№ 286
гр. П., 11.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20221230201023 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Т. Г. А., ЕГН **********, с постоянен адрес /населено място/ чрез
Адвокатско дружество "Л. и п.", ЕИК***, със седалище и адрес на управление /населено
място/, чрез процесуалния си представител адв. К. И. А., АК – Х., със съдебен адрес и адрес
за кореспонденция област /населено място/, против Наказателно постановление №
BG19042022/5800/P8-764/17.10.2022 г. на Директора на Национално тол управление (НТУ)
към Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр. С., с което на жалбоподателя, за административно
нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата, е наложена глоба в
размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева.
В жалбата се сочи, че НП е незаконосъобразно, поради нарушение на императивните
материалноправни разпоредби, наличие на съществени административнопроизводствени
нарушения, водещи до накърняване правото на защита на санкционираното лице, което е
било в невъзможност да разбере в извършването на какво административно нарушение е
обвинено, както и че е налице противоречие с целта на закона. Навежда се, че в акта за
установяване на административното нарушение датата на установяване на нарушението се
разминава с датата, на която същото е извършено, актът е съставен в присъствието на
свидетел, който не е очевидец на нарушението и от длъжностно лице, за което липсват
данни относно притежаваната материална и териториална компетентност. Релевира се, че за
процесното нарушение, на основание чл.189ж, ал.1 ЗДвП е следвало да се издаде електронен
фиш, тъй като същото е установено и заснето от електронна система по чл.167а, ал.3 ЗДвП.
1
Твърди се в жалбата, че в НП липсват задължителни реквизити като посочване на мястото
на извършване на нарушението и ясно описание на последното - липсва индивидуализация
на пътното превозно средство, както и конкретика дали за същото не е закупена маршрутна
карта или не е било налице бордово устройство, като се излага, че собственикът на
превозното средство е сключил договор с дружество предоставящо услуги за електронно
събиране на пътни такси на база изминато разстояние и на база време, за което възниква
задължението за заплащане на таксите за изминато разстояние и подаването на конкретни
данни. Сочи се, че липсват индивидуализиращи данни за техническото устройство, с което е
установено нарушението, както и дали последното е технически изправно. Твърди се, че не е
доказано по несъмнен начин авторството на деянието, от една страна защото не е
установено кой е бил водачът на превозното средство на инкриминираните дата и час, а от
друга страна защото задължението за заплащане на таксата за изминато разстояние е на
собственика или ползвателя на пътното превозно средство. Освен това, се твърди, че
санкционната норма е неправилно определена, като в случая приложение е следвало да
намери разпоредбата на чл.187а, ал.2, т.2 ЗДвП. Излага се, че в обжалвания акт не са
посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението и относимите доказателства,
които го подкрепят, не е изследвана вината на соченото за нарушител лице, отегчаващите и
смекчаващите обстоятелства, както и преценка за наличието на условията за приложимост
на разпоредбата за маловажен случай. Навежда се, че в хода на
административнонаказателното производство не са съобразени европейските източници на
правото и по-конкретно Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември
2019 г. Твърди се, че с така наложеното наказание е нарушен принципът за
пропорционалност залегнал в чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и
на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни
автомобили за използване на определени инфраструктури. Иска се от съда да постанови
решение, с което да отмени обжалваното наказателно постановление поради противоречието
му с императивните материалноправни разпоредби, съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и целта на закона. В условията на
алтернативност, при наличието на извършено нарушение и установена самоличност на
извършителя и неговата вина, се иска от съда да постанови решение като приложи чл.28
ЗАНН, тъй като глобата се явява несъразмерно висока и следователно непропорционална,
противоречаща на чл.9а от 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни
1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури. Претендират се сторените по делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява. В депозирана писмена
молба процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалба, навежда
допълнителни съображения за незаконосъобразност на наказателното постановление и моли
съда да отмени обжалвания акт. Претендира разноски.
За административнонаказващият орган – Директор на Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“, се явява редовно упълномощен юрисконсулт. Последният
2
оспорва жалбата и моли съда да потвърди процесното наказателно постановление като
правилно и законосъобразно по подробно изложени съображения в депозирано писмено
становище. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
процесуалния представител на жалбоподателя.
