РЕШЕНИЕ
№ 228
гр. Монтана, 11.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание
на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:КРАСИМИР СЕМОВ
при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от КРАСИМИР СЕМОВ Административно
наказателно дело № 20241630200679 по описа за 2024 година
Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН вр. с чл.189ж, ал.5 от
ЗДвП.
С Електронен фиш (ЕФ) за налагане на имуществена санкция за
нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по
чл.10, ал.1 от Закона за пътищата (ЗП) № ********** на МРРБ, Агенция
„Пътна инфраструктура” гр.София, с посочен адрес за призоваване в
гр.Монтана, е наложена на „Д.Г.Л.“ ЕООД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на
управление гр.х., област х., представлявано от Г. М. Д. и В.К.Д., заедно и
поотделно, с посочен съдебен адрес в гр.с., чрез адв.И. А. Д. от АК - х.,
имуществена санкция в размер на 2500 (две хиляди, петстотин) лева за
нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП, на основание чл.179, ал.3б вр. с чл.187а,
ал.2, т.3 от ЗДвП.
Недоволна от наложената имуществена санкция управителя
ДИМИТРОВА чрез адв.И. А. Д. от АК – х., моли да бъде отменен издадения
фиш и да бъдат присъдени разноски, съгласно представен списък.
ВъззИ.емата страна МРРБ, АПИ – гр.София, с посочен адрес за
призоваване в гр.Монтана, чрез представител юрисконсулт К.М., пледира за
потвърждаване на обжалвания фиш в съдебно заседание и чрез писмено
становище, изготвено от юрисконсулт И. Й., и двете с приложени
пълномощни по делото. Направено е искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение и възражение за присъждане на адвокатско възнаграждение
под минималния размер предвиден в Наредба № 1/09.07.2004г.
1
Доказателствата по делото са писмени. Съдът като ги обсъди във връзка
с изложените доводи, намира жалбата за допустима и основателна.
Съдът намира жалбата, подписана чрез КЕП от надлежно упълномощен
представител, за допустима, приемайки, че жалбата е подадена и в законния
14-сет дневен срок, видно от данните по делото.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните
съображения:
На 10.02.2023г. в 10:50 часа е установено нарушение №
F52116F08B2114A2E053011F160A921F с ППС „ВЛЕКАЧ МЕРЦЕДЕС
АКТРОС“ 1844 ЛС с рег. № ХХХХ с техническа допустима максимална маса
18000, брой оси 2, категория ЕВРО 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5
(пет), с обща технически допустима максимална маса на състава 44000, в
община Монтана, по път І – 1 км, 96 + 749 с посока намаляващ километър,
включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС изцяло
не е заплатена дължимата пътна такса по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП, тъй като за
посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация
за преминаването.
Нарушението е установено с устройство № 20232, представляващо
елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10, ал.1 от
ЗП, намиращо се на път І-1, км 96+749.
За нарушение по чл.102, ал.2 от ЗДвП е наложена на основание чл.179,
ал.3б вр. с чл.187а, ал.2, т.3 от ЗДвП имуществена санкция в размер на 2500
лева на „Д.Г.Л.“ ЕООД, ЕИК ххх, гр.х., като собственик по регистрация на
процесното ППС към датата на установяване на нарушението 10.02.2023г.
За същото нарушение преди това е бил съставен АУАН №
BG20022023/1000/Р8-492/20.02.2023г. спрямо водача И.В.Н., по отношение на
който след представяне на данни (дневник на шофьора), е изготвена
резолюция за прекратяване на АНП № BG20022023/1000/Р8-492/03.07.2023г.
Жалбоподателят „Д.Г.Л.“ ЕООД чрез адв.Д. е представил заявка за
връщане на бордови устройства към договор № 24623 от 20.12.2023г., заявка
за плащане, преводно нареждане от 20.01.2023г. и преводно нареждане от
06.02.2023г., с твърдението, че е било налично инсталирано устройство в ППС
и че е бил налице сключен договор с Тол пас, като автоматично се заплащат
тол таксите при преминаване през тол сегмент.
