М
О Т И В И
по НОХД № 4360/2020 год.,
ПРС-14 н.с.
Районна
прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия С.И.М. в това,
че на 10.10.2017г. в гр.Пловдив, противозаконно е
присвоил чужда движима вещ - товарен автомобил марка „Форд“, модел „Транзит“ с регистрационен номер **на
стойност 6100лв., собственост на „ДГ ТРАНСПОРТ – 2017“ ЕООД, която е владеел -
престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК.
Прокурорът
поддържа повдигнатото срещу подсъдимия обвинение. Предлага на същия да се
наложи наказание лишаване от свобода при превес на отегчаващите вината
обстоятелства. Гражданския иск намира за доказан по основание и размер.
Разноските по делото пледира да се възложат в тежест на подсъдимия М..
По делото е предявен и
приет за съвместно разглеждане граждански иск от ощетеното юридическо лице
/ОЮЛ/ - „ДГ ТРАНСПОРТ – 2017“ ЕООД, ЕИК ********* срещу подс. С.И.М. за сумата от 6100 /шест хиляди и сто/ лева претендирани като обезщетение за имуществени вреди в резултат
на престъплението по чл.206, ал.1 от НК, за което подсъдимият е предаден на съд
по настоящото дело, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2017г. до окончателното изплащане на сумата. Съответно
посоченото дружество е конституирано като граждански ищец.
Подсъдимият
М. дава подробни обяснения
като твърди, че не е извършил вмененото му престъпление. Лично и чрез своя
защитник моли за оправдателна присъда. Гражданския иск намират за неоснователен.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Подсъдимият
С.И.М. е роден на ***г***. Той е б., б.г., с основно
образование, неженен, живущ на семейни начала, безработен, осъждан, ЕГН: **********.
Свидетелят Д.Й.Г. бил ** на капитала и ** на „ ДГ Транспорт
2017“ ЕООД гр.Пловдив, което регистрирал през месец април 2017г. Същото се
занимавало с отдаване под наем на микробуси, които било закупило за целта. Един
от собствените на посоченото дружество товарни автомобили бил марка „ Форд“,
модел „ Транзит“ с рег.№ **и номер на рама **, закупен през месец май 2017г. На
неустановена дата през месец септември 2017г. със свид.Г.
се свързал подс.М.. Последният заявил на посочения
свидетел, че желае да наеме товарен автомобил. Двамата се срещнали на 24.09.2017г.
в гр.Пловдив, като на срещата присъствал и приятел на свид.Г.,
а именно свид.Г.Д. Г.. Бил сключен договор за наем на
товарен автомобил марка „ Форд“, модел „ Транзит“ с рег.№ **, който за
дружеството „ ДГ Транспорт 2017“ ЕООД като наемодател бил подписан от свид.Г. в качеството на представляващ, а от подс.С.М. като наемател. По силата на същия наемодателят
предавал за временно и възмездно ползване на наемателя автомобила -предмет на
договора за срок, считано от датата на сключването на договора до 27.09.2017г.
Наемателят следвало да заплати наемна цена в размер на 240лв. за посочения
период. Предаването на автомобила във фактическо владение на последния станало
на същата дата – 24.09.2017г., като за целта бил изготвен приемо-предавателен
протокол.
След изтичане на срока на горепосочения
договор- 27.09.2017г., подс.М. не върнал автомобила
на неговия собственик. Заявил му, че същият се намира в гр.Карлово и бил със
свалени регистрационни номера от КАТ, поради неплатени актове съставени на подсъдимия.
Още на следващия ден свид.Г.,
придружен от свид.Г., отишъл в гр.Карлово, където се
срещнал с подс.М.. Действително в близост до пл.“
Васил Левски“ в града бил паркиран товарният автомобил „ Форд“, модел „
Транзит“ като същият бил без регистрационни номера. Подс.М.
заявил на свид.Г., че предвид ситуацията, а именно
невъзможност да се ползва по предназначение автомобила без регистрация, но по
негова вина, то му е неизгодно да го наема за шест месеца. Ето защо постигнали
съгласие подсъдимия да купи автомобила. Договорили се за цена в размер на
7000лв. и се разбрали на 07.10.2017г. подс.М. ***,
където пред Нотариус товарният автомобил марка „ Форд“, модел „ Транзит“ с
рег.№ **да му бъде продаден от свид.Г. като
представляващ „ ДГ Транспорт 2017“ ЕООД за горепосочената сума.
На 07.10.2017г. обаче подс.М.
