НЧХД № 434/2010г.
МОТИВИ :
Обвинението е против подсъдимия Г.Д.В. *** за престъпление по чл.130 ал.1 от НК, за това, че на 15.12.2009г.
в с.А., обл.Пазарджишка е причинил лека телесна повреда на С.А.Ш., изразяваща
се в оток и кръвонасядане на меките тъкани на лявата лицева половина, масивни
кръвонасядания в областта на гърба, лявото бедро и палеца на дясната ръка.
Производството
по делото е в отцъствие на подс.Г.В., който се намира в чужбина и
местоживеенето му не е известно на съда, като му е назначен служебен защитник в
процеса и производството е протекло в негово отцъствие при условията на чл.269
ал.3 т.4 б.”а” от НПК.
Повереникът на тъжителя пледира за осъдителна
присъда и уважаване на предявения граждански иск .
Защитата пледира за оправдателна присъда и отхвърляне на предявения
граждански иск.
По
делото е приет за съвместно разглеждане в настоящия наказателен процес
граждански иск предявен от пострадалия С.А.Ш. против подс.Г.Д.В. за сумата 4000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на
деянието, ведно със законната лихва от 15.12.2009г. до окончателното изплащане
на сумата и е конституиран пострадалия С.А.Ш.
като граждански ищец по делото .
Пазарджишкият
районен съд, като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено
от фактическа страна следното :
Тъжителят и подсъдимият се познават още от
деца и двамата живеят в с.А. в една махала. На 15.12.2009г. в 01.00 часа подс.Г.В.
се обадил на тъжителя С.Ш. по телефона и му казал да слезне до центъра на
селото. Тъжителя, който по това време се намирал в дома си в компанията на св.Л.М.
първоначално не изпълнил казаното от подсъдимия, но тъй като последния се
обадил няколко пъти решил да отиде на посоченото място. Качил се в собствения
си автомобил и отишъл на центъра на с.А.. Още като слизал от колата към него се
приближил подс.Г.В. и ритнал врата на автомобила, при което затиснал палеца на дясната
ръка на тъжителя Ш.. След което започнал да му нанася удари с юмруци по главата
и цялото тяло и да го рита. Към тях се приближили четири или пет човека
непознати, които били с подс.В., но не участвали в побоя. Свидетел на случилото
се станал св.Л.М., който тръгнал след тъжителя и наблюдавал случилото скрит на
около 15 метра.
Тъжителя Ш. се бил свил, а подс.В. му нанасял удари. В един момент тъжителя Ш.
успял да се отскубне от подсъдимия и избягал в дома си. Там се намирал брата на
тъжителя и двамата се обадили в полицията, след което отишли до центъра на
селото да изчакат полицаите. На място пристигнали св.В. Илеч и Д.К., които
отвели подс.В. ***, където му бил съставен акт по Наредбата за обществения ред
на Община Белово. В резултат на нанесените удари от подсъдимия В. тъжителя
Шумонов изпитал болки и страдания. Същия посетил съдебен лекар и на
17.12.2009г. след преглед от съдебния лекар му било издадено СМУ № 272 –
І/2009г., от което е видно, че при пригледа на С.А.Ш. *** се е установило :
Оток и кръвонасядане по меките тъкани на лявата лицева половина, масивни
кръвонасядания в областта на гърба, лявото бедро и палеца на дясната ръка. Тези
увреждания добре отговарят по време и начин да са получени така, както съобщава
пострадалия, а именно в резултат на нанесения му побой и да довели до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК.
Видно от справката за съдимост
на подс.Г.В. е същия към момента на извършване на деянието е реабилитиран.
Тази
фактическа обстановка възприе съдът въз основа на показанията на св.Л.М., В.И., Д.К. и писмените
доказателства по делото – справка за съдимост на подс.В., СМУ № 272 – І/2009г..
Св.Л.М. установява, в показанията си, че е очевидец на инцидента и е видял, как
подс.В. е налетял на тъжителя Ш., като с юмруци и шамари е започнал да го
налага. Биел го по лицето. Тъжителя Ш. успял да избяга, след което се видели
със св.М. и последния констатирал, че пръста на тъжителя е наранен и че е имал
синини по тялото и по лицето. Св.И. *** установяват, в показанията си, че са
били повикани на мястото на инцидента, след което са отвели подс.В. ***, където
му е бил съставен акт за установяване на адм.нарушение по Наредбата за
обществения ред в Община Белово. От приетото по делото СМУ № 272-І/2009г. се
установява, че при пригледа на С.А.Ш. *** се е установило : Оток и
кръвонасядане по меките тъкани на лявата лицева половина, масивни
кръвонасядания в областта на гърба, лявото бедро и палеца на дясната ръка. Тези
увреждания добре отговарят по време и начин да са получени така, както съобщава
пострадалия, а именно в резултат на нанесения му побой и да довели до
разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Като
доказателство по делото е приета справка за съдимост на подс.Г. Вечев, от която
е видно, че към момента на извършване на деянието същия е бил реабилитиран т.е
неосъждан.
При така изложената и приета за установена
фактическа обстановка от правна страна съдът намира, че подс.Г.В. е осъществил от
обективна и субективна страна признаците на състава на чл.130 ал.1 от НК, като на 15.12.2009г. в с.А.,
обл.Пазарджишка е причинил лека телесна повреда на С.А.Ш., изразяваща се в оток
и кръвонасядане на меките тъкани на лявата лицева половина, масивни
кръвонасядания в областта на гърба, лявото бедро и палеца на дясната ръка.
Подсъдимият е съзнавал обществено опасния характер на деянията си, като е имал
представа за всички обективни елементи на състава и е искал настъпването на обществено опасните последици - действал
е с пряк умисъл . В подкрепа на този извод на съда е поведението на подсъдимия,
който е нанесъл удари по главата и тялото на тъжителя, знаейки, че ще му
причини наранявания и е искал това .
Подбудите за извършване на престъплението се коренят
в незачитането на установения в страната правов ред и желанието на подсъдимия да причини
наранявания на пострадалия тъжител .
При това положение съдът намира, че в
конкретния случай по отношение на подс.Г.В. са налице предпоставките на чл.78а
ал.1 от НК, тъй като за престъплението по чл.130 ал.1 от НК се предвижда
наказание лишаване от свобода до две години или пробация, при осъществяването
на посоченото деяние не са причинени
имуществени вреди, подс.В. не е осъждан за престъпление от общ характер /
реабилитиран е / и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на
адм.наказание . Ето защо съдът счита, че подсъдимият Г.В. ледва да бъде
освободен от наказателна отговорност по чл.130 ал.1 от НК като му се наложи
административно наказание .
При определяне вида и размера на наказанието, което
следва да се наложи на подсъдимата съдът взе предвид разпоредбите на чл.27 ал.1 от ЗАНН като
отчете тежестта на нарушението и подбудите за неговото извършване . Като
смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство съдът съобрази чистото му
съдебно минало и добрите характеристични данни. Ето защо съдът при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства определи на подс.Г.В. адм.наказание
глоба в размер на 500 лв., която
като размер е минимално предвидена в закона .
По отношение на предявения
граждански иск от тъжителя С.Ш. против подс.Г.В. за деянието по чл.130 ал.1 от НК съдът счете, че същият е основателен
до размера от 2000 лв., тъй като по
делото се установи, че в резултат на деянието извършено от подсъдимият,
пострадалия тъжител С.Ш. е претърпял неимуществени вреди –болки и страдания . Видно
от заключението на съдебно-медицинската експертиза и СМУ № 272 - І/2009г., е че
в резултат на деянието извършено от подсъдимия на тъжителя е била причинено
Оток и кръвонасядане по меките тъкани на лявата лицева половина, масивни
кръвонасядания в областта на гърба, лявото бедро и палеца на дясната ръка.
Съдът взе предвид разпоредбата
на чл.52 от ЗЗД, съгласно която обезщетенията за неимуществени вреди се
определят от съда по справедливост и като съобрази тежестта и характера на
нараняванията посочени СМУ, счете, че справедливия в случая размер на иска е 2000
лв. Ето защо съдът осъди подс.Г.В. да заплати на тъжителя С.Ш. сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на деянието по чл.130 ал.1 от НК, ведно
със законната лихва, считано от 15.12.2009г. до окончателното изплащане на
сумата.
Съдът
счете, че предявения граждански иск от тъжителя С.Ш. против подс.Гуорги В. за
размера от 2000 лв. до 4000 лв. е неоснователен и го отхвърли като такъв.
С оглед
уваженият срещу него граждански иск съдът осъди подс.Г.В. да заплати в полза на
държавата държавна такса върху уважения граждански иск в размер на 80 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189
ал.3 от НПК съдът осъди подс.Г.В. да заплати на тъжителя С.Ш. направените от него деловодни разноски по
делото в размер на 512 лв. – възнаграждения на адвокат и такси .
С оглед
изхода на делото съдът осъди подс.Г.В. да заплати в полза на държавата разноски
по делото в размер на 20 лева по сметка на РС Пазарджик.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :