РЕШЕНИЕ
№ 14
гр. *****, 08.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***** в публично заседание на десети декември през
две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА
при участието на секретаря ИРЕНА Н. РАЙЧЕВА
като разгледа докладваното от ГАЛИНА Р. ЗЛАТЕВА Гражданско дело №
20252220100439 по описа за 2025 година
Производството е с правно чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗС.
Постъпила е искова молба от З. Г. П. ЕГН **********, с постоянен адрес ****** и И.
Г. П. ЕГН **********, с постоянен адрес ******, и двамата чрез адв.М.Д. против
ДЪРЖАВАТА представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството,
чрез Областен управител на Област с административен център гр. Сливен, с адрес за
връчване на съдебни книжа и призоваване гр.Сливен, ул. „Д.Добрович” №3, с правно
основание по чл.124, ал.1 вр. с чл.79 ЗС.
Ищците твърдят, че са получили по наследство от баща си Г. Д. П., б..ж. на с.***,
починал през 2016 г., който е получил по наследство от неговия баща Д.П.К., б.ж. на с.***,
следните недвижими имоти, находящи се в с.******, а именно:
1.ДВОРНО място с площ от 1315 кв.м., съставляващо част от поземлен имот №44, за
който имот е отреден урегулиран поземлен имот ХШ-44,с площ по скица от 1350 кв.м., с
неуредени регулационни сметки за 50 кв.м. и за 85 кв.м.,в квартал 57 по подробния
устройствен план на с. ***, отреден за жилищни нужди, при граници на дворното
място:УПИ УИ-43,УПИ VI-45, улица, УПИ XIV-45, УПИ П-45,УПИ Ш- 45 и УПИ ХП-44, и
2. ДВОРНО МЯСТО с площ от 1320 кв.м., съставляващо част от поземлен имот №
44, за който имот е отреден урегулиран поземлен имот ХII-44,с площ по скица от 1350 кв.м.,
с неуредени регулационни сметки за 30 кв.м.,в квартал 57 по подробния устройствен план на
с. ***, отреден за жилищни нужди, при граници на дворното място:УПИ VII-43, улица, УПИ
ХШ-44, УПИ II- 43,УПИ XI-43 и УПИ VIII-43.
Тези недвижими имоти дядото/наследодател/ на ищците получил при делба по гр.д.№
216/1936 г. на НЗРС. Оттогава тези имоти се владеели и ползвали от дядото и бащата, и от
самите ищци като тяхна собственост и необезпокоявани от никого. Имотите не били предмет
на одържавяване, отчуждаване или фактическо отнемане от страна на държавата, общината,
ТКЗС или образувани въз основа на тях селскостопански организации, съответно за тях не са
1
заявявани реституционни претенции, вкл. по реда на ЗСПЗЗ. През 2023 г. ищците пожелали
да се снабдят с документ за право на собственост върху тези имоти, но в хода на
процедурата Областнат администрация Сливен им били издадени 2 бр. удостоверения, в
които се заявявало,че държавата счита имотите на ищците за държавна собственост..
С оглед на това, че ищците не можели пълноценно да упражняват правото си на
собственост /в това число и да се снабдят с документ за собственост върху имотите/ , което
обосновавало правния им интерес от воденето на настоящото дело.
Молят да се постанови решение,с което да се признае за установено в отношенията
между страните, че държавата не е собственик на посочените недвижими имоти.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, чрез Министъра
на регионалното развитие и благоустройството, представляван по пълномощие от Областния
управител на Област Сливен-Ч.Б., представляван по пълномощие от старши юрисконсулт И.
И..