Районна прокуратура – Б., ТО – П. не изпраща представител и не взема становище по
делото.
По делото са събрани писмени доказателства, подробно описани в протоколи от проведени
съдебни заседания, разпитани бяха свидетелите Д. Б. А. и Й. С. Д..
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа страна следното :
Безспорно се установи по делото, че на 19.04.2022 г. в 10:55:43 часа при излизане от
територията на Република България, на граничен контролно-пропускателен пункт К. е
пристигнало пътно превозно средство с рег.№*** - влекач, марка и модел Скания Р 420 ЛА
МНА, с обща техническа допустима максимална маса - над 12 тона, управлявано от
жалбоподателя. В хода на извършената проверка от страна на контролните органи, същите
установили, че описаното пътно превозно средство с рег. №*** попада в категорията на
ППС, за които се дължи такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата /ЗП/, както и че
същото ППС, на 07.04.2022 г. в 20:28:07 часа се е движело по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, а именно – М. път № А-3, отсечка 163+488, засечено с контролно
устройство с идентификатор № 10112, за което не е заплатена таксата по чл. 10, ал. 1, т. 2 от
ЗП. За така извършеното нарушение е генериран доказателствен запис в системата по чл.
167а, ал. 3 от ЗДвП с № DCE553D5005D5E8CE053021F160AAF6E, ведно с приложените към
него статични изображения във вид на снимков материал и/или динамични изображения -
видеозаписи, представляващи доказателство за отразените в него обстоятелства относно
пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото
на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа и
местонахождението на техническото средство /контролно устройство с идентификатор №
10112/ - част от системата.
При така установеното – че на 07.04.2022 г., в 20:28:07 часа /час по EEST (Eastern European
Summer Time) UTC + 2/ /+ 3 17:28:07 07.04.2022 г./ на М. път № А-3, отсечка 163+488,
засечен с терминално устройство 10112, и чрез извършена справка в електронната система за
събиране на пътни такси, на 19.04.2022 г., в направление излизане от територията на
Република България, ГКПП К., Т. Г. А., като управлява пътно превозно средство по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по
чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗП, актосъставителят възприел, че жалбоподателят е извършил
административно нарушение на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП. За констатираното административно
нарушение, на 19.04.2022 г., свидетелят Д. Б. А. – старши инспектор в Териториална
дирекция на АМ в отдел ПТРР, „ТД Митница С.“, в присъствието на свидетеля Й. С. Д. –
3
главен специалист контрольор, съставил срещу жалбоподателя АУАН №
BG19042022/5800/P8-764. Непосредствено след съставянето, АУАН е предявен на
жалбоподателя, като същият го разписал с отбелязване „не е изключвана машинката“.
Съставена е и разписка, подписана от нарушителя, с която същият е уведомен за
възможността предвидена в чл. 10, ал. 2 от ЗП, предвиждаща освобождаване от
административнонаказателна отговорност при заплащане на компенсаторна такса в посочен
размер, в 14-дневен срок от връчване на акта.
Въз основа на така съставения акт, на 17.10.2022 г. Директор на Национално тол управление
(НТУ) към Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр. С., издал и обжалваното НП №
BG19042022/5800/P8-764/17.10.2022 г., в което възприел изцяло описаната в АУАН
фактическа обстановка и за нарушение по чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, наложил на
жалбоподателя наказание „Глоба“ в размер на 1800.00 лева.
НП е връчено лично срещу подпис на жалбоподателя на 21.11.2022 г., в законоустановения
срок – 05.12.2022 г. е постъпила и разглежданата в настоящото производство жалба.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани актосъставителят Д. Б. А. и
свидетелят по акта Й. С. Д..
Свид. Д. А. изнася, че като служител на ТД Митница - С. изпълнява служебните си
задължения на трасе „изход“ на ГКПП - К., където пристигнало ППС, за което в модула, с
който работи АМ, на етап заплатен тол продукт, системата генерирала съобщение, че ППС-
то е нередовно, като свидетелят уточнява, че нередовността на ППС-то означава, че за част
от републиканската пътна мрежа, по която се е движило превозното средство има
незаплатена тол такса. Свидетелят посочва, че актовете, които съставят са винаги едни и
същи, като за процесния АУАН твърди, че е съставен съобразно избора на нарушителя да му
бъде съставен акт, вместо да заплати компенсаторна такса, актът е съставен на място, в
присъствието на нарушителя, който разбрал за какво се съставя актът. Актосъставителят е
категоричен, че проверка по отношение на обстоятелството кой е бил водач на пътното
превозно средство в деня на нарушението, не се прави при съставянето на акта.
Свид. Й. Д. изнася, че актът срещу жалбоподателя е съставен за нарушение свързано с тол
системата, което тя установила в системата на АМ, заедно с колегата й свид. А., на ГКПП -
К. на трасе „изход“ посока Р Гърция. Уточнява, че в случаите, при които констатират
проблем с тол системата, уведомяват водача, че има компенсаторна такса в размер на 750
лева, като при отказ за заплащане на таксата от страна на водача, му се съставя акт.
Ведно с жалбата, инициирала настоящото производство е представено заверено копие на
Свидетелство за регистрация Част I № *********, съгласно което влекач Скания Р 420 ЛА
МНА, с рег. №***, е собственост на "Е.Д.Е.М." ЕООД с ЕИК ***, гр. И.. Представено е
заверено копие на квитанция за платени пътни такси в Република България № 45376206 от
19.04.2022 г., отразяваща плащане на максимална такса Евро V (К1) над 12 т. с 4 и повече
оси, за товарен автомобил с рег. №***, в размер на 133.00 /сто тридесет и три/ лева.
Представено е и заверено копие на Трудов договор № 00143/17.08.2021 г., по силата на
4
който жалбоподателят Т. Г. А. е служител на собственика на влекач с рег. №*** - "Е.Д.Е.М."
ЕООД с ЕИК ***, гр. И., като заема длъжността „Шофьор, тежкотоварен автомобил - 12 и
повече тона“. Представено е и заверено копие на Договор за предоставяне на услуга за
електронно събиране на такси на база изминато разстояние с предплащане, сключен на
31.03.2020 г. между "К.с.и." АД, ЕИК ***, гр. С. и "Е.Д.Е.М." ЕООД с ЕИК ***, гр. И.,
съгласно който първото дружество се задължава да предоставя на второто такова услуги за
електронно събиране на такси на база изминато разстояние, ведно със заверени копия на
Приложение № 2, Анекс към Приложение № 2 и Приложение № 3 към цитирания договор.
Представена е и Дневна разписка за заплатени пътни такси на Е.Д.Е.М. ЕООД за 07.04.2022
г., както и заверено копие на извлечение от публичния регистър относно валидните лицензи
за международни превози на товари.
По административнонаказателната преписка са приложени копия на Свидетелство за
регистрация Част II № *********, съгласно което влекач марка и модел Скания Р 420 ЛА
МНА с рег.№***, е собственост на "Е.Д.Е.М." ЕООД с ЕИК ***, гр. И., Свидетелство за
регистрация Част II № *********, съгласно което полуремарке марка и модел Шмитц СЦС
24 Л 13.62 ЕБ с рег. №***, е собственост на "М." ЕООД, ЕИК***, с. Ч., както и лична карта
№***, издадена на 27.01.2021 г. от МВР-Т. и СУМПС №***, издадено на 24.03.2022 г. от
МВР-Т., двете на Т. Г. А..
Към административнонаказателната преписка е приобщено извлечение от създаден доклад
от Електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за установени
нарушения по чл.179, ал.3 – 3в от ЗДвП, с № **********, удостоверяващ липсата на валидна
маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването за ППС с рег. №*** на
07.04.2022 г. в 20.28 часа, тол селекция 10112, път А-3, 163+488, посока намаляващ
километър, област Б., град М., ведно със статично изображение във вид на снимков материал
на същото.
Представено е и становище от отдел „Управление на информационната система и
инфраструктура“, Национално тол управление от 18.01.2023 г., ведно с таблица с
получените и платени тол декларации за датата на нарушението, съгласно което за датата на
нарушението /07.04.2022 г./ за ППС с рег. №*** няма получена тол декларация за сегмента
на рамката, от която е отчетено нарушението – рамка 10112, сегмент № **********.
