РЕШЕНИЕ № 2019
гр. Бургас, 16.10.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на десети октомври през
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Станка Добрева,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 2629/2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Делото
е образувано по повод исковата молба на „Макроадванс” АД, ЕИК *, със седалище
гр. София, с която претендира приемане за установено, че ответникът В.Д.В., с
постоянен и настоящ адрес ***, му дължи следните суми: 500 лева – главница по Договор
за потребителски кредит № 40110/23.05.2017 год., 11,96 лева – договорна лихва
за периода 24.05.-13.06.2017 год., 62,70 лева – договорна неустойка за
неизпълнение на задължение за осигуряване на обезпечение, и 31,39 лева –
обезщетение за забава за периода 14.06.2017-25.01.2018 год., както и обезщетение
в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от 26.01.2018
год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета
на Заповед за изпълнение № 406/29.01.2018 год. по ч. гр. д. № 681/2018 год. на
БсРС; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.
Правното
основание на предявените положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във
вр. с чл. 422, ГПК, чл. 6 и сл., ЗПФУР и чл. 9 и сл., ЗПК.
С
исковата молба, в условие на евентуалност – при неуважаване на установителните
искове, са предявени и осъдителни претенции с правни основания чл. 55-59, ЗЗД,
за осъждане на ответника да заплати на ищеца главницата от 500 лева, ведно с
обезщетение за забава.
Ответникът, чрез процесуалния си
представител по чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва исковете; не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със
становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите
нормативни разпоредби, намира за установено:
Ищецът твърди, че по силата на Договор
за потребителски кредит № 40110/23.05.2017 год., сключен от разстояние – по
реда на ЗПФУР, е предоставил на ответника В.В. сумата от 500 лева, срещу
задължението за връщането й до 13.06.2017 год., съгласно уговорения погасителен
план. Ищецът твърди, че ответникът не е извършил частично или пълно плащане на
вземанията, като дължи и договорна неустойка от 62,70 лева, за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение – чл. 13 и чл. 23 от договора. За
заплащането на процесните суми, ведно с обезщетението за забава, е издадена Заповед
за изпълнение № 406/29.01.2018 год. по ч. гр. д. № 681/2018 год. на БсРС.
При така изложената фактическа и
правна обстановка съдът намира предявените положителни установителни искове за основателни.
Представените по делото доказателства сочат на съвпадане волите на страните
(доставчик и потребител) чрез използване на електронно средство за комуникация
от разстояние, при спазване императивните изисквания на чл. 8 и сл., ЗПФУР. В
разглеждания казус наличието на електронен подпис не е условие на валидното
възникване на договорното правоотношение, видно от общите условия на ищеца.
Сключеният между страните договор за потребителски кредит е ангажирал
имуществената сфера на ответника В. като длъжник за връщане на предоставената
главница от 500 лева, ведно с уговорена договорна лихва. Получаването на сумата
по кредита от длъжника – на 25.05.2017 год., е установено с представеното
електронно уведомление от „Ипей“ АД (л. 26 по описа на делото), извършило
касовото плащане – в съответствие с уговорката по чл. 3, ал. 1, изр. второ от
договора за кредит. По делото не се спори и относно настъпилата забава за
плащане на дължимите вноски – след изтичане крайния падеж по приложения към
договора между страните погасителен план, поради което за заемодателя е
възникнало и правото на обезщетение по чл. 84, ал. 1, ЗЗД.
Съдът намира за основателен и
иска за договорна неустойка по чл. 13. Тази разпоредба урежда задължението на
ответника за предоставяне на обезпечение за плащане на договорните вземания. В
тежест на ответника е провеждане доказване на своето изпълнение на договора в
тази му част, с оглед опровергаване отрицателното твърдение на кредитора. Данни
за изправността на длъжника не са представени, поради което съдът намира
вземането за сумата от 62,70 лева за дължимо. Възражението на ответника за
прекомерност на сумата е неоснователно, тъй като размерът й не превишава
значително обезщетението за забавено плащане, а и не противоречи на добрите
нрави.
Основателността на предявените
искове за главница, договорна лихва и обезщетение за забава налага уважаване и
на вземането по чл. 86, ЗЗД, дължимо от подаване на заявлението по чл. 410, ГПК.
Предвид уважаването на
установителните искове, не е настъпило условието, под което са предявени
осъдителните претенции, поради което съдът не дължи разглеждането им по
същество, съотв. и произнасяне по тях.
Основателността на предявените искове
налага уважаване молбата на ищеца за присъждане направените в настоящия процес
деловодни разноски в общ размер от 425 лева (сбор от 175 лева – доплатена
държавна такса, 150 лева – депозит по чл. 47, ал. 6, ГПК, и 100 лева –
юрисконсултско възнаграждение). В изпълнение указанията на ВКС по т. 12 от
4/2013-2013-ОСГТК, в тежест на ответника следва да бъдат възложени и
деловодните разноски, направени в заповедното производство – 75 лева.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, че
ответникът В.Д.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, дължи на
ищеца „Макроадванс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, Район Средец, ул. „Г. С. Раковски” № 147, ап. 14, следните суми: 500
лева – главница по Договор за потребителски кредит № 40110/23.05.2017 год.,
11,96 лева – договорна лихва за периода 24.05.-13.06.2017 год., 62,70 лева –
договорна неустойка за неизпълнение на задължение за осигуряване на
обезпечение, и 31,39 лева – обезщетение за забава за периода 14.06.2017-25.01.2018
год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на
главницата, начиная от 26.01.2018 год. до окончателното й изплащане, които
вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 406/29.01.2018
год. по ч. гр. д. № 681/2018 год. на БсРС.
ОСЪЖДА
В.Д.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, да заплати на „Макроадванс”
АД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Средец, ул. „Г.
С. Раковски” № 147, ап. 14, деловодни разноски в размер от 75 лева, направени в
заповедното производство по ч. гр. д. № 681/2018 год. на БсРС.
ОСЪЖДА
В.Д.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***, на основание чл. 78,
ал. 1, ГПК, да заплати на „Макроадванс” АД, * *, със седалище и адрес на
управление гр. София, Район Средец, ул. „Г. С. Раковски” № 147, ап. 14, деловодни
разноски в размер от 425 лева, направени по гр. д. № 2629/2018 год. на БсРС.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: П. Атанасов
Вярно с оригинала!
С. Добрева