не се явил според уговорката в гр.Пловдив. Свид.Г. го
потърсил още същия ден на адреса му в гр.Пловдив, тъй като не вдигал телефона
си, но не го открил. Търсил го и в гр.Карлово, но отново без успех. Вечерта на
07.10.2017г. подсъдимият му се обадил от гръцки телефонен номер **и се разбрали
да се срещнат на следващия ден в гр.Пловдив. Подс.М. обаче
отново не се явил на уговорената среща. За последно свид.Г.
разговарял с подс.М. на 10.10.2017г.
Последният му казал, че микробусът се намира извън България. Свид.Г. му заявил, че желае по най-бързия начин подсъдимият
да му върне микробуса. Вместо това М. отговорил, че няма да го върне и след
като си бил купил автомобила, можел да прави с него каквото си поиска. Свид.Г. му казал, че
микробусът е собственост на „ ДГ Транспорт 2017“ ЕООД , тъй като подс.М. не го бил платил и искал същият да му бъде върнат. Тогава
подс. С.М. затворил телефона. След този разговор, свид.Г. нямал вече връзка с обвиняемия, не знаел и къде се
намира товарният автомобил „ Форд“, модел „ Транзит“ с рег.№ **и номер на рама **.
собственост на представляваното от него дружество. Ето защо на 11.10.2017г.
подал жалба по случая до Районна прокуратура гр.Пловдив. Така било образувано и
настоящото наказателно производство.
Горната
фактическа обстановка, Съдът приема за категорично установена отчасти от
обясненията на подс.С.М., от показанията на
свидетелите Д.Й.Г., Г.Д. Г. и И.Л.К.. Горното се
установява и от приложените по делото писмени доказателства и протоколи за
процесуално-следствени действия.
Според заключението на
стоково-оценъчната експертиза стойността към момента на деянието на товарния
автомобил, предмет на престъпление по делото, е 6 100 лева. Съдът кредитира заключението на вещото лице,
като компетентно изготвени, с необходимите професионални познания и опит в
съответната област, неоспорено от страните и съответстващо на събрания по делото
доказателствен материал
Настоящата
инстанция не кредитира обясненията на подсъдимия М., че всъщност на срещата
проведена в гр.Карлово няма постигната договорка да купи буса,
а го бил върнал на свид.Г.. Последното би обезсмислило
изобщо подаването на жалба от страна на ** на ОЮЛ, ако беше вярно. Освен това
противоречи на показанията на самия Г., а и на показанията на свид.Г.. Няма причина показанията им да не се кредитират с
доверие, за разлика от обясненията на подсъдимия. Показанията на свидетелите са
далеч по-логични, макар първия все пак да има материален интерес да се установи
авторство на деянието от страна на подсъдимия. освен това самия подсъдими
посочи, че действителон първоначално била постигната
договорка за го купи. Едва в последствие, т.е. след срещата се отказал от това
си намерение. При това положение на друга среща би следвало да е върнал буса в гр.Карлово. Твърди , че на нея присъствал и свид.К., но бил по-встрани. Последното обаче бе отречено от
свид.К.. Единствено помогнал да закарат с пътна помощ
буса до гр.Карлово при паметника, но не видял нищо от
срещата на подсъдимия с Г. и Г., тъй като не се интересувал. Освен това няма
причина на тази среща подсъдимия да остави ключа на буса,
а да не го даде на свид.Г., ако е имало наистина
такава договорка за връщане. Без значение е и различието в показанията на свид.Г. имал ли е или не СУМПС подсъдимия, тъй като не се
спори, че въпреки липсата на правоспособност, последния е наел буса и го е управлявал. Пак в тази връзка няма значение
възможно ли е или не да изнесе автомобила от България. Важното е, че е заявил
на свид.Г. това и му е отказал да го върне на 10.10.2017г. Ето защо и
настоящата инстанция кредитира с доверие показанията на свидетелите Г. и Г. досежно постигнатите договорки и проведените разговори с подс.М. по отношение на закупуването на буса
и последвалия отказ същия да бъде върнат от подс.М..
Напротив, изолирано от доказателствата остана твърдението на подсъдимия, че
върнал буса в гр.Карлово и уведомил свид.Г. за това обстоятелство.
При
така установената фактическа обстановка, Съдът приема от правна страна, че с
деянието си подсъдимия С.М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъплението по чл.206,
ал. 1 от НК, за това че на 10.10.2017г. в гр.Пловдив,
противозаконно е присвоил чужда движима вещ - товарен автомобил марка „Форд“,
модел „Транзит“ с регистрационен номер **на
стойност 6100лв., собственост на ДГ ТРАНСПОРТ - 2017 ЕООД, която е владеел.
От
обективна страна след като е придобил фактическата власт върху товарния
автомобил вече без номера, след като за това била постигната договорка в
гр.Карлово, подс.М. с действието си по отказа да го
върне в гр.Пловдив, каквато било договор за прехвърляне пред нотариус, то е
извършил вмененото му престъпление. Безспорно организирането транспортиране на буса до гр.Карлово на 27.09.2017г. от страна на подсъдимия
сочи, че към този момент той не е имал намерение да го свои. Именно обаче след
срещата с **я на ОЮЛ по повод ситуацията, че последния не иска кола без номера,
която не може да отдава под наем, а това се дължало на причина в самия
подсъдим, то се договорили за продажбата на същия. Така подс.М.
отново, но на друго основание вече придобил фактическа власт върху автомобила,
тъй като по взаимно съгласие останал в него. Едва в последствие вече възникнало
решението да бъде присвоен от подсъдимия, тъй като вече смятал, че ще го
закупи. Така и обаче не платил цената и не бил договор за покупко
– продажба на МПС-то. При това положение следвало да върне буса,
но на 10.10.2017г. отказал да стори и това. При
положение, че това бил последния разговор със свид.Г.,
тогава е извършено и престъплението обсебване. В случая е без значение какво
точно е направил и как фактически се разпоредил с товарния автомобил деецът,
тъй като присвояването е извършено чрез отказа да върне вещта.
От
субективна страна престъплението е било извършено с пряк умисъл, с целени и
настъпили общественоопасни последици. Подсъдимият е съзнавал общественоопасния
характер на деянието, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните
му последици. Това е видно от факта, че изрично отказал връщането на вещта, а и
се укрил като прекратил връзката със свид.Г..
С оглед на посочената и
приета по-горе правна квалификация за извършеното от подсъдимия С.М.
престъпление, като се съобрази с целите на наказанието по чл.36 от НК Съдът намира,
че наказанието на същия следва да се определи при условията на чл.54 от НК и
ориентиран малко над баланса на наказанието в нормата на чл.206, ал.1 НК. На
първо място липсват изключително или многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, които да сочат, че и най-лекото предвидено в закона наказание би
се оказало несъразмерно тежко. Всъщност смекчаващо вината обстоятелство
настоящата инстанция не отчита. В противовес като отегчаващо вината
обстоятелство са налице предходни осъждания 4 броя. Последното отразено
осъждане – под №5, е за деяние извършено след това по настоящото дело, поради
което и не следва да се взема предвид към момента при определяне на
наказанието. Интересното е част от деянията са за извършени престъпления по
чл.209 и 210 НК имащи за предмет именно автомобили, а първото по справка
съдимост дела е за обсебване пак на лек автомобил. Ето защо наказание лишаване
от свобода в размер на четири години настоящата инстанция намира за съответно
на обществена опасност на деянието и дееца.
На основание чл. 57,
ал.1, т. 3 от ЗИНЗС следва така наложеното на подс. С.И.М.
наказание да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ РЕЖИМ, тъй като към момента на
настоящото деяние не е търпял наказание лишаване от свобода.
Причини за извършване на
деянието - незачитане на установения в страната правов ред и неуважение към
чуждата собственост.
Подбуди - користни.
Тъй като се установи наличието на деяние,
което представлява и деликт, освен престъпление,
същото е извършено именно от подс.М. съобразно показанията на свидетелите Г. и Г.,
налице е вреда изразила се в намаляване патримониума
на ОЮЛ, и причинна връзка с поведението на подсъдимия и тази вреда, то следва подс. С.И.М. на
основание чл.45 ЗЗД да заплати на „ДГ ТРАНСПОРТ – 2017“ ЕООД, ЕИК
********* сумата от 6100 /шест хиляди и
сто/ лева представляващи обезщетение за имуществени вреди в резултат на
престъплението по чл.206, ал.1 от НК, за което подсъдимият е предаден на съд по
настоящото дело, ведно със законната лихва, считано от 10.10.2017г.
до окончателното изплащане на сумата. Размера на вредата се установи от
оценъчната експертиза.
На основание чл. 189,
ал. 3 от НПК следва подс. С.И.М., със снета по делото
самоличност да заплати направените по делото разноски по сметка на ОД на МВР -
Пловдив в размер на 70 /седемдесет/ лева, по сметка на ПРС в размер 244 /двеста
четиридесет и четири/ лева – държавна такса от 4 % върху уважения гражданския
иск, а на ДГ ТРАНСПОРТ - 2017 ЕООД, ЕИК ********* следва да заплати сумата от 400
/четиристотин/ лева разноски за повереник съгласно
приложения договор за правна защита и съдействие.
По
изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
С.И.