Видно от заверено копие на Справка за местоположението на стационарни контролни
единици на електронна система за събиране на таксите за ползване на РПМ находящи се на
територията на Областно пътно управление Б., Рамка № 10112 за сегмент № **********, на
който е разположено устройство № 10112, с което е установено нарушението, е разположена
в Област Б., Община П., място М., път А – 3, позиция на АУЗПТ (км) 163+488.
Съгласно представено заверено копие от Решение № 101 на МС от 20.02.2020 г. за приемане
на Списъка на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние –
тол такса, път А – 3, клас Автомагистрала, тол сегмент № **********, е включен в
цитирания списък и за същия се събира такса за изминато разстояние – тол такса.
5
По делото допълнително е представено и Становище от отдел „Управление на
информационната система и инфраструктура“, Национално тол управление от 17.02.2023 г.,
съгласно което размерът на дължимата такса за ППС-то (с рег. №***), осъществило на
07.04.2022 г. в 20.28 часа движение по път А-3 км 163+488, на който е разположено
устройство № 10112, установило нарушението, попадащ в обхвата на сегмент с номер
**********, който е част от платената пътна мрежа, е 0.43 лв.
Към доказателствения материал по делото е приобщено и писмо с Изх. № 387 от 19.05.2023
г. от "Д.с.и." АД, съгласно което за процесната дата – 07.04.2022 г. бордовото устройство
асоциирано с ППС с рег. №*** на фирма "Е.Д.Е.М." ЕООД с ЕИК ***, е било изключено от
захранване и не е предавало тол-декларации при преминаването на контролна рамка.
Посочват, че видно от представена детайлна справка с детайлния толинг за деня, първата
валидна тол декларация за деня е отчетена на 07.04.2022 г. в 21:55:30 часа.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображения:
Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него
се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен.
Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи
санкционни актове е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта, а е длъжен
служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.
В изпълнение на това свое правомощие съдът намира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи.
АУАН е съставен от компетентно лице на основание чл. 167, ал. 3б, т. 2 от ЗДвП, тъй като
актосъставителят е длъжностно лице от Агенция „Митници“, като материалната му
компетентност да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП се доказва от приложената Заповед
№ ЗАМ-332/32-66544 от 28.02.2020 г. на Директор на Агенция „Митници“.
Съгласно чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП наказателните постановления за административни
нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в се издават от председателя на управителния съвет на АПИ
или оправомощени от него длъжностни лица. По делото е приложена Заповед № РД-11-
167/08.02.2021 г., изменена със Заповед № РД-11-760/19.08.2022 г., двете на Председателя на
Управителния съвет на АПИ, видно от която Георги Атанасов Темелков е оправомощен да
издава НП за налагане на административни наказания, въз основа на съставени актове за
установяване на административни нарушения по чл. 179, ал. 3 - 3в от ЗДвП, т.е. последният
се явява носител на санкционна власт, делегирана му от наказващия орган по закон съгласно
6
чл. 189е, ал. 12 от ЗДвП. Персоналното заемане на длъжността от издателя на наказателното
постановление се установява от приложената Заповед № ЧР-СП-622/11.08.2022 г. на
Председателя на УС на АПИ. Следователно издателят на наказателното постановление има
правомощията на наказващ орган.
Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а
наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Съставеният АУАН и
издаденото НП са издадени в предвидената от закона писмена форма, като е спазена
регламентираната процедура по тяхното връчване. Възраженията в обратна насока,
релевирани от жалбоподателя са неоснователни.
В конкретния случай обаче, са допуснати други съществени нарушения на процесуалните
правила, тъй като АУАН и издаденото въз основа на него НП не отговарят на въведените с
чл.42 и чл.57 ЗАНН изисквания към съдържанието им. Съдът приема, че описанието на
приетото за реализирано от жалбоподателя нарушение, респ. обстоятелствата, при които е
извършено не са формулирани изчерпателно и ясно в достатъчна степен, за да удовлетворят
изискванията за пълнота на обвинителната теза, както и че авторството на деянието е
останало недоказано.
В казуса, както в акта, така и в наказателното постановление като нарушена е посочена
разпоредбата на чл. 179, ал. 3а от ЗДвП, съгласно която водач, който управлява ППС от
категорията по чл.10б, ал.3 от ЗДвП по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за
което не са изпълнени съответните задължения за установяване на изминатото разстояние,
съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, който е започнал да ползва, или няма закупена маршрутна карта за същата, съобразно
категорията на ППС, се наказва с глоба в размер 1800 лв.
По делото е безспорно, че на 19.04.2022 г. в 10:55:43 часа, на граничен контролно-
пропускателен пункт К., при излизане от територията на Република България,
жалбоподателят е установен от контролните митнически органи да управлява пътно
превозно средство с рег.№*** - влекач, марка и модел Скания Р 420 ЛА МНА, с обща
техническа допустима максимална маса - над 12 тона, собственост на "Е.Д.Е.М." ЕООД с
ЕИК ***, гр. И.. Това обстоятелство обаче, по никакъв начин не установява, че на
посочените от административния орган дата и час на извършване на административното
нарушение – 07.04.2022 г., 20.28 часа, именно жалбоподателят е бил водач на ППС-то от
категорията по чл.10б, ал.3 от ЗДвП, което е осъществило движение по път, включен в
обхвата на платената пътна мрежа, и за което не са изпълнени съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние, съгласно изискванията на ЗП, за участъка от път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа. Липсват каквито и да е доказателства, че
жалбоподателят е управлявал ППС-то на датата, за която е санкциониран, за да може да се
приеме, че отговорността му следва да се реализира по реда на чл.179, ал.3а ЗДвП, каквото е
административното обвинение. На инкриминираната дата превозното средство не е било
спирано за проверка и контролните органи не са се уверили, кой е бил водачът. Нито АНО,
който носи доказателствената тежест в процеса, не е ангажирал категорични доказателства
7
(товарителница, пътен лист, декларация от собственика или ползвателя и т.н.), от които да
може безпротиворечиво и категорично да се установи, че именно жалбоподателят е
управлявал ППС-то и на датата, посочена в акта и НП като дата на нарушението. При тези
данни и липсата на ангажирани от страна на АНО доказателства, които в нужната степен да
доказват, че на инкриминираната дата именно жалбоподателят е извършил нарушение, за
което е ангажирана отговорността му по чл.179, ал.3а ЗДвП, не може да се приеме, че
авторството на деянието, квалифицирано като административно нарушение е доказано по
безспорен начин. В този смисъл е и практиката на касационната инстанция.
Същевременно, вмененото на жалбоподателя нарушение е по чл.179, ал.3а ЗДвП.
Цитираната норма е санкционна такава и не съдържа правило за поведението, което следва
да се спазва от съответния субект.
Доколкото в разпоредбата чл.179, ал.3а от ЗДвП е предвидена санкция за водача на
съответното ППС, то правилото за поведение, чието неспазване би обосновало приложение
на тази санкционна норма, се съдържа в разпоредбата на чл.139, ал.7 от ЗДвП. Последната
вменява на водача на ППС от категорията по чл.10б, ал.3 от ЗП преди движение по път,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупи маршрутна карта за участъците от
платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за
установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл.10, ал.1, т.2
от ЗДвП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Разпоредбата на чл.139,
ал.7 от ЗДвП обаче, не е посочена като нарушена нито в АУАН, нито в НП. Като не е
посочил пълната правна квалификация на вмененото административно нарушение, АНО не
е изпълнил изискванията на чл.42, ал.1, т.5 и чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН, което от своя страна
представлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на
наказаното лице, тъй като последното не е имало възможност да разбере какво точно е
административното обвинение /в този смисъл решение на АС - Б. по КНАХД № 252/2022 г./.
С разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗП за преминаване по платената пътна мрежа се въвежда
смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства и такси на
база време и на база изминато разстояние, както следва – такса за ползване на платената
пътна мрежа - винетна такса за пътни превозни средства по чл.10а, ал.7 /съгласно чл.10, ал.1,
т.1 от ЗП/ и такса за изминато разстояние - тол такса за пътни превозни средства по чл.10б,
ал.3 /съгласно чл.10, ал.1, т.2 от ЗП/.
Съгласно разпоредбата на чл.10б, ал.3 от ЗП, тол таксата се заплаща от собственика или
ползвателя на пътното превозно средство за всички пътни превозни средства с обща
технически допустима максимална маса над 3,5 тона, извън тези по чл.10а, ал.9, като
заплащането й дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине
определено разстояние между две точки. Алинея 4 от същия чл.10б от ЗП предвижда, че
размерът на дължимата за плащане тол такса се определя въз основа на реално получени
декларирани тол данни, удостоверени по реда, предвиден в наредбата по чл.10, ал.7, или
чрез закупуването на еднократна маршрутна карта, която дава право на ползвателя на пътя
да измине предварително заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата
8
важи само за пътното превозно средство, чийто регистрационен номер е бил правилно
деклариран от собственика или ползвателя му. В наредбата по чл.10, ал.7 се определят и
начините за изчисляване и заплащане на дължимите тол такси.
От своя страна, нормата на чл.102, ал.2 от ЗДвП възвежда, че собственикът е длъжен да не
допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената
пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с
установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10, ал.1 от ЗП, според
категорията на пътното превозно средство.
Съобразявайки цитираните законови постановки, следва обоснованият правен извод, че
субект на вмененото административно нарушение - неизпълнение на задължението за
заплащане на съответната такса – тол такса за преминаване по платената пътна мрежа, е
собственикът на превозното средство, съответно ползвателят, ако в свидетелството за
регистрация е вписан такъв. Именно за него е възникнало задължението за заплащане на
съответната такса за движение на собственото му ППС по път, включен в обхвата на
платената пътна мрежа, и който в действителност заплаща дължимата такса, видно от
представените от жалбоподателя Договор за предоставяне на услуга за електронно събиране
на такси на база изминато разстояние с предплащане, сключен на 31.03.2020 г., ведно с
приложенията му.
В подкрепа на изложените съображения, че субект на административното нарушение е
собственикът на превозното средство, съответно ползвателят, е твърдението от страна на
наказващия орган, че за извършеното нарушение е генериран доказателствен запис в
системата по чл.167а, ал.3 от ЗДвП.
Съгласно чл.187а, ал.1 и ал.2 ЗДвП, когато нарушения по чл.179, ал.3 - 3б са установени в
отсъствие на нарушителя, какъвто е и настоящият случай, се счита, че пътното превозното
средство е управлявано от собственика му, а в случаите, в които в свидетелството за
регистрация на пътното превозно средство е вписан ползвател – от ползвателя, освен ако
бъде установено, че пътното превозно средство е управлявано от трето лице. Изрично е
предвидено, че ако собственикът на пътното превозно средство е юридическо лице или
едноличен търговец, на него следва да се наложи имуществена санкция в съответния размер,
като той се освобождава от административнонаказателна отговорност по ал.1 и ал.2 във
връзка с административни нарушения по чл.179, ал.3 - 3б, ако в срок от 7 дни от връчването
на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи
декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от
свидетелството му за управление на моторно превозно средство.
Изложеното, проектирано към конкретния случай, навежда на обоснования извод, че щом
контролните органи са предприели ангажиране на отговорност за нарушение, установено в
отсъствие на нарушителя, въз основа на генериран запис от системата по чл.167а, ал.3 от
ЗДвП, и след като са установили, че заснетото ППС е собственост на юридическо лице, то е
следвало да приложат относимите разпоредби /чл.187а, ал.1 и ал.2 ЗДвП/ и да съставят
АУАН или да бъде издаден електронен фиш на собственика на ППС-то – юридическо лице.
9
И единствено в хипотезата, при която собственикът възрази срещу издадения акт /АУАН
или ЕФ/ в нарочна декларация, придружена от СУМПС, наказващият орган следва да
състави АУАН срещу водача, посочен от собственика. Едва тогава може да се приеме, че
наказващият орган е изследвал релевантните за случая обстоятелства и е събрал
доказателства касателно авторството на деянието.
