№ 3281
гр. Варна, 10.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мария К. Терзийска
Членове:Диана К. Стоянова
Елина Пл. Карагьозова
като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско
дело № 20253100501340 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от
А. А. А. с ЕГН **********, с адрес в гр. *, ж.к. *, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, срещу
решение №3806/28.10.2024г., постановено по гр.д. № 11823/2023 г. на ВРС, с
което е прието за установено в отношенията между страните, че въззивникът
дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул."Рачо Петков-Казанджията"
№ 4-6 с ЕИК *********, следните суми: главница - 7822,68 лева, договорна
лихва/възнаградителна/ - 1630,93 лева за периода от 20.11.2010г. -
02.04.2012г. и наказателна лихва /за забава/ - 419,21 лева за периода от
20.11.2010г. - 14.05.2012г., произтичащи от договор за банков кредит от
09.03.2007г. и извлечение от счЕ.одните книги на банката към дата
15.05.2012г., както и законната лихва за забава върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК /16.05.2012г./ до
окончателно изплащане на сумата, за които вземания е издадена заповед за
незабавно изпълнение по ч.гр.д. №6565/2021 г. на ВРС, 35 състав, на
основание 415, ал.4 във вр. с 422, ал.1 ГПК, във вр. с чл. 430 от ТЗ, чл.86 от
ЗЗД и чл.99 от ЗЗД.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно поради противоречие с
материалния закон с твърдения, че съдът незаконосъобразно е приел, че
фактическият състав на цесията е настъпил след издаването на изпълнителния
лист и че установяването на надлежното уведомяване на длъжника по чл.99,
ал.4 от ЗЗД е без значение за дължимостта на вземането. Поддържат се
твърденията, че длъжникът не е бил уведомен за договора за цесия, сключен
между първоначалния кредитор „Райфайзенбанк (България)“ЕАД и ищеца, в
исковата молба липсва подобно твърдение, единствено е представено такова
писмо без дата и подпис, което не е било връчено на ответника. След като
цесията не е породила правен ефект, вземането на ищеца не е било изискуемо
и всички предприети от него действия по изпълнителното дело са невалидни,
тъй като са извършени от нелегитимиран субект, чийто права не са били
1
възникнали. Същите не са годни да прекъснат давността. Не е ясно поради
каква причина и кога е било прекратено изп.д. 89/2012г. Едва с връчената на
13.06.20203г. ПДИ по изп.д. 135/2019г. ответникът е бил информиран за
образуваното срещу него изпълнително дело, без да е уведомен за договора
цесия. Към момента на образуване на второто изпълнително дело не е
настъпил ефектът на цесията и са изминали повече от 6 години от издаване на
заповедта за изпълнение, поради което вземанията са били погасени по
давност поради бездействие на кредитора в посочения период. ТР 2/2015г. е
неотносимо, а касае наличието на висящо към 26.06.2015г. изпълнително
производство, каквото в случая не е било налице. Неправилно според
въззивника съдът е обсъдил въпроса за давността само и единствено по
отношение за периода след 26.06.2015г.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна,
в който оспорва жалбата. Поддържа, че уведомлението за цесия следва да се
счита връчено с исковата молба и при липса на данни за плащане на цедента е
ирелевантно. Съгласно чл.422 от ГПК искът за съществуване на вземането се
смята предявен от момента на подаване на заявлението, от който момент
давността е прекъсната и спира да тече (чл.115, ал.1, б. „ж“ и чл. 116, б.“б“ от
ЗЗД). Въпреки, че давността не може да е изтекла при невлязла в сила заповед
за изпълнение, се излагат фактически твърдения за извършени прекъсващи
давността изпълнителни действия, както и правни доводи, основани на ТР
2/26.06.2015г., ТР 3/28.03.2022г. и ТР 2/04.07.2024г.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от активно
легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, процесуално
допустима е и отговаря на останалите съдържателни изисквания на чл. 260 и
чл. 261 ГПК.
Страните не се позовават на процесуални нарушения във връзка с
доклада по делото, не се констатира и необходимост във въззивното
производството да се предоставя възможност за предприемане на процесуални
действия от страните, поради релевирани нарушения съдопроизводствените
правила; доказателствени искания не са направени.
С оглед задължението на съда по чл.162 от ГПК да следи служебно за
размера на иска, следва да бъде допуснато провеждането на ССЕ на разноски
на ищеца, в чиято тежест е да го докаже.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
УКАЗВА на ищеца – въззиваем в настоящото производство „ЕОС
МАТРИКС" ЕООД, в едноседмичен срок от уведомяването с писмена молба с
препис за насрещната страна да приведе исковата молба в съответствие с
изискването за идентичност на заповедното и исковото производство досежно
началната дата на претенцията за наказателна лихва, като уточни дали
претендира наказателна лихва считано от 20.12.2010г., както е посочено в
заявлението и заповедта по чл.417 от ГПК, а не от 20.11.2010г., както е
посочено в исковата молба, като съобрази, че разширяването на периода в
исковото производство е недопустимо.
При неизпълнение производството по исковата молба ще бъде оставено
2
без движение.
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и редовна въззивна жалба от
А. А. А. с ЕГН **********, с адрес в гр. *, ж.к. *, бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, срещу
решение №3806/28.10.2024г., постановено по гр.д. № 11823/2023 г. на ВРС.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
01.10.2025 г. от 14,00 часа, за която дата и час да се призоват страните с
препис от настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от
отговора на въззивната жалба.
ДОПУСКА провеждането на съдебно-счЕ.одна експертиза, вещото
лице по която след запознаване с доказателствата по делото, справка в
счЕ.одството на „Райфайзенбанк (България)“ЕАД и ищеца, да даде
заключение по следните въпроси:
1. Извършвано ли е едностранно увеличаване на лихвения процент от
страна на кредитора, на кои дати и в какъв размер? Как е формирана
променливата компонента от лихвения процент и от какви показатели се
влияе? Имат ли същите обективен характер, обвързани ли са с публично
известни индекси?
2. В случай, че е извършвано едностранно увеличение на лихвения процент,
да се изчисли какъв би бил размерът на задълженията за непогасения
остатък от главница, възнаградителна лихва за периода 20.11.2010г. -
02.04.2012г. и наказателна лихва за периода от 20.12.2010г. - 14.05.2012г.,
при прилагане на първоначалния лихвен процент и след приспадане на
извършените доброволни плащания от ответника, без съобразяване на
плащанията в изпълнителното производство? В случай, че е извършвано
едностранно намаляване на лихвата, да се използва по-благоприятният за
длъжника процент.
3. При варианта по т. 2 на коя дата длъжникът е изпаднал в забава?
4. Какъв е размерът на непогасения остатък от главницата при варианта по
т. 2, изчислена за периода 16.05.2007 г. – 16.05.2012 г.?
ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на вещото лице в размер на 500
лева, вносими от въззиваемия в едноседмичен срок от получаване на
съобщението за настоящото определение, с представяне на доказателства за
внасянето в същия срок.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице Жулиета Тонева, която да се уведоми след
представяне на доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на вещото лице, че следва да депозира заключението си по
делото в срока по чл. 199 от ГПК – минимум една седмица преди датата на
съдебното заседание с преписи за страните.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
3
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора, чрез
медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр. Варна, ул. „А. Кънчев" № 12, тел. *********; служител за
контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4