Р Е Ш Е Н И Е
№………./23.10.2020г.
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и пети септември през две хиляди и двадесета
година, в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при
участието на секретаря Мария Манолова
като разгледа докладваното от съдията
т.д. №590/2020г., по описа на ВОС, ТО
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно
съединени осъдителни искове с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД от „Лакпром“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление 1252-
с. Световрачене, София, ул. „Синчец“ №16, срещу „Антикор – Варна“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Заменхов“ №40
за заплащане на следните суми: сумата от 25
496.51лв., представляваща главница
– стойност на доставени по Договор за дистрибуция от 31.08.2015г.
лаково-бояджийски материали по фактури, описани в исковата молба и издадени в
периода 02.05.2019г. до 11.05.2020г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба – 12.05.2020г., до окончателното изплащане на задължението, както
и на сумата от 1724.21лв.,
представляваща обезщетение за забава
за периода 02.06.2019г. до 11.05.2020г.
Ищецът
твърди, че между страните е сключен посоченият договор за дистрибуция,
продължен с Анекс от 22.02.2019г., по силата на който е доставил,
лаково-бояджийски материали, предмет на процесните фактури, които ответникът не
е заплатил. Сочи се, че съгласно договора, плащането следвало да се извършва до
30 календарни дни. Сочи се, че осъдителните искове са предявени на основание
чл.415, ал.1, т.3 ГПК. Моли за уважаване на предявените искове и присъждане на
сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание ищецът, чрез
процесуалния си представител, поддържа предявените искове. Моли за уважаването
им и присъждане на сторените по делото разноски.
В срока по чл.367 ГПК,
ответникът „Антикор –
Варна“ ЕООД
не е депозирал отговор на исковата молба. В открито съдебно заседание се явява
управителят на ответното дружество Г. С., която не оспорва претендираните
задължения от ищцовата страна.
Съдът, като взе предвид събраните и
проверени по делото доказателства в тяхната съвкупност и приложимата законова
уредба, прие за установено от фактическа
страна:
Видно от присъединеното ч.гр.д. №2406/2010г. на РС
– Варна, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда
на чл.410 ГПК, което с разпореждане №7583/21.02.2020г. по същото дело е
отхвърлено, респективно на заявителя за дадени указания по реда на чл.415,
ал.1,т.3, вр. с ал.3 ГПК, за възможността да предяви осъдителни искове за
вземанията си. Исковата молба е подадена чрез куриерска фирма в указания от
съда едномесечен срок.
С договор за дистрибуция от 31.08.2015г. „Лакпром“
АД, в качеството му на възложител, предоставя на „Антикор – Варна“ ЕООД, в
качеството му на дистрибутор, правото да продава стоки от производствената
листа на възложителя срещу възнаграждение /т.1.1/. Срокът на договора е до
31.12.2015г. При закупуване на стока и доставка, възложителят предоставя на
дистрибутора търговска отстъпка за реализиране и налагане на пазара на
продуктите /т.3.1./. Договорено е плащане до 30 дни /т.5.1/ - л.8 – 10. С Анекс
от 22.02.2019г. договорът от 31.08.2015г. е последно продължен до 31.12.2019г.
/л.15/.
Приобщени по делото са и Общи условия за
дистрибуция на стоки на „Лакпром“ АД, носещи подписа на управителя на
дружеството – дистрибутор /л.11-14/. Съгласно т. 3.1 от същите, продажната цена
на стоките – предмет на договора, франко склад на възложителя, се определя
съгласно ценоразписа на основните продукти на „Лакпром“ АД, валиден към датата
на експедирането. Върху определената продажна цена се начислява дължимия ДДС.
Съобразно изготвената от ищеца и приобщена по
делото аналитична ведомост, задълженията на ответното дружество са на обща
стойност 25
496.51лв., по фактури, както следва: №
134211/ 02.05.2019г.; 134258/ 03.05.2019г.; 134315/ 08.05.2019г.; 134362/
09.05.2019г.; 134403/ 10.05.2019г.; 134404/ 10.05.2019г.; 134454/ 13.05.2019г.;
134489/ 14.05.2019г.; 134499/ 14.05.2019г.; 134518/ 15.05.2019г.; 134533/ 15.05.2019г.;
134563/ 16.05.2019г.; 134589/ 17.05.2019г.;134686/ 22.05.2019г.; 134693/ 22.05.2019г.;
134858/ 30.05.2019г.; 134884/ 31.05.2019.; 134930/ 03.06.2019г.; 134980/ 05.06.2019г.;
135034/ 06.06.2019г.; 135091/ 11.06.2019г.; 135178/ 13.06.2019г.; 135223/ 17.06.2019г.;
135262/ 18.06.2019г.; 135288/ 19.06.2019г.; 135384/ 24.06.2019г.; 135505/ 27.06.2019г.;
135530/ 28.06.2019г.; 135585/ 01.07.2019г.; 135648/ 03.07.2019г.; 135705/ 05.07.2019г.;
135740/ 08.07.2019г.; 135769/ 09.07.2019г.; 135864/ 12.07.2019г.; 135935/ 17.07.2019г.;
136043/ 22.07.2019г.; 136143/ 25.07.2019г.; 136414/ 06.08.2019г.; 136510/ 09.08.2019г.;
136511/ 09.08.2019г.; 136555/ 12.08.2019г.; 136593/ 13.08.2019г.; 136713/ 19.08.2019г.;
136832/ 23.08.2019г.; 136833/ 23.08.2019г.; 136903/ 27.08.2019г.; 136983/ 30.08.2019г.;
136985/ 30.08.2019г.; 137014/ 30.08.2019г.; 137045/ 02.09.2019г.; 137174/ 09.09.2019г.;
137208/ 10.09.2019г.; 137323/ 13.09.2019г.; 137392/ 17.09.2019г.; 137428/ 18.09.2019г.;
137496/ 20.09.2019г.; 137533/ 24.09.2019г.; 137680/ 30.09.2019г.; 137796/ 03.10.2019г.;
137800/ 03.10.2019г.; 137866/ 07.10.2019г.; 137940/ 09.10.2019г.; 137980/ 11.10.2019г.;
138066/ 15.10.2019г.; 138140/ 17.10.2019г.; 138146/ 18.10.2019г.; 138178/ 21.10.2019г.
На л.69 – 133 от делото са приобщени процесните фактури,
издадени от доставчик „Лакпром“ АД за получател „Антикор- Варна“ ЕООД, с
предмет лаково-бояджийски материали, а на л.160-226 и товарителници под опис за
извършените доставки.
Прието е за безспорно по делото и
ненуждаещо се от доказване, че всички представени към исковата молба от ищеца и
уточняващата молба фактури са осчетоводени от ответната страна с изключение на
една фактура, по която ответната страна не оспорва задължението си.
При така установеното от фактическа
страна, съдът прави следните правни
изводи:
За успешното провеждане на
предявените искове, в тежест на ищеца е да установи в процеса наличието на твърдяното облигационно
отношение с ответника по Договор за дистрибуция от
31.08.2015г., по силата на което е доставил на ответника фактурираната
стока, а именно лаково-бояджийски материали по вид, количество
и стойност, описани във фактурите, както и че е настъпила изискуемостта
на задължението по всяка издадена фактура, респективно ответникът е в забава,
за което дължи обезщетение за забава в претендирания размер.
В тежест на ответника е да докаже
точно изпълнение на договорните си задължения – заплащане в срок на доставените
лаково – бояджийски материали.
Не е спорно по делото, че между
страните е сключен представеният от ищеца договор за дистрибуция от 31.08.2015г.,
чийто срок е продължен, включително с анекс от 22.09.2019г. за периода
01.01.2019г. до 31.12.2019г. Договорът по същество, с оглед предвидените в него
права и задължения на страните, разкрива елементите на договор за търговска
продажба, респективно намира приложение нормативната регламентация относно
търговската продажба на основание чл.318, ал.1 ТЗ.
От приетите по делото и неоспорени от
ответника гореописани писмени доказателства – фактури и товарителници, както и
от признанието на ответната страна, че фактурите са осчетоводени от „Антикор –
Варна“ ЕООД, по безпротиворечив начин се установяват фактите на доставяне на
описаната в тези фактури стока до купувача – ответник и приемане на стоките от
ответника.
Съответно, за ответника възниква
задължение да заплати продажната цена при постигнато съгласие между страните за
продажба на конкретен вид и количество стока и при осъщественото й предаване
съгласно чл.327, ал.1 ТЗ. Ответната страна не въвежда в процеса твърдение за
заплащане на дължимите суми и по същество признава задълженията. Не оспорва и приетата
по делото аналитична ведомост, обективираща точния размер на незаплатените суми
по всяка фактура. Поради това, искът за главница в общ размер от 25 496.51лв. е основателен и
доказан по размер и следва да бъде уважен.
С оглед основателността
на главния иск, основателна се явява и акцесорната претенция за обезщетение за
забава върху главницата по чл.86, ал.1 ЗЗД. Видно от приетите по делото
фактури, в тях е налице изрично уговорен падеж по смисъла на чл.84, ал.1, изр.1 ЗЗД, съответен на уговорения начин на плащане в т.5.1 от договора за
дистрибуция, при което от датата следваща падежа по всяка фактура, ответникът е
в забава за заплащане на начислената сума по съответната фактура. При съобразяване периода на забава на
ответната страна следва да бъде приложена и разпоредбата чл.6 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020г., и за преодоляване на последиците, в
редакцията на разпоредбата ДВ бр.28/2020г., действала до изменението й на
09.04.2020г. с ДВ бр.34/2020г., според която в периода 13.03.2020г. до
08.04.2020г. включително, не се прилагат последиците от забава за плащане и
лихви за забава не се дължат от всички частноправни субекти. Изчислен с продукт
Апис - Финанси, размерът на обезщетението за забава за общ период 02.06.2019г. до 11.05.2020г. съобразно падежа на всяка фактура и с изключване на забавата за периода
13.03.2020г. до 08.04.2020г., възлиза в общ размер от 1505.94лв. Поради
изложеното, искът по чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен за сумата от
1505.94лв. за периода 02.06.2019г. до
11.05.2020г. и да бъде отхвърлен за
разликата над тази сума до предявения размер от 1724.21лв.
По
разноските в процеса:
На основание чл.78, ал.1 ГПК, с оглед своевременно
отправеното искане и съразмерно с уважената част от исковете, ответното
дружество следва да бъде осъдено да заплати на ищеца сторените в производството
разноски. Претендират се от ищеца
заплатена държавна такса в размер от 1087.74лв. съобразно представения списък с
разноски, както и адвокатско възнаграждение в размер от 1400лв. За последното е
представен договор за правна защита и съдействие на л.143, от който е видно, че
адвокатското възнаграждение подлежи на заплащане по сметка. Липсват представени
доказателства за извършено действително заплащане по сметка на договореното
адвокатско възнаграждение в полза на адвоката, поради което разноските за
адвокатско възнаграждение, претендирани от ищеца, не следва да бъдат присъждани
съобразно т.1 от ТР 6/06.11.2013г. по т.д. 6/2012г. ОСГТК на ВКС. Съразмерно с
уважената част от исковете, ответникът следва да заплати на ищеца сторените
разноски за държавна такса в размер от 1079.02лв.
От ответника не се претендират разноски,
поради което и съдът не присъжда такива.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Антикор – Варна“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Заменхов“ №40, да заплати на „Лакпром“ АД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление 1252- с. Световрачене, София,
ул. „Синчец“ №16, сумата от 25 496.51лв. /двадесет и пет хиляди
четиристотин деветдесет и шест лева и петдесет и една стотинки/, представляваща
главница – стойност на доставени по
Договор за дистрибуция от 31.08.2015г. лаково-бояджийски материали по фактури,
както следва: № 134211/ 02.05.2019г.;
134258/ 03.05.2019г.;
134315/ 08.05.2019г.; 134362/ 09.05.2019г.; 134403/ 10.05.2019г.; 134404/ 10.05.2019г.;
134454/ 13.05.2019г.; 134489/ 14.05.2019г.; 134499/ 14.05.2019г.; 134518/ 15.05.2019г.;
134533/ 15.05.2019г.; 134563/ 16.05.2019г.; 134589/ 17.05.2019г.;134686/
22.05.2019г.; 134693/ 22.05.2019г.; 134858/ 30.05.2019г.; 134884/ 31.05.2019.;
134930/ 03.06.2019г.; 134980/ 05.06.2019г.; 135034/ 06.06.2019г.; 135091/ 11.06.2019г.;
135178/ 13.06.2019г.; 135223/ 17.06.2019г.; 135262/ 18.06.2019г.; 135288/ 19.06.2019г.;
135384/ 24.06.2019г.; 135505/ 27.06.2019г.; 135530/ 28.06.2019г.; 135585/ 01.07.2019г.;
135648/ 03.07.2019г.; 135705/ 05.07.2019г.; 135740/ 08.07.2019г.; 135769/ 09.07.2019г.;
135864/ 12.07.2019г.; 135935/ 17.07.2019г.; 136043/ 22.07.2019г.; 136143/ 25.07.2019г.;
136414/ 06.08.2019г.; 136510/ 09.08.2019г.; 136511/ 09.08.2019г.; 136555/ 12.08.2019г.;
136593/ 13.08.2019г.; 136713/ 19.08.2019г.; 136832/ 23.08.2019г.; 136833/ 23.08.2019г.;
136903/ 27.08.2019г.; 136983/ 30.08.2019г.; 136985/ 30.08.2019г.; 137014/ 30.08.2019г.;
137045/ 02.09.2019г.; 137174/ 09.09.2019г.; 137208/ 10.09.2019г.; 137323/ 13.09.2019г.;
137392/ 17.09.2019г.; 137428/ 18.09.2019г.; 137496/ 20.09.2019г.; 137533/ 24.09.2019г.;
137680/ 30.09.2019г.; 137796/ 03.10.2019г.; 137800/ 03.10.2019г.; 137866/ 07.10.2019г.;
137940/ 09.10.2019г.; 137980/ 11.10.2019г.; 138066/ 15.10.2019г.; 138140/ 17.10.2019г.;
138146/ 18.10.2019г.; 138178/ 21.10.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 12.05.2020г., до окончателното изплащане на задължението, както и
сумата от 1505.94лв. /хиляда
петстотин и пет лева и деветдесет и четири стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода
02.06.2019г. до 11.05.2020г., като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на
обезщетение за забава за разликата над
сумата от 1505.94лв. /хиляда петстотин и пет лева и деветдесет и
четири стотинки/ до предявения размер от 1724.21лв. /хиляда седемстотин двадесет и
четири лева и двадесет и една стотинки/, на основание чл.327, ал.1 ТЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „Антикор – Варна“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. „Заменхов“ №40, да заплати на
„Лакпром“
АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление 1252- с. Световрачене, София, ул.
„Синчец“ №16, сумата 1079.02лв. (хиляда и седемдесет и девет лева и две стотинки), представляваща
сторени по делото разноски за заплатена държавна такса, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
Присъдените суми
могат да бъдат заплатени от ответника по посочената от ищеца в заповедното
производство банкова сметка: ***: ***, BIC: *** (България) ЕАД.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Апелативен съд - Варна в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
СЪДИЯ
В ОКРЪЖЕН СЪД: