МОТИВИ
към присъда № 5/15.03.2017г. по НОХД № 261/2016г. по описа на Врачански окръжен
съд
Подсъдимият
Л.И.Г., с ЕГН ********** е обвинен в извършване на престъпление по чл. 149, ал.5, т.3, вр.ал.1,
вр. чл.
29, ал.1 б."а" от НК, за това че на 15.07.2015г. в с.Михайлово,
общ.Хайредин, обл.Враца, при условията на опасен рецидив, е извършил действие-
анално полово сношение с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без
съвкупление по отношение на лице ненавършило 14-годишна възраст – Н.И.А., род
на ***год. от с.с.
Прокурорът
поддържа обвинението в съдебното заседание изцяло. Моли подсъдимият да
бъде признат за виновен в осъществяване на посоченото престъпление, като му
бъде наложено наказание при лек превес на отегчаващите отговорността обстоятелства,
а именно обремененото му съдебно минало, извън данните, обуславящи деянието
като такова, извършено при условията на опасен рецидив, негативните данни за
личността му по неговото местоживеене, наличието на друго висящо наказателно
производство пред СГС за грабеж при условията на опасен рецидив, но без с това
да се накърнява презумпцията за невиновност, както и употребата на алкохол,
предшестваща посегателството, която е довела до разтормозеност на полово
нагонния инстинкт. Като смекчаващо отговорността му обстоятелство счита, че
следва да бъде ценено влошеното здравословно състояние на подсъдимия към
момента. Пледира за налагане на наказание около 7 години "Лишаване от
свобода" при "Строг" режим, като в тежест на подсъдимия да бъдат
възложени направените разноски, а веществените доказателства да бъдат върнати
на собственика.
В съдебно заседание подсъдимият Л.Г. отрича да е извършил посоченото в обвинителния акт
деяние, като поддържа, че ако е извършил нещо спрямо пострадалата, то е било с
нейно съгласие, не се признава за виновен и моли съда да се произнесе с
присъда, с която да го оправдае по така повдигнатото обвинение.
В процеса подсъдимият Л.И.Г. се
представлява от служебен защитник- адв.С., заменен в последствие по искане на
подсъдимия с адв. Д., които правят искане за оправдателна присъда. Навеждат
доводи за липса на доказателства, които да уличават подсъдимия в извършване на
престъпление. Алтернативно се твърди, че подсъдимият не е знаел възрастта на
пострадалата към момента на извършване на деянието, както се навеждат и доводи,
че тъй като деянието е извършено на 15.07.2015год., а малолетната е
освидетелствана едва на 22.07.2015год. не е изключена по категоричен начин
вероятността малолетната да е имала контакт с трети лица през този период от
време. Алтернативно се прави искане в случай, че подсъдимият бъде признат за
виновен, да бъде наложено наказание към минимума определен от закона за това
деяние, за да бъдат постигнати целите на чл.36 от НК.
В предоставеното му право на лична защита
подсъдимият Л.И.Г. заявява, че напълно поддържа заявеното от защитника му. Отрича
да е извършил деянието, като твърди, че е имал само приятелски отношения с
пострадалата, целувал я е по бузата, както и че не е знаел действителната й
възраст. Обяснява случилото се с влошените отношения между него и майка му- св.
З.Б..
В предоставената му последна дума
подсъдимият заявява, че не се признава за виновен, говори за трудното си
детство, като иска от съда да бъде оправдан.
От страна на законните представители на
пострадалата малолетна Н.И.А., родена на ***г*** не са предявени за съвместно разглеждане в настоящия
наказателен процес граждански искове, както и не е заявено искане за конституирането
им като частни обвинители.
Съдът, като прецени събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установена следната
фактическа обстановка:
Подсъдимият Л.И.Г. е роден на ***г***,
българин, с българско гражданство, женен, с основно образование, живее в с.