Ответната страна счита предявения иск за недопустим и неоснователен. В
процесните 2 бр.удостоверения на Областната управа било изразено предположение, но не
и категоричен извод, че имотите може да са държавна собственост. Неправилно ищците,
съответно нотариусът в хода на нотариалното производство били тълкували написаното в
този абзац в смисъл, че държавата счита имота за собствен. Формалният запис в разписния
лист към плана на с. ****** от 1985 г. на двата имота като „Нива АПК“ (съгласно скица №
КР-08-847/28.08.2023 г., издадена Община *****) и др. документи не означава, че те са
държавни, нито е правилно да се извежда от написаното подобен извод в тази насока, което
води до извода за липса на правен интерес от завеждането на иска. Алтернативно, дори да се
приемело, че двата имота в с. ******, общ. ***** са държавна собственост, опирайки се на
констатациите в удостоверенията, то отново искът щял да бъде процесуално недопустим
като предявен срещу ненадлежна страна, защото съгласно данните от приложената по
делото скица № КР-08-847/28.08.2023 г., издадена Община *****, УПИ XII-44 и УПИ ХШ-
44, кв. 57 по ПУП на селото били отредени за жилищни нужди или казано по друг начин за
жилищно строителство. Предвид конкретното им предназначение по действащия план на
селото, одобрен със Заповед № 167/16.07.1985 г., би следвало, че на основание чл. 2, ал. 1, т.
2 от ЗОС, във връзка с § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС, същите са станали общинска
собственост, което водело до липса на пасивна процесуална легитимация на Държавата.
Счита че, искът е неоснователен, поради това че, нито за наследодателите на ишците, нито
за тях самите е изтекла придобивната давност. Излага подробни съображения, относно
действащите правни норми, регулиращи института на придобивната давност от 1936г. до
сега.
Моли да се остави без разглеждане като недопустим отрицателния установителен иск
с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен ищците против Държавата, за признаване
за установено между страните, че тя не е собственик на процесните недвижими имоти,
находящи се в с. ******, общ. *****, евентуално, ако съдът допусне за разглеждане
предявения иск, моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
2
От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната
фактическа обстановка:
По делото не е спорно, че ищците са наследници по закон на баща си - Г. Д. П., б.ж.
на с.******, Общ.*****. Твърденията на ищците са в посока, че по силата на наследствено
правоприемство, те са наследници по закон и на Д.П.К., техен дядо, който съгласно
Протокол за делба по г.д.№ 216/1036г. на Новозагорския околийски съд, е получил в дял
описаните в исковата молба недвижими имоти. Във връзка с инициирано от тях
производство по снабдяване с констативен нотариален акт за собственост на недвижимите
имоти, същите се снабдили с 2 бр. удостоверения, издадени от Областен управител на
Област Сливен, в които било записано: „Видно от представена скица № КР-08-847/
28.08.2025г., издадена от Община *****, отдел „КРВП“, съгласно разписния лист имотът
съставлява „Нива на АРК“. В случай, че имотът е образуван от имот включен в имуществото
на бивша организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, следва на основание чл.45, ал.10 от
ППЗСПЗЗ, да се счита за държавна собственост.“. Това обстоятелство се явявало пречка за
по нататъшното развитие на нотариалното производство, поради което и ищците подали
настоящият иск, отрицателен установителен по своя характер, с който искат да бъде
установено, че Държавата не е собственик на процесните имоти.
По делото са събрани множество писмени доказателства: Удостоверение за
наследници №19/03.02.2025 год. на Кметство с.******, общ.*****; Протокол от гр.д.
№216/1936 г. на НЗРС; Удостоверения № 448 и № 449/03.10.2023 год. на Областна
администрация Сливен; заверено копие от писмо изх. № РД-12-02-939-2/11.06.2025 г. на
Директора на ОД „Земеделие“ Сливен; заверено копие от писмо изх. № РД-12-02-977-
1/13.06.2025 г. на Началника на Общинска служба по земеделие - *****.
Изслушани са свидетелски показания, както следва:
Св. С.К. споделя, че познавала бащата на ищците. Същият обработвал спорните
имоти поне от 1980г. След смъртта на баща си преди около 5-10 г., ищците продължили да
владеят и обработват имотите.
Св.К.З. твърди, че познава бащата на ищците, който докато бил жив стопанисвал
имотите. Не помни някой да е оспорвал правото на собственост на баща им и на тях самите.
