Р Е Ш Е Н И Е
Номер 91
23.06.2015 г. гр.Несебър
В ИМЕТО
НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД граждански
състав
На двадесет и седми
май две
хиляди и петнадесета година
В публично заседание
в следния състав:
Председател: Евгени Узунов
Секретар:Атанаска
Ганева
като разгледа
докладваното от съдия Е.Узунов гражданско дело № 32 по описа за 2015 година, и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на У.Л." ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***,
управлявано от М.М.Г. и Д.Н.Л., чрез адв. П.В.-пълномощник с адрес за
призоваване ; гр. Бургас, ул. „П."№11,ет.2 против: ”Л."ЕООД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление *** представлявано от управителя
и едноличен собственик на капитала Я.Н.Я., с пълномощник по делото адв.М.Х.-БАК
срещу който се моли да бъде установено, че дължи следните суми: 24 397.86 лв.
/двадесет и четири хиляди триста деветдесет и седем лева и 86 ст./, представляваща
просрочена главница с ДДС за периода от 14.03.2008г. до 15.06.2010г., ведно със
законната лихва върху претендираните суми, считано от подаване на заявлението в
съда - 03.11.2014г. до окончателното изплащане на вземането; 487.96 лв.
(четиристотин осемдесет и седем лева и 96 ст.) заплатена държавна такса за
образуване на ч.гр.д.№ 909/2014г. по описа на РС-Несебър; 1542.14
(хиляда петстотин четиридесет и два лева и 14 ст.) заплатено адвокатско
възнаграждение за изготвяне и подаване на заявление по чл. 410 ГПК, въз основа
на което е образувано ч.гр.д.№ 909/2014г. по описа на РС-Несебър, както и
направените в настоящото производство съдебно- деловодни разноски, в това число
и адвокатско възнаграждение.
Сочи се, че Вземането произтича от Договор
за финансов лизинг на МПС № 7838/14.06.2007г., сключен между „„У.Л." ЕАД и
„Л."ЕООД, ЕИК *****. според който „У.Л." ЕАД в качеството си на
лизингодател се задължило да предостави на „Л."ЕООД, в качеството му на
лизингополучател лизингов обект: мини челен товарач, НТ-50, двигател *****.
Лизингополучателят от своя страна се задължил да изплаща лизинговата цена на
вноски с размер и падеж, посочени в погасителните планове, приложени към
Договора за финансов лизинг. На 28.06.2007 год. с приемо-предавателни протокол
лизинговият обект е предаден на лизингополучателя, с което „У.Л." ЕАД
изпълнил основното си задължение по договора.Ответното дружество не изпълнило
задълженията си по лизинговия договор, като не заплащало в срок лизинговите
вноски. Предвид на непостъпване на плащане от „Л."ЕООД, дължимо по Договор
за финансов лизинг № 7838/14.06.2007г., последният е прекратен с изтичането му
на 15.06.2010г.-датата следваща датата на последния падеж. Подадено е
заявление по чл.410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение пред НРС, и е образувано ч. гр.д.№ 909/2014г. и е издадена
Заповед по чл.410 от ГПК .
В срока предоставен от закона е депозирано
съответното възражение от страна на ответника, поради което е налице правния
интерес от завеждане на настоящия установителен иск.
В месечния срок е постъпил писмен
отговор от ответната страна с който претенцията се оспорва.Твърди се, че
претендираните вземания са погасени по давност.Договора за лизинг е сключен
между страните на14.06.2007 година. По силата на този договор ЛИЗИНГОПОЛУЧАТЕЛЯ
срещу предоставеното му за ползване лизингово имущество се е задължил да
заплаща лизингови вноски, съгласно приложение № 1 /погасителен план/,
неразделна част от договора.Срокът на договора е от 14.06.2007 г. до 14.06.2010
г., съгласно т,3 от Приложение № 1. Лизинговата цена е определена в размер на 18
735,28 евро без ДДС, като лизингополучателят следвало да заплати една
встъпителна вноска, такса за обслужване на договора и 36 бр. месечни лизингови
вноски, съгласно чл. 11.4 от Приложение № 1, всяка от тях от по 428,34 евро без
ДДС. Твърди се, че сключения между страните договор е такъв с периодично
изпълнение.Твърди се, че ако към момента на прекратяване на договора 15.06.2010
г., е имало непогасени и изискуеми задължения, то погасителната давност за
събирането им е изтекла на 15.06.2013 г. Заявлението по чл.410 е подадено пред
съда на 03.11.2014 г. т.е. след тригодишния давностен срок.
