Р Е Ш Е Н И Е
№
град Разград, 10.04.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЗГРАДСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в публично съдебно заседание
на 09.03.2020 г., в състав:
Председател: Рая Йончева
Членове: Валентина Димитрова
Атанас Христов
при секретаря С.
Л. разгледа докладваното от съдия
Атанас Христов въззивно гражданско
дело № 34 по описа за 2020 година и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
Решение № 557 от 03.01.2020 г. по гр.д № 1760/2019 г. по
описа на РС - Разград, съдът е постановил следното:
ПРИЕМА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на *** със седалище гр.В. и адрес на управление ***, че С.Х.К., ЕГН **********, с адрес *** не дължи на ответника сумата 2 305,88 лв. с ДДС по
фактура №**********/06.08.2019 г.
ОСЪЖДА ***със седалище гр.В. и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.К., ЕГН **********
с адрес *** сумата 92,24 лв. /деветдесет и два лева и двадесет и четири
стотинки/ за направените по делото разноски и 400 лв. /четиристотин лева/
платено адвокатско възнаграждение.
Това решение се обжалва *** АД, чрез пълномощника му адвокат Н. М. от АК - Разград.
Излага подробни съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението. По изложените подробно съображения, като не сочи нови факти и доказателства, въззивникът моли първоинстанционното решение да
бъде отменено изцяло, като на негово място бъде постановено друго, с което
предявения иск бъде отхвърлен, както и да му бъдат присъдени направените
разноски.
В срока по чл. 263, ал.1 ГПК, е депозиран отговор от въззиваемия
С.Х.К., чрез пълномощника му адв. М. Т. Т. от АК - В.. В същия се сочи, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което се моли за
неговото потвърждаване. Претендира разноски.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
за въззивника се явява пълномощникът му адвокат Н. М. от АК - Разград, която поддържа жалбата. Депозира и
подробна писмена защита по реда на чл. 149, ал.3 ГПК.
В открито съдебно заседание, при редовност в призоваването,
въззиваемата страна не се явява и не се представлява. Пълномощникът й адвокат М.
Т. Т. от АК – В., депозира писмена молба с която моли делото да бъде разгледано
в негово отсъствие. Поддържа отговора на жалбата, излага подробни съображения и
претендира разноски.
Страните не сочат доказателства и във
въззивното производство не са събрани нови доказателства.
Съдът, след
преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно
убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното
производство, очертани с жалбата, намира за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице,
съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я
намира за допустима.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от първоинстанционния
съд фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите
на обжалваното решение, които изцяло възприема и
препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.
За пълнота на изложението и в отговор на депозираната въззивна жалба
следва да се посочи, че :
Предявен е иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК.
В производството по заявен отрицателен установителен иск по чл. 124, ал.1 ГПК ищецът доказва фактите, от които произтича правният
интерес, а в тежест на ответника е доказването на фактите, от които твърди, че
произтича отричаното право.
Настоящият въззивен състав изцяло възприема изводите на първоинстанционния
съд, изложени в мотивите че по предявения отрицателен установителен иск по реда
на чл.124, ал.1 ГПК ответникът не е доказал по пътя на пълното и
главно доказване факта, от който произтича вземането му, като
препраща към тях на основание чл.272 ГПК.
По делото не е проведено пълно и главно доказване на основание, породило
твърдяното право в полза на ответника, поради което и предявения иск за
недължимост на претендираната сума е основателен и по него законосъобразно е
постановено положително решение.
Поради съвпадане на изводите на настоящата инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
По разноските.
На основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК въззивникът
следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата страна сумата от 400.00 лв.,
за разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът, на осн. чл. 271, ал. 1 ГПК,
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 557 от 03.01.2020 г. по гр.д № 1760/2019
г. по описа на Районен съд - Разград.
ОСЪЖДА ***, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***,
представители: ***, начин на представляване: заедно от всеки двама
от членовете на управителния съвет, ДА ЗАПЛАТИ на С.Х.К., ЕГН **********, с
адрес *** сумата 400.00 лв. /четиристотин лева/ представляваща деловодни разноски
направени в производство по в. гр. д. № 34/2020г. по описа на Окръжен съд –
Разград, на основание чл. 81 и чл. 273 във връзка с чл. 78, ал. 1 ГПК.
Решението е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване, на осн. чл. 280,
ал. 3, т.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
MH