№ 84
гр. Варна, 15.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Георги Йовчев
Членове:Николина П. Дамянова
Даниела Ил. Писарова
при участието на секретаря Ели К. Тодорова
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20233001000048 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано
по жалба на „Т ХОТЕЛС“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. Варна, ул. „Драгоман“ № 33, ет. 3, представлявано от
управителя Г Л С, чрез адв. С. З. от АК – гр. Варна, срещу решение №
5/04.01.2023г., постановено по т. д. № 642/2022г. по описа на Варненски
окръжен съд, в частта, с която датата 31.12.2020г. е определена за начална
дата на неплатежоспособността на длъжника „Т Хотелс“ ЕООД – гр. Варна,
на основание чл. 630, ал. 1, т. 1 ТЗ.
Поддържайки доводи за неправилност на решението в обжалваната
част въззивникът, който е с процесуалното качество на длъжник в
производството по несъстоятелност, иска да бъде определена начална дата на
неплатежоспособността – 08.06.2022г. Релевирани са съображения за
изпадане в неплатежоспособност от тази дата, тъй според заключението на
назначената съдебно – счетоводна експертиза, към 08.06.2022г., когато са
извършени последните две плащания към кредитори, финансовите
затруднения на ответното дружество са с траен и необратим характер.
1
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване първоинстанционен съдебен акт, при наличие на
правен интерес от обжалването в частта относно началната дата на
неплатежоспособността, и е процесуално допустима.
За да се произнесе по спора съставът на въззивния съд взе предвид
следното:
Варненският окръжен съд е бил сезиран с молба вх. №
22870/04.10.2022г. по чл. 625 и сл. ТЗ, подадена от „Т Хотелс“ ЕООД със
седалище гр. Варна, представлявано от управителя Г Л С, чрез адв. С. З. от
ВАК, уточнена с молба вх. № 24891/25.10.2022г., с която е поискано
обявяване на търговското дружество в неплатежоспособността и откриване на
производство по несъстоятелност, с начална дата 30.09.2022г.
В молбата се излага, че търговското дружество- молител има парични
задължения в общ размер на 191 467.41лв., включително и публични
задължения в размер на 88 045.83лв., които дружеството не е в съС.ие да
заплати, тъй като не разполага с парични средства и не притежава активи.
Обжалваното решение № 5/04.01.2023г.на Варненски окръжен съд е
валидно като постановени от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо
реквизитите по чл. 236 ГПК, както и допустимо в обжалваната част. С това
решение в необжалваната му част е съдебно установено, в производство по
чл. 625 и сл. ТЗ, че търговското дружество– молител „Т Хотелс“ ЕООД– гр.
Варна не е в съС.ие да изпълни изискуеми парични задължения, произтичащи
от търговски сделки и публичноправни задължения по чл. 608, ал. 1 ТЗ, респ.
намира се в съС.ие на неплатежоспособност, и са налице предвидените от
закона предпоставките за откриване на производство по несъстоятелност.
По въпроса, повдигнат през настоящата инстанция с въззивната жалба,
за началната дата на неплатежоспособността, решението на окръжния съд по
същество е правилно, като съображенията на състава на ВнАпС за този извод
са следните:
Решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ има действие спрямо всички, поради
което началната дата на неплатежоспособност се определя при всестранно
2
изследване и анализ на всички задължения на търговеца. Задължението за
служебно установяване на началната дата произтича и от разпоредбата на чл.
621а, ал. 1, т. 2 ТЗ. Началната дата на неплатежоспособност следва да се
определи според най- ранния падеж на изискуемо непогасено задължение с
характеристиките по чл. 608, ал. 1 ТЗ, ако към сочената дата са налице
кумулативно всички признаци, които характеризират неплатежоспособността
по смисъла на чл. 608 ТЗ. Посоченият негативен фактически състав, в своята
съвкупност следва да е изразен като трайно, обективно и необратимо съС.ие
на търговеца.