Съгласно представени в открито съдебно заседание от въззИ.емата
страна становища от отдел „Управление на информационна система и
инфраструктура“ НТУ, от приложената таблица с получени и платени тол
декларации за датата и часа на нарушението е видно, че не е получена тол
декларация за сегмента на рамката от която е отчетено нарушението. За датата
и часа на нарушението няма получени валидни маршрутни карти за ППС,
няма получена и платена тол декларация за предходен и следващ сегмент. При
извършена проверка в системата на ИТС е установено, че на посочената дата и
час, бордовото устройство със сериен № 0305422368756, асоциирано към
2
ППС е било изключено или неправилно включено в електронното захранване
и поради тази причина не е осъществило връзка с мобилната мрежа и със
сателитите в обхват. Вследствие на това не са генерирани данни за геолокация
на бордовото устройство и съответно няма създадени тол декларации към
момента на регистриране на нарушението, като това е причината за
регистрираното неправомерно ползване на платената пътна мрежа. Посочено
е, че към датата и часа на регистрираното нарушение не е имало техническа
неизправност в системата на ИТС за обработка и генериране на тол
декларации.
Видно от представените писмени доказателства по делото от
въззИ.емата страна, административното нарушение е доказано чрез доклад от
електронната система за събиране на пътни такси по чл.167а, ал.3 от ЗДвП за
установено нарушение по чл.179, ал.3б, справка за собственост на ППС,
статично изображение във вид на снимков материал на ППС с рег. № ххх – 2
бр. снимки.
За да установи дали са спазени изискванията на чл.187а, ал.2 вр. с
чл.179, ал.3б от ЗДвП, съдът изиска данни за регистрацията на „ВЛЕКАЧ
МЕРЦЕДЕС АКТРОС“ 1844 ЛС с рег. № ххх от Сектор ПП при ОД МВР – х..
Последният изпрати на съда писмо рег. № 125300-10042/14.06.2024г., от която
е видно, собственик по регистрация на процесното ППС, чиято техническа
допустима максимална маса е 18000, е жалбоподателя „Д.Г.Л.“ ЕООД гр.х.,
област х..
Съобразявайки данните за регистрация на процесното ППС, настоящия
съд установява, че имуществената санкция правилно е определена по размер
имайки предвид разпоредбите на чл.179, ал.3б от ЗДвП вр. с чл.10б, ал.3 от ЗП
и правилно е бил определен субекта на административнонаказателната
отговорност. Конкретиката на случая, от анализа на формираната по делото
доказателствена съвкупност, безспорно се установява, че
административнонаказаното юридическо лице е собственик на ППС, за чиято
категория (обща технически допустима максимална маса над 3.5 тона) и
установени брой оси на автомобила, е била дължима такса по чл.10, ал.1, т.2
от ЗДвП.
При тези фактически установявания се приема, че „Д.Г.Л.“ ЕООД гр.х.,
област х. не е допуснало административно нарушение, доколкото в случая
разпоредбите на чл.179, ал.3б, вр. с чл.102, ал.2 от ЗДвП са поставени в
противоречие с общностното право, регламентиращо съответния тип
обществени отношения и по-конкретно с разпоредбите на Регламент за
изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г. относно
подробните задължения на доставчиците на Европейската услуга за
електронно пътно таксуване, минималното съдържане на заявлението за
таксуване, електронните интерфейси, изискванията за съставните елементи на
оперативната съвместимост и за отмяна на Решение
2009/750/ЕО (Регламента), които е следвало да намерят пряко приложение.
3
До този извод съдът достига по следните аргументи:
Съгласно чл. 2, § 7 от Регламента: „Доставчиците на ЕУЕПТ
(Европейска услуга за електронно пътно таксуване) информират незабавно
ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във
връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на
нередността преди предприемането на принудителни мерки, когато такава е
предвидена съгласно националното законодателство“. Тази разпоредба обаче,
въпреки изричното указание, че се прилага пряко от държавите членки от
19.10.2021г., е съобразена във вътрешното ни право едва с последното
изменение на Закона за пътищата, прието със Закон за изменение и
допълнение на Закона за пътищата (ЗП) (ред. ДВ, бр.14 от 2023 г.). С него към
текста на чл.10б от ЗП са добавени три нови алинеи – 7-9, в сила от
01.01.2024г., първата от които – ал.7 има следната редакция: „В случай че е
налице частично или пълно недеклариране на тол данни в рамките на един
календарен ден за пътно превозно средство от категорията по ал.3 (каквото е и
процесното ППС), за което има действащ договор с доставчик на услуга по
електронно събиране на такса за изминато разстояние, на собственика или
ползвателя се предоставя възможност да заплати таксата за преминаване през
съответните участъци в срок до 14 дни, считано от получаването на
уведомление по ал.8. При заплащане на таксата в срока по изречение първо не
се образува административнонаказателно производство“. Така формулирана,
тя в цялост е синхронизирана с нормата на чл.2, § 7 от Регламента, така че да
се отговори на изискването за съответствието й с общостното право.
Налага се извод, че нормите на вътрешното законодателство, въвеждащи
нарушения на режима на деклариране на тол-данни и заплащане на тол-такси
и по-конкретно текстовете на чл.102, ал.2 от ЗДвП, чл.179, ал.3б от ЗДвП и
чл.10б от ЗП, не са били съобразени и противоречат на пораждащите пряко
действие норми на акт от общностното право. От друга страна, провежда се
ясна диференциация между уведомяването от доставчика на услугата за
електронно отчитане на такси за изминато разстояние и доброволното
заплащане на дължимата пътна такса, по смисъла на чл.2, § 7 от Регламента и
заплащането на компенсаторна такса по чл.10, ал. 2 ЗП. Незаплащането на
компенсаторната такса не дерогира приложението на чл.2 от Регламента.
Обстоятелството, че изменените норми на чл.10б от ЗП влизат в сила на
01.01.2024 г. не променя този факт. Дори мотивите към законопроекта налагат
волята на законодателния орган да се пристъпи към тях, поради отсъстващо
съответствие до този момент с Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на
Комисията от 28 ноември 2019 г. Доколкото действащото законодателство към
датата на процесното нарушение е поставяло в по-неблагоприятно положение
адресатите на правилото на чл.102, ал.2, вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП, които са
били обвързани в договорни отношения с доставчици на услуги за електронно
събиране на такси и не са били уведомени за констатирани пропуски при
декларирането на тол – данни и заплащането на тол – такси, нормите на
вътрешното право са били несъвместими с общия принцип, установен в
4
Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС) за недопускане на
дискриминация при упражняване на основни права и свободи. В духа на
изложените дотук аргументи е следвало да се прилага пряко чл.2, § 7 от
Регламент за изпълнение (ЕС) 2020/204 на Комисията от 28 ноември 2019г.,
което от своя страна е щяло да доведе до извод, че дружеството не е
извършило вмененото му административно нарушение.
За да съобрази разпоредбата на чл. 2, § 7 от Регламента, при констатация
на недеклариране на тол данни при ползване на платената пътна мрежа,
доставчикът на електронната услуга, респ. Агенция „Пътна инфраструктура“,
е следвало да уведомят собственика на ППС да заплати доброволно
дължимата за съответния пътен участък тол – такса. В случая уведомяване не
е извършено, така че да е налице бездействие на наказаното юридическо лице,
което налага и извод, че не е допуснато нарушение. Именно този подход е бил
верен и допустим, за да се постигне съответстващ на цитирания Регламент
резултат, в изпълнение и на изискването на чл.288 от ДФЕС, гласящ, че
регламентът е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост и
се прилага пряко във всички държави-членки.
Ето защо съдът намира, че административнонаказващият орган не е
провел производството законосъобразно срещу „Д.Г.Л.“ ЕООД, ЕИК ххх по
повод така констатираното нарушение. (В подобен смисъл са Решение от
16.09.2024г. по КАНД № 349/24г., Решение № 1516/03.12.2024г. по КАНД №
481/24г., Решение № 1533/09.12.2024г. по КАНД № 489/24г., Решение №
1549/10.12.2024г. по КАНД № 412/24г., Решение № 1550/10.12.2024г. по
КАНД № 464/24г., всички на АС - Монтана).
На следващо място следва да бъде отбелязано, че в Решение на СЕС от
21.11.2024г. по дело С-61/2023 г. е прието, че Член 9а от ДиректИ. 1999/62/ЕО
на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно
заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на
определени инфраструктури, изменена с ДиректИ. 2011/76/Е на Европейския
парламент и на Съвета от 27 септември 2011 г., трябва да се тълкува в смисъл,
че посоченото в него изискване за съразмерност не допуска система от
наказания, която предвижда налагане на глоба или имуществена санкция с
фиксиран размер за всички нарушения на правилата относно задължението за
предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура,
независимо от характера и тежестта им, включително когато тази система
предвижда възможността за освобождаване от административнонаказателна
отговорност чрез заплащане на „компенсаторна такса“ с фиксиран размер.
Като се има предвид изложеното, възражението на юрисконсулт М., че в
случая ППС било изминало повече от 100 км и макар да е било снабдено с
включено бордово устройство, не е била заплатена изискващата се пътна
такса, е правно ирелевантно и не намира опора на действащата нормативна
уредба, цитирана по – горе.
С оглед очерталия се изход на делото, в полза на жалбоподателя „Д.Г.Л.“
5
ЕООД, ЕИК ххх, гр.х., съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН (Нов – ДВ, бр.109
от 2020г., в сила от 23.12.2021г.), следва да бъде присъдено поискано чрез
адв.И. А. Д. от АК-х. адвокатско възнаграждение във въззивното
производство. Ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък
размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. ВъззИ.емата
страна чрез процесуалните си представители е направил възражение за
прекомерност, в т.ч. да се съобразява Решение от 25.01.2024г. по дело С –
438/22г. на СЕС. Разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН не е изменена или
допълнена, при съобразяване на цитираното по – горе решение, поради което
според настоящия съд относно разноските следва да се съобразяват
разпоредбите на чл.63д, ал.1 и сл. от ЗАНН и Наредба № 1/09.07.29004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Поисканите разноски
от адв.Д. от АК-х. са в размер на 800 (осемстотин) лева по настоящето АНД №
679/24г. по описа на МРС, които НЕ следва да бъдат присъдени, тъй като
настоящия съд установява прекомерност. Като размер поисканите разноски
НЕ са съобразени с НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения (чл.18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата,
изм. ДВ, бр.88/04.11.22г.). Предвид изложеното, настоящия съд намира, че
следва да бъде уважено искането за присъждане в полза на жалбоподателя
„Д.Г.Л.“ ЕООД, ЕИК ххх, гр.х. на сумата 550 (петстотин, петдесет) лева
разноски за адвокатско възнаграждение, а в останалата част до размера от 800
(осемстотин) лева, искането за разноски по настоящето АНД № 679/24г.,
следва да бъде оставено без уважение. Искането за присъждане на сумата 400
(четиристотин) лева разноски за адвокатско възнаграждение по ЧКАНД №
322/24г. по описа на АС - Монтана, е остователно тъй като е съобразено с
разпоредбата на чл.11 от Наредба № 1 от 9.07.2004г., поради и което следва да
бъде уважено изцяло.
Пред изхода на делото, искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на въззИ.емата страна, следва да бъде оставено без
уважение.
На основание гореизложеното и чл.63, ал.2, т.1 вр. с ал.3, т.1 от ЗАНН,
съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш (ЕФ) за налагане на ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ за нарушение, установено от електронна система за събиране на
пътни такси по чл.10, ал.1 от ЗП № ********** на МРРБ, Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.София, с посочен адрес за призоваване в гр.Монтана, с
който на „Д.Г.Л.“ ЕООД, ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр.х.,
област х., представлявано от Г. М. Д. и В.К.Д., заедно и поотделно, с посочен
6
съдебен адрес в гр.с., чрез адв.И. А. Д. от АК-х., е наложена ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ в размер на 2500 (две хиляди, петстотин) лева на основание
чл.187а, ал.2, т.3 вр. с чл.179, ал.3б от ЗДвП.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, с посочен адрес
за призоваване в гр.Монтана, да заплати на жалбоподателя „Д.Г.Л.“ ЕООД,
ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр.х., област х., представлявано
от Г. М. Д. и В.К.Д., заедно и поотделно, с посочен съдебен адрес в гр.с., чрез
адв.И. А. Д. от АК-х., сумата 550 (петстотин, петдесет) лева, представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната
инстанция по АНД № 679/24г. по описа на МРС.
ОСТАВЯ без уважение искането на жалбоподателя „Д.Г.Л.“ ЕООД, ЕИК
ххх, със седалище и адрес на управление гр.х., област х., представлявано от Г.
М. Д. и В.К.Д., заедно и поотделно, с посочен съдебен адрес в гр.с., чрез
адв.И. А. Д. от АК-х., за присъждане на сумата 800 (осемстотин) лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение по АНД № 679/24г.
по описа на МРС.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” гр.София, с посочен адрес
за призоваване в гр.Монтана, да заплати на жалбоподателя „Д.Г.Л.“ ЕООД,
ЕИК ххх, със седалище и адрес на управление гр.х., област х., представлявано
от Г. М. Д. и В.К.Д., заедно и поотделно, с посочен съдебен адрес в гр.с., чрез
адв.И. А. Д. от АК-х., сумата 400 (четиристотин) лева, представляваща
направени разноски за адвокатско възнаграждение пред касационна
инстанция по ЧКАНД № 322/24г. по описа на АС - Монтана.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на въззИ.емата страна МРРБ, Агенция „Пътна
инфраструктура” гр.София, с посочен адрес за призоваване в гр.Монтана.
Решението може да се обжалва пред АС-Монтана в 14 (четиринадесет)
дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено, на основанията
предвидени в НПК, и по реда на Глава дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
7