Баница, общ. Враца, безработен, с ЕГН ********** и е с обременено съдебно
минало. С акт от 08.01.2013год. на СРС по ЧНД №22828/2012г. в сила от
24.01.2013год. му е определено едно общо най-тежко наказание по НОХД
№1727/2008год. на СГС, по НОХД №181/2009год. на РС Елин Пелин, НОХД
№354/2011год. на РС Мездра, №6953/2010год. на СРС и НОХД № 16143/2012год. на
СРС, което е „лишаване от свобода” за срок от 4 години, което на основание
чл.24 НК е увеличено с 1 година и е постановено същият да изтърпи общо
наказание от 5 години лишаване от свобода. Част от престъпленията от
фиксираната по-горе реална съвкупност са тежки умишлени такива по смисъла на
чл.97, т.7 НК, като наложеното наказание е не-по- малко от една година лишаване
от свобода и изпълнението им не е отложено по чл.66 НК. Така определеното му
наказание подсъдимият е изтърпял на 25.07.2014год., което обуславя приложението
на чл.29, ал.1, б.„а” НК.
Пострадалата Н.И.А. е родена на ***г***,
заедно с майка си св. Д. Д. Ф., баща си св. И.А.Б. и братята си- св. П.И.А.,
св. А.И.А. и друг по- малък такъв на 2 години, като всички обитавали къща,
находяща се на ул. „Ал. Стамболийски” ***. Свидетелката учела в ОУ „Коста
Червеняшки” с. Михайлово.
В съседство със семейството на пострадалата живеела св. З.А.Б. ***,
майка на подсъдимият Л.Г., чиито имот е разположен на ул.”Ал. Стамболииски” ***.
На 09.04.2015год. починал съпругът на св. З.Б.- баща на подсъдимият,
поради което подс. Г. дошъл за погребението, като преди това дълги години
живеел в гр. София, после постъпил в затвора, а след излизането си оттам
пребивавал в с. Баница, при роднини, като в последствие ходил да работи в
Германия. След идването си в с. Михайлово подс. Г. се запознал с малолетната А.,
като разбрал възрастта й, както и обстоятелството, че същата била ученичка в VІ
клас. Тъй като след смъртта на съпруга си св. Б. била много разстроена, св. Ф.
и Б. разрешили на дъщеря си Н.А. да й помага в домакинството и да спи при нея.
Няколко дни след това св. Н. Г. и подс. Г. установили приятелски отношения,
като се виждали често и взаимно си разменяли целувки.
На 40-ия ден след смъртта на баща си, подс. Г. отново заминал за
чужбина, откъдето се върнал на 13.07.2015год. По време на отсъствието му от
страната, малолетната свидетелка А. продължавала да спи при св. Б.. След
прибирането си в България подс. Г. се установил в имота на майка си в с.
Михайлово, като използвал къщата, която била едноетажна и се състояла от три
стаи, а св. Б. експлоатирала лятната кухня на имота, която била обособена като
отделен обект, където спяла на едно легло със св. Н.А..
След завръщането си подс. Г. подарил мобилен телефон на св. Н. А., който
не бил снабден със СИМ Карта, както и й предоставил карта памет, за да слуша
музика. Двамата продължили да се срещат и да разговарят, както и си пишели
бележки, които си разменяли с помощта и съдействието на св. П.А..
През нощта на 13/14.07.2015год. подс. Г. извикал през прозореца св. А.,
която била в лятната кухня. Същата се отзовала и отишла при него в къщата,
където останала до сутринта, като независимо, че съблякъл пострадалата А.,
двамата нямали сексуални контакти.
На 14.07.2015год. св. Б. заедно с най-малкия му син тръгнал с конска
каруца за с. Три кладенци, а да вземе съпругата си, която от няколко дни
гостувала на най-голямата им дъщеря. Вечерта на посочената дата подс. Г., който
бил употребил алкохол, придружаван от св. П. и А. А. ангажирал св. Б.В.Е. от
с.с. за да ги превози с лекия си автомобил „Опел Вектра” до с. Три кладенци.
Обяснил му, че иска да провери дали св. Б., който познавал от дете е пристигнал
нормално. Четиримата стигнали до с. Три кладенци късно вечерта, след 22.00часа.
Подсъдимият за кратко разговарял със св. Б., попитал го дали ще се прибира
веднага, а той пояснил че ще направи това на другия ден. После се поинтересувал
дали св.П. и А. А. ще останат при родителите си, но те отказали и заедно с
подсъдимия се прибрали в с. Михайлово. Св. Е. се прибрал у дома си, а подс. Г.
и св. П. и А. А. отишли в къщата на последните, където подс. Г. употребил
алкохол- бира. След това си тръгнал, като прибирайки се, към 02.30часа на
15.07.2015год. извикал св. А., която била в лятната кухня при майка му, като
последната спяла. Малолетната се съгласила и излязла от помещението, без да я
усети св. Б., като отишла в къщата, където в стаята ситуирана вляво от входната
врата бил подс. Г.. Същия бил по боксерки и й казал да се съблече. Св. А.
отвърнала, че я е срам, поради което подс. Г. я съблякъл гола. Легнали на
леглото, като подсъдимият свалил бельото си и започнал да я целува. Същият
приканил свидетелката към орална любов- да го целува по пениса, но тя
възпротивила, като усетила, че е възбуден. Тогава подсъдимият извършил анално
сношение като проникнал в ануса на малолетната – ненавършила 14 годишна
възраст, която изпитала силна болка, разплакала се и му казала да престане.
След това подсъдимият достигнал до полово удовлетворение. После подсъдимият й
казал да не споделя за случилото се, свидетелката се облякла и се прибрала в
собственият си дом, като си легнала.
След няколко дни родителите й се върнали в с. Михайлово. Междувременно
подсъдимият се скарал с майка си, която узнала за връзката на сина си със св. А.
и изразявала несъгласие да се вижда с пострадалата и същата да спи при него в
къщата. Тогава св. Б. разговаряла със св. Ф. и св. Б.- родители на малолетната
и изразила опасения, че сина й и св. А. се срещат. Първоначално св. А. не
споделяла за станалото, но след настояване от страна на св. Ф., на
22.07.2015год. разказала за случилото се, като след това майка й- св. Ф.
алармирала органите на МВР. Същия ден св. А. е освидетелствана като са
констатирани две нарушения /разкъсвания/ на лигавицата на аналното отвърстие.
На досъдебното производство е назначена съдебно- медицинска експертиза
по писмени данни, чието заключение е прието от съда като обективно пълно и
неоспорено от страните по делото. От същото се установява, че при извършеният
преглед на пострадалата А. на 22.07.2015год. от акушер- гинеколог са установени
две фисури /разкъсвания/ на лигавицата на аналния отвор, които са кървели при
допир. По механизъм същите могат да бъдат получени при разтягани на аналния
отвор вследствие на проникване с твърд тъп предмет, в т.ч. от мъжки полов член
в еректилно състояние. Обозначено е че посочените увредания могат да бъдат
причинени, по начин фиксиран от пострадалата, т.е. дори и при минимално
проникване с мъжки полов член в еректилно състояние, имайки предвид
анатомичните особености на аналния отвор. Акцентирано е още, че такива
разкъсвания обичайно заздравяват по естествен начин трудно и по- бавно, поради
локализацията /местонахожданието им/ и могат да са с давност съобщена от
пострадалата на досъдебната фаза. Вещото лице е отбелязало, че не са описани
видими травматични изменения при извършения преглед по главата тялото и
крайниците, които да говорят за упражнено насилие, както и следи от еротични
захапвания и засмуквания. Отразено е, че при проведения преглед не е установено
нарушение на анатомичната цялост на девствената ципа.
Според приетото от съда заключение на изготвената на ДП комплексна
психолого- психиатрична експертиза на св. А., същата може правилно и обективно
да възприема, запаметява и да възпроизвежда факти, които имат значение по
делото. Поради възрастта си- малолетна не е разбирала свойството и значението
на деянието, респективно неговия противоправен характер, както и да ръководи
постъпките си. Относно смяната на версията за случилото се по време на
прегледа, както и премълчаването на определени факти, експертите сочат, че това
поведение има избирателен характер и е израз на психологическа личностова
защитна реакция. Упоменато е, че фактическата зрялост е съответна на годините
й. Психическото развитие е съответно на възрастовото, а личната зрялост е
съответна на действителната й възраст. Интелектуално личностовото развитие е
съответно на годините, образователното равнище и социалния опит- в рамките на
ниската интелигентност.
От заключението на вещите лица по извършената комплексна психолого-
психиатрична експертиза на подсъдимия Г., което е прието в с.з. от съда, се
установява, че същия не страда от психическо заболяване, няма паталогични
отклонения в интелектуално- мнестичната сфера и е годен да участва в процеса.
Фактическата зрялост на лицето е съответна на възрастта. Психическото развитие
е съответна на календарната възраст. Във връзка с данните за алкохолното му
опиянение, експертите са обсъдили, че се касае за обикновено алкохолно опиване.
В този смисъл е отбелязано че подсъдимият е действал в условията на алкохолна
улесненост, при която са потиснати морално – етичните задръжки и е настъпила
разтормозеност на полово- нагонния инстинкт.
Горната фактическа обстановка, съдът приема
за установена напълно, както от събрания на досъдебното производство
доказателствен материал, така и от този събран в съдебната фаза на процеса. От гласните
доказателства: показанията на пострадалата св.Н.А., в т.ч. тези, приобщени по
реда на чл.281, ал.1, т.2 НПК, респективно при хипотезата на чл.281, ал.4, във
вр. чл.280, ал.6 от НПК, показанията на свидетелите А.А. и П.А., както и присъединените техни такива при
условията на чл.281, ал.1, т.2 НПК, и чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2, вр. чл.280,
ал.6 от НПК за първия, а за втория по чл.281, ал.4, вр. чл.280, ал.6 от НПК,
показанията на свидетелите Д.Ф. и И.Б., в т.ч на тези, събрани по реда на
чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2 НПК, на свидетелите Б.Е., П.П., както и тези,
присъединени при хипотезата на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК, на К.Ц. и Н.Н.,
а така също обясненията на подсъдимия Г., в т.ч. на тези, присъединени при
условията на чл.279 НПК, а така също писмените доказателства: докладна записка
от 24.07.2015год., протоколи за доброволно предаване от 22.07.2015г. и от
23.07.2015год., протокол за предупреждение от 23.07.2015год., бележка на л.7 от
ДП, написана от пострадалата и адресирана до подсъдимия, медицинско
свидетелство №218/24.07.2015год. от МБАЛ "Св. св. Иван Рилски" гр.
Козлодуй, удостоверение за раждане на Н.А. ***, препис извлечение от акт за
смърт на И. Г.Б. и на З.А.Б., служебна бележка от Кметство с. Михайлово, характеристични
данни на подсъдимия Г., справка за съдимост на същия, веществени доказателства-
два броя мобилни апарати и карта памет и заключенията по съдебномедицинската и
комплексните психолого-психиатрични експертизи.
Съдът дава вяра на показанията на
пострадалата А. по отношение авторството на деянието
от страна на подсъдимия Г.. Същите са безпротиворечиви и напълно се подкрепят
от показанията на свидетелите А.А., П.А., Д.Ф. и И.Б., Б.Е., П.П., К.Ц. и Н.Н., а така
също и частично от обясненията на подсъдимия Г., в т.ч. на тези, присъединени
при условията на чл.279 НПК. В подкрепа на показанията на пострадалата- св. Н.А.
са и заключенията по съдебномедицинската и комплексните психолого-психиатрични
експертизи, а така също писмените доказателства, сред които докладна записка,
протоколи за доброволно предаване, бележка, написана от пострадалата и
адресирана до подсъдимия, медицинско свидетелство, веществени доказателства и
други, недвусмислено потвърждават осъществяването на инкриминираното
престъпление от подсъдимия Г..
Относно извършването на посегателството против
половата неприкосновеност на свидетелката Н.А. - родена на *** год., която към
процесния период не е навършила 14 години, основополагащи се явяват показанията
на малолетното дете, което разпитано в присъствието на педагог, описва
запознанството си с подсъдимия, неговата и нейната възраст, която е била
съзнавана от дееца, установяването на "връзката им", писането и
размяната на бележки, в които му е казвала, че го обича, даряването й с мобилен
телефон с карта памет от подсъдимия, след завръщането му от чужбина. В
показанията си свидетелката чистосърдечно е описала за сексуалните желания на
подсъдимия, довели в крайна сметка до инкриминираното анално полово сношение,
случило се в ранните часове на 15.07.2015 год. Споделеното от свидетелката Н.А.
изцяло кореспондира с изнесеното от свидетелите Д.Ф., А.А., П.А., П.П. и Н.Н..
В тази връзка следва да се направи позоваване на визираното от свидетелите П. и
А. А., братя на пострадалата, които сочат, че инициатор на пътуването до с.Три
кладенци, осъществено от свидетеля Б.Е., който поддържа същата версия, е бил
подсъдимият. последният очевидно е бил мотивиран и воден от идеята да узнае и
да се увери, че бащата на пострадалата няма да се прибира в с.Михайлово, което
го е улеснило в реализиране на сексуалните му намерения по-късно през нощта,
след прибирането им. Обсъждайки показанията на свидетеля П.А., следва да се
визира и това, че същият е категоричен, че сестра му Н.А. му е казала, че Л. я
е изнасилил отзад. Свидетелят А.А. от своя страна настоява, че съседката им
баба З.- майка на подсъдимия, му е споделила, че Л. се е опитвал да прави секс
със сестра му, която от своя страна била уплашена и не казвала нищо.
На следващо място, свидетелката Д.Ф. е упоменала,
че майката на подсъдимия- починалата З.Б., й е казала, че синът й е затварял
свидетелката Н.А. в стаята. Освен това, свидетелката Д.Ф. е пресъздала
разказаното и от самата пострадала, че подсъдимият се е опитвал да прави секс с
нея отпред, но тъй като не се получило, е пробвал отзад. В подкрепа
достоверността на показанията на тази свидетелка- майка на пострадалата говори
и факта, че в с.з. на 18.11.2016 год., същата заявява, че не желае да предяви
гр.иск и не иска пари от подсъдимия /въпреки че той твърди, че това е мотива за
твърденията на пострадалата/. Нещо повече, свидетелката акцентира върху това,
че именно подсъдимият е бил този, който е предявил претенция пред нея и съпруга
й да оттеглят жалбата си, тъй като в противен случай щял да посегне на живота
си. Така лансираното напълно се подкрепя от заявеното от свидетеля И.Б.,баща на
пострадалата, който настоява още, че подсъдимият е знаел, че Н. е ученичка,
както и му е била известна нейната възраст.
Полицейските служители- св. П.П. и Н.Н., които са
били известени и първи са работили с пострадалата и с дееца, също пресъздават
развоя на събитията. Св. П.П. разказва, че пострадалата Н.А. му е казала, че
имала анално сношение, а подсъдимият е споделил, че се е опитал да осъществи
полов акт. Свидетелят Н.Н. също пресъздава разказаното му от пострадалата, а
именно, че според думите на Н.А., е имало проникване в ануса. Наред с това,
свидетелят Н. е отразил, че подсъдимият Г. е казал пред полицейските служители,
че е имал интимни отношения с пострадалата, като е уточнил, че не са могли да
извършат вагинален акт, а анален такъв. Определени дребни несъответствия в
показанията на част от горните свидетели, както и липсата на спомен за
съответни детайли, наложили използване на процедурата по чл.281 от НПК, се дължат
на изминалия период от време, а при свидетеля П.П., и във връзка с естеството
на работата му като полицейски служител. Същите обаче не са от естество да
повлияят върху достоверността и обективността на всички други факти, които тези
свидетели сочат, които взаимно се допълват с цялата останала доказателствена
маса.
Показанията на цитираните свидетели, в т.ч.
приобщените такива по реда на чл.281 НПК са обективно и взаимно допълващи се,
като същите се явяват в синхрон с писмените и веществените доказателства, както
и със заключенията на приетите съдебномедицинска експертиза по писмени данни и
комплексни психолого-психиатрични експертизи на пострадалата и на подсъдимия. Предвид
това съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите като безпротиворечиви и
взаимно допълващи се.
Съдът кредитира изцяло и заключението на изслушаната
и приета в с.з. съдебномедицинска експертиза по писмени данни, която установява
две фисури /разкъсвания/ на лигавицата на аналния отвор на пострадалата, които
са кървели при допир, като по отношение на механизма, експертът е посочил, че
същите могат да бъдат получени при разтягане на аналния отвор, вследствие на
проникване с твърд, тъп предмет, в т.ч. от мъжки полов член в еректилно
състояние. Следва да се посочи, че заключението на съдебномедицинската
експертиза е изготвено въз основа на съдебномедицинско удостоверение, издадено
след личен преглед от акушер-гинеколог, като предвид възраженията на защитата в
с.з., за времето на деянието и за това на прегледа, следва да се фиксира
детайлно развитото от вещото лице, че такива разкъсвания обичайно заздравяват
по естествен начин трудно и по-бавно, с оглед тяхното местонахождение и могат
да бъдат с давност на получаване, съобщено от пострадалата на досъдебната фаза.
Съдът изцяло кредитира и заключенията на комплексната
психолого-психиатрична експертиза на пострадалата, св. Н.А., а именно, че може
правилно и обективно да възприема, запаметява и да възпроизвежда факти, които
имат значение за делото и да дава достоверни показания за тях, както и
заключението на психолого-психиатричното изследване на подсъдимия. И двете
съдът намира за обективни, пълни и компетентни.
Тезата на подсъдимия, че след като е узнал
възрастта на пострадалата се е отдръпнал, съдът намира за изцяло защитна, тъй
като още в обясненията си от досъдебната фаза, както и тези, приобщени в с.з.
по реда на чл.279 НПК, подсъдимият потвърждава, че е бил наясно и че е знаел
възрастта на свидетелката Н.А., която според думите му е била ученичка и е била
"малолетна". Предвид това съдът не кредитира обясненията на
подсъдимия Г. в тази им част.
При
така безспорно установената фактическа обстановка, могат да се направят
следните правни изводи:
Подсъдимият
Л.И.Г. с гореописаните си действия е осъществил от обективна и субективна
страна състава на престъплението по чл.149, ал.5, т.3, вр .ал.1,
вр. чл.
29, ал.1 б."а" от НК по
отношение на пострадалата Н.И.А..
На
първо място, подсъдимият Г. е наказателноотговорно лице и може да бъде субект
на престъпно блудство с малолетен. От обективна страна, подсъдимият е извършил
действия, които по своето естество и насоченост могат да възбудят и
удовлетворят половото му желание без съвкупление. В случая извършените от Г.
блудствени действия са обективирани в анално полово сношение – проникване с
еректирал полов член в аналното отвърстие на малолетната А.. Действията му
обективно са били насочени към възбуждане и удовлетворяване на неговото
собствено полово желание, като специалната цел на блудствените действия се извежда
и от самото естество на действието.
Също
от обективна страна, блудствените действия са били насочени към лице от женски
пол, ненавършило 14 години, т.е. малолетно.
Видно от справката за съдимост на
подсъдимия Г., с определение от 08.01.2013год. на СРС по ЧНД №22828/2012г. в
сила от 24.01.2013год. му е определено едно общо най-тежко наказание по НОХД
№1727/2008год. на СГС, по НОХД №181/2009год. на РС Елин Пелин, НОХД
№354/2011год. на РС Мездра, №6953/2010год. на СРС и НОХД № 16143/2012год. на СРС,
което е „лишаване от свобода” за срок от 4 години, увеличено, на основание
чл.24 НК с 1 година или е постановено същият да изтърпи общо наказание от 5
години лишаване от свобода. Част от престъпленията от фиксираната по-горе
реална съвкупност са тежки умишлени такива по смисъла на чл.97, т.7 НК, като
наложеното наказание е не по- малко от една година лишаване от свобода и
изпълнението им не е отложено по чл.66 НК. Така определеното му наказание подсъдимият
е изтърпял на 25.07.2014год. От всичко това се установява по несъмнен начин, че
подсъдимият е осъществил настоящето деяние при условията на опасен рецидив-
чл.29, ал.1, б.„а” НК.
От обективна страна, извършеното от
подсъдимия блудство с малолетна е довършено, тъй като блудството е формално
престъпление и като такова то се явява довършено с извършването на самото
действие с цел възбуждане и/или удовлетворяване на полово желание без
съвкупление, без тази цел обективно да е била постигната.
От
субективна страна инкриминираното деяние е осъществено от подсъдимия с пряк
умисъл, който е насочен към извършване на блудствени действия, целящи
възбуждане или удовлетворяване на полово желание без съвкупление. Без значение
е продължителността на блудствените действия, като за съставомерността на
деянието е достатъчно да е налице физически контакт между дееца и жертвата,
който да е насочен към възбуда или удовлетворяване на полово желание, а това в
случая е налице. Съдът прие, че поради доказаност на нарочната цел е доказано и
прякото умишлено извършване на гореописаните фактически действия, тъй като
специалната цел логически предполага доказаност на прекия умисъл. Подсъдимият е
съзнавал общественоопасния характер на своите действия, предвиждал е
общественоопасните последици на тези свои действия и е искал настъпването на
тези последици. Подсъдимият безспорно е съзнавал, че извършените от него
блудствени действия са от естество да възбуди и удовлетвори половото му желание
без съвкупление, като същевременно е съзнавал, че жертвата му е малолетно лице.
Ето защо
съдът приема, че подсъдимият е осъществил престъпление по чл.149, ал.5, т.3,
вр. ал.1, вр. чл.
29, ал.1 б."а" от НК спрямо пострадалата Н.А..
По отношение на размера на наложеното
наказание следва да се посочат следните изводи:
Самото деяние следва да бъде квалифицирано
като такова с висока степен на обществена опасност като характеристика, със
засягането на изключителни лични и обществени ценности. За това престъпление,
закона предвижда наказание лишаване от свобода за срок от 5 до 20 години.
Следва да бъде обсъден факта, че подсъдимият е с обременено съдебно минало, извън
обозначеното осъждане, обуславящо опасен рецидив, което обстоятелство е
отегчаващо. Като отегчаващи вината обстоятелства следва да се третира и лошите
му характеристични данни и обстоятелството, че подсъдимия е употребил алкохол,
което е довело до разтормозеност на полово нагонния му инстинкт при осъществяване
на деянието и факта, че същият две нощи подред е опипвал, целувал малолетната,
а преди осъществяване на деянието е направил опит да осъществи и полов акт с
нея, които действия по същество представляват блудствени такива и не са
включени в обвинението. Като смекчаващо вината обстоятелство, в рамките на
възприетата квалификация, е конкретната степен на обществена опасност, като
последица от престъплението. Тя се характеризира с по-ниска степен, поради
факта на извършените блудствени действия. Смекча смекчаващо вината
обстоятелство е и здравословното състояние на подсъдимиия Г. към момента на
който предстоят две операции. С оглед на тези смекчаващи и отегчаващи
обстоятелства и предвид степента на обществена опасност на конкретното деяние и
на дееца съдът прие, че на подсъдимия Г. следва да му бъде наложено наказание
при условията на чл.54 НК между средата и минимума, определен от закона, а
именно в размер на 7 години лишаване от свобода. Съдът прие, че така
определеното наказание е достатъчно да изпълни целите на наказанието по чл.36 НК и преди всичко да въздейства поправително на подсъдимия, отчитайки високата
му степен на обществена опасност, липсата на изразено съжаление и неосъзнаване
на вината.
Съдът приема, че така определеното
наказание, в случая е наложително той да изтърпи ефективно, при първоначален
„строг” режим, съгласно чл. 57, ал.1, т.2 б. "а" и
б."б" от ЗИНЗС.
Веществените доказателства- 1 бр. мобилен телефон
"KAZAM", 1 бр. мобилен телефон "NOKIA"
и 1 бр. карта памет с надпис "TOSHIBA", съдът постанови да
се върнат на собственика Н.И.А.,
чрез нейната майка и законен представител Д.Д.Ф., след влизане на присъдата в
законна сила.
С оглед изхода на делото, съдът на
основание чл.189, ал.3 НПК осъди подсъдимия Л.И.Г. да заплати в полза на
държавата, сметка
на ОД на МВР гр.Враца направените на ДП разноски в размер на 613.60лв. и по
сметка на Врачански окръжен съд сумата от 283.76лв. разноски за съдебното
производство.
При горните мотиви, съдът постанови
присъдата си.
24.04.2017год. ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: