№ 19597
гр. София, 03.08.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20221110115070 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано от Д. Й. Г. срещу СТ. АТ. ЯНК. по иск с правна
квалификация чл. 59, ал.9 СК и 127а СК.
Предявени са искове за заместване съгласието на бащата и ответник по делото за пътуване
на детето Александър С.Я. до посочените в исковата молба държави, както и за издаване на
международен паспорт. Иска се и промяна на местоживеене във Великобритания, промяна
на режима на лични контакти. Ищцата твърди, че живее с детето във Великобритания и
Северна Ирландия. От извършеното социално проучване е видно, че детето има обичайно
местопребиваване на територията на гр. Синдерфорд, община Глочестър, Обединено
кралство Великобритания и Северна Ирландия.
С отговора на искова молба, ответникът възразява за международната некомпетентност на
българския съд.
Настоящият състав, намира следното:
Претенцията по чл. 59, ал.9 СК и 127а СК урежда въпроси, касаещи родителската
отговорност на детето. Съгласно чл. 8, ал. 1 от Регламент 2201/03 Съдилищата на държава-
членка са компетентни по делата, свързани с родителската отговорност за детето, ако детето
има обичайно местопребиваване в тази държава-членка по времето, когато съдът е сезиран.
Според Решение от 16.01.2018г. на СЕС по дело С-604/17г. Регламент (ЕО) № 2201/2003 на
Съвета от 27 ноември 2003 година относно компетентността, признаването и изпълнението
на съдебни решения по брачни дела и делата, свързани с родителската отговорност, с който
се отменя Регламент (ЕО) № 1347/2000, трябва да се тълкува в смисъл, че съд на държава
членка, който е компетентен да се произнесе по силата на член 3, параграф 1, буква б) от
този регламент по молба за развод между двама съпрузи, които са граждани на тази държава
членка, не е компетентен да се произнесе относно правото на упражняване на родителските
права и правото на лични отношения с детето на съпрузите, когато същото има към момента
на сезиране на този съд обичайното си местопребиваване в друга държава членка и
необходимите условия за предоставяне на тази компетентност на този съд по силата на член
1
12 от посочения регламент не са изпълнени, като се има предвид и фактът, че и от
обстоятелствата по делото в главното производство не следва, че тази компетентност би
могла да се основе на членове 9, 10 или 15 от същия регламент. Този съд не отговаря и на
условията, предвидени в член 3, буква г) от Регламент (ЕО) № 4/2009 на Съвета от 18
декември 2008 година относно компетентността, приложимото право, признаването и
изпълнението на съдебни решения и сътрудничеството по въпроси, свързани със задължения
за издръжка, за да се произнесе по искането за издръжка.
Според чл. 12 от Регламента „Съдилищата на държавите-членки, които са компетентни по
силата на член 3 по молбите за развод, законна раздяла и унищожаване на брака са
компетентни по всички въпроси, които се отнасят до родителската отговорност, свързани с
тази молба, когато:
б)компетентността на съдилищата е била изрично или по друг недвусмислен начин приета
от съпрузите или от носителите на родителска отговорност, към момента на сезирането на
съд, и е във висш интерес на детето.“
Идентична е и уредбата по въпросите относно родителската отговорност, регламентирана от
Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и
сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата.
Великобритания е страна и по тази конвенция, която има превес над разпоредбите на
Кодекса за международно частно право на основание чл. 5, ал. 4 от КРБ и във вр. с чл. 3,
ал.1 от КМЧП.
Съгласно чл. 5 от Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването,
изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за
закрила на децата, съдебните или административните органи на договарящата държава, в
която детето има обичайно местопребиваване имат компетентност да вземат мерки за
закрила личността и имуществото на детето, в които с оглед разпоредбата чл. 3 от
Конвенцията се включват и въпросите свързани с предоставяне, упражняване, лишаване или
ограничаване на родителската отговорност, както и нейното делегиране, правото на
упражняване на родителските права, включително права, отнасящи се до грижата за
личността на детето, и по специално правото на определяне на неговото местопребиваване,
както и правото на лични отношения, включително правото на отвеждане на детето за
определен период на място, различно от обичайното му местопребиваване. В настоящия
случай не са налице предпоставките за прилагане на изключенията на чл.10 от Конвенцията,
като на основание чл.17 от Хагската конвенция от 1996г. упражняването на родителската
отговорност се определя от правото на държавата по обичайното местопребиваване на
детето.
В конкретния случай, детето живее в Обединеното Кралство към момента на депозиране на
2
исковата молба, където е и неговото трайно местопребиваване заедно със неговата майка и
ищец в производството.
Не без значение е и обстоятелството, че след като децата пребивават в държава различна от
Република България, българският съд не може да защити най-висшите интереси на децата.
Не могат да се извършват социални проучвания, не могат да се разпитат лично децата в
открито съдебно заседание.
Предвид всичко изложено, СРС намира, че компетентен да разгледа исковете по чл. 59, ал.9
СК и 127а СК -за изменение на местоживеенето на детето, за определяне на режим на лични
контакти на бащата с детто, за заместване съгласието на ответника за пътуване на детето и
издаване на необходимите документи за пътуване, е съдът във Великобритания, а не
българският и по-конкретно Софийски районен съд.
Ето защо, производството по делото следва да се прекрати.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 15070/2022 г. по описа на Софийския
-ти
районен съд, Трето гражданско отделение, 149 състав.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3