От представените по делото писмени
доказателства и приетата съдебно-счетоводна експертиза се установява следната
фактическа обстановка: По делото не е спорно, че лизиновият договор е признат
по основание и, че същия е бил прекратен.
С този факт, облигационното отношение се
прекратява и занапред изправната страна се освобождава от задължението си,
което от своя страна прегражда възможността за нея да иска реалното изпълнение
на договора от насрещната страна по него или присъждане на компенсаторно
обезщетение поради неизпълнението, тъй като тези възможности биха били открити
за кредитора само при наличието на един валиден и действащ /неразвален/
договор.
По делото са представени и приети писмени доказателства.
Видно от заключението на вещото лице и от писмените доказателства по
делото, Съгласно Договор за финансов
лизинг на МПС № 7838/14.06.2007, сключен между „ У.л."ЕАД/Лизингодател и „Л."
ЕООД/Лизингополучател/, е договорено придобиване на МПС- мини челен товарач,
модел „НТ-50,, двигател: *****, срещу възнаграждение в размер на лизингова
цена 18 735,28 евро без начислен ДДС, с
ДДС - 22 482,34 евро, платимо в левова равностойност по фиксинга на БНБ на
месечни лизингови вноски всяка по 428,34 евро, включващи : (главница + лихви +
ДДС), посочени в Приложение № 1 към договора и погасителния план. Срок на
договора от 14.06.2007. до 14.06.2010.
Договорена е лихва (Тримесечен
EURIBOR 3,82 % + 5,25 пункта) -9,07 % с начална дата на начисляване на лихвата
във вноските - 14.07.2007г.
Видно от представения по делото
приемо-предавателен протокол, челния товарач е върнат на лизингодателя на
24.02.2014г.с повреда. Лизинговата вещ е била повторно продадане, като се
твърди, че стойността от продажбата е послужила за покриване на задължения на
ответника в поредност – лихви и неустойки и частично главница.
Фактурирани и погасени разходи по лизинга,
включващи : такси, неустойки, лихви, главница, застраховки, данък ПГ1С,от
14.06.2007. до 15.06.2010, възлизат в общ размер на Погасени главници, общо 9 броя-6 722,02
лв.Погасени договорни лихви, общо 14 броя-3 189,90 лв.1 югасена административна
такса-14.06.07.- 495,96 лв.Погасени неустойки за забава 239,80 лв.
Погасена първоначална вноска 15 % 5 835,00
лв.Сума на общо платени задължения по фактури към 15.06.2010. - 16 482,68 лв. В
счетоводството на ищеца са фактурирани задължения е падеж до 15.06.2010. -
Непогасена главница от 14.03.2008. общо 28 броя-24 397,86 лв.Непогасени лихви
от 14.09.2008., общо 22 броя-2 296,33 лв. Непогасени застраховки, данъци и
такси, от 10.11.08.- 32,64 лв.Неогасени неустойки от 14.09.2008, общо 7 броя-3
416,35 лв. Всичко дължимо към 15.06.2010- 30 143,17лв.
Лизингополучателяг „Л." ЕООД във
връзка с договора е извършил 12 броя плащания, на обща стойност - 16 482,80 лв.
Размера на просрочената дължима главница по Договор за финансов лизинг №
7838/14.06.2007., за периода от 14.03.2008. до 15.06.2010, общо на 28 броя у
възлиза на стойност -24 397,86 лв.
Съдът, след като обсъди доказателствата
по делото, намира възражението на ответника , че след прекратяване на договора
за лизинг с връщане на вещта не може да се начисляват лизингови вноски, за
основателно. Безспорно е по делото, че момента на прекратяване на
облигационната връзка между страните е датата 14.06.2010г. На 24.02.2014г.с
повреда вещта, предмет на договора е бил предаден на лизингополучателят.
Става дума за договор с периодично изпълнение, при който
прекратяването има действие само занапред, а не и със задна дата.
При прекратяване на договор, от ищеца не би могло да се претендира
заплащане на лизинговите вноски с падеж след прекратяването му, доколкото
лизинговите вноски представляват възнаграждение за ползване, от
което лизингополучателят е лишен след прекратяване на договора.
При така установеното и обсъденото съдът
намира, че предявеният иск е неоснователен.. Своевременно в процеса от
ответника е въведено правопогасяващо възражение по отношение на вземанията по
договора за лизинг. Всички претендирани вноски са с падежи от 17.09.2008г.
до 14.06.2010г.., от които моменти и са изискуеми, респективно по правилото на
чл.114, ал.1 ЗЗД е започнала да тече давността за тях. Договорът за лизинг е
разновидност на договора за наем, съответно вземанията за лизингови вноски се
погасяват с изтичането на тригодишна давност съобразно чл.111, б. „в” ЗЗД,
която към датата на подаване на исковата молба , респ.на подаденото заявление
по чл.410 от ГПК е изтекла, като за първите деветнадесет вноски е изтекла и
общата петгодишна погасителна давност.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ищецът „ У.Л."
ЕАД, ЕИК ***** следва да заплати направените от ответника разноски в настоящото
производство. Отправено е възражение от страна на ищеца за прекомерност на
адвокатския хонорар. Видно от Тарифата за минималните адвокатски
възнаграждение, чл.7, ал.2, т.4, предвижда минимален такъв в размер на 830
лмева плюс 3% върху горницата над 10 000 лева. Иска е с цена
24 397.86 лева. Минималния размер по Тарифата е 1261 лева. Предявената
претенция за адвокатски хонорар е в
размер на 1250 лева /хиляда двеста и петдесет лева/ лв. Т.е. не са налице
онованията, въведени с възражението за прекомерност, поради което ищцотовото
дружество следва да се осъди да заплати на ответнрика именно претендирания
размер.
Мотивиран
от горното, Несебърският районен съд
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен
иска на „У.Л." ЕАД, ЕИК *****, седалище и адрес на управление:***,
управлявано от М.М.Г. и Д.Н.Л., чрез адв. П.В.-пълномощник с адрес за
призоваване ; гр. Бургас, ул. „П."№11,ет.2
против „”Л."ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Я.Н.Я., , с
пълномощник по делото адв.М.Х.-БАК, срещу който се моли да бъде установено, дължи
следните суми: 24 397.86 лв. /двадесет и четири хиляди триста деветдесет и
седем лева и 86 ст./, представляваща просрочена главница с ДДС за периода от
14.03.2008г. до 15.06.2010г., ведно със законната лихва върху претендираните
суми, считано от подаване на заявлението в съда - 03.11.2014г. до окончателното
изплащане на вземането; 487.96 лв. (четиристотин осемдесет и седем лева и 96
ст.) заплатена държавна такса за образуване на ч.гр.д.№ 909/2014г. по описа на
РС-Несебър; 1542.14 (хиляда петстотин четиридесет и два лева и 14 ст.)
заплатено адвокатско възнаграждение за изготвяне и подаване на заявление по чл.
410 ГПК, въз основа на което е образувано ч.гр.д.№ 909/2014г. по описа на
РС-Несебър, както и направените в настоящото производство разноски.
ОСЪЖДА У.Л." ЕАД, ЕИК *****,
седалище и адрес на управление:***, управлявано от М.М.Г. и Д.Н.Л., чрез адв. П.В.-пълномощник
с адрес за призоваване ; гр. Бургас, ул. „П."№11,ет.2 да заплати на
„”Л."ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***
представлявано от управителя и едноличен собственик на капитала Я.Н.Я. съдебно-деловодни
разноски в размер на 1250 лева /хиляда двеста и петдесет лева/ лв, на основание
чл.78, ал.1 ГПК от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: