Определение по дело №1182/2010 на Окръжен съд - Благоевград

В закрито заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл.278 ГПК и е образувано въз основа на частна жалба вх. № 5757/18.05.2012г., подадена от Ц. Д. Р. от гр. К. срещу заповед № 1920/27.04.2012 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК в частта й за разноските, касаещи присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 1 450.00 лева.

Твърди се в жалбата,че със заповед № 1920/27.04.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по ч.гр.д. № 1041/12г. по описа на КРС е разпоредено да се издаде изпълнителен лист срещу жалбодателя в полза на Б. Б. У. за сумата в размер на 6000 лв. по запис на заповед и за сумата в размер на 1570 лв. разноски, от които 1450 лв.-възнаграждение за адвокат. Счита така присъденото възнаграждение за прекомерно завишено, определено в противоречие с чл.78, ал.5 от ГПК и разрез с чл.7, ал.5 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, регламентираща възнагражденията за дела по заповедно производство. Сумата в размер на 1450 лв. се явявала прекомерно завишена предвид характера на делото и неговата сложност. Предвид изложеното моли съда да постанови определение, с което да бъде намален размерът на адвокатското възнаграждение, определен със заповед № 1920/27.04.2012г. по ч.гр.д № 1041/12г. по описа на КРС към минималният размер предвиден в чл.7, ал.5 на Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба, с който същата се оспорва като неоснователна.

Окръжният съд, като прецени обстоятелствата по делото, съобрази следното:

Частната жалба е допустима, а по съществото разгледана е основателна.

Със заповед № 1920/27.04.2012 година за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1041/2012г., Кърджалийският районен съд е разпоредил длъжникът Ц. Д. Р. от гр. К. да заплати на кредитора Б. Б. У. от Г. сумата от 6000 лв., представляваща неизплатено парично задължение по запис на заповед от 15.03.2012г., ведно със законната лихва, считано от 27.04.2012г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 1 570.00 лв., представляваща деловодни разноски, от която 120 лв. – внесена държавна такса и 1 450 лв. – адвокатско възнаграждение. Приложено към заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417, въз основа на което е образувано посоченото частно гражданско дело, е договор за правна защита и съдействие между заявителя и адвокат, в който е вписано, че е договорено и платено възнаграждение в размер на 1 450 лв. Издадената въз основа на заявлението и описана по-горе заповед за изпълнение на парично задължение е връчена на длъжника ведно с покана за доброволно изпълнение на 04.05.2011г. по изп. д. № * на ЧСИ № * Р.С., с район на действие Окръжен съд-Кърджали.

Предвид тези обстоятелства по делото, се налагат и следните правни изводи: съгласно разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от определения размер съобразно чл.36 от ЗА. В случая, производството е за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК за сумата от 6000 лв. Видно от обсъдения по-горе договор за правна защита и съдействие заплатеният от молителя адвокатски хонорар е в размер на 1 450 лв., какъвто е и присъден от съда като следващи се на заявителя разноски. В тази връзка, от материалите, приложени към ч.гр.д. № 1041/2012г. по описа на КРС, не се установява същото да е от фактическа и правна сложност. Производството е приключило с издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на запис на заповед в деня на постъпване на заявлението и образуване на делото, при типичната правна и фактическа сложност за този вид дела. При това положение, за оказаната правна защита и съдействие се дължи адвокатски хонорар, изчислен съгласно чл.7, ал.5 във вр. с ал.2 т.2, във вр. с §2 от ДР от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения- съобразно правилата на ал. 2 на базата на половината от стойностите на претендираните суми. Или, с други думи, при интерес от 6000 лв., на базата на половината от тази претендирана стойност, трикратният размер на дължимия хонорар, изчислен съгласно посочените разпоредби, е в размер на 960 лв. /половината от 6000 лв. - 3000 лв.; 6% над 1000 лв./2000/лв. - 120 лв. плюс 200 лв. - 320 лв.; трикратният размер на 320 лв. - 960 лв./. Платеното от заявителя възнаграждение над тази сума от 960 лв. до 1 450 лв. е на основание договорено между него и адвоката му и същото като прекомерно не се дължи от длъжника в заповедното производство. В този смисъл жалбата е основателна и дължимите от длъжника разноски за адвокатско възнаграждение в заповедното производство следва да бъдат намалени от 1 450 лв. на 960 лв.

Ето защо обжалваната заповед за изпълнение на парично задължение следва да се отмени в частта й относно присъдени в ‗ежест на длъжника разноски за адвокатско възнаграждение за разликата от 960 лв. до 1 450 лв. поради прекомерност на последно посочените такива.

Мотивиран от горното, Окръжният съд

О П Р Е Д Е Л И :

ОТМЕНЯ заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК № 1920/27.04.2012г. по ч.гр.д. № 1041/2012 година по описа на Кърджалийския районен съд в частта й, с която е разпоредено длъжникът Ц. Д. Р. от гр. К., Б.Б. № *. .1, ап.*, ЕГН* да заплати на кредитора Б. Б. У. от Г., ул.”З.” № *, *, ап.*, ЕГН * разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 1 450лв., за разликата от 960.00 лв. до 1 450 лв.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1. 2.