РЕШЕНИЕ
Номер 24130.10.2020 г.Град С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – С.З.I Граждански състав
На 07.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Даниела К. Телбизова Янчева
Членове:Николай И. Уруков
Атанас Д. Атанасов
Секретар:Таня Д. Кемерова Митева
като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова Янчева Въззивно
гражданско дело № 20205500503088 по описа за 2020 година
Производството е образувано по въззивна жалба на Г.П.П. чрез адв.
М.Г. против решение № 686 от 24.06.2020г., постановено по гр.дело №
2428/2019г. по описа на Старозагорския районен съд, в частта, в която е
уважена претенцията на П. Г. П. против Г.П.П. за заплащане на обезщетение
по чл.31 ал.2 от ЗС до размера на 630 лв., представляваща обезщетение за
лишаване от ползването на ½ ид.ч. от процесния недвижим имот за периода
от 10.05.2019г. до 10.12.2019г., както и в частта за разноските.
Въззивникът обжалва решението в частта, в която е осъден да заплати
на ищеца сумата от 630 лв., представляваща обезщетение за лишаване от
ползване на ½ ид.ч. от недвижим имот за периода от 10.05.2019г. до
10.12.2019г., както и в частта за разноските по присъденото обезщетение в
размер на 50 лв. Излага подробни съображения. Моли съда да отмени
частично първоинстанционното решение като неправилно и
незаконосъобразно, респективно – отхвърляне на претенцията на ищеца с
правно основание чл.31 ал.2 от ЗС. Претендира за присъждане на разноските
по делото.
Въззиваемият П. Г. П. чрез пълномощника си адв. Н.М. изразява
становище, че въззивната жалба е допустима, но по същество е
1
неоснователна. Моли същата да бъде оставена без уважение , а
първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно да бъде
потвърдено. Претендира за присъждане на направените разноски пред
въззивната инстанция.
Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания, извърши
проверка на обжалвания съдебен акт, съгласно разпоредбата на чл.271 ал.1 от
ГПК, при съвкупната преценка на доказателствата по делото, намери за
установено следното:
Предявен е иск за делба на съсобствен недвижим имот и намира правно
основание в чл. 34 от ЗС във връзка с чл.341 и сл. от ГПК, като
производството е във фаза след допускане на делбата.
С решение № 1360/21.10.2019г., постановено по настоящото дело е
допусната съдебна делба по отношение на следния недвижим имот:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ В СГРАДА с идентификатор №
68850.505.40.4.23 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет точка
петстотин и пет точка четиридесет точка четири точка двадесет и три),
попадаш в сграда №4 (четири), разположена в поземлен имот с
идентификатор 68850.505.40 (шестдесет и осем хиляди осемстотин и петдесет
точка петстотин и пет точка четиридесет), с площ на обекта 35,24 (тридесет и
пет цяло и двадесет и четири стотни) кв.м., находящ се в ***,
предназначение: За Офис, брой нива на обекта: 1 (едно); ниво: I (първо);
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: няма, под
обекта: 68850.505.40.4.20, над обекта: няма; прилежащи части: няма; стар
идентификатор: 68850.505.40.4.26, описан в кадастрална схема № 15-250979-
22.03.2019г. по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
заповед №300-5-51/24.06.2004г. на Изпълнителен директор на АГКК,
последно изменение със заповед: няма издадена заповед за изменение в
КККР, а по Нотариален акт недвижим имот в офис-сграда, находя ща се в
***, съгласно удост. № 7116/11Д0.2004г. на ***, АБ „Център”, в дворно място
от 820 /осемстотин и двадесет/ кв.м, съставляващо УПИ VIII-2691 /осми- две
хиляди шестстотин деветдесет и едно/ от кв. 33 /тридесет и три/ по плана на
град С.З., при граници на дворното място: от запад - ***, от изток - *** и
УПИ V-2691- телевизионен и радио сервиз, от север - УПИ V-2691 -
2
телевизионен и радио сервиз и УПИ X- 2693, от юг- УПИ IV ЖС и УПИ III-
2695, а именно: ОФИС № 20 /двадесет/- кабинет за подготовка на водачи на
МПС със застроена площ от 35.24 кв.м. /тридесет и пет цяло и двадесет и
четири стотни квадратни метра/, заедно с общите части 43,53 кв.м.
/четиридесет и три цяло и петдесет и три стотни кв.м./, който се обособява
при вътрешно функционално преустройство, находящ се на VII /седмия/ етаж
на сградата, който офис се състои от едно работно помещение, тоалетна и
умивалня, при граници: от север - двор, от юг- съществуваща жилищна
сграда в УПИ IV ЖС, от изток-двор и от запад- стълбище, заедно със
съответните идеални части от правото на строеж върху дворното място, при
запазено вещно право на ползване върху 1/2 идеална част от имота пожизнено
и безвъзмездно от Т.Ц.П. с ЕГН ***.
Предявена е претенция от ищеца против ответника на основание чл.346
от ГПК във връзка чл.31 ал.2 от ЗС за сумата от 1 260 лв., представляваща
обезщетение за лишаването му от ползването на неговата идеална част от
недвижимия имот за периода от 10.05.2019г. до 10.12.2019г.
С обжалваното решение първоинстанционния съд е осъдил Г.П.П. да
заплати на П. Г. П. сумата от 630 лева, представляваща обезщетение за
лишаването му от ползването на 1/2 идеална част от допуснатия до делба
имот за периода от 10.05.2019г. до 10.12.2019г., като е отхвърлена
претенцията на П. Г. П. против Г.П.П. за обезщетение за лишаване от
ползването на неговата идеална част от недвижимия имот в останалата й част
до размера на 1 260 лева, като неоснователна и недоказана.
В преклузивния срок на чл.346 от ГПК е предявена претенция от ищеца
против ответника на основание чл.31 ал.2 от ЗС за заплащане на сумата от 1
260 лв., представляваща обезщетение за лишаването му от ползването на
неговата идеална част от недвижимия имот за периода от 10.05.2019Г. до
10.12.2019г.
Видно от представените и приети, като доказателства по делото два
договора от 11.10.2017г. и 21.03.2019г., ответникът Г.П.П. е отдал под наем
процесния недвижим имот на „С.***“ ЕООД срещу месечна наемна цена от
10 лева.
3
Съгласно разпоредбата на чл.31 ал.2 от ЗС, когато общата вещ се ползва
лично само от някой от съсобствениците, то той дължи обезщетение на
другите съсобственици за ползите, от които ги е лишил, от деня на писменото
поискване на тези ползи. Следователно, за да се дължи обезщетение по чл.31
ал.2 от ЗС, е необходимо да са налице две кумулативно дадени изисквания -
съсобственикът, който е лишен от ползването да е направил писмено искане
за заплащане на обезщетение и съсобственика, който ползва имота да го
ползва лично, включително и частта на претендиращия обезщетението. В
конкретния случай, съдът приема, че е налице “писмено искане” по смисъла
на закона от страна на ищеца за заплащане на обезщетение - с исковата молба
същият е направил своята претенция за заплащане на обезщетение за
лишаване от ползване на неговата идеална част от имота. Следователно
налице е едно от кумулативно дадените условия.
Във връзка с изясняване на второто условие пред първоинстанционния
съд са допуснати свидетели. От показанията на свидетеля Т.Ц.П. /майка на
ответника/ се установява, че процесният имот се ползва като кабинет за
подготовка на водачи. Същата твърди, че ищецът разполага с ключ за
процесния имот и може да го ползва. Свидетелските показания за
безпрепятственото ползване на имота от ищеца не се потвърждават от
останалите доказателства, приети по делото, а следва да се отбележи, че
свидетелят е заинтересуван от изхода на делото предвид роднинската връзка с
ответника, поради което съдът не ги кредитира в тази част.
Според заключението на съдебно техническата експертиза, което не е
оспорено от страните по делото, размера на месечния наем за недвижимия
имот е 180 лева, а за 1/2 идеална част от същия е в размер на 90 лева.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че ответникът е ползвал лично
процесния недвижим имот и дължи обезщетение на ищеца за периода от
10.05.2019г. до 10.12.2019г. в размер на 630 лева /7 месеца по 90 лева/.
Ето защо, съдът намира претенцията за основателна и доказана до този
размер, а в останалата й част до размера на претендиралите 1 260 лева същата
следва да се отхвърли, като неоснователна и недоказана.
При така събраните по делото доказателства, въззивният съд намира, че
4
решението на Старозагорския районен съд е правилно и законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено. При постановяването му не са
допуснати нарушения на материалния и процесуалния закони.
С оглед изхода на делото пред настоящата инстанция-неоснователност
на въззивната жалба, съдът намира, че не следва да се присъждат разноски на
въззивницата. Въззиваемият е направил искане за присъждане на разноските
пред въззивната инстанция, но няма представени по делото доказателства за
сторени такива, поради което не следва да му се присъждат разноски за
въззивната инстанция.
Водим от горните мотиви, Старозагорския Окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 686 от 24.06.2020г., постановено по
гр.дело № 2428/2019г. по описа на Старозагорския районен съд в обжалваната
част.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5