№ 45281
гр. София, 30.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20251110123816 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от „Т.С.“ ЕАД срещу Л. Б.
З..
На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази
фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА
ДОКЛАД:
Съдът е сезиран с предявени от „Т.С.“ ЕАД срещу Л. Б. З. кумулативно
обективно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ и
чл.422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде признато за установено, че
ответницата дължи на ищеца следните суми: 3084,27 лева (три хиляди
осемдесет и четири лева и 27 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
на адрес: гр. София, ***** за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2024 г., ведно
със законна лихва за период от 16.01.2025 г. до изплащане на вземането,
сумата 554,56 (шестстотин и четиринадесет лева и 09 стотинки),
представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 26.07.2024 г.,
40,31лева (четиридесет лева и 31 стотинки), представляваща главница за цена
на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.08.2023 г. до
30.04.2024 г., ведно със законна лихва за период от 16.01.2025 г. до изплащане
на вземането, г, за които суми е била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№ 2585/2025 г. по описа на СРС, 148 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответницата, в качеството й на собственик на процесния имот, въз основа на
договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо
изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези Общи условия е доставил
за процесния период на ответницата топлинна енергия, като тя не е
престирала насрещно – не е заплатила дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за
1
дялово разпределение, както и дължимата стойност на услугата „Дялово
разпределение“. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок от изтичането
на периода, за който се отнасят. Посочва, че съгласно общите условия
клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от
избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Твърди, че
ответницата е заплатила сумата в размер на 70,00 лв. след подаването на
заявление за издаване на заповед за изпълнение. Претендира установяване на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 2585/2025
г. по описа на СРС, 148 състав, както и разноските за производството.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответницата, с който оспорва предявените искове като неоснователни. Не
оспорва, че в процесния имот е доставено твърдяното от ищеца количество
топлинна енергия. Прави възражение за погасяването на част от задълженията
по давност. Оспорва претенцията за лихва за забава, поради неиздаването на
общите фактури в срок.Оспорва претенциите за дялово разпределение.
Оспорва главницата да е дължима на ищеца, доколкото не той е извършил тази
услуга. Оспорва лихвата за дялово разпределение, доколкото ищецът не е
отправил покана за плащане. Моли за отхвърлянето на предявените искове и
присъждането на сторените по делото разноски.
Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за
доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК във вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153 ЗЕ и чл. 422 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД.
Същите са процесуално допустими, родово и местно подсъден на СРС,
като са подадени в срока по чл. 415 ГПК.
По иска с правна квалификация по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр.
1 ЗЗД, вр. чл. 150 и чл. 153 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже при условията на
пълно и главно доказване: 1.) съществуването на облигационно
правоотношение между страните през исковия период с предмет – доставка на
топлинна енергия в процесния имот; 2.) качеството на ответницата на клиент
на топлинна енергия за битови нужди през исковия период, както и че до
процесния имот, който е топлоснабден, е доставена топлинна енергия на
стойност исковата сума; 3.) че през исковия период е извършвана услугата
дялово разпределение, както и че стойността възлиза на исковата сума.
В тежест на ответницата е да докаже своите правоизключващи,
правоунищожаващи, правоотлагащи, правопогасяващи възражения.
Във връзка с направеното възражение за изтекла погасителна давност: в
тежест на ответницата е да докаже правопогасяващото си възражение, като
установи изтичане на законоустановения давностен срок за погасяване на
претендираните вземания. В тежест на ищеца е да докаже наличието на
обстоятелства, довели до спиране и прекъсване на предвидената в закона
2
погасителна давност.
Основателността на исковата претенция чл. 422, ал. 1 ГПК вр. по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД се обосновава с кумулативното наличие на следните предпоставки
(юридически факти): 1.) наличие на главно задължение; 2.) ответницата да е
изпаднал в забава, респ. падежът на задължението за заплащане на
претендираните суми; 3.) периода на забавата; 4.) размера на обезщетението за
забавено изпълнение.
В тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно
доказване наличието на тези предпоставки. Ответницата разполага с
възможност да проведе насрещно доказване по тези факти. В тежест на
ответника е да установи, че е погасила главния дълг на падежа.
На основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК следва да се обяви като
безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните по делото
обстоятелството, че ищецът е доставил топлинна енергия до процесния имот
твърдяното в исковата молба количество.
По доказателствата и доказателствените искания:
Следва да бъдат приети представените с исковата молба и отговора на
исковата молба писмени доказателства като относими, допустими и
необходими за изясняване предмета на спора.
Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „Т.С.
като трето лице – помагач, като обосновава правния си интерес с
обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение
за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще
възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно. Направено е
искане от страна на ищеца за задължаване на третото лице да представи,
находящи се у него документи, което също е основателно, доколкото е
относимо, допустимо и необходимо и касае събирането на доказателства за
правнорелевантни за спора факти.
Ищецът е поискал допускането на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи, което искане следва да бъде оставено без уважаване,
доколкото ответницата не оспорва обстоятелствата, по отношение на които е
поискано назначаването на експертизи.
Съдът намира, че във връзка с възражението за изтекла погасителна
давност следва да се допусне служебно съдебно-счетоводна експертиза, която
да отговори на въпроса какъв е размерът на претендираните суми, чиято
изискуемост е настъпила в периода от 16.01.2022 г. до крайната дата, посочена
в исковата молба.
Следва да се приложи ЧГД № 2585/2025 г. по описа на СРС, 148 гр. с.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
09.12.2025 г. от 09:15 часа, за която дата и час да се призоват страните, като
съдът им указва най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като
предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
В СЛУЧАЙ, ЧЕ в този срок страните не представят писмени
доказателства или не поискат да се допуснат други доказателства за
установяване на обстоятелствата, относно които съдът в писмения доклад е
констатирал, че не сочат доказателства, те губят възможността да направят
това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства
СЪОБЩАВА на страните проекта си за доклад по делото, съгласно
мотивите на настоящото определение.
ОБЯВЯВА на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК като безспорно
и ненуждаещо се от доказване между страните по делото обстоятелството, че
ищецът е доставил топлинна енергия до процесния имот твърдяното в
исковата молба количество.
ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 от ГПК, като трето
лицепомагач на страната на ищеца ГПК „Т.С..
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „Т.С. в едноседмичен срок от
получаване препис от настоящето определение да представи намиращите се
при него документи, касаещи отчитането и разпределянето за топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ***** за период от 01.05.2022 г. до
30.04.2024 г., в това число изравнителни сметки документи за главен отчет на
уредите за дялово разпределение, документи, удостоверяващи датата на
връчване на изравнителните сметки за процесния период на представител на
етажната собственост, протоколи за неосигурен достъп на служител на ФДР за
отчет на измервателните уреди в СЕС /ако такива са съставяни/, документи
относно сертификацията на уредите за дялово разпределение, като му
УКАЗВА, че при неизпълнение в срок на дадените указания на основание чл.
161 ГПК съдът може да приеме за доказани обстоятелствата, за установяване
на които страната е създала пречки.
ПРИЛАГА ЧГД № 2585/2025 г. по описа на СРС, III ГО, 148 гр. с.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖАВАНЕ искането на ищеца за назначаване на
съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза.
ДОПУСКА извършването на ССчЕ със задача вещото лице да отговори
на въпроса: на претендираните суми, чиято изискуемост е настъпила в
периода от 16.01.2022 г. до крайната дата, посочена в исковата молба, при
депозит в размер на 200,00 лв., платим от бюджета на съда.
НАЗНАЧАВА за вещо лице А.Т.Б..
УКАЗВА на вещите лица, че следва да изготвят заключението след
4
представяне на доказателства за внесен депозит.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 146, във връзка с чл. 140, ал. 3
ГПК, могат да вземат становище по изготвения проект за доклад и дадените
със същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАПЪТВА страните към медиация или други способи за доброволно
уреждане на спора.
ПРИКАНВА страните към СПОГОДБА, като им УКАЗВА, че
постигнатото по общо съгласие разрешение на повдигнатия пред съда спор, е
по-добро и от най-доброто съдебно решение, като половината от внесената
държавна такса се връща на ищеца и съдебната спогодба има значението на
влязло в сила решение, което не подлежи на обжалване пред по-горен съд.
УКАЗВА на страните, че съобразно чл. 238 ГПК, срещу тях може да
бъде постановено неприсъствено решение по искане на другата страна и при
следните предпоставки: за ответника – ако не е представил в срок отговор на
исковата молба и не се е явил в първото по делото заседание, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие; за ищеца – ако не се
е явил в първото по делото заседание, не е взел становище по отговора на
исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните, а на
ищеца и препис от отговора на исковата молба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5