Р Е Ш Е
Н И Е
№ 213
06.10.2022 година град Стара Загора
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно
заседание на
петнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: БОЙКА ТАБАКОВА
Ч
Членове: ИРЕНА ЯНКОВА
РАЙНА ТОДОРОВА
при секретар Пенка Маринова
и с участието на прокурор Минчо Николов
като разгледа докладваното от
съдия Р. Тодорова КАН дело № 200 по описа за 2022г., за да се
произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/ във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Л.Д.Е. с постоянен адрес ***, подадена
чрез пълномощника му адв. Н.В. ***, против Решение № 238 от 31.05.2022г.,
постановено по АНД № 844/ 2022г. по описа на Старозагорския районен съд, с
което е потвърдено като правилно и законосъобразно Наказателно постановление № 1010 от 07.12.2021г., издадено от Кмета на Община Стара
Загора.
В жалбата се съдържат оплаквания
за постановяване на съдебното решение в нарушение и при неправилно приложение
на закона и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила -
касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във вр. с чл.63в от ЗАНН. Жалбоподателят оспорва като неправилен извода на въззивния съд, че административнонаказателното
обвинение е обосновано в необходимата степен от фактическа страна, като
поддържа, че не е конкретизирано мястото на извършване на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Твърди, че по делото нито са
представени от страна на наказващия орган, нито са събрани от съда
доказателства за компетентността на актосъставителя за съставяне на актове за
установяване на административни нарушения по чл.209а от Закона за здравето,
въпреки направеното възражения в посочения смисъл. По тези съображения и такива
за наличието на хипотезата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, респ. че се касае за маловажен случай
на административно нарушение, като основание за прилагане на нормата на чл.28 от ЗАНН, е направено е искане обжалваното
съдебно решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което
да бъде отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № 1010 от
07.12.2021г. на Кмета на Община Стара Загора.
Ответникът
по касационната жалба – Кмет на Община Стара Загора, чрез процесуалния си
представител, в съдебно заседание и в представения по делото писмен отговор,
оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Поддържа, че въз
основа на събраните по делото доказателства и установената фактическа
обстановка, в съответствие и при правилно приложение на закона Старозагорският
районен съд е потвърдил наказателното постановление, за което излага подробни
съображения.
Представителят на
Окръжна прокуратура – Стара Загора в съдебно заседание дава заключение за
неоснователност на касационната жалба и предлага съдебното решение да бъде
потвърдено, като постановено в съответствие с приложимите материални норми и
при спазване на процесуалните правила.
Касационният състав на съда, след като обсъди събраните
по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни основания,
доводите и становищата на страните и като извърши на основание чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и съответствието на
обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за установено следното:
Касационната жалба е
подадена в законово установения срок, от надлежна страна за която съдебният акт
е неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е
основателна.
Производството
пред Районен съд – Стара Загора се е развило по жалба на Л.Д.Е. ***, против Наказателно
постановление № 1010 от 07.12.2021г., издадено от Кмета на Община Стара Загора,
с което, въз основа на съставен Акт за установяване на административно
нарушение /АУАН/ № 25765 от 10.11.2021г., на Л.Е. е наложено административно
наказание - глоба в размер на 300 лева, на основание чл. 209а, ал.1 от Закона
за здравето. Административнонаказателното обвинение от фактическа страна се
основава на това, че на 10.11.2021г. в 14.50 часа, в гр. Стара Загора на ул.
„Пазарска“ в сградата на „Централен Кооперативен пазар“, лицето Л.Д.Е. не
спазва законното разпореждане с въведената с т. І от Заповед № РД-01-743 от
31.08.2021г. на Министъра на здравеопазването противоепидемична мярка, а именно
посещение на закрито обществено място – сградата на „Централен Кооперативен
Пазар“, без да е поставил защитна маска за лице за еднократна или многократна
употреба покриваща носа и устат“, с което виновно е нарушила чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето.
Старозагорският районен съд е потвърдил обжалваното наказателно
постановление по съображения за неговата процесуална и материална
законосъобразност. Въззивният съд е приел, че при съставянето на АУАН и
издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на регламентираните в
ЗАНН процесуални правила и формални изисквания, като наказателното
постановление съдържа изискуемото се по чл. 57 от ЗАНН описание на нарушението,
обосноваващо в необходимата степен от фактическа и от правна страна
административнонаказателното обвинение, с посочване на всички релевантни за
съставомерността на деянието факти и обстоятелства и законовата разпоредба,
която е нарушена. По съществото на спора, въз основа на събраните по делото
доказателства съдът е обосновал извод, че описаната в наказателното
постановление фактическа обстановка и извършването от санкционираното лице на
съставомерно деяние, правилно квалифицирано като административно нарушение по
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, са доказани по безспорен и
несъмнен начин, за което нарушение на Л.Е. е наложено предвиденото в закона по
вид и размер административно наказание. В мотивите към решението са изложени и
съображения, че липсва основание допуснатото административно нарушение да бъде
квалифицирано като маловажен случай и съотв. да се приложи разпоредбата на
чл.28 от ЗАНН.
Изцяло се споделя извода на въззивния съд, че съставеният
АУАН и издаденото въз основа на него НП съответстват на законово
регламентираните изисквания досежно тяхното съдържание.
Административнонаказателното обвинение е обосновано чрез посочване на всички релевантни за
съставомерността и индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, като в
необходимата и достатъчна степен е конкретизирано мястото на извършване на
нарушението.
Фактически, правно и доказателствено
обоснован е и извода на Старозагорския районен съд, че по несъмнен начин са
установени и доказани описаната в наказателното постановление фактическа
обстановка и извършването от санкционираното лице на съставомерно деяние,
правилно квалифицирано като административно нарушение по чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето, като липсва основание допуснатото административно нарушение
да бъде квалифицирано като маловажен случай и съотв. да се приложи разпоредбата
на чл.28 от ЗАНН. Изложените в тази връзка мотиви в обжалваното решение изцяло
се споделят от касационната инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни, при
прилагането на чл.221, ал.2, изр. второ от АПК. Обстоятелството, че въведената
противоепидемична мярка по чл.63 от Закона за здравето,
към датата на издаване на наказателното постановление е била отменена с
последваща заповед на Министъра на здравеопазването, има за последица
отпадането на мярката, което има действие занапред. Доколкото заповедта на
Министъра на здравеопазването за въвеждане на противоепидемични мерки е общ
административен акт, с отмяната й не се извършва промяна на нормативната
уредба, която да е по-благоприятна за нарушителя по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗАНН и да изключва наказуемостта на деянието му като основание за отмяна на
издаденото НП, противно на поддържаното от касатора.
Основателно
е обаче е възражението на касационния жалбоподател за допуснато от въззивния
съд съществено нарушение на процесуалните правила. Съдът, в изпълнение на
задълженията си по чл.14 и чл.314, ал.1 от НПК, не е извършил цялостна проверка на
законосъобразността на наказателното постановление. Въпреки направеното от санкционираното лице оспорване на компетентността
на актосъставителя за съставяне на АУАН по чл.209а от Закона за
здравето, съдът не е изискал, респ. събрал доказателства за това. Посоченото
възражение на санкционираното лице не е разгледано и подложено на преценка,
съотв. в съдебното решение липсват мотиви, в нарушение на изискването на чл.
339, ал.2 от НПК, защо не се приема за основателен този изложен в подкрепа на
подадената жалба довод, както и въз основа на какви доказателства съдът е приел,
че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Съгласно
разпоредбата на чл.209а, ал.3 от Закона за здравето, нарушенията по ал.
1 /каквото нарушение е вменено на санкционираното лице/, се установяват с
актове, съставени от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица,
определени от директора на РЗИ, длъжностни лица, определени от директорите на ОД
на МВР, или длъжностни лица, определени от кметовете на общини. В случая по делото не е изяснено дали длъжностното лице, съставило и
подписало АУАН № 25765 от 10.11.2021г., с надлежен акт на Кмета на Община Стара
Загора е определено да съставя АУАН за нарушения по чл. 209, ал.1 от Закона за
здравето. Посоченото в НП № 1010 от 07.12.2021г., че АУАН е съставен от Ивайло
Иванов Донев на длъжност „гл. полицай КО ООР – Община Стара Загора при ОД на
МВР гр. Стара Загора, съставил на основание Заповед № РД-10-00-1053/
30.03.2020г.“, не е достатъчно за доказване на компетентността на
актосъставителя. Нещо повече – с оглед
на посочената като заемана от актосъставителя длъжност и предвид предвидената в
чл.209а, ал.3 от Закона за здравето възможност за съставяне на АУАН за нарушения
по чл.209а, ал.1 от ЗЗ и от длъжностни лица, определени от директорите на ОД на МВР,
изясняването с какъв акт и на кой орган актосъставителят И.Д. е бил определен
да съставя АУАН за нарушения по чл.209а, ал.1 от ЗЗ, е от значение и за
преценката дали наказателното постановление е издадено от компетентен орган. В случая в нарушение на принципите по чл.13 и чл.14 от НПК за служебното
начало в административнонаказателния процес и въпреки наведените от
санкционираното лице доводи, съдът не е изискал доказателства за
компетентността на актосъставителя, съответно не е извършил цялостна преценка на
законосъобразността на наказателното постановление.
Ето защо решението на Районен съд – Стара Загора следва да бъде отменено,
като на основание чл.222, ал.2 от АПК делото следва се върне за ново
разглеждане от друг състав на същия съд, при което да бъдат събрани
доказателства и извършена преценка в посочения по-горе смисъл.
Водим от горните мотиви
и на основание чл. 221, ал.2, предл. второ от АПК и чл.222, ал.2 от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 238 от 31.05.2022г.,
постановено по АНД № 844/ 2022г. по описа на Старозагорския районен съд.
ВРЪЩА делото за ново
разглеждане от друг състав на Районен съд – Стара Загора.
Решението не
подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.