Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ІІІ-109 10.10.2019 год. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаски окръжен съд трети въззивен
граждански състав
на първи октомври две хиляди и деветнадесета година,
в открито заседание в следния
състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РОСЕН
ПАРАШКЕВОВ
ЧЛЕНОВЕ : КАЛИНА ПЕНЕВА
КРЕМЕНА ЛАЗАРОВА
секретар Жанета Граматикова,
като разгледа докладваното от
съдия Калина Пенева
в.гр.дело номер 1192 по описа за
2019 година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.
С решение №
1343/31.05.2019 год. по гр.д.№ 6692/2018 год. по описа на Бургаския районен съд
са отхвърлени предявените от „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В,
искове за установяване по отношение на С.С.А., EГH: **********, гр.Б., ж.к.“Б.
М.“, бл.**, ет.*, ап.**, и Й.С.П., ЕГН: **********, с.С., общ.К., че същите
дължат солидарно на дружеството сумата 8 455,49 лв. - главница по обявен за
предсрочно изискуем кредит по Договор за потребителски кредит №
**********/06.07.2017г., в това число: 3 841,33 лв. - дадена в заем сума, 1
775,04 лв. - договорено възнаграждение, и 2 839,12 лв. - възнаграждение за
закупен пакет допълнителни услуги, ведно със законната лихва, считано от
10.04.2018г. до окончателното плащане, за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 2513/2018г.***.
Срещу решението е
подадена въззивна жалба от „ПРОФИ
КРЕДИТ БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл.53Е, вх.В, чрез процесуален
представител ст.ю.к. Радина Илиева. Във въззивната жалба се твърди, че
обжалваното решение е неправилно по подробно изложени съображения. Твърди се
необосновано заключение на съда, че предсрочната изискуемост на договора за
потребителски кредит не е надлежно обявена на длъжника. Твърди се, че не е
отчетена спецификата на кредитора, който е небанкова финансова институция и не
е поставен при същия режим като банковите институции. В условията на
евентуалност, ако бъде прието, че предсрочната изискуемост не е настъпила се
твърди, че решението се явява неправилно за сбора от непогасените вноски с
настъпил падеж. Твърди се, че изводът на съда относно нищожност на
споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги е
незаконосъобразен и необоснован. Изложени са подробни съображения относно
твърдения на въззивника за действителност на сключеното между страните
споразумение и съответствието му с действащата законодателна уредба. Направено
е искане за отмяна на обжалваното решение и за цялостно уважаване на предявените
искове за претендираната сума, ведно със законната лихва.
В дадения срок е
постъпил отговор на въззивната жалба
от С.С.А. и Й.С.П., чрез назначения особен представител адв. Иван Стоянов, в
който са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба и
правилност на изводите на съда в обжалваното решение. Направено е искане за
оставяне на жалбата без уважение и за потвърждаване на обжалваното решение.
Въззивната жалба е
подадена чрез куриер в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от легитимирано лице –
надлежно упълномощен процесуален представител и е ДОПУСТИМА.
С обжалваното
решение Бургаският районен съд се е произнесъл по субективно съединени искове с
правно основание чл. 422, вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 вр.,
вр. с чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, вр. с чл. 9 и сл. от ЗПК.
Настоящият съд е
сезиран да се произнесе по подадената пред Бургаския районен съд искова молба
от ищеца „Профи Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, срещу ответниците С.С.А.,
EГH: **********, гр.Б., ж.к.“Б. М.“, бл.**, ет.*, ап.**, и Й.С.П., ЕГН: **********,
с.С., общ.К.,, за установяване съществуването на вземанията, за които е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 2513/2018г. на
PC Бургас, относно солидарните задължения на ответниците спрямо ищеца за суми
както следва: общо сумата от 8 455,49 лв. - главница по обявен за предсрочно
изискуем кредит по Договор за потребителски кредит № **********/06.07.2017 г.,
в това число: 3 841,33 лв. - дадена в заем сума, 1 775,04 лв. - договорено
възнаграждение, и 2 839,12 лв. - възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги, ведно със законната лихва, считано от момента на подаване на
заявлението на 10.04.2018 год. до окончателното плащане. Ищецът твърди, че
ответниците не са изпълнили задълженията си по сключения договор за
потребителски кредит и споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги, като са погасили само една вноска с дата 22.08.2017 год. от приложения
към договорите погасителен план, поради което съгласно 12.3 от ОУ към договора
за потребителски кредит е настъпила предсрочна изискуемост на всички вземания
на кредитодателя, считано от 05.12.2017 год. Ищецът поддържа предявените искове,
моли за уважаването им, ангажира доказателства, прави искане за присъждане на
разноските по делото.
Ответниците чрез
назначения особен представител - адв. Иван Стоянов, оспорват исковете. Твърди
се, че ако се счете, че договорът за предоставен потребителски кредит е
действителен, то по него при забава възниква задължение за плащане на
неизплатени погасителни вноски и лихви, но са изложени подробни съображения за
неоснователност на претенциите основани на договора за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги. Твърди се, че този договор е нищожен на няколко основания
– противоречие със закона, заобикаляне на закона, поради липса на предмет, а
евентуално се твърди, че е унищожаем поради грешка в предмета, въвеждане в
заблуждение, като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия. Направено
е искане за постановяване на решение в съответствие с изразеното становище.
Исковете са
предявени в срок, след дадени от заповедния съд указания в съответствие със
закона и са допустими.
Видно от
представения Договор за потребителски кредит „Профи кредит стандарт“ №
**********, сключен на 06.07.2017 год., ищецът в качеството му на кредитодател
е предоставил на ответницата С.С.А. в качеството и на кредитополучател сумата
от 3 950 лв. По договора ответницата се е задължила да върне на кредитодателя
получената сума от 3 950 лв. на месечни вноски за срок от 24 месеца, ведно
с възнаградителна лихва в размер на 1 910,56 лв., както и да му заплати
възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги в размер на
2 962,56 лв. Общото задължение на кредитополучателя е отразено в
договора в размер на 8 823,12 лв., платимо на 24 равни месечни вноски от
по 367,63 лв., с дата на погасяване - 23-ти ден от месеца, т. е. до 23.07.2019 год.
Солидарен длъжник
по договора е Й.С.П..
По делото е
представено и цитираното в договора, подписано между страните Споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги от 06.07.2017 год., съгласно което
за предоставяне на услуги по искане на клиента изразяващи се в: 1. Приоритетно
разглеждане и изплащане на потребителски кредит, 2. Възможност за отлагане на
определен брой погасителни вноски, 3. Възможност за намаляване на определен
брой погасителни вноски, 4. Възможност за смяна на датата на падеж и 5.
Улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства, длъжникът и
солидарният длъжник – ответниците по делото, са се задължили да изплатят
възнаграждение на кредитора в размер на 2 962,56 лв.
Неразделна част от
договора е представения по делото погасителен план, в който са отразени равни
месечни погасителни вноски от по 367,63 лв. всяка, включваща главница по
кредита, договорна лихва по кредита и главница по закупения пакет от
допълнителни услуги.
Видно от
представеното извлечение от сметка към сключения договор – неоспорено от
ответниците, на 23.08.2017 год. е извършено плащане на първата месечна вноска
от погасителния план от 367,63 лв., след което за периода от 23.09.2017 год. до
настоящия момент погасителни вноски не са правени.
Сключеният между
страните договор е за предоставяне на потребителски кредит по Закона за
потребителския кредит /ЗПК/. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗПК, при договора за предоставяне на потребителски кредит кредиторът предоставя,
или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем,
разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Съгласно
разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК кредиторът може да събира от потребителя такси и
комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Кредиторът
не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с
усвояване и управление на кредита. Кредиторът не може да събира повече от
веднъж такса и/или комисиона за едно и също действие. Видът, размерът и
действието, за което се събират такси и/или комисиони, трябва да бъдат ясно и
точно определени в договора за потребителски кредит. Съгласно разпоредбата на чл.19 от ЗПК годишният процент на разходите по
кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
/лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора8, изразени
като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Годишният процент
на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по
просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския
съвет на Република България. Клаузи в договор, надвишаващи определените по ал.
4, се считат за нищожни.
Споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги не може да бъде възприето като отделен
договор от договора за кредит дори и само поради обстоятелството, че
възнаградителното задължение по този договор е изрично включено в параметрите
на договора за кредит при формиране на дължимата от длъжниците по него сума -
погасителната вноска по
договора за кредит, освен главница и възнаградителна лихва, включва и парична
сума по този допълнителен пакет услуги.
Настоящият съд споделя извода на районния съд, че споразумението за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги е нищожно поради противоречие със
закона - чл. 10а, ал. 2 от ЗПК и чл.19 от ЗПК. С това споразумение на практика
длъжниците са поели задължение за заплащане на възнаграждение за действия,
свързани с усвояване и управление на кредита, което е забранено от закона, като
с уговореното задължение за плащане на възнаграждение се нарушава и
разпоредбата на чл.19 от ЗПК относно предвидения лимит на годишния процент на
разходите по кредита. В противоречие с изискванията на закона за т.н.
предоставен пакет от допълнителни услуги не е формирана цена за всяка от
услугите по отделно, заплащането на възнаграждението от потребителя е предвидено
като предварително, а не за реално предоставени услуги. В този смисъл са
нарушени и принципите на добросъвестност и справедливост при договарянето,
които изискват заплащане на такса при реалното ползване на определена услуга.
Ето защо съдът
приема, че поради своята нищожност споразумението за предоставяне на пакет от
допълнителни услуги не създава задължения за плащане на длъжниците по договора
за потребителски кредит.
За длъжниците са възникнали
валидни задължения само за заплащане на договорените по договора за
потребителски кредит главница от общо 3950 лв. – реално предоставена сума от
кредитора и за договорната възнаградителна лихва.
Установи се по
делото, че от обективна страна са налице условията за предсрочна изискуемост на
кредита по чл. точка
12.3 от Общите условия на кредитодателя, съгласно която в случай, че
кредитополучателят просрочи една месечна вноска с повече от тридесет календарни
дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на неговата
предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредитодателят да изпраща на
длъжника уведомление, покана, предизвестие или други. Не са установени обаче
условията за настъпването на предсрочната изискуемост от субективна страна – по делото не са представени доказателства,
че кредиторът е обявил на длъжниците, че е упражнил правото си да направи
кредита предсрочно изискуем.
Както е посочено в
решение Решение №200/18.01.2019 по дело №665/2018 на ВКС, ТК, I т.о. предсрочната
изискуемост на вземането по договор за заем за потребление по чл. 240 ЗЗД,
уредена в нормата на чл. 71 ЗЗД, представлява преобразуващо право на кредитора
за изменение на договора, което се упражнява с едностранно волеизявление.
Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна и поражда действие,
ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост,
уговорени в договора или предвидени в закона. Договорът се изменя в частта за
срока за изпълнение на задължението за връщането на заетата парична сума, като
се преобразува от срочен в безсрочен. От момента на достигане на
волеизявлението на кредитора до длъжника целият или неплатеният остатък от
заема е изискуем и за кредитора възниква възможност да иска плащането му от
длъжника-заемател. Страните по договора за заем за потребление по ЗЗД могат в
рамките на очертаната от нормата на чл. 9 ЗЗД договорна свобода да уговорят
възможността кредиторът да иска изпълнение на задължението за връщане на
заетата сума преди първоначално определения срок и предпоставките за
предсрочната изискуемост. Изключено е обаче предварително да уговорят, че при
неплащане или настъпването на други обективни обстоятелства целият заем става
предсрочно изискуем, без да е необходимо волеизявление на кредитора за обявяване
на предсрочната изискуемост. Такава уговорка за „автоматично“ настъпване на
предсрочната изискуемост на вземането по договор за заем не поражда действие,
тъй като противоречи на характера на предсрочната изискуемост на преобразуващо
право на кредитора, което се упражнява с негово едностранно волеизявление и
чието действие настъпва с достигането му до длъжника при наличие на обективните
предпоставки за изгубване преимуществото на срока, уговорените в договора или
предвидените в закона.
Настоящият съд,
като взе предвид съображенията изложени в цитираното решение на ВКС, които
напълно споделя, намира, че тъй като кредиторът не установи, че преди подаване
на заявлението за издаване на заповед по чл.410 от ГПК е упражнил правото си да
направи кредита предсрочно изискуем като е обявил на длъжниците предсрочната
изискуемост, претенциите му за събиране на парични суми по кредита в резултат
на настъпила предсрочна изискуемост са неоснователни.
Съдът обаче е
длъжен да съобрази решението си с приетото по ТР № 8/ 02.04.2019 год. по т.д. № 8/ 2017 год. на ОСГТК на ВКС, съгласно което: Допустимо е
предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на
вземане по договор за банков кредит поради предсрочна изискуемост да бъде
уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е
била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение въз основа на документ. Предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
иск за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост може да бъде уважен за
вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо,
въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на
документ по чл. 417 ГПК. 2. Разграничението на вноските с настъпил и ненастъпил
падеж в заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ
по чл. 417 ГПК и в исковата молба по чл. 422, ал. 1 ГПК, не е условие за
редовност на исковата молба и за уважаване на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване дължимост на вземане по договор за банков кредит поради
предсрочна изискуемост, когато тя не е била обявена на длъжника преди подаване
на заявлението.
Следвайки приетото
по задължителното за настоящия съд тълкувателно решение, независимо от извода, че предсрочната изискуемост не е
надлежно обявена на длъжниците, което е пречка за уважаване на исковете на това
основание, настоящият съд следва да уважи предявените искове за вноските с
настъпил към настоящия момент падеж.
На базата на
приложения по делото погасителен план настоящият съд констатира, че към момента
е настъпил падежа на всички, включително и на последната погасителна вноска
предвидена за плащане на 23.07.2019 год. При съответно изчисляване на дължимите
суми по погасителния план с приспадане на размера на вноските предвидени за
заплащане по закупения пакет от допълнителни услуги поради несъществуване на
задължението, става ясно , че са дължими общо 22 вноски от по 244,19 лв. и 1
дължима вноска само за разлика между внесената сума по първото погасително
плащане от 367,63 лв. и дължимата сума от 244,19 лв. за първата погасителна
вноска – т.е. сумата от 123,44 лв.
Горното сочи, че общият размер на задължението на длъжниците по договора за
потребителски кредит е 5495,62 лв., от които 3 841,33 лв.- дадена в заем сума и 1654,29
лв. – договорено възнаграждение, до който размер претенциите са основателни и
следва да бъдат уважени, ведно с претендираната законна лихва върху дължимата
сума, считано от подаване на заявлението, до окончателното и изплащане.
В останалата част,
над размера от общо 5495,62 лв. до претендирания размер от общо 8455,49 лв.
претенциите на ищеца са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
От изложеното
по-горе става ясно, че обжалваното решение, в частта, с която предявените
искове са отхвърлени за сумата от общо 5495,62 лв., ведно със законната лихва,
следва да бъде отменено като неправилно – постановено в противоречие със закона
съобразно тълкуването извършено с актуалната задължителна съдебна практика,
като спорът бъде решен по същество, с установяване на вземанията на ищеца срещу
ответниците за посочените суми и размери.
В останалата част,
с която районният съд е достигнал до идентични правни изводи за неоснователност
на исковете за сумата над 5495,62 лв. до общо претендираната сума от 8455,49
лв., ведно с дължимата законна лихва, решението е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Съобразно изхода на
делото в полза на ищеца са дължими съответни
на уважената част разноски направени в заповедното производство в размер
на 143,18 лв., които следва да бъдат присъдени в тежест на ответниците.
Съобразно изхода на
делото в полза на ищеца са дължими съответни на уважената част разноски
направени в исковото производство за двете инстанции. На осн. чл.78, ал.8 от ГПК, при определен от съда размер на юрисконсултско възнаграждение от по 100
лв. за всяка от двете инстанции, дължимите разноски са в съответен размер от
общо 1329,10 лв., която сума следва да бъде присъдена в тежест на ответниците.
Мотивиран от
горното и на осн. чл.271 от Гражданския процесуален кодекс, Бургаският окръжен
съд,
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 1343/31.05.2019 год. по гр.д.№6692/2018 год. по
описа на Бургаския районен съд, В
ЧАСТТА, с която са отхвърлени предявените от „Профи Кредит България” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“България“ №
49, бл.53Е, вх.В, искове за установяване по отношение на С.С.А., EГH: **********,
гр.Б., ж.к.“Б. М.“, бл.**, ет.*, ап.**, и Й.С.П., ЕГН: **********, с.С., общ.К.,
че дължат солидарно на дружеството сумата от общо 5495,62 лв. - главница по Договор за потребителски кредит
№ **********/06.07.2017г., ведно със законната лихва, считано от 10.04.2018г. до
окончателното плащане, като част от вземанията, за които е издадена Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 2513/2018г. на РС - Бургас,
ВМЕСТО РЕШЕНИЕТО В ОТМЕНЕНАТА ЧАСТ ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете предявени от „Профи Кредит България”
ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, срещу С.С.А., EГH: **********, гр.Б., ж.к.“Б.
М.“, бл.**, ет.*, ап.**, и Й.С.П., ЕГН: **********, с.С., общ.К., че С.С.А.,
EГH: **********, гр.Б., ж.к.“Б. М.“, бл.**, ет.*, ап.**, и Й.С.П., ЕГН: **********,
с.С., общ.К., дължат солидарно на „Профи
Кредит България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В, сумата от общо 5495,62 лв./пет хиляди четиристотин
деветдесет и пет лева и шестдесет и две стотинки/ – неизплатени задължения по
Договор за потребителски кредит № **********/06.07.2017г., от които 3 841,33 лв.- дадена в
заем сума и 1654,29 лв.-договорено възнаграждение, ведно със законната лихва
върху общо дължимата сума, считано от момента на подаване на заявлението -
10.04.2018 год. до окончателното и плащане, която сума е част от вземанията, за
които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело №
2513/2018г. на РС-Бургас.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1343/31.05.2019 год. по гр.д.№ 6692/2018 год.
по описа на Бургаския районен съд, В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА С.С.А., EГH: **********, гр.Б., ж.к.“Б. М.“, бл.**, ет.*,
ап.**, и Й.С.П., ЕГН: **********, с.С., общ.К., да заплатят на „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В съответната на уважената част, от разноските
направени в заповедното производство, в размер на 143,18 лв. /сто
четиридесет и три лева и осемнадесет стотинки/.
ОСЪЖДА С.С.А., EГH: **********, гр.Б., ж.к.“Б. М.“, бл.**, ет.*,
ап.**, и Й.С.П., ЕГН: **********, с.С., общ.К., да заплатят на „Профи Кредит
България” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.София,
бул.“България“ № 49, бл.53Е, вх.В съответна на уважената част, от разноските
направени в исковото производство за двете съдебни инстанции, в размер на 1329,10 лв. / хиляда триста двадесет и
девет лева и десет стотинки/.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.