Според него този имот принадлежал на бащата на ищците поне от 60 г., като никога не е
било стопанисвано от АПК/ТКЗС.
От така събраните по делото доказателства съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е иск е с правна квалификация по чл.124, ал.1 от ГПК, във вр. с чл.79
от Закона за собствеността.
Съдът намира така предявения искът за основателен и доказан, по следните
съображения:
При предявен отрицателен установителен иск за право на собственост ищецът следва
да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес. Той следва да установи
наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от
които то произтича. Правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за
собственост е налице когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва;
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника (т.1 от TP № 8 от 27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК на ВКС).
При отрицателния установителен иск за собственост предмет на иска, а оттук и на
доказване, е правото на собственост на ответника. Ответникът е този, който съгласно
разпределението на доказателствената тежест следва да установи това свое право - да
3
докаже съществуването на отричаното от ищеца право на собственост - фактите, от които
произтича правото му.
В настоящия случай ищците обосновават правния си интерес от предявяването на
иска с твърденията, че като наследници на своя баща Г. Д. П., б.ж. на с.******, са
собственици по наследство на процесните недвижими имоти, а ответникът в настоящото
производство оспорва правото им на собственост върху тях. Следователно съществува спор
за материално право между страните, който засяга твърдяното от ищците право на
собственост върху процесните имоти и обуславя правния им интерес за предявяване на
отрицателен установителен иск за решаването му по съдебен ред.
По изложените съображения съдът приема иска за допустим и дължи произнасяне по
неговата основателност.
С оглед твърдението на ответника Държавата, че ищците и съответно техните
праводатели не са били собственици на имотите, предвид законовите разпоредби, действали
през различни периоди от време, в тежест на ищците, които оспорват това твърдение е да
установят, че имотите са били собствени на техните наследодатели, респ. на тях самите, по
силата на настъпило наследствено правоприемство и давностно владение.
С оглед разпоредбата на чл.77 от ЗС, правото на собственост се придобива чрез
правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. При предявен ОУИ за
право на собственост или ограничено вещно право, ответникът е длъжен да изчерпи всички
възможни придобивни основания по смисъла на чл.77 от ЗС. В този смисъл, в правната
теория се поддържа че доказателствената тежест е обърната: ищецът следва да докаже
наличието на правен интерес от предявяването на иска, докато ответникът следва по
правилата на пълното главно доказване да установи съществуването на правото, което
ищецът с предявяването на иска се стреми да отрече.
Следва да се има предвид, че предмет на отрицателния установителен иск/ОУИ/ е
отричаното право на собственост. Доказването на притежаваното, респ. претендираното
от ищеца право е необходимо с цел установяване наличието на правен интерес от
предявяване на ОУИ, макар в някои случаи съдът да се произнася по правата на ищеца по
съществото на правния спор. И в тези случаи обаче, правото на ищеца не е предмет на
предявения иск, макар при недоказването на това право искът да се отхвърля, без съдът да се
произнася по правата на ответника. С предявяването на ОУИ се отрича възможността
ответникът да притежава оспорваното право на всяко едно от предвидените в закона
основания. Основният предмет на спора, а оттук и предмет на доказване е
притежаваното от ответника право, което се отрича с предявяването на иска.
В случая, ищците претендират, че са придобили правото на собственост върху
процесните имоти по наследство от техния наследодател Г. Д. П., поради което съдът
изследва наличието на това придобивно основание.
В тази връзка, спорно по делото е обстоятелството дали дядото на наследодателите –
Д.К. е бил собственик на процесните имоти, доколкото съгласно представения Протокол за
делба от 1936 г., той е станал собственик на 3 бр.ниви и 1 бр.Дворно място, които имоти
4
обаче, по индивидуализиращите им белези не могат да бъдат обвързани с въведените като
предмет на настоящия спор имоти. Също така не става ясно дали Д.К. е наследодател на
бащата на ищците – Г. Д. П., предвид факта че по делото не е представено удостоверение за
наследници или удостоверение за родствени връзки на Д.К., от което да се направи извод за
настъпило наследствено правоприемство между последния и настоящите ищци.
Въпреки това, настоящият съд счита, че не съществува пречка искът да бъде
разгледан досежно спорните имоти, надлежно описани в исковата молба и представената
скица, а именно: Урегулиран поземлен имот ХШ-44,с площ по скица от 1350 кв.м., с
неуредени регулационни сметки за 50 кв.м. и за 85 кв.м.,в квартал 57 по подробния
устройствен план на с. ***, отреден за жилищни нужди, и Урегулиран поземлен имот ХII-
44,с площ по скица от 1350 кв.м., с неуредени регулационни сметки за 30 кв.м.,в квартал 57
по подробния устройствен план на с. ***, отреден за жилищни нужди, за твърдяния от
ищците период от 1980 г. до настоящия момент. С оглед това, дори да се приеме, че
посочените в Протокола за делба от 1936г. имоти са идентични с описаните в исковата молба
и Д.К. е наследодател на ищците, то този Протокол за делба, легитимира същият като
собственик на имотите. В този смисъл упражняваното от Д.К. владение е елемент от
упражняваното право на собственост, като съдебната практика е категорична, че такова
владение, елемент от учредено право на собственост, не може да се присъединява към
владението като фактическо състояние, което стои в основата на предявен иск за
придобИ.е право на собственост по давностност. В този смисъл не следва при разглеждане
на настоящия иск да се взима предвид упражняваното владение от дядото на ищците Д.К.
върху споменатите в Протокола за делба имоти, а единствено упражняваното от бащата на
ищците, Г. П., владение от 1980 г., а и доколкото не е ясно дали имотите описани в акта за
собственост от 1936г. са идентични с процесните имоти, описани в исковата молба.
С оглед другото твърдяно от ищците придобивно основание - наследствено
правоприемство, в процеса те следваше да докажат, че имат качеството наследници по закон
на Г. Д. П., б.ж. на с.******, починал на 10.10.2016 г., основанието, на което техния
наследодател е придобил правото на собственост върху процесния имот- давностно
владение, осъществявано от него от 1980 г. до смъртта му през 2016г., както и
обстоятелството, че правото на собственост върху този имот е принадлежало на
наследодателя им към момента на неговата смърт, в която връзка съдът намира следното:
Общите правила на чл.79 и сл. от ЗС регламентират давностното владение като
основание за придобИ.е на правото на собственост върху всеки недвижим имот, доколкото
изрична разпоредба не изключва този придобивен способ. Придобивната давност е средство
за придобИ.е на правото на собственост след изтичане на известен период от време и при
определени условия. За придобИ.е по давност, е необходимо да бъде установено владение
върху конкретен имот. Това владение трябва да има траен характер, да е непрекъснато,
спокойно, явно, несъмнено и с намерението вещта да се държи като своя. А с нормата на
чл.69 ЗС законодателят е установил презумцията /оборима/, че всеки, който държи една вещ,
има намерение да я държи за себе си. Освен това във всички случаи следва да бъде доказано,
че съответният спорен недвижим имот е годен обект на придобивна давност, т.е., че за
съответния период, за който се твърди, че е бил подведен трайно под фактическа власт,
същият не е бил държавна, кооперативна или общинска собственост. Това несъмнено
включва в себе си и установяване на обстоятелството какъв е бил характерът на имота.
Качеството наследници по закон на Г. Д. П. на ищците се доказва от представеното
Удостоверение за наследници от 03.02.2025г., изд. от кметство на с.******, общ. *****.
5
В разглеждания случай от показанията на разпитаните свидетели се установи, че
наследодателят на ищците Г. Д. П. е владял имотите, индивидуализирани в исковата молба,
от 1980 г. до датата на смъртта си – 2016 г. и владението му е било спокойно, явно и
непрекъснато. След смъртта на Г. П. през 2016г. неговите наследници са установили
владение върху имотите, което владение не е било отнемано и което упражняват и
понастоящем.
Изложеното обосновава извода на съда, че са налице и двата признака на владението
за претендирания период-наследодателят на ищците е осъществявал непрекъснато владение
върху процесните имоти през регламентирания от закона 10 годишен срок и с намерението
да стане техен собственик (намерение за своене).
В същото време, ответникът – Държавата, чрез Областен управител на Област Сливен,
е оспорила съдържащите се в исковата молба твърдения, че ищците са носители на спорното
право, без да е противопоставила при това твърдения за осъществено придобивно основание
за себе си. Така избрания от ответната страна подход се изразява в това, да докаже само
своите правопогасяващи/правоизключващи възражения. При така избрания от процесуалния
представител на ответника подход, същият подробно е развил съображения за нормите на
Закона за давността-отм. /обн.ДВ, бр.23/30.01.1898г./, Закона за държавните имоти-отм.
/обн.Дв. бр.300/22.12.1948г./ и сега действащия Закон за собствеността /обн.ДВ. бр.92/
16.11.1951г./, при чието действие би следвало да се е осъществило владението, съответно и
придобИ.ето по давност на процесните имоти на праводателите на ищците и на тях самите.
Макар и настоящият състав принципно да е съгласен с тезата на ответната страна, в тази й
част, то това по никакъв начин, съгласно правилата за разпределяне на доказателствената
тежест в процеса, не установява съществуването на правото, което ищците се стремят да
отрекат – право на собственост върху имотите в полза на Държавата. Нещо повече: в
Удостоверение № 448/03.10.2023г., издадено от Областния управител на Област Сливен, за
имот УПИ XIII-44, кв.57, по ПУП на с.******, е указано, че за имотът „няма съставени
актове за държавна собственост“, а само в случай че „имотът е образуван от имот включен в
имуществото на бивша организация по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, следва на основание чл.45,
ал.10 от ППЗСПЗЗ, да се счита за държавна собственост.“/л.10 от делото/. Идентично е
съдържанието и на Удостоверение № 449/03.10.2023г., изд. за УПИ XII-44, кв.57, по ПУП на
с.******./л.11 от делото/. Доказателства, че процесните имоти са били държавна
собственост през процесния период или са били включени в имуществото на организации по
§ 12 от ПЗР на ЗСРЗЗ, не се събраха.
Следователно, за тези имоти не е съществувала забраната на чл.86 от ЗС за
придобИ.ето им по давност, включително и в редакцията преди изменението в ДВ бр.
31/1990г., доколкото върху него не е установено право на кооперативно земеползване и не е
одържавен и не е имало пречка наследодателят на ищците да го придобие по давност.
Правото на собственост по давност не се придобива автоматично с изтичане на
установения в закона срок (ex lege), тъй като съгласно чл. 120 от ЗЗД давността не се
прилага служебно, а чл. 84 от ЗС относно давността препраща именно към цитираната
6
норма. Необходимо е още владелецът да се е позовал на изтеклата в негова полза
придобивна давност. При осъществен фактически състав по чл. 79 ЗС позоваването на
придобивна давност има за последица придобИ.е на правото на собственост. Не се твърди и
не се събраха доказателства по делото наследодателят на ищците да се е позовал на изтекла
в негова полза придобивна давност - не се установи Г. Д. П. да се е снабдил с нотариален акт
по обстоятелствена проверка или да е провел успешно защита на правото си на собственост
с иск по отношение на спорния имот. Правото на позоваване на придобивното основание по
чл. 79 ЗС не е с оглед на личността и не се погасява със смъртта на владелеца, а се включва в
наследството му. Имуществото на наследодателя преминава към наследниците му като
съвкупност от права, задължения и фактически състояния. Ако едно лице е владяло
недвижим имот в изискуемия по чл. 79 ЗС срок, но е починало преди да се позове на
последиците от придобивната давност, то в наследството се включва владението върху
имота, както и правото на наследниците да се позоват на изтекла в полза на наследодателя
им придобивна давност щом са продължили владението. Тъй като действието на
придобивното основание се зачита от момента на изтичане на срока, то при наличие на
позоваване от страна на наследниците, ще се счита, че придобивното основание е
осъществено от наследодателя (т.3. от ТР № 4 от 17.12.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2012 г.,
ОСГК).
След като наследодателят на ищците Г. Д. П. е владял процесния имот в изискуемия
по чл. 79 ЗС срок и е починал преди да се позове на последиците от придобивната давност,
то в наследството му е включено владението върху имота, както и правото на наследниците
му да се позоват на изтекла в негова полза придобивна давност, щом са продължили
владението. В настоящото производство ищците З. П. и И. П., в качеството на наследници
на Г. П., се позовават на изтеклата в полза на наследодателя им придобивна давност, поради
което се счита, че това придобивно основание е осъществено от наследодателя им. След
като Г. П. е бил собственик на процесния имот, то на основание наследствено
правоприемство неговите наследници, са придобили правото на собственост върху имота.
Правото на собственост на наследниците на Г. Д. П. върху имота, изключва правото на
собственост на Държавата върху същия.
С оглед гореизложеното, настоящия състав намира, че предявеният отрицателен
установителен иск е доказан и следва да се уважи като основателен, като се признае за
установено по отношение на ответника Държавата, че същата не е собственик на
процесните имоти.
По разноските:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, на основание чл.78, ал.1 от
ГПК, разноските се дължат на ищцовата страна, съгласно представения списък по чл.80 от
ГПК, а именно: 71,71 лв. – ДТ и 50.00 лв. за разноски в производството по снабдяване с
документи, за които има представени разходнооправдателни документи, и 800,00 лв. за
адв.хонорар, или общо 921.71 лв./ 471.26 EUR. Ответната страна е направила възражение за
прекомерност на адв.хонорар на ищците, коте настоящият съд счита за неоснователно,
7
предвид факта че така заявеният хонорар не надвишава минималния такъв, определен съгл.
чл.7, ал.2, т.2 от НМРАВ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Държавата Република България,
представлявана от Министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областен
управител на област Сливен, с адрес гр.Сливен, ул."Димитър Добрович" № 3, че Държавата
Република България НЕ Е СОБСТВЕНИК на следните недвижими имоти: ДВОРНО
място с площ от 1315 кв.м., съставляващо част от поземлен имот №44, за който имот е
отреден урегулиран поземлен имот ХШ-44,с площ по скица от 1350 кв.м., с неуредени
регулационни сметки за 5 0 кв.м. и за 8 5 кв.м.,в квартал 5 7 по подробния устройствен план
на с. ***, отреден за жилищни нужди, при граници на дворното място:УПИ УИ-43,УПИ VI-
45, улица, УПИ XIV-45, УПИ II-45,УПИ III-45 и УПИ ХII-44, и ДВОРНО МЯСТО с площ
от 1320 кв.м., съставляващо част от поземлен имот № 44, за който имот е отреден
урегулиран поземлен имот ХII-44,с площ по скица от 1350 кв.м., с неуредени регулационни
сметки за 30 кв.м.,в квартал 57 по подробния устройствен план на с. ***, отреден за
жилищни нужди, при граници на дворното място:УПИ VII-43, улица, УПИ ХIII-44, УПИ II-
43,УПИ XI-43 и УПИ VIII-43, по иска с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, предявен от
З. Г. П. ЕГН **********, с постоянен адрес ****** и И. Г. П. ЕГН **********, с постоянен
адрес ****** срещу Държавата.
ОСЪЖДА Държавата Република България, представлявана от Министъра на
регионалното развитие и благоустройството, чрез Областен управител на област Сливен с
адрес гр.Сливен, ул."Димитър Добрович" № 3 да ЗАПЛАТИ на З. Г. П. ЕГН **********, с
постоянен адрес ****** и И. Г. П. ЕГН **********, с постоянен адрес ******, направените
по делото разноски в размер на 471.26 /четиристотин седемдесет и едно евро и 26
евроцента/ EUR/ 921.71 лв. /деветстотин двадесет и един лева и 71 стотинки/.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от получаването на
съобщението пред Сливенския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
8