Все в коментирания аспект, е необходимо да се вземе предвид и чл. 2, пар. 7 от Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020 / 204 на Комисията от 28 ноември 2019 година относно подробните
задължения на доставчиците на Европейската услуга за електронно пътно таксуване,
минималното съдържание на заявлението за област на Европейската услуга за електронно
пътно таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на
оперативната съвместимост и за отмяна на Решение 2009 / 750 / ЕО. Съгласно тази
разпоредба „доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за
всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат
възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки,
когато такава е предвидена съгласно националното законодателство“. При наличието на
договорни отношения за заплащане по електронен път на конкретно дължимата такса,
идеята на посочената разпоредба е в такива случаи нередността да се отстрани преди да се
пристъпи към санкциониране, което е напълно обяснимо предвид това, че такива ситуации,
свързани с проблеми от техническо естество, няма как автоматично да водят до ангажиране
на отговорността. Моментното непостигане на надлежно подавани тол данни, съответно
декларации, при вероятно възникнал технически проблем при отчитането, при това
допуснат от трето лице, не следва да бъде отнесено към жалбоподателя, нито пък той да
търпи неблагоприятни последици от това.
В случая, следва да се отчете и принципът на пропорционалност, въздигнат в чл.5 от
Договора за Европейския съюз, който е част от общите принципи на общностното право на
ЕС, които държавите членки трябва да спазват. Съгласно практиката на Съда на
Европейския съюз, административните или репресивните мерки не трябва да превишават
това, което е необходимо за преследваните цели, съответно санкцията трябва да бъде
съразмерна на тежестта на нарушението.
Очевидно е, че в конкретния казус наложената на жалбоподателя санкция „Глоба“ в размер
на 1800 лева, не съответства на извършеното деяние. Изрично в депозираното становище от
отдел „Управление на информационната система и инфраструктура“, Национално тол
управление от 17.02.2023 г., е посочено, че размерът на дължимата такса за ППС с рег.
№***, осъществило на 07.04.2022 г. в 20.28 часа движение по път А-3 км 163+488, на който
е разположено устройство № 10112, установило нарушението, попадащ в обхвата на сегмент
с номер **********, който е част от платената пътна мрежа, е 0.43 лв. Налице е пълно
несъответствие между дължимата такса за преминаване през процесния участък от платената
пътна мрежа в размер на 0.43 лв. и наложеното административно наказание за
осъщественото преминаване през същия този тол сегмент - глоба в размер на 1 800 лв. Не е
справедливо, нито от логическа, нито от житейска гледна точка, санкцията да надвишава над
10
четири хиляди пъти дължимото плащане, представляващо неизпълнение на вменено
задължение, което грубо нарушава принципа за пропорционалност и неналагане на
наказание несъразмерно на тежестта на нарушението.
Същевременно, в наказателното постановление е посочено, че размерът на дължимата такса
по чл.10б, ал.5 от ЗП е 133 лева, която е заплатена от жалбоподателя непосредствено след
установяване на нарушението, видно от приложената квитанция. В случая е налице
едновременно заплащане на максималната такса за преминаване по път, включен в обхвата
на платената пътна мрежа и санкциониране, чрез налагане на глоба, за това, че ППС-то е
преминало по същия този път, без да е заплатена дължимата такса. При заплащането на
таксата по чл.10б, ал.5 от ЗП липсват вредните последици от извършване на
административното нарушение, тъй като с последващото плащане не е ощетен държавният
бюджет. Осъщественото административно нарушение не е породило негативни правни
последици в крайния получател, тъй като те са били отстранени от страна на
нарушителя.
Предвид всичко изложено, съдът счита, че административната отговорност на
жалбоподателя е ангажирана незаконосъобразно, поради което следва да се постанови
решение, с което обжалваното наказателно постановление да бъде отменено.
Относно искането за присъждане на разноски, с оглед обстоятелството, че по делото не са
представени доказателства, удостоверяващи реално направени разноски от страна на
жалбоподателя, искането за заплащане на разноски се явява неоснователно и като такова
следва да се остави без уважение.
Водим от горното, П. районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № BG19042022/5800/P8-764/17.10.2022 г. на
Директор на Национално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна Инфраструктура“ гр.
С., с което на Т. Г. А., ЕГН **********, с адрес /населено място/ за административно
нарушение по чл. 179, ал. 3а от Закона за движението по пътищата, е наложена глоба в
размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – гр. Б. в 14-
дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
11
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
12