От съвкупната преценка на събраните от първоинстанционния съд
доказателства, в това число и от заключението на съдебно- счетоводна
експертиза, което се кредитира изцяло, се установява, че считано от
31.12.2019г. дружеството е отчитало отрицателен финансов резултат; за
периода от 01.11.2020г. до 31.10.2022г. дружестото няма реализирани нетни
приходи от продажби от дейността си, респ. последният счетоводно отразен
приход от продажба на услуга е от 31.10.2020г., от която дата дружеството не
разполага и с персонал. От съпоставка на финансовите резултати на
дружеството се извлича извод, че производствената и финансовата дейност на
предприятието и степента на неговата активност и финансова стабилност са
се променили трайно в негативен план след октомври 2020г., към която
година вече е налице неплатено задължение и образувано изпълнително
производство от НАП. Експертът установява, че по счетоводни данни през
целия период /2018г.-2022г./ показателите за ликвидност са под
препоръчителната стойност, като единственият актив на дружеството към
31.12.2020г. са вземания с просрочие над 365 дни. Задължението с най-ранен
падеж е от м.07.2019г. /за осигурителни вноски/, а през 2020 г. спрямо
дружеството са образувани изпълнителни дела: при ТД на НАП- изп. дело №
*********/2020г., за частно общинско вземане- изп. дело № 202007190400966
при ЧСИ Ст. Дамянова и парично вземане, произтичащо от търговска сделка–
изп. дело № 20207110401059 при ЧСИ Д.П. Липсата на чисти приходи от
продукция, от продажба на стоки и на услуги, които да покрият текущите
разходи на предприятието. Единственият актив на дружеството са вземания,
които по счетоводни данни са просрочени и несъбираеми.
В случая, независимо от конкретните оплаквания на молител „Т
3
Хотелс“ ЕООД и съображенията за начала дата 08.06.2022г., предвид
задължението си за служебно установяване на началната дата, настоящия
съдебен състав намира за необходимо да посочи, че анализът на финансово-
икономическото съС.ие на дружеството, направен съобразно експертното
заключение на назначената съдебно-сченоводна експертиза и другите данни
по делото не позволява извод за трайни финансови затруднения на търговеца
с необратим характер преди 31.12.2020г., тъй като въпреки наличието на
парични задължения с характеристиките по чл. 608, ал. 1 ТЗ с най-ранен
падеж от 2017 год., към която дата дружеството вече е било с преустановена
дейност / от м. 10.2020г./ и без персонал и това е датата, на която е извършена
обезценка на единствените активите на дружеството / просрочени и
несъбираеми вземания/.
Началната дата на неплатежоспособността не се определя нито според
датата на първото спиране на плащанията, нито съобразно датата на
последното погасяване на задълженията / последното извършено плащане
към определен кредитор/, а като се вземе предвид онова спиране на
плащанията, което представлява израз на трайното и обективно съС.ие на
невъзможност на длъжника да погасява задълженията си. Изводът за
неоснователност на единственото конкретно оплакване във въззивната жалба
на длъжника, по съображения за осъществени плащания на 08.06.2022г. от
касова наличност, е пряко изводим от разпоредбата на чл. 608, ал. 3 ТЗ,
предвиждаща, че неплатежоспособността може да е налице и когато
длъжникът е платил или е в съС.ие да плати частично или изцяло само
вземанията на отделни кредитора. За да обоснове това оплакване въззивникът
се позовавава на заключението на съдебно-счетоводната експертиза по т.11 от
поставените задачи, но предложените от експерта изводи по релевантните
обстоятелства се тълкуват от молителя превратно. Смисълът на заключението
в тази част, е че към датата на последните две плащания от касова наличност-
08.06.2022г., представляващи задължения за неустойки за неизпълнение на
договори за сезон 2021г. по тристранни споразумения от 07.03.2022г. и
14.03.2022г., финансовите затруднения на дружеството вече са били с траен и
необратим характер, тъй като дружеството е преустановило дейност и няма
персонал от м. 10.2020г., т.е. неплатежоспособността на длъжника е
настъпила в предходен момент, независимо че към м. 06.2022г. е разполагал с
парични средства по каса, с които е бил в съС.ие и е предпочел да плати
4
задължения към двама определени кредитори суми по 35 000 лв., в нарушение
на ограниченията съгласно ЗАПБ за разплащания в брой за суми над 10
000лв., вместо да погаси други задължения, например публични задължения,
чиито падежи са настъпили много преди сключването на споразуменията.
Поради съвпадение на правни изводи на двете съдебни инстанции по
спорния предмет първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено в
обжалваната част.
Така мотивиран, ВнАпС, ТО, ІII-ти състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 5/04.01.2023г., постановено по т. д. №
642/2022г. по описа на Варненски окръжен съд.
В останалата част решението на ВОС не е обжалвано и е влязло в сила.
Препис от решението да се изпрати на съда по несъстоятелността за
вписване в книгата по чл. 634в, ал. 1 ТЗ.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
съобщаването му на страните, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5