженията, за които е съставена фактурата
(Решение №103 от 11.07.2014г. на ВКС по т.д.№2334/2013г., ІІ т.о., Решение №212
от 07.01.2013г. на ВКС по т.д. №696/2012г., І т.о. и др.). При подобно
осчетоводяване е ирелевантно подписването на фактурата от представляващ
купувача.
Съобразявайки горното, съдът приема,
че в тежест на ответника е възникнало задължението да заплати уговорената цена
за продадената му стока и т.к. не се твърди и не установи да е била платена
изцяло, исковата претенция по чл.422,
ал.1 от ГПК, във вр. с чл.327, ал.1 от ТЗ се явява изцяло основателна и
доказана и следва да се уважи като такава за претендираната сума, като остатък
по процесната фактура.
Съдът обсъди и акцесорната претенция
на ищеца по чл.86, ал.1 от ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл.327, ал.1 от ТЗ
купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документите,
които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго. В случая не се
установи да е било уговорено друго, поради което купувача е следвало да извърши
плащането на датата на издаване на фактурата за продадената му стока. Не е налице спор, а се установява и при
използване на онлайн калкулатор за изчисляване на законна лихва, че
обезщетението за забавено плащане на главницата от 593878 лв. за периода на
забава – от 11.09.2019г. до 31.01.2020г. се изчислява на 235,90 лв. Поради
това, съдът намира, че и претенцията на ищеца за установяване на вземането му
за обезщетение за забава по чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява изцяло основателна и
доказана и следва да се уважи като такава.
Поради това предявения иск с правно основание
чл.422 вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде
уважен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане
в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски.С
депозиране на възражение в заповедното производство и незаплащане в рамките на
срока за възражение на дължимите суми изцяло или частично, ответникът е станал
повод за водене на делото, поради което не е налице основание разноските да
останат в тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат
понесени от ответника. На заявителя следва да бъдат присъдени за заповедното
производство разноски за заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение в
размер от 275.00 лв.
За исковото
производство, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер
от 275,00 лв., от които 25,00 лева за държавна такса и 250 лева за адвокатско
възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО в
отношенията между страните, че „Г.м.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
В. ***дължи на „К.В.2.“ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Т. ***, сума в размер на 607,98 лева,
представляваща главница за доставени букови детайли по фактура № 176/05.07.2019 г., както и за сумата от 35,63 лева, представляващи лихва за забава за периода от 05.07.2019 г. до 31.01.2020
г., както и лихва за
забава, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.410 ГПК до
окончателното плащане на задължението, на
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.327, ал.1 ТЗ, вр.
чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Г.м.“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от В. ***да заплати на „К.В.2.“ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, представлявано от Т. ***, сумата от 275,00 лева, представляваща сторени в заповедното производство
по ч.гр.д. № 542 по описа за 2020 г. на
Плевенски районен съд, разноски, на осн.
чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА „Г.м.“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
В. ***да заплати на „К.В.2.“ООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Т. ***, сумата от 275,00 лв., представляваща сторени в исковото производство
разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: