Р Е Ш Е Н И Е
№323/19.6.2020г.
гр.
Пазарджик, 19.06.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, VІІ състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори май
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР ЛЕСЕНСКИ
при
секретаря Димитрина Г. и с участието на прокурора Стефан Янев, като разгледа
докладваното от съдия Лесенски адм. дело № 274 по описа на съда за 2020 г., за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 203 и сл. от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ и чл.86 ЗЗД и е
образувано по искова молба, подадена от С.Ц.С. ЕГН: ********** ***, чрез адв. Т.С.,
съдебен адрес: ***, офис 3 против Областна дирекция на МВР гр. Пазарджик, с
адрес за призоваване гр. Пазарджик, ПК 4400, площад С. № ., с искане ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от 400 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди, във връзка с отменено наказателно постановление №
18-1006-004576/03.04.2019 г. по АНД № 1164/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик,
ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба – 25.02.2020
г. до окончателното ѝ изплащане.
Ищецът сочи, че вследствие на отменен по
надлежния ред административен акт – наказателно постановление №
18-1006-004576/03.04.2019 г. на Началника група в сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР Пазарджик е претърпял имуществени вреди в размер на 400
лв., представляващи сторени разноски по АНД № 1164/2019 г. по описа на Районен съд
Пазарджик, във връзка с обжалване на посоченото по-горе
наказателно постановление пред съда за заплатен адвокатски хонорар. Твърди, че по посоченото дело от
административнонаказателен характер пред Районен
съд Пазарджик е ползвал адвокатска защита, за която е
заплатил съответния хонорар. Моли съда да уважи изцяло предявените искове за
заплащане на сумата от 400 лв., ведно
със законната лихва върху сумата от датата на завеждане на исковата молба –
25.02.2020 г. до окончателното ѝ изплащане, както и да му бъдат присъдени сторените в настоящото дело
разноски.
В съдебно заседание, ищецът
редовно призован, не се явява. Явява се упълномощеният му процесуален
представител – адвокат С..
Поддържа исковата молба. Моли да се приемат писмените доказателства,
представени с нея, както и представените по делото, вкл. и АНД № 1164/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик,
представя списък на разноските и излага доводи по същество.
Процесуалният представител на
ответника - Областна дирекция на МВР Пазарджик – в писмено становище счита, че
исковата молба е допустима и основателна. В съдебно заседание сочи, че исковата
молба е неоснователна. Излага доводи именно в тази насока, като моли да се
отхвърли претенцията за реално причинена имуществена вреда и им се присъди
юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура Пазарджик изразява становище, че предявеният иск е
основателен. Налице са предвидените в чл.1, ал.1 от ЗОДОВ предпоставки. Моли
съда да уважи исковата молба.
Административен съд Пазарджик, като
прецени събраните по делото доказателства в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, прие за установено следното
от фактическа и правна страна:
Спрямо ищеца С.Ц.С. е било издадено наказателно №
18-1006-004576/03.04.2019 г. от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОД
на МВР Пазарджик, с което на С. за нарушение на чл.100, ал.1, т.1
от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10
лева; за нарушение на чл.100, ал.1, т.2
от ЗДвП, на основание чл.183, ал.1, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 10
лева; за нарушение на чл.190, ал.3 от ЗДвП, на основание чл.185 от ЗДвП е
наложена глоба в размер на 20 лв.; за нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП, на
основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 20 лева и за
нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, на основание чл.175, ал.3 от ЗДвП е наложена
глоба в размер на 200 лева и Лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
/шест/ месеца и на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне
първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за
отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на
които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат
точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на
разрешение за провеждане на допълнително обучение са отнети 10 контролни точки.
Ищецът е обжалвал в срок пред съда НП, поради
което било образувано АНД
№ 1164/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик,
като за осигуряване на защитата и процесуалното си представителство е ангажирал
адвокат Т.С. ***
и е заплатил сума от 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатски хонорар
за процесуално представителство по договор за правна защита и съдействие от
24.09.2019 г., приложен по АНД. По делото са проведени две съдебни заседания, в
които адвокат С. е участвала. Представила е и писмена защита по делото. С
Решение № 38 от 16.01.2020 г., влязло в законна сила на 04.02.2020 г., Районен съд Пазарджик е
отменил наказателното постановление като незаконосъобразно.
Въз основа на тези факти, съдът счита
предявения иск за допустим.
Искът е с правно основание чл. 203 и сл.
от АПК, във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ, предвид изложените фактически
обстоятелства в исковата молба, че ищецът е неблагоприятно засегнат и е
претърпял имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от отменено по
съдебен ред незаконосъобразно наказателно постановление. Искът е предявен е
срещу надлежен ответник - юридическото лице, в чиято структура е органът, издал
незаконосъобразното наказателно постановление и е допустим за разглеждане в
производството пред Административен съд Пазарджик по реда на глава ХІ от АПК,
като предявен пред съда по седалището на ответника.
Разгледан по същество искът е основателен.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 АПК гражданите и
юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени
им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни
органи и длъжностни лица. Основателността на иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ и чл. 203 от АПК, предполага установяването на кумулативното наличие на
следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган
или длъжностно лице на държавата, при или по повод изпълнение на
административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв
административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт,
действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената
тежест за установяване наличието на всичките предпоставки се носи от ищеца,
търсещ присъждане на обезщетение за претърпени вреди.
В конкретния случай от събраните по делото
доказателства се доказа наличието на всички предвидени в закона материално-правни
предпоставки. Налице е издадено
незаконосъобразно наказателно постановление, което е оспорено и отменено от
съда с влязло в сила решение. Безспорно по делото се доказа, че именно в
резултат на това наказателно постановление, ищецът е претърпял имуществени
вреди, представляващи заплатени от него разноски по обжалваното наказателно
постановление в размер на 400 лева за процесуално представителство.
Издаването на отмененото наказателно постановление е последица от изпълнение на
нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна
компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната
им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на
административна дейност. В този смисъл наказателното постановление представлява
властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда
наказателноправни последици, то е правен резултат от санкционираща
административна дейност.
По
силата на чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждащото действие. Настоящият състав на съда приема, че ищецът не би
заплатил адвокатско възнаграждение и респективно това не би представлявало
вреда, ако не беше издадено незаконосъобразно наказателно постановление от
административния орган. Макар и да липсва нормативно установено задължение за
процесуално представителство, то адвокатската защита е нормален и присъщ разход
за обезпечаване на успешния изход на спора, поради което и вредите се явяват
пряка и непосредствена последица от издадения незаконосъобразен акт -
наказателно постановление. Това е така, тъй като намаляването на имуществото на
ищеца вследствие заплатената сума за адвокатско възнаграждение, е предизвикано
от издаването на наказателно постановление, с което е наложена глоба, която той
е счел за незаконосъобразно наложена. Обстоятелството, че адвокатската защита
по делата за обжалване на наказателни постановления не е задължителна, не влече
по необходимост и извода, че страната няма право да ангажира свой процесуален
представител, нито че ангажирането на такъв не се намира в причинна връзка с
издаденото наказателно постановление. В съдебната практика се приема, че
причинна връзка е налице не само когато деянието причинява непосредствено
вредата, а и когато създава условията за реална възможност от увреждане и тази
реална възможност се е трансформирала в действителност. Ангажирането на
адвокатска защита е израз на нормалната грижа на лицето за охраняването на
неговите права и интереси.
В
конкретния случай ищецът е сключил договор за правна защита и съдействие с адвокат
С. *** да го представлява по АНД
№ 1164/2019 г. по описа на Районен съд Пазарджик по
жалба против наказателно постановление № 18-1006-004576/03.04.2019 г. на Началника
група в сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР Пазарджик до приключване във
всички инстанции. Договорили са адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева,
които е отбелязано, че е заплатено изцяло.
Следва да се отбележи, че
отговорността е обективна, защото законодателят не изисква наличието на виновно
поведение. Което означава, че дори дадена административна дейност да е
извършена напълно добросъвестно и съобразно конкретните обстоятелства, ако тя
обективно не съответства на изискванията на закона, възниква отговорност за
обезщетение за причинените вреди. Именно такъв е и конкретният случай.
Неоснователно е възражението и,
че претендираният размер на вредата, изразяваща се в заплатения адвокатски
хонорар в размер на 400 лв. е прекомерен. Съгласно чл. 18, ал.2 от Наредба
№ 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения: „За процесуално представителство,
защита и съдействие по дела срещу наказателни постановления, в които
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на
чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението, но не
по-малко от 300 лв.“ Тъй като чл. 7, ал. 2, т.1 на Наредбата сочи, че при
интерес до 1000 лв. възнаграждението отново е минимум 300 лв., то е видно, че така
заплатените 400 лв. се явяват съответни на разпоредбите на Наредбата
за минималните размери на адвокатските възнаграждения, която в своя чл.1 сочи,
че: „Размерът на
възнаграждението за оказваната от адвоката правна помощ се определя по свободно
договаряне въз основа на писмен договор с клиента, но не може да бъде по-малък
от определения в тази наредба минимален размер за съответния вид помощ“, т.е. в
случая няма как да бъде уговорен по-нисък размер на възнаграждението от 300 лв.
По договор е уговорено възнаграждение в размер на 400 лв., реално са заплатени
и се претендират с исковата молба. Следва да се отбележи, че макар и над минималния
такъв, този размер е оправдан - адвокат С. е имала активна позиция по делото –
изготвила е подробна жалба, явила се във всяко едно от проведените две съдебни заседания,
като нито едно от отлаганията на делото не е по нейна вина, като освен
изготвянето на жалбата, е представила пред съда и подробна писмена защита. По
тази причина възражението на ответника за прекомерност в
този смисъл е неоснователно.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че предявеният иск е основателен и доказан, поради
което ще следва да бъде уважен в пълен размер, като ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца като обезщетение за причинени имуществени вреди
сумата от 400 лева. Основателен се явява и искът за присъждане на законната
лихва върху сумата от 400 лв. от датата на завеждане на исковата молба с
основание чл.86 ЗЗД. В тежест на ищеца е да установи, че вземането за главница
е възникнало и ответникът е поставен в забава по реда на чл. 84, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед изложените мотиви, вземането за главница в размер на 400 лв. е
възникнало. Подаването на исковата молба е и покана за заплащането му, от който
момент ответникът е в забава. Съгласно гореизложеното ищецът посредством
проведено главно и пълно доказване е обосновал задължението на ответника за заплащане
на главница в размер на 400 лв. и законната лихва върху нея от датата на
завеждане на исковата молба.
С оглед
изхода на делото и на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ ответникът ще следва да
заплати и сторените по делото разноски от ищеца, а именно сумата от 310 /триста
и десет/ лева, от които 10 лв. заплатена държавна такса и 300 лева адвокатско възнаграждение, за които са
представени и доказателства – договор за правна защита и съдействие и вноска
бележка. Неоснователно е и възражението за прекомерност на адвокатския хонорар
и в настоящето производство, доколкото минималния размер съгласно чл.7, ал.2,
т.1 от Наредбата е 300 лв., така претендираният размер отговаря на него, като и
в настоящото производство адвокат С. отново е изготвила подробна искова молба,
ангажирала е доказателства и се е явила в съдебното заседание.
Воден
от горното, Административен съд Пазарджик, VІІ състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР Пазарджик, с адрес гр. Пазарджик, ПК …, площад С.. №
.. да заплати на С.Ц.С. ЕГН: ********** ***,
сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща обезщетение за имуществени
вреди, ведно
със законната лихва върху главницата в размер на 400 лв. от датата на завеждане
на исковата молба – 25.02.2020 г. до окончателното ѝ изплащане.
ОСЪЖДА
Областна дирекция на МВР Пазарджик, с адрес гр. Пазарджик, ПК .., площад С. №
.. да заплати на С.Ц.С. ЕГН: ********** ***, сторените по делото разноски в
размер на 310 /триста и десет/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщението на страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: /П/
РЕШЕНИЕ № 8875 ОТ
27.07.2021 Г. на ВАС София, Трето отд. по адм. д. № 8689/2020 г. ОСТАВЯ В СИЛА
решение № 323/19.06.2020 г. по адм. дело № 274/2020 г. по описа на
Административния съд – Пазарджик.
ОСЪЖДА Областната дирекция на Министерството на
вътрешните работи - Пазарджик да заплати на С. С., ЕГН [ЕГН],
разноски в размер на 200 (двеста) лева
Решението не подлежи на обжалване.